Мнения

Интелигентната MBB стратегия изисква инвестиции и в LTE, и в HSPA

Network World


LTE е най-горещата тема от две три години. Дали обаче същото потребителско изживяване не може да бъде реализирано и с друга технология, например чрез еволюция на HSPA?

LTE се развива много по-бързо, отколкото очаквахме преди няколко години. Verizon Wireless e най-големият LTE оператор в момента. Според нашите експерти 50 на сто от мобилния трафик през LTE мрежи преминава през оборудване на Ericsson. Тази технология предоставя на потребителите много висока скорост и голям капацитет на връзката.

По отношение развитието на HSPA виждаме, че в момента навлиза 42 Mbps HSPA (Dual Carrier), а масовите крайни устройства поддържа HSPA. Вече има и доста евтини модели за около $50, те, разбира се, поддържат до 14 Mbps, но има и редица нови донгъли на 21 и на 42 Mbps.

Интересното е, че най-успешните в света оператори, предоставящи най-високо качество на потребителското изживяване, са се фокусирали върху LTE, но разполагат и с HSPA мрежа. Те инвестират и в двете технологии, тъй като не могат да осигурят LTE покритие навсякъде, където искат. За да осигурят на премиум потребителите си висококачествено изживяване, те пускат в експлоатация LTE клетки в големите градове, но развиват и HSPA мрежата си в предградията и в отдалечените райони. По този начин на общонационално ниво потребителите получават най-добрата възможна широколентова услуга, а инвестициите на оператора са по-ефективни. Освен това въпреки наличието на VoLTE, все още няма внедрена търговски гласова услуга през LTE, така че 3G мрежите са нужни на операторите за обслужване на „традиционните“ потребители на мобилна телефония.

Според прогнозите на Ericsson, покритието на LTE ще обхване 50 на сто от населението на Земята през 2017 г. , а дотогава HSPA ще обслужва 85% от населението. Така че навлизането LTE и на HSPA ще се увеличава паралелно, макар че те тръгват от стартови позиции.

На демо щанда на Когреса съвместно с Qualcomm демонстрираме технологията LTE Broadcast, която вече има и търговски внедрявания.

В България радиообхвата около 800 MHz не е свободна, а разгръщането на LTE в диапазона около 2100 MHz не е финансово оправдано, възможно ли е подобряване на възможностите на сегашните HSPA мрежи?

LTE бе естественият път за развитие в някои региони като Америка и Азия, където доскоро се ползваха CDMA технологии. HSPA все още е много добра технология, особено в страни, развивали 3G мрежи като Европа например. Пътната карта на този стандарт включва редица подобрения, тук на Конгреса показваме версия, която се нарича Supplementary Downlink (SDL) за HSPA. Тази технология е интересна предимно за европейския пазар. Честотният радиообхват L-Band (около 1600 MHz), който мисля, че е наличен само в Европа, дава възможност за добавяне на още канали във връзката към крайното устройство. Ползва се технология, подобна на Dual Carrier, но в различен честотен диапазон.

В индустрията се водят много дискусии относно обединяването на носещите честоти (Carrier Aggregation), осигуряващо до 63 Mbps, дискусии относно развитието на MIMO, включително режим 8X8. Операторите, с които съм говорила, се интересуват много от LTE, всички мислят коя е първата крачка към внедряване на тази 4G технология, но след това скоростта, която ще могат да предложат на абонатите си, зависи до голяма степен от стратегията им по отношение на крайните устройства, какъв е делът на потребителите от високия пазарен сегмент. Има значение дали има много абонати, купили висок клас смартфони като iPhone и Samsung Galaxy, или залагат на масовите абонати, ползващи нисък клас апарати. Във втория случай потребителите не сменят толкова често телефоните си. Оператори с такъв „микс“ в абонатната си база биха заложили на изграждане на LTE само в най-гъстонаселените градски райони и ще продължат да развиват HSPA.

Освен това в момента HSPA покритието в редица страни от Европа е твърде ниско, извън градовете HSPA покритието не е достатъчно. На някои места има реализирани 21 Mbps HSPA върху съществуващ лиценз за 900 MHz. Ние в Ericsson се стремим да убедим телекомите, че за добро възприемане на мобилните широколентови услуги от страна на потребителите, те трябва да имат на разположение повече от 1 Mbps в 80% от времето. Само в такъв случай операторът може да каже, че има великолепна мрежа за смартфони, така че като си купи смартфон, абонатът наистина да го ползва по предназначение. В страни като Корея, Япония, Швеция това се постига лесно, в офиса ми имам непрекъснато достъп до поне 8 Mbps мобилна връзка, така че в някои европейски градове има изключително наситена мрежа. Но 1 Mbps свързаност трябва да има навсякъде, това би бил идеален сценарий за смартфон потребителите. Виждали сме и погрешни стратегии, при които оператори разгръщат 42 Mbps мрежа, а потребителите им разполагат с апарати, които не поддържат 42 Mbps.

В гъстонаселени градски райони големите базови станции трудно биха осигурили подобна скорост на многобройните смартфон потребители. Как се решава този проблем?

Едно от решенията е разгръщане на хетерогенна мрежа, инсталирали сме такава на голям стадион в Япония. По този начин уплътнявате своята градска мрежа, а ако не можете да инсталирате базови станции, разделяте секторите вместо на 3, на 6 сектора и така удвоявате капацитета на връзката си в този район.

В редица градове, особено в центровете, в кафенета и други обществени места има и WiFi мрежи. В Стокхолм например през такава мрежа мога да си проверя е-поща. Но когато съм в движение, в автобуса или в колата, предпочитам да ползват мобилната мрежа. Ако 3G/4G мрежата на оператора не е добра, не предоставя нужното потребителско изживяване, абонатите ще търсят повече такива възможности като безплатни WiFi. Затова телекомите се стремят да подобряват клетъчната си мрежа и то предимно за смартфоните, не за потребителите с донгъли, като по този начин привличат „високия клас“ потребители и увеличават средния си месечен приход (ARPU). Операторът получава многократно по-големи приходи от абонатите със смартфони отколкото от ползващите обикновени клетъчни апарати.

Въпросите зададе Владимир Владков





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X