Сигурност

Интернет на нещата е навсякъде

Владимир Владков

Gartner прогнозира, че до 2020 г. технологията за Интернет на нещата ще навлезе в 95% от електрониката. Какво означава тази IoT вълна за предприятията? На пръв поглед това означава нови възможности, съчетани с нови предизвикателства. Но предприятията трябва да знаят поне 10 права, които имат в областта на IoT

Пазарът на IoT е изключително сложен, има много бързо движещи се области, всяка година нахлуват масово нови устройства, а редица организации предлагат нови стандарти или платформи. Индустриалният сегмент на IoT се развива, но неговата зрялост е доста далеч все още. Това е пазар, на който сигурността - както по отношение на защитата, така и на бизнес моделите, е малка.

Единственото сигурно нещо е, че е нужна свързаност. На практика освен защитата нищо друго не е толкова важно. Архитектите на безжични IoT приложения трябва внимателно да обмислят възможностите за хост мрежа, на която да поверят своите IoT услуги. Изборът е голям. Дали мрежата да е базирана на стандартни протоколи или на патентовани, но затворени? Дали да се ползва регионална или глобална технология? Дали устройствата да се надграждат изцяло „по безжичен път“ или не? Дали да се ползва лицензиран или нелицензиран радиочестотен спектър (това е свързано и с първия избор)? Дали архитектурата на системата да разчита на вградена висока степен на защита, или тя да е добавена допълнително? Наличните технологии се различават драстично, създавайки предизвикателства за архитектите на IoT системи и за IoT потребителите като цяло, дори да се опитват да направят информиран избор на инфраструктура.

 

От „трън в петата“ на сигурността към катализатор за нов бизнес

Само преди година зловредният софтуер Mirai и свързаната с него бот мрежа излязоха „на сцената“, осъществявайки най-голямата разпределена атака тип „отказ от обслужване“, която удари както оператори, така и уебсайтове. Това бе като призив „за събуждане“, като хладен бриз, който предвещава идването на зимата за IoT. Да, референцията е към „Игра на тронове“ и това е справедлива аналогия предвид обстоятелствата и естеството на заплахата“, допълва Джеф Уеб, вицепрезидент „Стратегии“ в Micro Focus.

Но както в случая с будилника, обикновено „натискаме“ бутона „отложи, за да дремна още малко“ и продължаваме да мислим за други приоритети, казва той. Според него през последната година е имало известен напредък по отношение повишаване сигурността на IoT, но екосистемата трябва да извърви още дълъг път. За щастие на индустрията друго подобно събитие като Mirai не се случи през тази година, но сферата на Интернет на нещата продължава да се развива както по предсказуем начин, така и в изненадващи насоки.

На първо място, този пазар продължава да расте. Според оценките на Gartner през 2017 г. са били задействани около 8 милиарда устройства, или с 30% повече от 2016 г. Те обаче допълват наличната инсталирана база и обемът на генерирания трафик е огромен. И макар че трафикът от IoT устройства заема малка част от капацитета на днешните мрежи (в тях огромният дял се дължи на поточното видео), общият обем на трафика расте толкова бързо, че се налага въвеждането на нови термини само за да оразмерим мащаба му. Същевременно Интернет на нещата се интегрира все по-плътно с останалите нови тенденции. Независимо дали става дума за „дигитални близнаци“, подхранване на ненаситния апетит за данни при разработването на изкуствен интелект/машинно обучение или просто за ускоряване на графика за цифровата трансформация на различните индустрии, IoT вече става централен елемент. За Интернет на нещата се говори в смисъла на поддържащата му роля в новите суперпродукции, при това като критично важен елемент.

По същия начин, по който вече не се говори как предприятията биха реагирали на появата на интернет, така и разговорът около Интернет на нещата е дискусия за въздействието върху други аспекти на информационните технологии.

Само в рамките на една година IoT стана основополагащ за цифровата трансформация на бизнеса и сега трябва да започнем да планираме ефекта, който ще има върху други нововъзникващи тенденции. Необходимостта от събиране на данни от информационната инфраструктура и захранването й с информация създава IoT съвместима инфраструктура, която променя начина, по който възприемаме периферните изчисления, облачните услуги и начина, по който моделираме и управляваме света около нас. Преди няколко години едва ли сме си представяли, че IoT ще има толкова голямо въздействие.

IoT не само не променя начина, по който мислим за сигурността, за предоставянето на услуги или за добавената стойност на продуктите, но и започва да променя възможностите на информационните технологии. А всичко тепърва започва. Какво ще се случи след една година? Кой знае.

Предприятията обаче получават все повече ползи от интегрирането на IoT устройства в своята съществуваща ИТ инфраструктура. Истинската добавена стойност на IoT се разкрива, когато тези устройства започнат да събират и анализират данните, а системите реагират адекватно на тези данни.

IoT в предприятията

  • Здравеопазването внедрява IoT технологиите много по-бързо от други индустрии. Иноваторите в здравеопазването бързо разпознаха потенциала за пациентите при първоначалното внедряване на IoT технологиите в медицинските устройства. Значително подобряване на качеството и ефективността на услугата, която е особено ценна за възрастни хора, за пациенти с хронични заболявания и за лица, нуждаещи се от постоянен надзор.

Възможността за отдалечено наблюдение на пациентите е може би най-голямото предимство на Интернет на нещата в здравеопазването. Лекарите, които работят в множество клиники, болници или учебни заведения, могат да наблюдават дистанционно жизнените показатели и статуса на пациента, което подобрява грижата за пациентите. Понякога не лекарят е в движение, а пациентът. Пациентите, нуждаещи се от химиотерапия, диализа или други дългосрочни терапии, могат да изпитат ново чувство за свобода между самите процедури, защото лекарите им все още могат да наблюдават състоянието им. IoT устройствата могат да се свържат към облака и да извличат и анализират събраните данни за пациентите в реално време, за да уведомят автоматично лекарите или членовете на семейството при всяка извънредна ситуация.

В някои случаи пациентите са твърде немощни, за да пътуват, или е опасно да бъдат изложени на вътрешноболнични инфекции. В тези екстремни случаи лекарите могат да наблюдават и да консултират своите пациенти чрез IoT устройствата, които осигуряват видео и аудио на живо от всяко място.

Електрониката за носене може да предостави и усещане за сигурност за членовете на семейството на пациенти с болестта на Алцхаймер или аутизъм, които често са склонни да предприемат действия, които не са безопасни. Ако носимата електроника на пациента е с активиран GPS, членовете на семейството могат да бъдат предупредени, когато преминават предварително настроени GPS параметри - като излизане от дома посред нощ, координатите на устройствата им могат да бъдат използвани за бързото им намиране и гарантиране на тяхната безопасност.

  • Промишленото производство е водещо сред индустриите, когато става дума за индустриален Интернет на нещата и за цифровата трансформация. Индустрията инвестира повече от $105 млрд. в IoT технологии през 2017 г. IoT „докосва“ почти всеки аспект от производството, от наблюдението на производствените процеси и отдалечено управление на оборудването до предупреждения за поддръжка, базирани на състоянието на машинните части.

Фабриките използват IoT устройствата, за да следят производствените процеси в реално време, да оптимизират употребата на материали и намаляване на отпадъка, както и на ненужната работа при обслужване на складовите наличности. Въздействието на този линеен тип производство е очевиден, но възможностите за премахване на излишните движения с помощта на IoT устройства са значителни. Джобни компютри и носима електроника могат да събират много данни, предоставяйки на мениджърите база за вземане на по-информирани решения.

Насищането на машините с IoT датчици позволява на мениджърите да следят и управляват отдалечено оборудването в залата. Тези датчици могат да бъдат конфигурирани така, че да изпращат предупреждения при определени условия, което помага за намален престой на машината, спестяване на енергия и като цяло намаляване на разходите.

  • Ползите от IoT за търговските вериги са очевидни при оптимизиране на процесите, логистиката и отчитане на изживяванията на клиентите. Според проучване на Oracle, търговските обекти, които използват RFID етикети, постигат до 99% точност на складовите наличности, 50% намаление на недостигащите стоки, 70% намаление на отказаните покупки и като цяло 2 до 7 на сто увеличение на продажбите.

Все повече потребители избират да си купят стоките онлайн, като ги вземат физически от даден магазин, така че RFID етикетите помагат за точното изчисляване на складовите наличности, а стоките остават достъпни и за онлайн клиентите, и за дошлите на място.

Интелигентното подреждане на щандовете осигурява цифрови ценови етикети, а интегрираният кантар автоматично известява търговците при намалена наличност от даден продукт. Тези функции намаляват броя на ръчните операции като смяна на етикети с цени или физическото преброяване на стоките. Освен това изживяването в търговския обект става все по-персонализирано.

За търговията на дребно добавената стойност от управлението на IoT устройства идва при създаването на работни потоци, които дават възможност на данните, събрани от IoT устройствата, да задействат задачи от работния процес, например „промяна на екрана за показване на елемент #123“ или „заведи клиента към отдела за спално обзавеждане“. Данните са страхотни само ако могат да бъдат използвани за въздействие върху работните процеси.

Разгръщането на IoT устройства без стратегия за ефективното въвеждане и управлението им може да стане много проблематично, дори разочароващо. Много по-трудно е да се разбере къде са разположени устройствата, ако се опитвате да ги проследите на място. Управлението на IoT и на мобилните устройства има много общи черти. Снабдяването, провизионирането, внедряването и управлението на IoT устройство приличат много на същите процеси при таблет или смартфон. Често е целесъобразно ИТ директорите и мениджърите по мобилността да се обърнат към MMP платформа, за да осъществят сложни и иновативни инициативи в областта на IoT. В крайна сметка всички мобилни устройства също са част от Интернет на нещата.

Много е трудно още в началото да знаеш дали всяко потенциално приложение, което би пожелал, ще може да се базира на избраната мрежа. Това е неизбежната несигурност, характерна за всички новопоявяващи се технологии. Едно нещо обаче е сигурно – трябва да знаете своите IoT права, като те не трябва да бъдат приемани или одобрявани, те са си ваши и трябва да станат част от задълженията по договора с избрания от вас мрежов доставчик.


Интернет на нещата е навсякъде

© Владимир Владков, Networkworld.bg

10-те IoT права

Потребителите би трябвало да очакват, дори да изискват…

  1. Правото на повсеместно покритие, дори в областите, които са изключени от мрежите на операторите.
  2. Правото на технология, базирана на отворени индустриални стандарти. Мрежата не трябва да бъде „заключена“ към продуктите или платформата на един-единствен производител.
  3. Правото на постоянни предпазни мерки срещу неразрешен достъп и засичане. Накратко, това означава стандарти за сигурност, които дават възможност за защита от „военно“ ниво.
  4. Право на използване на голяма и разнообразна екосистема от доставчици. Клиентите би трябвало да очакват мрежови технологии, поддържани от широк спектър от доставчиците, разнообразни опции за устройства, предлагащи множество функции и функционалност, както и цени, определяни от пазарната конкуренция.
  5. Правото на постоянно ниво на производителност на всяко устройство и навсякъде. Устройствата от Интернет на нещата могат да бъдат разположени навсякъде, включително в отдалечени или труднодостъпни среди, както в слабонаселени райони, така и в пренаселени градски райони. Изискайте IoT устройствата да имат директна и непрекъсната връзка с мрежови радиокули или шлюзове, дори при тежки експлоатационни условия.
  6. Правото на енергийно ефективни устройства, които комуникират толкова често, колкото ви трябва. Операторите на IoT мрежи трябва да използват мощни комуникационни модули, които удължават срока на експлоатация на устройствата, захранвани от батерии.
  7. Правото да използватe платформа, която се доказала и в по-големи, и в по-малки мащаби. Само проучвания „на терен“ не са достатъчни, за да демонстрират мащабируемост в реалния живот. Всъщност единственият истински тест за мрежата на Интернет на нещата е действителното й представяне, ден след ден в продължение на години.
  8. Правото на гарантирани нива на обслужване. Когато става дума за мрежи, които свързват критични IoT устройства, клиентите трябва да получават онова, за което плащат. Това означава, че доставчиците на мрежи трябва да осигуряват „железни“ SLA правила като част от всяко споразумение за мрежово свързване.
  9. Правото на мащабна скалируемост. Дори най-големите днешни IoT мрежи ще изглеждат мънички след десетилетия. Но да направиш голямата мрежа още по-голяма е по-малко предизвикателство от това да я управляваш по такъв начин, че да извличаш максимална полза от нея. Затова искайте от вашия доставчик гаранции за възможностите му да надгради сериозно мащаба на своята мрежа.
  10. Правото на вашата мрежа да работи дългосрочно (и без пропадания). Най-добрите IoT устройства са създадени така, че да издържат поне 15 години (включително батерията). Мрежите на Интернет на нещата обаче могат да живеят доста по-дълго, особено ако притежават гъвкавостта да се адаптират и предлагат възможностите, осигурени от развиващите се технологии. Потърсете мрежа, покриваща целия цикъл от край до край, която е проектирана така, че да е надеждна и в бъдеще.

Именно тези права и правила предприятията трябва да имат предвид, когато избират своята IoT архитектура, независимо дали са привърженици на Wi-SUN, LoRaWAN или NB-IoT, коментира Дон Рийвс, главен технически директор на Silver Spring Networks.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X