Операторски Технологии

Оптиката до дома гарантира капацитета за бъдещите уеб приложения

Network World


Оптиката се използва в комуникационните мрежи повече от 30 г., но до 2002 г. много рядко е била внедрявана, за да доставя сигнал директно до дома. До тогава на положените оптични магистрални трасета разчитат транзитните комуникации между градове, държави и континенти. Оптичните влакна се използват при изграждането на гръбнак за градски мрежи (пр. LAN и коаксиални кабелни мрежи).
В действителност ако имате кабелен модем, ползвате интернет от кабелен оператор или имате АDSL (ADSL2/2+), който преобразува телефонната линия в канал за пренос на данни, вие вече разчитате и на оптика. Оптичните влакна пренасят сигнала достатъчно близо до домa, така че медните кабели да могат да го пренесат през останалата част от пътя. Това е така, защото медният кабел (UTP/FTP, коаксиален или телефонни кабели) е силно ограничен по отношение на разстоянията, на които данните могат да бъдат пренесени, т.е. колкото по-дълго е разстоянието, толкова по-малка е скоростта на пренос. При тези хибридни мрежи (пр. оптично-коаксиална) наличната широчина на канала за пренос на данни е далеч по-малка от мрежите, които са изградени изцяло от оптика. Друг съществен момент е, че те не поддържат симетричен канал – съществуващите DSL и кабелни мрежи осигуряват много по-висока скорост към клиента, отколкото в обратна посока.
Реално оптиката до дома присъства на българския пазар от 2 - 3 години. За този период от време няколко големи играчи на пазара успяха да изградят оптични мрежи за домашни потребители в някои от най-големите градове у нас като София, Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна. Две са технологии, на базата на които се изграждат оптичните мрежи: т. нар. “оптика до дома по директно влакно” (Fiber To The Home/ Direct Fiber) и пасивна оптична мрежа (PON - Passive Optical Network).
През 2010 г. пазарът на решения за оптични мрежи бе направо замрял, коментират от Видеомакс, един от големите доставчици на оборудване и кабели за оптични мрежи. Докато през 2008 и 2009 г. бе налице търсене заради инициативите по изграждане на такива инфраструктури от страна на операторите, то тази година няма никакво движение. Според представители на Видеомакс, причините за това най-вероятно са свързани с окрупняванията на операторите и неяснота по отношение на бъдещото разрастване на новите компании. Много потребители в София, а и в страната биха желали да имат оптика до дома си, но е факт, че тези мрежи са по-скъпи за изграждане спрямо медните, а това до известна степен възпира разрастването им, допълват от Видеомакс. 
Оптика вкъщи
При технологията оптика до дома по директно влакно се използва отделно оптично влакно от техническия център на оператора до дома на всеки потребител (за разлика от оптиката до дома по споделено влакно PON) или изграждане на оптика до сградата (Fiber To The Building). Освен това технологията позволява скорости над 1 Gbps, като каналът в двете посоки е симетричен.
Използването на директно оптично влакно до дома на потребителя гарантира много по-високата стабилност на мрежата при лоши метеорологични условия и гръмотевични бури, тъй като оптичното влакно не се влияе от електрически смущения и не зависи от междинно електрозахранване по трасето.
Всички тези характеристики дават възможност на потребителите да ползват в дома си едновременно високоскоростен интернет, телефонни услуги и телевизия (вкл. HDTV) без компромиси с качеството на някоя от услугите.
“Основните предимства на мрежите, изградени чрез директно оптично влакно, са, че те могат да осигурят изключително широк канал при преноса на данни, поради това, че влакното не се споделя с други потребители на мрежата – обяснява Николай Величков, технически директор в ITD Network. - Оптиката до дома е единствената технология, която ще посрещне нуждите на близкото бъдеще, където 3D, холографична телевизия с висока разделителна способност и игри (продукти и проекти, които се подготвят в електронната индустрия за крайни потребители) ще се използват всеки ден.”
Оптичните магистрали и трасета от техническите центрове на фирмата до крайните абонати са изцяло и единствено в специално изградените за това подземни канални мрежи.
Такъв тип мрежи изградиха през последните 2-3 години компании като Мегалан (придобита преди 2 месеца от М-Тел), OnlineDirect, ITD Network (Cooolbox), Telnet и др.
Passive Optical Network (PON)
Пасивната оптична мрежа има архитектура „точка до много точки“, в която се използват пасивни (без захранване) оптични разпределители (сплитери) за обслужване на множество крайни точки по едно оптично влакно.
PON оборудването включва операторско устройство Optical Line Terminator (OLT) от страна на доставчика на услуги и Optical Network Units (ONUs) устройства за крайните потребители. Оптичните влакна, разклонени чрез сплитери между тях, представляват Optical Distribution Network (ODN).
PON е споделена мрежа, защото сигналът към клиента се разпространява в един поток към всички потребители, а клиентското устройство (ONU) има задача да "прочита" единствено адресираните към него пакети. За възпрепятстване подслушването по мрежата се използва криптиране на трафика. Независимо от факта, че всички потребители споделят едно оптично влакно, IP трафикът в мрежата е тип point-to-point. Това не позволява на потребителите да обменят локален трафик помежду си, без той да е преминал през активното оборудване (OLT) в техническия център на доставчика.
 

Сигналите в посока към потребителите се разпространяват чрез честота на вълната от 1490 nm, а трафикът в обратна посока се осъществява посредством 1310 nm. „Upstream“ комуникацията между оптичния терминатор (OLT) и крайните устройства (ONU) се извършва чрез отделни времеви канали. Дължина на вълната 1550 nm може да се използва за пускане на допълнителни услуги като видео.
Съществуват няколко различни стандарта за пасивните мрежи. APON е ATM Passive Optical Network, BPON (Broadband PON), GPON (Gigabit PON), 10GEPON (10 Gigabit Ethernet PON). Най-разпространен е стандартът GPON, който позволява достатъчно високи скорости на трансфер, подобрена сигурност в мрежата и възможност за избор на Layer 2 протокол (ATM, GEM, Ethernet).
Приетите стандарти позволяват при изграждане на PON да се планира бюджет на загубите в мрежата от порядъка на 28 dB. Това дава възможност дължината на оптичното влакно да надвишава 20 км при BPON и GPON с разклоняване за 32 потребителя. Адресната схема на Gigabit PON позволява към едно оптично влакно да бъдат включени до 128 клиентски устройства ONU.
“По принцип PON позволява много повече услуги и много по-високи скорости в сравнение с медната мрежа – обяснява Радослав Велев, технически директор в SpectrumNet. - Тази технология не зависи от електрозахранване. При една активна Ethernet оптика също има зависимост от електричество, тъй като по пътя от техническия център до потребителя. При PON-а сме изцяло независими от електроразпределението. За разлика от традиционните варианти за пренос на информация през оптичните кабели не протича електричество. Между техническия център и клиентите е налице изцяло пасивно стъклено влакно. Оптичните кабели пренасят данните посредством светлина на огромни разстояния, без това да се отрази на качеството.” 
По думите на Велев в момента има опити и други компании да изграждат и предлагат PON у нас - във Велико Търново и в Стара Загора. 
PON мрежата на SpectrumNet се изгражда от близо 3 години. За момента клиентите на технологията са 5000 в рамките на три града – София, Варна и Бургас. 
“Поддръжката на PON е многократно по-евтина и лесна в сравнение с конвенционалния тип мрежи. Тази технология изисква немалко финансов ресурс”, обяснява Ралица Килиан, търговски директор в SpectrumNet. Компанията е инвестирала около 8 милиона лева в изграждането на PON мрежа в рамките на 3 години. Общият план след сливането с М-Тел е за национално покритие.
“Броят клиенти е в резултат на инвестиционните сили, които сме имали, а не на липсата на интерес. Те можеха да са много повече, ако ние имахме по-голям финансов ресурс. Но поради кризата отпаднаха голяма част от плановете ни, които бяха наистина много амбициозни”, добави Килиан.
“При поддръжката на PON най-често срещаните проблеми са предимно от битов характер, т.е. невнимателни действия и при чистене с прахосмукачка напр. Около 90% от проблемите са свързани именно с аварии в самото домакинство”, обяснява Росен Коларов, директор инфраструктура в SpectrumNet. 
По думите на Килиан, проблемите при самото изграждане са същите както и при другите типове инфраструктура, свързани с каналната мрежа. “Достъпът до нея е една война, която водим от години. Ограниченият достъп до каналната мрежа е също фактор, който забавя в развитието на PON инфраструктурата. Освен всичко останало това оскъпява изграждането, но най-вече забавя”, твърди Килиан. 
Представителите на SpectrumNet са на мнение, че PON е наистина „зелена” ИТ платформа. Веднъж реализирана по тази технология, оптичната среда може да увеличава капацитета си с подмяна само на крайните устройства. 
По думите на Килиан за пръв път от много време технологията, която осигурява пренос и достъп, изпреварва на практика съдържанието. Досега бе обратното – имаше нужда от скорости, за да вървят приложения, допълни тя. 
“Инвестирайки в тази технология, няма да имаме проблеми с бъдещо нарастване на необходимия капацитет. Ако преценим след 3 или 4 години, когато се появят нови доставчици на нов тип съдържание, че има необходимост от 200 Mbps до клиента, можем да го реализираме веднага. Реално преносната среда е с неограничен капацитет”, подчертава Коларов.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X