Операторски Технологии

Vivacom се фокусира върху качеството на мрежата и смарт градовете

Владимир Владков

Емил Георгакиев завършва висшето си образование в Техническия университет във Варна и през 1991 г. се присъединява към екипа на единствения тогава телекомуникационен оператор „Български пощи и далекосъобщения“.

Той стартира кариерата си от местната структура в Бургас в екипа на "Мрежови операции и архитектура" като инженер. През 1996 г. Емил е повишен и изпратен в екипа на вече промененото дружество „Българска телекомуникационна компания“ АД във Варна. Там той работи от 1996 г. до 1998 г. като ръководител на отдела за цифрова мрежа, а през следващите 5 години изкачва още няколко нива в йерархията, като заема последователно постовете заместник-директор и регионален мениджър "Планиране и инвестиране". През 2004 г. Емил Георгакиев става част от екипа на централното управление на телекома и за 4 години се издига до позицията технически директор "Архитектура, планиране и изграждане на мрежата".


Каква е стратегията на Vivacom за развитие на бизнеса извън традиционните телекомуникационни услуги от типа пренос на глас и данни?

- В момента сме се фокусирали в няколко направления. Основното ни направление е Интернет на нещата – обединихме всичките си иновативни проекти в тази сфера в обща платформа VIVA Smart. Основна част от нея са проектите за умен град.

Освен различните приложения за управлението на градската среда, които разработваме с наши партньори, за в бъдеще чрез платформата ние ще дадем възможност на всеки, който вижда бизнес потенциал, да развие свое собствено приложение. "Виваком" от своя страна ще осигури връзка, наблюдение, сигурност и поддръжка на крайните устройства. Другото много значимо направление, което също е част от платформата, са облачни услуги от типа IaaS, PaaS и инфраструктурни услуги за бизнеса от типа дейта центрове.

Да не забравяме обаче, че новите услуги ще се ползват предимно през мобилната мрежа. Така че продължаваме да поддържаме отлични позиции в качеството и достъпността на нашата мобилна мрежа, като въвеждаме всички технологични новости, съобразено с нуждата на клиентите ни.


Какъв е делът на корпоративните клиенти и какви облачни услуги се търсят най-много? Търсите ли партньорства с големи международни производители, подобни на това с Huawei (общия проект за облачен Център за данни от началото на 2017 г.)?

- В момента от облачните услуги се възползват предимно корпоративни клиенти. Най-търсени са услугите от типа IaaS, но вече има интерес и към PaaS услуги. Винаги работим с утвърдени доставчици в конкретната сфера, за да можем да гарантираме високо качество на продукта. Както работим с Huawei в частта за облачни решения, така си партнираме с Nokia в решенията за умни градове – те имат богат международен опит в тази област.

Разбира се, винаги търсим нови партньори, но трябва да са с доказан опит и високи резултати в своята област.


Споменахте вече платформата Viva Smart city, ориентирана към различни аспекти на интелигентния град. На какъв етап са инициативите в тази област у нас (пилотни проекти, реални внедрявания, бъдещи планове?). Възможно ли е да участвате в подобни проекти и в други страни?

- Имаме реални внедрявания на умно видеонаблюдение в доста градове от страната. Имаме също и доста пилотни проекти в областта на дистанционното измерване, замърсеността на въздуха, умно сметосъбиране, умно паркиране. Предстои пилотен проект и за умно осветление. Очакваме сериозно развитие в тези области в бъдеще и се стремим да бъдем лидери в доставката на такъв тип решения.

До момента общините изграждат отделни умни решения. Но чрез платформата ние дава- ме възможност на общинските и държавните власти да ги обединят в една система и бързо и лесно да достъпят необходимата им информация. Също така те сами могат да управляват кой, кога и до каква информация да има достъп. Решенията, които предлагаме, са унифицирани, така че лесно могат да бъдат ползвани и в други страни. Очаква се в близко бъдеще 5G мрежите да поддържат всички видове приложения, вкл. IoT.


Защо Vivacom заложи на LoRa, използваща нелицензирани честоти, докато други телекоми предпочетоха NB-IoT и LTE-M като част от стандартите на 3GPP (евентуална по-лесна съвместимост с 5G)?

- Към момента гамата от продукти, поддържащи LoRa стандарта, е доста по-широка от NB-IoT и LTE-M. Това, комбинирано с доста по-ниската им цена, ни дава възможност да предоставяме ефективни решения на бизнеса. Разбира се, развиваме решения, поддържащи и другите два стандарта (в началото на следващата година ще сме готови с NB-IоT), така че за в бъдеще ще можем да предлагаме решения и в трите изброени стандарта. Скоростта на въвеждане на нова технология, както винаги, ще зависи от търсенето на пазара.


Какви са очакванията за развитие на настоящата 4,5G мобилна мрежа и до каква степен тя е подготвена за евентуално преминаване към 5G (в редица европейски страни планират стартиране на 5G услуги до края на 2019-2020 г.)?

- Към момента "Виваком" притежава най-бързата мобилна мрежа на база измерванията за 3-ото тримесечие на 2018 година на Ookla чрез Speedtest. Важно обстоятелство е, че високата скорост се достига и поради възможностите, които ни дава 4,5G технологията, при която динамично се комбинират различни честотни ленти за постигане на възможно най-високи скорости към крайния клиент (т.нар. Carrier aggregation). В добавка ние използваме нови модерни модулации във въздушния интерфейс, 256QAM в посока към клиента и 64QAM в посока към мрежата. Не на последно място, опитваме динамично да пренасочваме при трафична необходимост честотни ленти, които иначе се ползват за други технологии. Например „взимаме“ динамично честотна лента от 2G и я пренасочваме към 4G тогава, когато е необходима по-голяма скорост на клиента.

Готвим се и за 5G, засега опитвайки се да свържем възможно най-много локации на мобилната мрежа с оптика (над 60% вече са свързани), както и да инсталираме оборудване, което е готово за преминаване към 5G там, където е възможно. Трябва да се има предвид, че 5G стандартите са нови и по-голяма част от оборудването не е достъпно още. Очакванията ни са, че преминаването към 5G ще е по-скоро процес, отколкото еднократно усилие.


В тази връзка в редица европейски страни регулаторите вече проведоха търгове за честотните обхвати, подходящи за 5G. Кога според вас в България трябва да се проведат такива и при какви условия? За какъв РЧ диапазон сте готови да наддавате? Трябва ли въобще да има търг за 5G?

- Формата с търг или не е без значение, стига цените да са разумни и спектърът да е наличен „навреме“. Към момента всички оператори изпитват трудности в 4G мрежите си поради липсата и/или високата цена на спектъра. 800MHz не е наличен, а 2.6GHz е прекалено скъп. Не искаме да попаднем в същото положение и за 5G. Някои европейски регулатори предлагат по-различен подход при предоставяне на спектър за 5G. Например френският предоставя спектър без първоначални парични вноски, на база само ангажименти от оператора за определено покритие на населението, което да бъде изградено в предварително зададен времеви период. Такъв подход би стимулирал по-бързото въвеждане на 5G мрежата поради факта, че инвестициите вместо в държавния бюджет биха отишли директно в мрежа, която да се ползва от крайния клиент.


Приетият през март Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура цели намаляване на разходите за нови мрежи. Изпълнява ли предназначението си този закон? Какви са функциите на разработвания единен портал „Единна информационна точка“ - допълва закона? Ще може ли да заработи предвид кадастралните проблеми в редица градове?

- Законът е прекалено нов и няма практика в общините, затова е трудно да се каже дали ще изпълнява предназначението си. Принципите, които са заложени в него, са добри, но има доста работа все още, подзаконови нормативни актове и правила, за да може процесът да стане добре работещ. Идеята за „Единна информационна точка“ е много добра и със сигурност ще улесни бизнеса в бъдеще.

Към момента сме в начална фаза, в която се създават и уточняват изискванията за типа и съдържанието на информация, която „точката“ трябва да поддържа. На практика, за да работи ефективно, „единната точка“ трябва да се разглежда като част от електронното управление на държавата, защото освен взаимодействие с операторите тя има взаимодействие с доста държавни институции също.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X