Санкции за компютърните престъпления в България
За разлика от много други страни към момента в българското законодателство липсват дори зачатъци на система от правни норми, които да регулират отношенията, възникващи по повод неправомерното използване на компютри и компютърни мрежи. Уредба на отделни видове неправомерни действия може да бъде намерена в актове от различни правни отрасли. Липсата на целенасочено внимание от страна на законодателя води до факта, че голям брой от проникванията в компютърни системи, промяната, изтриването или добавяне на информация, прихващането на електронна информация и много други вредни действия са ненаказуеми. През пролетната сесия на 38-то Народно събрание в парламента бе внесен Законопроект за изменение и допълнение на НК, в който се уреждаха различни състави и се даваха дефиниции на понятия като "информационна система", "компютърна мрежа" и пр. За съжаление тази инициатива не получи достатъчно внимание. В момента т.нар. компютърни престъпления и нарушения се уреждат изрично в Наказателния кодекс и Закона за авторското право. Голяма част от престъпленията, извършени по електронен път, могат да бъдат подведени под състави на НК, които не са същински "компютърни престъпления". Такива примери могат да бъдат измамата, повреждането на имущество, обидата и клеветата, нарушаване тайната на кореспонденция и пр. През 1995 г. в НК бяха добавени състави за престъпленията против интелектуалната собственост. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от НК с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лева се наказва онзи, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин софтуер. За квалифицирания състав на повторно извършване на деянието или причиняване на значителни вреди наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 г. и глоба от 3000 до 5000 лева. В стремежа си да обхване всички възможни случаи на посегателства върху интелектуалната собственост законодателят с голяма доза творчество регламентира "софтуер" и "компютърни програми" като различни обекти на посегателство, което е доста странно. Засега няма съдебна практика, която да изясни кое е софтуер и кое компютърна програма. ЗАПСП предвижда имуществена и административна отговорност за нарушаване на авторските права, с което се защитават компютърните програми и базите данни (самите колекции от данни). Административните наказания за нарушаване разпоредбите на закона варират от 200 до 2000 лева и отнемане на предмета на нарушението. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 5000 лева и отнемане предмета на нарушение в полза на държавата. Срещу една част от правонарушенията, извършени по компютърен път, страните могат да се защитят чрез общата договорна или извъндоговорна отговорност. Най-често в хипотезата на B2B или B2C електронна търговия могат да намерят приложение много от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. Под общия състав за непозволено увреждане може да се търси обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За разлика от наказателното право обаче в гражданското страната трябва сама да защити интересите си, което при компютърните правонарушения често изисква съдействие от държавен орган или трети лица (напр. доставчици на Интернет). Мартин Граматиков
КОМЕНТАРИ
"Санкции за компютърните престъпления в България "
