Професионалният web хостинг може да компенсира бавния И’нет
Ако "подреждането" на сайтовете в web сървърите у нас не се справи с лошите връзки, е-бизнесът и виртуалните услуги ще се насочат към чужди ASP доставчици. Непрекъснатото усъвършенстване на хардуерните компоненти, най-вече на процесорите, твърдите дискове и системите за съхранение на данни са най-голямото предизвикателство пред Интернет сървърите. Очакванията към тях стават все по-големи и бързото прилагане на модерните технологии се превръща в ключов фактор за оцеляване на предлагащите хостинг фирми, защото става въпрос за конкуренция на глобално ниво, а не само в българското пространство на мрежата. Опасността цените да паднат толкова, че по-голямата част от клиентите да могат да си позволят поддържането на собствена машина не е реална и за известно време тази услуга е обречена да процъфтява, но от нея ще спечелят професионалистите. Алтернативите за разполагане на сайт са две – виртуален или самостоятелен хостинг. При първия на един сървър се намират страниците на множество потребители. Това е най-разпространеният и ценово оптимален модел. Машина от този клас може да приютява 100-300 и повече съвсем различни сайта, без да налага ограничения върху техния обем, а само върху честотната лента, т.е. максималният трафик към и от сайта. Бързината, с която се обработват заявките, зависи от хардуера и естествено е различна през пиковите часове и останалата част от денонощието; обикновено не е достатъчна и това е най-големият недостатък на виртуалния хостинг. Два метода се утвърдиха за борба с този проблем. Професионалният и по-скъп е да се разшири честотната лента, за което се налага коригиране на договора между клиента и фирмата-хост. Вторият е по-перспективен, но засега не успява да се наложи. Той използва т.нар. ускорители, които не толкова оптимизират работата на сървъра, колкото пренасянето по мрежата. Принципът на действие при всички тях е сходен – прилагат някакъв вид компресия, но трябва да са инсталирани на сървъра и на РС-то на потребителя. Липсата на общ стандарт и разпиляване на усилията на разработчиците обаче провалят тази добра идея. Друг недостатък на виртуалния хостинг е сигурността – пробив в защитата на един сайт може да създаде проблеми и на останалите. Самостоятелният хостинг означава, че сайтът се разполага на отделен сървър. Фирмата-хост осигурява машината, пространството, поддръжката, връзката с Интернет и други опции по поръчка на клиента. Скоростта на обработка може да се контролира по-лесно, честотната лента – също. Степента на защита е многократно по-висока. Най-голямото препятствие е цената. Препоръчително е потребителят да е наясно с работата с мрежи и добре да познава софтуера, който ще се използва. При самостоятелния хостинг е възможно клиентът сам да осигури хардуера, но тогава сам поема грижите за него. Очевидно, че географското разстояние до сървъра в този случай не трябва да е голямо – ако се намирате във Варна и се налага да пътувате до София, за да смените твърд диск примерно, разходите са неоправдани. За разположението на сайтовете на сървъра се грижи софтуер – най-популярни са Windows 2000 Server и Apache. Стефан Стефанов, технически директор на Орбител, каза, че имат машини и с двете системи, но са по-доволни от Apache. Според него предимството му е не само в цената, но в гъвкавостта и пестеливостта към хардуера. Превъзходството на Windows се състои в използването на SSL. “Хостването на Apache е и по-евтино“, допълва той. От около 500 сайта на сървърите на Орбител само 5 са под Windows 2000. Независимо дали хостингът е виртуален или самостоятелен, скоростта на връзката със сайта и честотната лента могат да се изчислят, предвидят и контролират по различни начини. Алтернативите за достъп до Интернет на фирмата хост са няколко: Повечето у нас са свързани с Т1 и Т3 линии, естествено втората предоставя много по-добри възможности. В действителност тя се състои от 672 отделни канала, всеки от които поддържа 64 Kbps (672 x 64 = 43008). Т3 са предпочитани основно от ISP. Т1 има 24 канала по 64 Kbps, които леко могат да бъдат конфигурирани за пренос на глас или данни. Хостът и клиентът се договарят за един или повече канали – частичен Т1 достъп, или за част от канала – обикновено 56 Kbps, останалите 8 се използват за управление на данните. Добрите доставчици винаги оставят няколко резервни канала, по които пренасочват трафика в случай на претоварване или авария. Скоростта зависи и от броя на сайтовете, разположени на сървъра, и особено от техния вид – лични или е-магазин например. Добра практика е отпуснатите на клиентите канали да не превишават 50% от честотната лента на самия доставчик, в противен случай забавянията са неизбежни. Претоварената Т3 връзка ще обслужва посетителите по-бавно от слабо използваната Т1. Интересен, но непознат начин да се провери доколко зареждането на страницата се бави от сървъра, а не от качеството на връзката е следният (не го прилагайте за аналогови линии): разделете капацитета на модема на 10, за да получите приблизителния брой на символите, които ще се появяват на екрана за секунда. Например за 14,4 Kbps това прави 1440 символа. Страница с обем 15 К , през такова устройство ще се зареди за около 10 с. (15 360/1 440 = 10,66); за 20 К това прави 15с. Тези времена падат двойно и четворно съответно за 28,8 и 57,6 К модем. В случай че забавянето е значително по-голямо, а връзката ви е с гарантирано качество, най-вероятно хостът в момента е претоварен. От този пример може да се направят и много полезни изводи относно подходящия обем на сайтовете за нашето web пространство. Изчисляването на честотната лента, която трябва да се отпусне на даден сайт, зависи от съдържанието, възможностите на сървъра и платежоспособността на клиента. Преди това обаче трябва да се изчисти едно недоразумение. Много хостове предлагат неограничена честотна лента. Обикновено те имат предвид всеки възможен брой хитове, но това е различно – хитовете са заявки за съдържание, а не самото съдържание, което обуславя трафика. Сайтът най-вероятно ще може да използва и по-широка лента от отпуснатата, ако се наложи, но това се заплаща на по-висока цена. Формулата, по която се пресмята усредненият трафик, е следната: Брой страници Х среден обем на страница Х брой посетители за месец = усреднена честотна лента за месец. Тази формула се базира на предположението, че всеки посетител ще зареди даден сайт само веднъж. Това не винаги е така, но ако се допусне, че някои ще прегледат само 1/3, а други ще влязат 2 пъти, може да се разчита на нея. За по-прецизните клиенти са се утвърдили два други метода за пресмятане на необходимата им честотна лента. Единият до голяма степен ще запази бързия достъп до сайта даже в пиковите часове, но е скъп, а вторият ще го забавя, но пък е по-евтин. При първия ширината на лентата за месец е пряко пропорционална на трафика, генериран в най-натовареното време. По този начин се заплаща за трафик, много по-висок от реалния, но пък сайтът е винаги лесно достъпен. Вторият метод е прост – плаща се такава лента, каквато е реално използвана. Недостатъкът е, че в пиковите часове сайтът ще се зарежда бавно. За да се преодолее този проблем, може да се договори по-широка лента – забавяне пак ще има, но ще е по-малко, а и таксата за месец ще е предварително известна. Стефан Стефанов сподели, че практиката в Орбител е да се отпуска честотна лента от 2 Mbps, която е достатъчна сайтът да има видимост в България. Желаещите за по-широка лента не са много, тъй като цената за мегабит у нас е на порядъци по-висока, отколкото в развитите страни. Причината за това е монополът на БТК върху външните линии. Специални програми следят процесорното време, което изразходва всеки сайт и ако то е премине определена граница, клиентът се уведомява, че е желателно да се повиши честотната лента. Потребители, които очакват голям трафик и разчитат на международна визимост, е по-добре да се обърнат към чужди хостове. “Тогава обаче пред тях изникват множество проблеми от техническо и икономическо естество“, коментира г-н Стефанов. За такива предприемачи е новата услуга на Орбител – до края на годината в Ню Йорк или Лондон ще бъде изграден сървър, който да хоства сайтове на наши фирми, които желаят да бъдат лесно достъпни от целия сват, там отпусканата честотна лента ще е 100 Mbps. Защитата на сайтовете придобива все по-голямо значение, като за е-бизнеса тя е най-важният критерий при избор на хост. Тя се развива в две направления – едното е защита против аварии, пропадане на връзките, проблеми с хардуера, а второто е борбата с вируси и хакери. При първото се използват UPS и RAID системи, задължителни за всеки web сървър, които предпазват от проблеми с токозахранването и твърдите дискове. Нараства популярността на т.нар. “multi-homing“ – допълнителна връзка към Мрежата, която позволява достъп до сайтовете на сървъра, ако основната линия пропадне. “Всички Интернет канали на Орбител са резервирани многократно“, каза Стефан Стефанов. Според него обаче защитата при виртуалния хостинг е по-надеждна, отколкото при самостоятелния – квалифицирани специалисти следят 24 часа за правилното функциониране. “Опитният системен администратор е ключът към сигурността на сървъра“, спомена той. Сайтовете са така разположени, че злонамерен код в някой от тях да не може да попречи на работата на цялата машина или да блокира съседни сайтове. Освен това се налагат правила, които всеки потребител трябва да спазва – да влиза в сайта си от определено място и да не използва некриптирани пароли. Вместо заключение искам да спомена, че някои хостове не осигуряват собствен IP адрес на сайтове на клиентите си, което се дължи на недостатъчния брой такива адреси в Интернет. В това няма нищо лошо, но ако браузърите на посетителите не поддържат HTML 4.0, те просто няма да могат да “забележат“ такива страници.
КОМЕНТАРИ
"Професионалният web хостинг може да компенсира бавния И’нет "
