Мнения

Радиочестотно-орбиталният ресурс на България

Владимир Владков

По време на годишните икономически срещи в Давос се изнасят доклади в различни области на стопанството и технологиите. Такива са презентациите през 2007г. в областта на телекомуникацците и по-специално за използването и стойността на радиочестотния спектър (РСЧ). В тези доклади радиочестотният спектър в целия свят се оценява с над $2000 милиарда, заяви по време на конференцията на АСТЕЛ д-р Бончо Балабанов, преподавател в НБУ, и един от най-известните ни експерти по регулационно и техническо изследване на геостационарни и нестационарни съобщителни спътници. Д-р Балабанов е работил по анализа и международната координация на повече от 50 телекомуникационни системи за различни страни.

„Радио спектърът е основата на глобалните телекомуникации и на радиоразпръскването, както и на свързаните с тях индустрии, добавя Балабанов. - За разлика от петрола радиочестотния спектър не се изразходва при използването му с течение с времето, но не се съхранява за бъдещо използване. РСЧ е ограничен ресурс и трябва да се стопанисва ефективно. Ефикасното стопанисване и управление на радиочестотния спектър в 21 век изисква по-голяма гъвкавост на регулаторите, което би позволило глобална хармонизация на политиката и на практиката“, добавя специалистът.

България е „изтрита“ от спътниковата карта на Европа?

Според презентацията му на форума на АСТЕЛ, при оптимизиране на плана за цифрова телевизия през 2000 г. на България са предоставени 10 широколентови радиочестотни канала (всеки с ширина по 27 MHz) в обхвата 11,7 до 12,5 GHz, на които могат да се излъчат ТВ програми с разрешена мощност EIRP 58,6 dBW, или плътност на потока EIRP мощност -15,7 dBW/Hz от геостационарна позиция 1,2 градуса западна дължина. През 2008 г. обаче на ГСО спътникова позиция 0,8 з.д. е одобрена от ITU допълнителна спътникова ТВ система на Норвегия с разрешена максимална плътност на потока EIRP -18 dBW/Hz , на която вече са изведени няколко спътника. „Тази система прави нашите планирани радиочестоти неизползваеми, изтъква д-р Бончо Балабанов. - По този начин територията на една от най-старите европейски държави (България) е изключена условно от Европа. Освен това е отбелязано, че ако все пак България е в Европа, на нейната територия (заградена с цветен контур на Фиг.1) няма да има сигнал, макар че България е в центъра на спътниковите лъчи. Това е одобрено от ITU и е узаконено в MIFR (Главния радиочестотен регистър). Дали това е израз на некомпетентност на „специалистите“ в международната организация или е свързано с други причини?“, попита Балабанов. Според него, по същия начин са унищожени и планираните системи на Гърция, Кипър и Ватикана. Но те изглежда не са протестирали и техните територии не са изключени от лъча на норвежките спътници.



Фиг. 1. В документите на ITU (MIFR) може да види следната карта със зоните на покритие на норвежките спътници:

На Световната радиоконференция през 2012 г. (WRC-12) нашата администрация е поискала известна компенсация с допълнителни честоти с плътност на потока излъчена мощност EIRP -19.3 dBW/Hz на друга позиция, блокирана за използване от страните на американския континент. На европейските съвещания по подготовка на конференцията почти всички страни (с изключение на Русия) са отказали да включат нашите искания в общоевропейските предложения под предлог, че това е национален въпрос и не засяга другите администрации и се препоръча ние да подадем отделен документ. „На самата конференция против нашите заявки бяха само европейските администрации, възмущава се Балабанов. - Те наложиха намаляване на максималната плътност на потока излъчена мощност EIRP до −27,4 dBW/Hz. Получихме подкрепа само от Русия и от Иран с изказвания в работните групи и на пленарните заседания“, добави той.

Изследванията показват, че една европейска страна има одобрени и записани от ITU в Главния радиочестотен регистър над 305 заявки за повече от 157 ГСО позиции (LUX), а други 3 страни са блокирали повече от 60 ГСО позиции всяка, коментира д-р Балабанов.

В същото време над 15 европейски администрации са загубили даже планираните си спътникови системи, а над 25 европейски администрации нямат никакви нотифицирани спътникови системи. „Тези въпроси не бяха поставени за разглеждане от WRC-15 в явен вид“, изтъкна той.


Ресурси за безжични съобщения преди и по време на WRC-15

На конференцията WRC-15 са заявени нови радиочестотни ленти за:

  • Земни мобилни съобщителни системи;
  • Спътникови мобилни съобщителни системи;
  • Спътникови фиксирани съобщителни системи;
  • Спътникови изследователски и системи;
  • Редица нови безжични приложения.

Радиочестотите за спътниковите съобщителни системи са свързани с необходимите позиции на геостационарната орбита и с орбитите за нестационарни спътници.

„От разискванията по отделните въпроси стана ясно, че всички системи за безжични телекомуникации и други безжични приложения се нуждаят от допълнителен радиочестотен спектър. Радиочестотите, подходящи за разглежданите радиосистеми, са заети от други служби. Преразпределението на радиочестотните обхвати между настоящите и бъдещите радиослужби налага допълнителни изследвания и компромиси“, каза д-р Балабанов. В същото време съвместната работа на радиосистемите изисква ограничения. „Ефективното използване на радиочестотния спектър е свързано с изследване на натоварването на радиочестотните обхвати и намиране на възможности за реализиране на съобщенията по други методи и в други среди“, добави той.

Д-р Балабанов заяви, че нашата администрация не е имала определени ясни приоритети за конференция WRC-15. “Ние нямахме конкретни предложения и подкрепяхме изцяло общоевропейските предложения, допълни той. - Разгледаха се някои промени на регулаторните правила в Радиорегламента за предоставяне на радиочестоти за спътниковите съобщителни системи и част от тях се приеха. Всички предложения се представяха с обяснение, че това ще допринесе за по-равноправното, по-ефективното, по-икономичното и по-рационално използване на радиочестотния спектър и на съответните спътникови орбити“, коментира д-р Балабанов.

„Целите на групи страни се различаваха, допълва той. - Администрациите с голям брой спътникови позиции и с широки радиочестотни ленти се стремяха да ограничат заявката и координацията на нови спътникови системи от другите страни (например някои от по-богатите европейски страни). От друга страна, администрациите без спътникови позиции или с унищожени планови разпределения (както България) предлагаха да се подобрят условията за координация на новите заявки. От трета, администрациите, които не планираха развитието на спътникови съобщителни системи, предлагаха предоставянето на повече честоти за земни съобщителни системи (включително фиксирани и мобилни системи) или се прикрепваха в разискванията към някои от горните страни според обстоятелствата.“

Механизми за въвеждане в експлоатация

Конференцията WRC-15 одобрява изясняването на някои постановки като механизмите за „въвеждане в експлоатация“ и „заличаване в главния регистър“ на спътниковите съобщителни системи и съответните наказания за нарушенията, коментира д-р Балабанов. „При тези решения обаче не се дискутираше равноправния достъп до геостационарната орбита и те са против интересите на страните с малко спътникови позиции, изтъква той. - Ако една администрация има нотифицирани над 100 спътникови позиции (както Люксембург и други европейски страни) и от тях се анулира една, ефектът ще бъде различен, отколкото за администрация, която има само една позиция и тя се суспедира“, допълва специалистът.

По време на дискусиите на WRC-15 става ясно, че по много въпроси не може да се постигне консенсус. „Въпреки едномесечния срок на конференцията, това време не беше достатъчно за решаване на всички проблеми. Основен проблем бе ограниченият радиочестотен спектър (РЧС) и невъзможността да се набави допълнителен спектър, каза още д-р Балабанов. - Най-сложните въпроси бяха оставена за следващите конференции, на които дискусиите ще са по-тежки и всички искания също няма да се изпълнят. Допълнителен спектър няма да се намери, но има възможност да се разработят нови технологии за по-ефективно използване на РЧС“, добави той.

Бъдещата конференция WRC-19

„За нас най-важен е проблемът с разрешаването на ограниченията за спътникова телевизия в Район 1, отбелязани в Annex 7 към RR Appendix 30 (т. 1.4 от дневния ред на WRC19). Според документите на CEPT, една от най-важните точки е определяне на РЧС за международни мобилни телекомуникации (IMT) над 6 GHz и над 24 GHz. Тези радиочестотни ленти се предлагат за хармонизация за целите на 5G мрежите. В допълнителните дискусии се предлага за тези цели да не се включват честотите в обхвата 6-20 GHz и 27,5-29,5 GHz. Предлагат се за разглеждане и радиочестоти в обхвата между 5150 MHz и 5925 MHz за локални радио мрежи (WAS/RLAN)“, каза още специалистът.

Заключение

Промените в Радиорегламента на WRC-15 се представят като изясняване, опростяване и подобряване на записите, но както се вижда от резултатите, записите са още повече замъглени и може би целта е да се изолират развиващите се страни от спътниковия бизнес.

„Нашите проблеми не се разрешиха на WRC-15, но и общата ситуацията не се влоши. Голяма част от решенията на WRC-15 съответстват на нашите интереси, но както вредните, така и полезните решения бяха оставени за проучване през следващия период, обяснява д-р Балабанов. - Това налага да се следят внимателно документите и разискванията в изследователските групи при подготовката на следващите конференции.

По препоръки на Европейската комисия всяка страна трябва да направи инвентаризация на своя РСЧ и да набележи мерки за ефективното му използване при създаване на "единно европейско информационно пространство". Тази инвентаризация може да се извърши само след оразмеряване и оценка на националния радиочестотен спектър, допълва д-р Балабанов.









© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X