Предизвикателствата пред цифровата телевизия в България

Телевизията отдавна присъства в нашите домове, но напоследък тя се развива толкова бързо, че вече не същата медия, която е била преди 20 г. примерно. 

Аналоговата телевизия отстъпва място на цифровата, каналите с HD резолюция изместват SD предаванията, а тримерните филми и спортни предавания все по-силно чукат на вратата на цифровия дом. Освен това съвременната ТВ става е  все по-интерактивна, т.е зрителят не е само наблюдател, той се явява активна част от медийната платформа, която пък му позволява да си избира да гледа само това, което му харесва. 

В основата на целия този функционален прогрес обаче е явлението цифрова телевизия. Реално всички допълнителни възможности и интерактивни услуги се градят около ядрото на тази технология. 

Едно от съществените предимства на цифровата телевизия е възможността за компресия на предаваните данни. Тъй като при компресията значително се намалява обемът на данните, без съществена загуба на качеството на изходния видеоматериал, става възможно в един честотната лента на телевизионен канал да се „съберат” сигналите на няколко различни телевизионни станции. Процесът се нарича мултиплексиране. Броят на мултиплексираните сигнали е различен, в зависимост от начина на пренасянето им. Така например при ефирната цифрова телевизия в един мултиплекс (канал) се предават 4 до 6 сигнала, а при кабелната цифрова телевизия те са още повече – 10 до 12, тъй като там смущенията са по-малко. Обикновено се добавят и няколко радиостанции. Целият мултиплекс се предава като един аналогов сигнал, по същите начини, както един канал на аналоговата телевизия – чрез предаватели и ретранслатори, чрез кабел и др. Много важно предимство е възможността за предаване на допълнителна информация заедно с ТВ сигнала. Тази информация може да бъде най-разнообразна, например телетекст, т.нар. Pay Per View, даваща възможност за излъчване на платени телевизионни канали, като потребителят избира и съответно плаща само част от предаванията (напр. само за един определен филм), електронен справочник (EPG - Electronic Program Giude), съдържащ информация за програмите и др. Предвижда се и възможност за обратна връзка от потребителя към излъчващата станция, което за момента е технически осъществимо при кабелните цифрови телевизии и доставчиците на IPTV услуги. 

Реално няма ограничения за вида преносна среда, която е нужна за транспортирането на цифровата телевизия до домовете. Тя може да бъде както ефирна (DVB-T), сателитна (DVB-S) и кабелна (DVB-C), така и хибридна – комбинираща предходните. Струва си да се отбележи и мобилната телевизия DVB-H, която обаче не е развита у нас.

От 1 септември 2010 г. Vivacom пусна цифрова телевизия през сателит директно до клиента (DTH - Direct to Home). От телекома обявиха, че услугата ще бъде достъпна в цялата страна, като се предлагат три основни пакета. 

Към настоящия момент цифрова сателитна телевизия предоставят на българските потребители два оператора – Булсатком, а Тотал ТВ, която купи ITV Partner, фалира в края на 2010 г. На нейно място се появи Сателайт БГ, но все още не е ясно каква част от абонатите й е привлякла, тъй като бившите клиенти на Тотал ТВ трябваше да подпишат нови договори със Сателайт БГ.

VIVACOM TV се излъчва през най-големия спътников оператор Intelsat, с който компанията работи като партньор повече от 15 години. 

“Основно предимство на спътниковата връзка е възможността за предоставяне на услугата навсякъде в територията на България – коментират от телекома. - Разбира се при спътниковата връзка, комуникацията е еднопосочна, което ограничава възможностите за добавени услуги към телевизионната услуга. По тази причина Виваком работи върху разширение на платформата за телевизия, която да предостава услугу по широколентова IP мрежа за достъл (оптика или ADSL).” 

“Всички услуги, включително и телевизията предоставяме през оптика директно до дома или офиса на потребителя – обяснява Стоил Тодоров, изпълнителен директор на ITD Network. - Основното предимство на тази преносна среда е практически безграничния капацитет, който може да износи и това че не се влияе от атмосферните условия.”

Изградените чрез директно оптично влакно мрежи могат да осигурят изключително широк канал при преноса на данни, поради това, че влакното не се споделя с други потребители на мрежата . Оптиката до дома е единствената технология, която ще посрещне нуждите на близкото бъдеще, където 3D, холографична телевизия с висока разделителна способност и игри (продукти и проекти, които се подготвят в електронната индустрия за крайни потребители) ще се използват всеки ден.

Освен това оптичните магистрали и трасета от техническите центрове на фирмата до крайните абонати са изцяло и единствено в специално изградените за това подземни канални мрежи.

Цифрова телевизия от М-Тел съвместно с Мегалан Нетуърк и Спектър Нет се предоставя чрез хибридна преносна среда. “Тя включва оптична среда до сградата - обясяват от Мобилтел. - След това телевизионния сигнал стига до домакинството посредством UTP/FTP кабели или оптика до дома (PON) – пасивно оптично влакно директно до домакинството.”

Според информация от компанията предимствата за клиента и при двете технологии са няколко. От оператора смятат, че изцяло подземното трасе осигурява защита от природни стихии и физически прекъсвания. “Налице е непрекъсваемост на услугата: характерна черта на пасивното оптично влакно е, че то не се нуждае от захранване – продължават от М-Тел. - Големият капацитет на преносната среда позволява по-високи скорости за достъп до глобаната мрежа, както и перфектно качество на цифрова телевизия.”

Тази преносна среда, според М-Тел, предлага висока надеждност. Технологията е добре развита и позната, устройствата по трасето позволяват отдалечено наблюдение и администриране, непрекъсваема услуга, тъй като проблемът е забелязан, още преди да възникне. 

Разлики между двете използвани технологии от продуктова гледна точка разлика за клиента няма, той получава услуга с гарантирано качество. От технологична гледна точка плюсовета на технологията „Оптика до дома“ спрямо „Оптика до сградата“ са възможностите за по-добра мащабируемост на мрежата, последващо надграждане, опции за по-добро унифицирано управление на инфраструктурата. Недостатък на използваните технологии е високата цена за инвестиции в тези технологии. Стратегическата цел на М-Тел е услугите да бъдат предоставяни посредством „Оптика до дома“. Мрежата във всички квартали с новоизградено покритие ще е именно с „Оптика до дома“.

От тази година M-Тел започна да надгражда от PON към GPON (Gigabit PON). Предимствата на GPON технологията включват възможности за интегрирано предоставяне на HD телевизия, високоскоростен интернет и телефонни услуги с високо качество през една и съща платформа. Реализираната по тази технология оптична среда може да увеличава капацитета си с подмяна само на крайните устройства. Благодарение на огромния си капацитет, GPON дава възможност за гледане на HDTV и в бъдеще на 3D телевизия и филми, което не може да бъде предложено от друга технология, казаха от М-Тел през май тази година. Доскоро Мобилтел предлагаше цифрова телевизия под марката Quarto. “След като придобихме Мегалан, започнахме да съчетаваме тяхната платформа и нашата, запазихме някои неща от Quarto, но мигрирахме към Мега ТВ, за да ползваме по-добрия клиентски опит на Мега ТВ, най-вече изключително бързата смяна на каналите”, каза през май т.г. Евгени Каракановски, маркетинг директор на М-Нетуърк.

“Ние не се ограничаваме откъм тип преносна среда и разпространяваме телевизионно съдържание през няколко преносни среди, като всяка една от тях си има своите предимства и недостатъци – твърди Виктор Попов, мениджър софтуерни проекти в Нетера. - За предоставянето на IPTV използваме оптика за гръбнак на мрежата (FTTH или FTTB) и  Ethernet кабел усукана двойка за последната миля до Set-Top Box устройството в дома на клиента. Предимствата на IPTV са относително ниската цена на изграждане на оптични трасета, възможността за използване на вече съществуващи трасета и възможността за интерактивност, която се предоставя на крайния потребител.”

Ефирна цифрова телевизия се излъчва експериментално в София от 2004 г. от компанията БТК, чрез НУРТС. Към април 2011 г. пакетът програми включва БНТ 1, bTV и TV7.

Преходът от аналогова към цифрова ефирна телевизия (цифровизация) в България, както и в другите страни от Европейския съюз, трябва да бъде осъществен до 31 декември 2012 г. С решение 835 от 22 Ноември 2010 г. на Министерски съвет се създава работна група за въвеждането на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване (DVB-T), на която е възложено да изготви план за прехода с крайна дата не по-късно от 1 Януари 2015 г.

Когато през септември миналата година Vivacom обяви сателитната цифрова телевизия, това се оказа доста странен ход за целия бранш предвиди факта, че БТК  разполага с лиценз за цифрово наземно излъчване в София, а общата й компания с Mancelord Ltd. НУРТС България има лиценз за изграждане на 2 национални мрежи за пренос на цифрова телевизия (след придобиването на Towercom България) и разполага с мрежа от над 800 предавателя, ТВ кули и сателитния телепорт в Плана планина.

От края на миналата година стана ясно, че Hannu Pro е компанията, която ще разпространява цифровия сигнал на БНТ, БНР и повечето частни телевизии. Латвийската фирма спечели два конкурса на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за изграждане на т.нар. мултиплексори. Това са цифровите платформи, които играят ролята на посредници между телевизиите и предавателите. Хану Про ще изгражда четири от общо шест мултиплексора. Останалите ще бъдат собственост на Towercom България.

Поредната кампания за популяризиране на цифровата ефирна телевизия започна МТИТС (Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията) през октомври 2010 г. Тази програма има три основни цели. Първата е да се осъществи широка разяснителна дейност сред населението за това какво представлява тази комуникационна платформа. Втората цел е да се даде достъп до цифрова телевизия на социално слабите хора, а третата е свързана с изменения в нормативната уредба за насърчаване на бизнеса за този преход. 

“Идеята ни е чрез тях да започнем да популяризираме ефирната цифрова телевизия под формата на брошури, разяснителни съобщения и демонстрации – каза тогава Андреана Атанасова, директор дирекция “Съобщения” в МТИТС по време на конференцията “Телеком 2010”. - В преговори сме със социалното министерство за това да се проучи доколко социално слабите хора ползват ефирна телевизия, за да знаем какви са им нуждите от подпомагане за закупуване на STB устройства. Освен това ще разчитаме много и на кампании в социални мрежи.” 

По думите на Атанасова налице е проблем с бизнеса по отношение на прехода от аналогова към цифрова ТВ. “Моделът, който е избран, не дава резултат. Операторът, който изгражда цифовата мрежа, има пълна готовност да стартиране на излъчване в София и Варна, но самите телевизии нямат желание да качат своите програми върху тази платформа, тъй като се налага да плащат двойно както за цифрово, така и за аналогово излъчване. Един от възможните подходи е да се направят промени в тарифните такси.

на Нетера е разработка на самата компания.” В нея видео съдържанието се приема, подготвя, кодира, съхранява и разпространява до крайните потребители както "на живо" така и "при поискване", обяснява Виктор Попов.

Платформата на Нетера включва още статистически модул, билинг, CAS (Conditional Access System), модули за измерване на качеството на видео сигнала и мониторинг на цялата система. В процес на разработка са модули за плащане на домакински сметки, новини, прогноза за времето и трафик информация, поръчка на храна за вкъщи и поддръжка на Google TV.

“Платформата е съобразена и със съществуващите стандарти за аудио-видео разпространение – продължава Папов. - Форматите, които използваме са – mpeg2, mpeg4 (h264), aac, ac3 и т.н.”

“Оборудването е последно поколение телевизионно оборудване, което прави системата гъвкава и отворена за разширения с нови услуги – изтъкват от Vivacom. - Основен производител на оборудването е Ericsson SATV (TandbergTV). Системата за предоставяне на телевизионни услуги дава възможност за пълно управление на качеството на телевизионната услуга, както и на множество технически параметри.” 

“Платформата, която ползваме за предоставяне на цифрова телевизия, е авторска разработка на наши партньори, специално за нуждите на предоставяната услуга – разказват от М-Tел. - Тя е Linux базирана, което спомага за възможна миграция върху различен набор от крайни клиентски устройства (STB). Способността на TCP/IP протокола да „протича“ през всевъзможни преносни среди обуславя способността на телевизионната ни услуга да се разпространява практически през всякаква среда, стига тя да поддържа необходимия капацитет, който пък зависи от битрейта на излъчвания канал в единица време.”

Безспорно защитата на цифровото съдържание от копиране и едно от големите предизвикателства пред ТВ операторите и организациите, които предоставят такова съдържание.

“Съдържанието се защитава по два начина - Виктор Попов от Нетера. - Единият е със закупен от нас и сертифициран 3th party Conditional Access система, а вторият със система за оторизация в Content Delivery Network платформата на Нетера.”

От М-Тел защитават излъчваното съдържание посредством платформата на Secure Media, която според тях е доказан лидер в управлението на медийно съдържание.

“Цифровото съдържание е защитено от система за контрол на достъпа NDS, която е една от най-разпространените в света – обясняват от Виваком. - По твърдения на разработчика, в историята си системата няма пробив в сигурността.”

“Работим по партньорски модел, правата за излъчването на съдържание, както и и избора на софтуерни платформи се уреждат от нашия контрагент – разказва Стоил Тодоров, CEO в ITD Network. - ТВ техническият център е изграден с последни технологии от водещите доставчици на телевизионно оборудване- Tandberg Television, Scientific Atlanta, Harmonic, Leitch, Widevine, Orca и Kreatel (Motorola).” 

Едно от интересните особености на цифровата ТВ платформа са възможностите за добавяне и функсиониране на множество допълнителни функционалности. Чрез тях може да се преглеждат програмите, да се поръчва определени хитови филми, да се купуват продукти и др. 

“Допълнителни услуги, които получават клиентите на VivacomTV са седем дневен EPG (electronic program guide), графична среда, Reminders, Favorites, Instant and On-demand messages.  – обясняват от Vivacom. - В бъдеще услугата предоставяне през широколентов IP достъп ще предоставя много повече допълнителни услуги за телевизионните канали като High Definition (HD), Fast Channel Change (FCC), Time-shift TV (TSTV), Picture in Picture (PiP), както и услуги при поискване (On Demand Services) като Video on Demand (VoD), Network Recording (nPVR), Catch-up TV (CUTV), а също така и услуги предоставени от други мрежи (Internet например) наречени OTT (over-the-top) Services.”

От М-Тел информират, че телевизионната им платформа поддържа EPG за 14 дни. Съдържанието се филтрира по любими канали, предефинирани категории и азбучен ред. Предстои въвеждането и на търсене по дума/израз, въведен от клиента.

VOD или „Домашна видеотека“, както е известен продуктът при нас, ще стартира съвсем скоро. Платформата поддържа преглед на трейлъри,  наем на заглавия в стандартна и висока   резолюция. Съдържанието е разпределено по категории, възможно е и азбучно търсене. 

“Time Shifting (TS) е все още малко позната телевизионна функционалност на българския пазар.  Предстои скорошното и въвеждане в платформата ни, заедно с „Домашната видеотека“. Услугата ще дава възможност за гледане на даден канал засега 12 часа назад във времето, като планираме да го увеличим,  т.е. нашите клиенти вече няма да се притесняват, че са пропуснали любимото си предаване, когато не са успели да го гледат в часа на фактическо му излъчване”, обясняват от М-Тел.

По думите на Тодоров, с платформата, която ITD Network използва, потребителите получават редица допълнителни интерактивни услуги. Te включват Видео по поръчка (VOD), текуща програма, електронен програмен справочнил (epg) родителски контрол, напомняния за любимо предаване, детски портал с избрани телевизионни канали, телевизия на пауза (pause tv), както и възможност за гледане на HD съдържаниe.

“DVB-C и DTH технологиите поддържат EPG и Pay-per view, докато IPTV предлага и много други интерактивни функционалности като VoD, Time Shifting, Catch up TV, nPVR – разказва Виктор Попов от Нетера. - Предлагаме услуги с добавена стойност като VoD, nPVR, Time-shifting , интеграция с мейл клиенти, социални мрежи, браузъри, cloud услуги и т.н.

По отношение на интерактивността при следващите два типа технологии DVB-C и DTH – това което ги обединява помежду им, е че и те като IPTV имат EPG и Pay-per view. Те обаче нямат толкова възможности за двустранна комуникация с крайния потребител както IPTV, въпреки че напоследък се използват и т.нар. „хибридни“ модели - DVB-C + IPTV и DTH + IPTV, добавящи услуги с добавена стойност към иначе сравнително постните DVB-C и DTH.”

3D съдържанието е определяно като следващото голямо развитие както при киното, така и при телевизията. Обаче големият проблем, който стои пред тази платфрома, е свързан именно с все оща недостатъчното тримерно съдържание, което да накара потребителите да започнат да си купуват телевизори и монитори. В момнета топката е полето на доставчиците на ТВ съдържание, от които зависи разпространението на 3D канали. Не по-малък проблем са и инвестициите в нови технологии за предоставяне на тримерно съдържание.

“Телевизионни канали с 3D съдържание не се очакват скоро на българския пазар – смятат от Vivacom. - Прогнозите са, че както HD така и 3D ще се появят по-широко в допълнителните услуги при поискване, преди да станат популярни телевизионни канали с 3D съдържание. Разбира се изикванията към мрежата за предоставяне на 3D съдържание са значително по-високи, което предполага, че тези услуги ще работят предимно през оптична мрежа за достъп.” 

От М-Тел смятат, че  3D съдържанието все още е ниша на българския пазар. “Технически, излъчването на 3D канал не е предизвикателство, тъй като при правени реални тестове битрейтът не е по-висок от на HD канал, а ние излъчваме HD канали от две години – твърдят от своя страна представителите на Мобилтел. - Реалното предизвикателство е намирането на канали, които осигуряват легални права за разпространение в България.”

Виктор Попов от Нетера разкрива интересни факти за развитието на тримерното ТВ излъчване у нас: “Ние и в момента имаме 3D канал в IPTV платформата ни - HD1 3D, очакваме да добавим и Тянков 3D в скоро време. Надяваме се в бъдеще и другите медии да започнат да генерират такова съдържание за българския пазар. Същественото предизвикателство пред телевизионната индрустрия е високата първоначална инвестиция за 3D снимачно обурудване. Друго предизвикателство е ниската засега пенетрация на 3D телевизори на пазара.

Иначе не е небходима оптимизация на мрежата за предоставяне на 3D канали. Нетера като оператор е „3D Ready”, изтъква Попов.  

3D канал, предаващ тенис турнира Ролан Гарос, пусна за всички свои абонати Blizoo от 22 май т.г. Една година от създаването на марката Blizoo, телеком операторът, обединяващ бившите кабелни компании Кейбълтел и Евроком Кабел, обяви, че вече предлага услуги в 40 града. „На тези пазари държим над 40% дял от абонатите на цифрова телевизия и над 20% от потребителите на интернет, заяви главният изпълнителен директор на Blizoo Ищван Полони.

За да предложи 3D съдържание (заемащо честотен капацитет за около 2 HD канала), компанията продължава поетапно да развива оптичната си мрежа, да подменя крайните устройства с HD приемници, като годишната инвестиция в мрежовата инфраструктура е 25 млн. евро, добави Полони. В момента над 100 000 клиенти на компанията имат HD приемници, които позволяват бърза навигация в над 160 ТВ програми, твърдят от blizoo.