Конфигуриране на Cisco рутер с RIP протокол

Конфигурирането на RIP в мрежа става сравнително лесно - необходимо е да се знаят мрежовите адреси на събнетите, както и маските им (за да се знае коя версия на RIP ще се използва). Преди това, разбира се всички рутери в мрежата трябва да са с настроени и вдигнати интерфейси, а хостовете (ако има такива в топологията) с указани IP адреси, маски и гейтуей. За по-детайлна картина, ще следваме стъпките отначало.

И така...

За демонстрацията ползваме следната схема, реализирана с безкрайно полезният симулатор на Cisco - Packet Tracer.

Топология на примерната мрежа, която ще конфигурираме с RIP. Снимка: IDG.bg

Важно е да се запомни, че хост и рутер се свързват с кръстосан кабел (crossover ethernet), а рутери - с прав (straight-through).

Преди настройването на RIP протокола, всички свързани интерфейси на рутерите в мрежата трябва да се вдигнат. Това става като им се посочи IP адрес и маска в Global configuration mode на рутера. Командите, които се използват в случая са:

Router(config)# interface {name}
Router(config-if)# ip address {ip-address} {mask}
Router(config-if)# no shutdown

За серийни интерфейси, преди no shutdown командата трябва да се укаже тактовата честота на интерфейса:

Router(config-if)# clock rate 64000

Ако адресите и маските на подмрежите са правилни, интерфейсите трябва да сменят състоянието си от “down” в “up” веднага след конфигурирането им.

Щом всички интерфейси на рутера са описани (и вдигнати), трябва да се укаже вида на рутинг протокола - в случая RIP - и да се посочат събнетите, към които е свързано устройството. Командите са от вида:

Router(config)# router rip
Router(config-router)# network {network 1}
Router(config-router)# network {network 2}
…
Router(config-router)# network {network N}

Нещо много важно - традиционният RIP протокол е classful, което ще рече, че поддържа адресиране единствено на основните класове (с маски /8, /16 и /24). Тъй като примерната топология е сегментирана на подмрежи с маски с променлива дължина (/25, /27 и т.н.), RIP няма да работи правилно, дори всички настройки да са верни. Решението е в подобни случай да се ползва версия 2 на протокола:

Router(config-router)# version 2

И така, ето командите, с които настройваме всеки един от рутерите в горната топология:

R1(config)# int fa0/0
R1(config-if)# ip add 192.168.158.1 255.255.255.128
R1(config-if)# no sh
R1(config-if)# int s0/0/0
R1(config-if)# ip add 192.168.159.97 255.255.255.252
R1(config-if)# cl ra 64000
R1(config-if)# no sh
R1(config-if)# int s0/0/1
R1(config-if)# ip add 192.168.159.101 255.255.255.252
R1(config-if)# cl ra 64000
R1(config-if)# no sh
R1(config-if)#ex
R1(config)# router rip
R1(config-router)# net 192.168.158.0
R1(config-router)# net 192.168.159.96
R1(config-router)# net 192.168.159.100
R1(config-router)# version 2


R2(config)# int fa0/0
R2(config-if)# ip add 192.168.159.65 255.255.255.224
R2(config-if)# no sh
R2(config-if)# int s0/0/0
R2(config-if)# ip add 192.168.159.98 255.255.255.252
R2(config-if)# no sh
R2(config-if)#ex
R2(config)# router rip
R2(config-router)# net 192.168.159.64
R2(config-router)# net 192.168.159.96
R2(config-router)# version 2


R3(config)# int fa0/0
R3(config-if)# ip add 192.168.157.1 255.255.255.0
R3(config-if)# no sh
R3(config-if)# int s0/0/1
R3(config-if)# ip add 192.168.159.102 255.255.255.252
R3(config-if)# no sh
R3(config-if)#ex
R3(config)# router rip
R3(config-router)# net 192.168.157.0
R3(config-router)# net 192.168.159.100
R3(config-router)# version 2

След тези настройки, рутинг таблиците на 3-те рутера трябва да изглежда по подобен начин:

Рутинг таблицата на рутер R1. Снимка: IDG.bg


Рутинг таблицата на рутер R2. Снимка: IDG.bg


Рутинг таблицата на рутер R3. Снимка: IDG.bg

За да сте сигурни, че конфигурацията на мрежата работи, можете да направите ping между хостовете - ако сте следвали стъпките горе, пакетите би трябвало да пристигат без проблем.

Ето и целият процес във видео (за по-добра видимост: http://www.youtube.com/watch?v=LEnAA4alwKs&feature=player_embedded#):