Мнения

Джо Багъли, VМware: “Виртуален“ поглед към 2020 г.

Владимир Владков

Владимир Владков

Джо Багъли е главен „облачен" технолог (Chief Cloud Technologist) във VMware, компанията, която е един от феномените в ИТ индустрията през последните 10 г., променяйки центровете за обработка на данни (ЦОД), преобразувайки самия облак. Той е част от 12-членния екип в офиса на главния технически директор на VМware за регион EMEA.


Какви са основните тенденции в ИТ света?

Моята работа като технически директор е да мисля какво ще се случи след 5 години, след 10 години, как нашите партньори, доставчиците на услуги, ще работят, как ще работят крайните потребители.

Бих започнал с масовизацията (consumerisation). Това е най-използваният термин, когато говорим за днешните тенденции. Смятам обаче, че масовизирането е погрешен термин, това е симптом, а не причина. Това е симптом на нещо, което се случва от появата на човека и със сигурност се наблюдава още от зората на компютрите. Тук отчитаме елемент на „подривна дейност", на разрушение. Хората по природа са разрушителни, потребителите имат естествена склонност да правят неща, които са срещу организирането им.

Първият пример - IBM PC. IBM PC имаше едно ключово приложение. Всяка платформа има такова приложение „убиец", за IBM PC това бе Lotus 123, тогава Excel все още не бе измислен. Защо именно Lotus 123? Заради огромните отдели със счетоводители и други служители, които си купуваха IBM PC-та, тъй като не искаха да чакат за отпуснатото им време за достъп до голямата машина (мейнфрейма). Така че те се редяха на опашка, за да си купят тези персонални компютри, без дори да кажат на ИТ отдела си.

В началото на 90-те години друг пример за масова „подривна дейност" на потребителите бе Microsoft Access. Сега няма и да помислиш да ползваш Microsoft Access като база данни, но тогава Microsoft Access бе нещо като „Няма да чакам да ми създадете нещо в голямата релационна база данни, ще си пусна Microsoft Access".

Един от скорошните успешни „вируси" на Microsoft се нарича SharePoint. SharePoint представлява „Няма да ви чакам да ми направите уеб сайт, ще си създам собствен уеб сайт". И потребителите продължават да правят такива неща. Предизвикателството е, че начинът, по който те правят това, се промени драстично главно заради интернет и заради технологиите, които са достъпни през интернет.


Променя ли се този модел на организиране на ИТ?

Моето виждане за това какви трябва да бъдат ИТ е базирано на реалността в много организации днес. Вие притежаване своите потребители, управлявате ги, те правят това, което им се каже, и традиционно те разполагат с най-добрата технология, която сте им осигурили. По този начин ИТ отделът поведе потребителите.

През последните няколко години този модел се обърна с главата надолу и потребителите са тези, които изпреварват ИТ отдела. Те имат възможност да си вземат от „магазина" по-добри неща, отколкото могат да получат от ИТ отдела си. По-важното е, че сега те могат да получат „от улицата" и по-добри услуги, отколкото от ИТ отдела. Така че масовизирането не е масовизиране на ИТ, това е масовизиране на потребителите, като те вече не са просто ползватели, те са купувачи, които се намират извън вашата организация, и ползват услуги, предоставени от нея.

Аз например работя за VMware, ползвам GMail за личната си е-поща, Dropbox за съхранение на файлове, Facebook за връзка с приятели, Twitter за комуникация с непознати, в NatWest държа парите си, а BetFair е мястото, където ги губя (е, понякога и печеля). Освен това ползвам програмка, наречена 1Password, чрез която съхранявам всички свои пароли в защитен трезор и ги синхронизирам. Започнах да ги събирам там преди година и сега в тази база данни имам 240 потребителски имена и пароли за услуги, до които искам достъп. Потребителското име и парола за VMware е една от тях. И VMware ми предоставя услуги за бизнес ежедневието като е-поща за сътрудничество с екипа ми, получавам и други неща като безплатен достъп до кафе машината и цветния принтер. Но аз ползвам и купчина други услуги отвсякъде. Това, което се случва, е, че настолната машина и начинът, по който потребителите я ползват, разрушават основите на традиционния модел. Настолната операционна система е разкъсана на части.


Какво е отношението на облака към тази промяна?

Хората искат да ползват информация по различни начини на различни устройства, но това го знаят всички. В същото време тези данни започват да се местят в частни и обществени облаци, така че настолната машина като концепция вече не е приложима. На практика, ако погледнете настолния компютър, който ползваме днес, това е модел на офиса от 1970 г. Той бе измислен, за да могат хората да взаимодействат с компютрите по начина, по който те са свикнали да ползват хартиените си документи.

Сега сме на път да излезем от този модел, да оставим тези неща настрани. Не вярвам, че хората наистина искат да ползват повече настолните си компютри. Намираме се в интересен повратен момент. Преди няколко години фирмите започнаха да говорят за миграция към Windows 7, а XP все още работеше добре (няма да засягам темата за Vista по разбираеми причини). И изведнъж дойде икономическата криза и много компании се отдръпнаха и решиха да изчакат с въвеждането на Windows 7, тъй като не можеха да си позволят обновяване на целия парк от настолни РС.

Настолните компютри са скъпи за управление, скъпи за пускане в експлоатация, хората се опитват да намерят по-добри начини да го правят. Ние заменяме нашите операционни системи по същия начин, по който сменяме чорапите си. Аз сменям чорапите си, когато са вече износени, не ги сменям заради конкурентни предимства или защото имат нови функции.

По подобен начин ние инсталираме Windows 7, защото Windows XP се износи и ние искаме да имаме настолна машина под някаква форма, но аз питам подобно на много хора дали все още имам нужда от нея. Според наше проучване от началото на тази година 58% от бизнеса ползва над 2 облачни приложения в своята организация. В същото време 75% от новите приложения, разработвани в организациите, които сме интервюирали, са облачно базирани.

Интересна тенденция от друго проучване на VМware показва, че делът на Windows приложенията бързо спада, измествани все повече от неутралните към дадена ОС или браузър приложения, например през Adobe Air или просто чисти браузъри. HTML5 също помага за тази тенденция (вж. Фиг. 1).

Фиг. 1: Приложенията стават все по-неутрални към вида на устройството, ОС и браузъра


Джо Багъли, VМware: “Виртуален“ поглед към 2020 г.

© Владимир Владков, Networkworld.bg

Така че днес хората не разработват приложения за Windows по същество или за конкретни операционни системи, а все повече ги пишат за ползване по многобройни различни начини през различни устройства, тъй като именно това очакват потребителите.

Предизвикателството е, че потребителите правят това, дори без да им казвате да не го правят. Ето един пример. Пратих електронно писмо на разработчик в Южна Калифорния, искайки от него да ми върне документи по съвместен проект. Този разработчик е на 23 г., завършил е компютърни науки в Станфорд, много, много умен, превъзходен Java програмист. Та той ми прати документите през Dropbox. Когато по-късно се срещнахме, го попитах защо не е ползвал просто файлово споделяне. А той попита – какво е това „файлово споделяне". И аз се замислих, че това е много интересно, тъй като майка ми не знае какво е файлово споделяне, тя дори не знае какво е папка, децата ми не знаят какво е папка, какво е файлово споделяне, те просто работят по друг начин.

Така че облачният феномен не е свързан с възрастта, а с начина, по който хората се „срещат" с компютрите. Компютърните устройства се разпространяват все по-бързо, все повече хора работят по начин, в който виждат повече смисъл за тях. Те не работят в офис, не се нуждаят от автоматизираната офис парадигма на своя настолен компютър, те се нуждаят от приложения и от данни. Така че корпорациите вече виждат тази тенденция и се стремят все повече да предоставят приложения и данни.


Как се отразява това на традиционния ИТ отдел?

Корпоративните ИТ отдели започват да осъзнават, че трябва да се състезават с Dropbox. Защо техните потребители ползват Dropbox? Тъй като е по-лесен инструмент от онези, които те им дават. Попитах споменатия млад програмист защо не е ползвал SharePoint сървър, а той ми се изсмя. „Опитах се, но никога не знаех на кой SharePoint сървър да го сложа, а когато го направих, се оказа, че нямам правилното разширение, инсталирано на моя браузър, за да го съхраня. След това се оказва, че нямам достъп до файла, така че просто го записах в Dropbox, по-лесно е." Предполагам, че той е можел да ми го прикачи и в е-писмо, да го препрати през Facebook, но това е начинът, по който мислят днешните младежи.

Като ИТ директори ние сме се сблъсквали с класическия пример - някой си взема iPad и казва „Искам да ползвам това приложение." Проблемът е в начина на мислене на ИТ директора, но не в начина на предоставяне на услугите и приложенията на даден потребител с конкретно устройство, а в начина, по който управлявам това устройство. А това е грешен начин на мислене. Трябва да спрем като индустрия да управляваме нещата, да управляваме крайните устройства. Сега трябва да се състезаваш с тази маса от външни услуги.

Друг великолепен пример е от голяма животозастрахователна компания в САЩ, която управлява и няколко големи болници. Познавам добре ИТ директора на тази компания и той ми каза, че шефът на маркетинг отдела дошъл при него и поискал да му помогне с интегрирането на Salesforce в техните вътрешни системи. Моят приятел го погледнал изненадано и казал: „Ама ние не ползваме Salesforce!". A човекът от маркетинга заявил: „Напротив, току-що подписах сделка за $2,3 млн. с тях.". А на заекването на моя човек от ИТ отдела маркетинг мениджърът казал, че още преди 6 месеца е поискал от него да направи нещо за него във вътрешната CRM система, което не се е случило, така че той е потърсил помощ отвън.

Dropbox се ползва вече не от отделни потребители, цели отдели действат по този „подмолен" начин. Но да действаш така с данни извън корпоративната firewall система е нещо, което тревожи много хора. Така че вие като ИТ директор имате шанс да се включите в играта. Можете да прегърнете идеята, т.е. да идете и да купите тези услуги, да платите за Salesforce, да платите за нещо като корпоративен Dropbox. Или можете сами да изградите система и да се конкурирате с тях. И точно това се случва с всичко в бизнеса, особено в софтуерния свят. Днес обаче се сблъскваме и с нещо още по-фундаментално. Сблъскваме се с края на корпоративната локална мрежа. А това е много по-интересно за мен от всичко останало, тъй като сядате и започвате да се терзаете защо изобщо имате корпоративна LAN. Питате се дали сте изградили зле нещата, дали сте разгърнали незащитени приложения, дали сте инсталирали недобре защитени файлови сървъри или цялата ви инфраструктура е незащитена? Това, което аз правя, е да сложа една голяма стена около всичко това, да го наречем firewall, и това ме кара да се чувствам сигурен. И именно затова чуваме непрекъснато съобщения за огромния процент атаки и заплахи, които преминават през защитната стена.

Ето защо се харчат огромни средства за технологии за търсене и засичане, за технологии за LAN защита и всички други части, които се опитват да ви помогнат да защитите нещо несигурно.


Какъв изход виждате?

Ами ако предприемете леко различаващ се подход? Ако свиете цялата си корпоративна LAN, за да се побере във вашия център за данни или група ЦОД, а след това само да предоставяте на вашите крайни клиенти в офисите интернет връзка. Приемете, че всеки, който е свързан през тази интернет линия към вашите услуги за данни, е компрометиран от първия ден. По този начин банката ми предоставя приложение за моя iPhone, което ми позволява да управлявам банковата си сметка и да харча пари, да прехвърлям огромни суми през моя iPhone. Те са се постарали да ми предоставят на това устройство приложението и свързаните с него данни по защитен начин, но признавайки риска и задълженията си, като са приели, че още в първия ден това устройство е компрометирано по някакъв начин и те трябва да се справят с това.

И този осъзнат компромис има своите предимства. Сега всеки е в Интернет, всеки от вашите потребители е мобилен по подразбиране, те могат да работят от всяко място. Очевидно не трябва да управлявате една огромна корпоративна LAN, а в същото време имате по-добра сигурност, тъй като вече не е възможен класическият случай „А, съжалявам, мислех, че съм във VPN, като правих това, не знаех, че не съм." Вече няма възможност да си във VPN или не, да бъдеш защитен или не, всичко е незащитено, така работиш.

Но за да направиш това, трябва да развалиш няколко неща и да ги предоставиш по различен начин. И трябва да промените начина, по който мислите.

Направихме проучвания и попитахме изпълнителните директори защо се интересуват от облака. Отговорът им бе фундаментално различен. Ние смятаме, че хората отиват в облака, защото е по-евтино, защото е ценово по-ефективно, защото дава различни предимства по отношение на капацитета, еластичността и т.н. Топ отговорът на шефовете обаче бе „Искаме повече пъргавина. Искам моят бизнес да е по-подвижен и вярвам, че облачните изчисления ще ми го осигурят." Така че ключовото послание е, че хората могат да са по-пъргави.

Спомняте си хаоса в банковата индустрия през 2008 г. Тогава Lehman Brothers изчезна за една нощ. Просто изчезна. Така че следобед пазарът „седна" и започна да мисли, Lehman Brothers изчезна, но клиентите й са тук, как да ги „дръпнем" към нас.

Създаде се небивала надпревара за мащабиране на търговските системи, които да успяват да се справят с внезапния приток на клиенти още от следващия ден. Някои банки изградиха своя капацитет Standard 20 върху платформата, като се обадиха на хардуерните си доставчици и на СУБД компаниите, като поискаха от тях бързо да удвоят размера на тяхната инфраструктура. Една компания обаче виртуализира целия си център за обработка на данни. Тъй като автоматизацията не бе налична в тези дни, те буквално за една нощ трябваше да пренасочат своя хардуер от симулациите Monte Carlo. Отделиха целия персонал, който можеха да си позволят да „загубят" за няколко дни, който пренастрои търговска платформа, удвоявайки нейния капацитет. И успяха да „откраднат" този пазар и сега са една от най-успешните търговски банки, благодарение именно на този си ход.

Но това не е начинът, по който аз бих искал да се разраствам в интересни времена, искам да имам удобно средство да отговоря скорострелно на огромни промени в индустрията. И именно това е поуката, в това се корени смисълът от облачните изчисления - пъргавината.

Другата поука е подобреното взаимодействие между ИТ директора (CIO) и изпълнителното ръководство (CEO), за което се говори от години, но досега никога не е било на нужното ниво. ИТ директорът непрекъснато се опитва да постигне по-голяма ефективност. В тази връзка се чудя дали някога е имало конференция на ИТ тематика през последните 25 – 30 години, на която да не се е обсъждало да направим повече неща с по-малко пари. Бих искал да присъствам на такава ИТ конференция, на която ще кажат „Да направим по-малко с повече пари", но едва ли ще го доживея. Просто такива бюджети няма.

Така че споменатият маркетинг директор се опита да получи най-доброто от онова, с което разполагаше. Той се опита да направи бизнеса на фирмата по-пъргав, по-мобилен, тъй като вижда, че офертите от „улицата" са по-добри от онези, които ИТ отделът може да предложи. Това са взаимоотношения доставчик/потребител в най-чист вид.


Променя ли се ролята на корпоративните ИТ отдели?

Това отново ни води към явлението масовизиране на ИТ. Обръщате се към потребителите. Сега има обществена рейтингова карта. Днес трябва да промените начина на предоставяне на ИТ като услуга, за да се конкурирате по същия начин с външните фирми, тъй като в противен случай маркетинг директорът се преориентира към Salesforce.

Така че ИТ директорът и екипът му наистина трябва да бъдат агрегатор на услугите, както външни, така и вътрешни, за да предоставя точната услуга на точното място и на точната цена, а не просто да затвори служителите зад защитната стена, което бе практиката на ИТ отделите досега. Днес и ИТ шефовете, и бизнес ръководството търсят платформи за изграждане на услуги.

Това, което донесе облакът, е еволюция и по-добра реализация на тези намерения. Фундаменталните проблеми, засягащи ИТ организациите, са, че те разполагат с купчина съществуващи приложения в днешните ЦОД, остарели ИТ (мой приятел дори ги нарича „токсични ИТ"). В същото време от ИТ отделите се изисква да пускат тези програми по-бързо в експлоатационен режим, да харчат по-малко за планиране и т.н. А идват и нови приложения, било от външни доставчици или разработени от вътрешни специалисти. Има фирми като Amazon, които ви казват: „Наемате „тенекията" от нас почти без пари". Така че има някои интересни сили, които тласкат хората към обществена рейтингова карта.

ИТ отделите вече получават запитвания от типа „отвън ми предлагат да направят същото на половината от цената, която ми казвате, че ще струва, за да я реализирате с вътрешни хора. Защо се получава така?"

Така че на ход е потребителят. Потребителите ни „мъкнат" на гърба си в тези интересни времена с всички тези иновативни устройства и нови начини на мислене. Предизвикателството пред ИТ сега е да стане интегратор, да се превърне в отдела, който може да слепи всичко заедно в кохерентно защитено съгласувано цяло.


Каква е ролята на виртуализацията в този процес?

Виждам сполучлив изход от това по няколко начина. Първият е всички съществуващи приложения да се преместят в съществуващите центрове за данни. Това, което постигнахме чрез виртуализацията във VMware и на други места, е да направим тези приложения независими от хардуера, за тях са заделени повече ресурси чрез тази нова виртуална инфраструктура. Ние реализирахме това в облачна инфраструктура, но на практика осъществихме разграждане на операционната система на отделни компоненти.

Доскоро ОС бе за една конкретна „кутия", сега говорим за операционна система за хиляди кутии. И именно това vSphere и други облачни инфраструктури постигат – те представляват операционна система за хиляди кутии. Това е тип грид изчисления, които „оживяват" пак, но по различен начин. Сега в тази структура са събрани изчислителни услуги, съхранение, комуникации, вградена сигурност, автоматизирано управление... Това се нарича частен облак или инфраструктура като услуга, освобождава ресурси и предоставя пул от ресурси.

Интересен „пас" идва от страна на играчите, даващи под наем тази инфраструктура, тъй като те вече предлагат да хостват тези „работни товари" (workloads). И това, което правим с тези товари, е да ги „разкъсаме" на отделни товарни контейнери. Именно това направихме чрез виртуализацията.

Спомняте ли си 40-футовите корабни контейнери. Виждали сте ги зад камионите, виждали сте кораби и пристанища, пълни с тях, стандартизирани ISO товарни контейнери. Преди да се появят те, имаше специализирани кораби, специализирана обработка, специализирани товари, специализирани начини за извършване на операциите, хиляди работници, много ръчен труд. Товарните контейнери революционизираха всичко, обвиха го в опаковки, които са лесни за пренасяне, универсални са и еднородни. Именно това направи и VMware със VM – опаковане на нещата в универсални товарни контейнери, които могат да се преместват.

Днес разполагаме с цяла плеяда доставчици на облачни инфраструктурни услуги - Colt, Bluelock, Syntel, списъкът е дълъг. Като доставчици на vCloud ние можем да вземем безпроблемно тези VМware работни товари и да ги стартираме върху тяхната инфраструктура, постигайки т.нар. защитен хибриден облак. Това е базовото ниво, или слой 1. Над него има още два слоя. Следващото ниво са новите приложения. Те трябва да бъдат разработвани така, че да се възползват от предимствата на този облачен слой. Ако продължим да градим приложенията по същия начин на монолитни групи, които работят само върху определена система за управление на релационни БД, писани на Java, стартиращи се върху WebLogic, няма да можем да мръднем и крачка напред. Нужно е да пишем програмите, ползвайки големи данни, да пишем код, който да разчита на наличието в облака на еластичност, мащабируемост и други облачни предимства.

И именно тук се намесва новата платформа за приложения. Тя има богат набор от инструменти за скоростна разработка, за облачно мащабиране, за достъп до данните, за портативност. Тук можем да споменем Spring, която купихме преди няколко години, vFabric, GemFire и предложението за платформа като услуга Cloud Foundry, офертите с отворен код. Тези неща ви помагат да изградите нови облачни приложения, които да се възползват от облачната инфраструктура.


Как влияе това върху крайния потребител?

Крайният потребител иска този „разпарчетосан" десктоп, този нов начин на работа. Във VMware предлагаме редица средства, които му помагат да съществува в „пост-десктопната" ера. VMware View му позволява да виртуализира настолната си машина. Ние все още предоставяме десктоп, но го предоставяме по всяко време, навсякъде и през всяко устройство. Това прави View за крайния потребител.

Имаме инструменти за съгласуване, средства за управление. Приложението Horizon например е централна агрегираща точка, но има и купчина други. Zimbra, е-пощенската услуга за сътрудничество. Наскоро на VMworld обявихме две вълнуващи неща. Едното е AppBlast, способността да се предоставя което и да е приложение в HTML5. Т.е. вие можете да стартирате Photoshop в HTML5 на вашия iPad, да пуснете Visio в HTML5 на вашия Android таблет. Ако имате HTML5 браузър, можете да предоставите и да ползвате всяко приложение.

Втората новина е за Project Octopus, което представлява корпоративен „Dropbox". Той разполага с цялата функционалност на Dropbox, но вече далеч по-съгласувана с всички корпоративни компоненти и, в същото време, дава възможност да го стартирате зад вашата защитна стена или извън нея като оператор.

Така че облакът променя ИТ пейзажа и има една купчина неща, които ние трябва да направим в нашите организации, за да се променим. Първо, трябва да развием своята инфраструктура, след това да модернизираме разработката на приложения, така че те да се възползват от новите платформи, налага се да преосмислим и как крайните потребители ще „консумират" тези приложения.

Използвани са въпроси и на други журналисти на конференцията NetEvents 2011 





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X