IDG.bg PC World Computerworld CIO CFO Networkworld Business How Кариерна зона

Предизвикателства пред телеком сектора през 2009 г.

Networkworld България - брой 2, 2009 г. / Телеком пазар
Алтернативните телекоми приветстват последните промени в ЗЕС, а от БТК са недоволни

1403 прочитания, 3

Стефан Станчев

С приемането в парламента на поправките и цялостния текст на ЗЕС, данните на гражданите относно телефонни разговори, е-поща и интернет комуникация ще се събират само за целите на тежки и компютърни престъпления. С последното решение на Народното събрание тези данни ще се съхраняват от операторите не повече от 12 месеца, срокът не може да бъде удължаван, а достъпът до събраната информация от мрежата ще става само според изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

„В голямата си част промените в ЗЕС ще имат положително влияние върху развитието на сектора – анализира Теодор Захов, изпълнителен директор на Spectrum Net. - От особена важност са текстовете, регламентиращи условията за ползване и изграждане на кабелна инфраструктура в населените места.”

„Последното изменение и допълнение на ЗЕС предизвика остри дискусии както сред операторите, така и в парламента – коментира Павел Велчев, директор „Регулация и конкуренция” в БТК. - Целта на измененията бе привеждане на закона в съответствие с европейската правна рамка. Допуснати бяха обаче някои основни пропуски, които могат да имат сериозни последствия за развитието на сектора.”

По думите на представителя на БТК един от основните проблеми в ЗЕС е, че законово се е ограничила възможността на програмните оператори и на мрежовите оператори да ползват радиочестотен спектър и да участват в предлагането на цифрова телевизия от 2012 г. „По този начин на практика всички български и чуждестранни инвеститори с опит в цифровото радиоразпръскване бяха лишени от възможност да участват в бъдещата цифровизация. Според експертите в сектора това е неработеща схема и създава опасност от провал на прехода към цифрово телевизионно разпръскване”, казва още Велчев.

”Нетера приветства така приетите промени в ЗЕС, които са резултат на протеклата обществена дискусия и са доказателство, че в България има реално работещ демократичен процес”, коментира Ирена Новакова, юрисконсулт на Нетера.

Ползването на трафичните данни – „ябълката на раздора” между МВР и телекоми операторите

Според Захов в правилна посока са били променени текстовете, касаещи запазването и ползването на трафични данни, с което са били зачетени правата на българските граждани. „За съжаление по този въпрос виждаме необяснимо упорство и неразбиране от страна на министъра на вътрешните работи, който настоява за повторна промяна – обяснява изпълнителният директор на Spectrum Net. - Истеричният натиск такава промяна да бъде направена дори в разрез с конституцията, правилника на Народното събрание и Закона за нормативните актове буди недоумение и много въпроси по отношение на зачитането на законите от страна на министерството изобщо.”

По думите на Теодор Захов друго противоречиво решение е удължаването на мандата на КРС. „Увеличаването на мандата от 5 на 6 години води до по-дълга несменяемост на членовете, което пък, от своя страна, може да навреди на сектора”, допълва той.

„Спорен въпрос в ЗЕС е регулирането на достъпността на МВР до информация за трафика и за други данни, свързани с осъществяваните електронни съобщения – смята Павел Велчев. - Дебатът по този въпрос продължава и в някои от държавите от Европейския съюз.” Според него е необходимо, от една страна, да се намери баланс между правата на гражданите и свободата на общуване (чрез интернет или чрез телефонна връзка), а от друга страна, да се отчете възможността на МВР да използва пълен инструментариум в противодействието на тежката и организирана престъпност.

„Компанията до момента е съдействала на МВР и ДАНС и винаги е подхождала отговорно към всички оперативни нужди на органите, касаещи разкриването на извършители на тежки и компютърни престъпления”, изтъква Новакова от Нетера. Според нея приетите промени по никакъв начин не променят желанието и действията на оператора за подпомагане на компетентните органи, както и не ограничават възможностите на тези органи да разследват и разкриват нарушителите на закона.

„Развитие на регулаторната рамка

може да бъде само в една посока - увеличаване на възможностите за конкуренция на пазара – твърди Захов. - Големият въпрос е "Кога"? Всички решения на регулатора в последните години идват след сериозни закъснения, които впоследствие не могат да се наваксат.” Според него неслучайно алтернативните телекоми все още продължават да държат само 3% от пазара на фиксирана телефония. „От закъснялата регулация страдат всички телекоми, които се опитват да пробият на пазара”, коментира още Захов.

Според Павел Велчев от БТК, към настоящия момент единствен доставчик на универсална услуга е БТК. „За да може да извърши това, компанията продължава да инвестира. БТК е единственият оператор у нас, който има и задължение за инвестиции, необходими за модернизиране и цифровизиране на мрежата, още повече че БТК е длъжна да предоставя универсална услуга. По този начин се изпълняват задълженията на България по членството в ЕС. Важен е фактът обаче, че от държавите в ЕС само България не е компенсирана за това, че предоставя универсална услуга. По този начин се задоволяват потребностите на населението от съвременни качествени услуги, като през 2007 г. степента на цифровизация достигна 73,2 %, а през 2008 г. около 150 хиляди абонати получиха възможност да ползват нови атрактивни услуги в резултат на този процес”, обяснява още Велчев.

„Преносимостта на фиксираните телефони

номера ще стартира скоро, но не бих казал. че ще е безпроблемно – прогнозира изпълнителният директор на Spectrum Net. - По тази причина не очаквам да има бум на пренесени номера.” По думите на Захов ефектът ще е минимален, но все пак фирмите и гражданите, които желаят да пренесат телефоните си, ще имат тази възможност.

„Въвеждането на преносимостта на фиксирани номера върви по план и скоро ще започне да функционира – коментира Павел Велчев от БТК. - Със съжаление трябва да се отбележи, че все още процедурите за преносимост и на мобилни, и на фиксирани номера са изключително сложни. Въведена е т.нар. услуга на две гишета, т.е. потребителят трябва първо да отиде при оператора, чиито услуги ползва в момента, да поиска удостоверение, след време, ако го получи, да отиде при новия оператор и т.н.”

Според Велчев друг важен проблем при преносимостта на мобилни номера е съществуването на гласово съобщение за пренесен номер. „Ако номерът ви е пренесен и ви търси човек, който не знае български, ще чуе съобщение на български, което ще е напълно неразбираемо за него и най-вероятно ще затвори. Този въпрос е решен при фиксираната преносимост с въвеждане на кратък звуков сигнал. Надяваме се в най-скоро време КРС да реши този проблем и при мобилната преносимост”, добави представителят на БТК.

Регламентиране на свързаностите между телекомите

В момента се наблюдава бум на мобилната технология и мобилният бизнес е значително по-развит от фиксирания. По тази причина желанието на ЕК е редуциране на цените на едро - както между фиксирани и мобилни мрежи, така и между самите мобилни мрежи. Целта е една - намаляване на крайната клиентска цена. „Когато се намалят цените на едро, операторите предлагат по-ниски цени на дребно, защото разходът, който плаща съответният оператор, е по-нисък и той може да си позволи да предложи по-изгодни цени на крайните си клиенти”, коментира Влечев от БТК.

По думите на Захов всеки телеком е длъжен да осигури възможност на абонатите си да говорят с абонати от други мрежи и за входящи, и за изходящи обаждания. Тези възможности се гарантират чрез споразумения за взаимно свързване.

„От най-голяма важност за развитието на конкурентен пазар е свързването на алтернативните оператори с бившия монополист, което се регламентира от "типово споразумение за взаимно свързване", одобрено от КРС – продължава своя анализ Захов. - От ценовите равнища и условия в него зависи дали алтернативните оператори могат да предложат конкурентни оферти на крайния пазар. Дълги години условията по това споразумение бяха дискриминиращи за алтернативните играчи. С последните приети промени цените и условията се подобряват, но има още много неща за коригиране.”

Според Теодор Захов друг много важен за пазара компонент е взаимното свързване между фиксирани и мобилни оператори. Цените по тези споразумения са твърде високи и фаворизират мобилните оператори. „По наше мнение приетият от КРС път за понижаване на тези цени не е достатъчно стръмен, което води до ускорен отлив в ползването на фиксирани телефони”, коментира още изпълнителният директор на Spectrum Net.

“Взаимното свързване между операторите се осъществява на базата на договори за взаимно свързване – казва и Павел Велчев. - Очаквахме, че след пазарния анализ на КРС за терминиране в мобилни мрежи много от висящите проблеми ще бъдат решени. Очакванията на БТК бяха това решение да доведе до премахване на дискриминационното третиране на абонатите на фиксирани мрежи, защото разликата между цените за терминиране в мобилна и фиксирана мрежа беше 5 към 1. Подобно неравнопоставено третиране към този момент е налице единствено в България, твърди още Велчев. Според него цените на едро между мобилните мрежи също са много по-високи от европейските. - Това и неработещата преносимост на мобилните номера доведе до затваряне на клиенти в една мрежа, където цената помежду им е доста евтина заради ниските разходи за самия оператор”, коментира още представителят на БТК.

Проблемните области в общоевропейското законодателство.

Настоящите европейски правила в областта на телекомуникациите (от 2002 г.) са в процес на реформа, като през ноември 2007 г. Европейската комисия направи предложение за изменението им с цел гарантиране на по-голяма съгласуваност в условията на единен пазар и осигуряване на по-добри, по-евтини и по-сигурни услуги на европейските граждани. На пленарното си заседание на 24 септември 2008 г. Европарламентът гласува на първо четене целия пакет от мерки, като гласуването на второ четене се очаква да бъде през април т.г.

Пакетът от реформи предвижда засилване правата на потребителите (информираност на потребителите за тарифите и условията по договорите, по-лесен достъп до електронни услуги за хората с увреждания), защита на личната информация и тайната на съобщенията, по-добро управление и координиране на радиочестотния спектър (особено с оглед цифровизацията на телевизията до 2012 г., водещо до освобождаване на честоти, които сега се използват за разпространение на аналогова телевизия), създаването на европейски орган с цел последователно прилагане на регулаторната рамка.

„В новия телеком пакет на ЕС има няколко потенциални източника на скандали. Част от най-съществените могат да създадат големи проблеми по отношение на неутралността на мрежите – смята Теодор Захов. - Много лобистки организации, платени да защитават интереси на бизнес организации извън телеком бранша, се опитват да прокарат промени, които сериозно биха застрашили нормалното функциониране на мрежите.” Според него най-агресивни в това отношение са организациите, управляващи авторски права, които в името на увеличаването на и без това огромните им печалби са готови да погазят всякакви принципи на устройството на демократичното общество. Лично аз се надявам, че разумът ще надделее.“

“Правото на Европейския съюз във връзка с електронните съобщения се развива постоянно и съществуват проекти за реформи, които ще доведат до нова правна рамка, приложима във всички държави членки на ЕС – казва Павел Велчев от БТК. - Във връзка с проектите за изменения в европейската правна уредба на електронните съобщения сме на мнение, че те радикално биха променили действащата към настоящия момент правна рамка в ЕС. Смятаме, че измененията съдържат елементи, които са спорни на европейско равнище и не може категорично да се предвиди какво ще бъде влиянието им върху българския пазар на електронни съобщителни мрежи и услуги като цяло.”

По думите на Велчев някои от предложенията носят позитивен характер, но се нуждаят от задълбочено обсъждане. Предлагането на общ наднационален регулаторен орган в сферата на е-съобщения предизвиква най-силни дискусии сред държавите членки поради факта, че такъв регулатор би могъл да доведе до доста процесуални усложнения и забавяне на регулаторната намеса. „Чисто технологичното време, което е нужно на един регулаторен орган за разглеждане на определени проблеми, е доста дълго – казва още представителят на БТК. - Нужно е да се отчита и спецификата на националните пазари на всички ЕС държави – например пазарът на терминиране на повиквания от фиксирана към мобилна мрежа в България се отличава със съществени деформации, свързани с цените на мобилните оператори, а в държавите от ЕС този проблем е в голяма степен преодолян.”

Според Павел Велчев спорен е въпросът за предложения регулаторен инструмент за вертикално интегрирани предприятия със значително въздействие на пазари на достъп на едро – функционално разделение. „Функционалното разделение е особено силна мярка с дългосрочен характер. За нейното прилагане трябва да съществуват някои условия – наличие на достатъчни по обем и интензитет гаранции, които да са действащи и да осигуряват прилагането на функционално разделение единствено в ограничени и изключителни случаи. Функционалното разделение би следвало да се прилага само след като всички други мерки за въздействие не са дали резултат”, твърди още представителят на БТК.

„В условията на световна финансова и икономическа криза усилията в ЕС са насочени към общи координирани действия по създаване на единен конкурентен пазар, ориентиран към бизнеса и крайните потребители - казва Ирена Новакова от Нетера. - Европа се нуждае от стимулиране на икономическото развитие в телекомуникационния сектор чрез високоскоростни мрежи, които са отворени за конкурентите на пазара. В този смисъл връщането към протекционистична политика или стари монополи представлява пречка и следва да бъде избегнато.” Според нея развитието на ШЛ достъп ще спомогне за икономическия растеж, като способства за разкриването на нови работни места и увеличаването на икономическата активност. „В тази връзка (единен пазар, действия срещу световната криза и развитие на телекомуникационния сектор, широколентов достъп) се обсъждат действия в областта на ефективното и координирано използване на радиочестотния спектър; прозрачност и ефективност на европейската регулаторната рамка при отчитане на националните условия, включването на ШЛ достъп до интернет в универсалната услуга с цел неговото развитие”, обясни още Новакова.

Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп

е изготвена от работна група на ДАИТС в тясно сътрудничество с представители на бизнеса, като продължение на стартиралата през 2006 г. инициатива „ICT Broadband платформа за България“ и е публикувана на уеб страницата на агенцията в раздела за дискутиране на нови документи.

„Тази стратегия, за разлика от някои други подобни разработки в сферата на широколентовият достъп, непременно ще бъде внесена в Министерския съвет за одобрение, категоричен е доц. д-р инж. Камен Рангелов, заместник-ръководител на работната група, изготвила стратегията. Той обяви готовия документ преди месец по време на конференцията „Широколентови IP услуги“. Общественото обсъждане на стратегията ще продължи месец. След това, съобразена със становищата, стратегията ще бъде внесена в кабинета за приемане.

В стратегията са представени и най-новите технологии като оптика до дома (FTTH) и 4G LTE. LTE, базирана на IP и нов радиоинтерфейс, позволява високи скорости на теглене и при мобилност. Около 30 милиона евро се очакват да дойдат по линия на Европейския икономически план за възстановяване, чието приемане от европейските институции се очаква да стане в рамките на месец. Тези средства ще се усвояват чрез Програмата за развитие на селските райони.

В стратегията се формират три зони: областните и големите градове на страната, средноголемите населени места, отдалечени и слаборазвити райони. Основните усилия и средства ще се отделят за отдалечените и слаборазвитите райони, където бизнеса трудно намира стимули за инвестиране.

Зараждането на стратегията

Проектът за ИКТ широколентова платформа за България (ITC Broadband Platform for Bulgaria) бе иницииран от Мобилтел. Координатор на проекта бе HOCHEGGER BG. Инициативата стартира на 21 юни 2006 г., като тогава са привлечени компаниите Alcatel, БТК, Евроком Кабел, Ericsson България, HP България, Kapsch, Мобилтел, Siemens и две неправителствени организации - ИКТ Клъстер и БАИТ. Наблюдатели по проекта са ДАИТС, КРС, МДААР, МФ, МРРБ. Основна цел на проекта бе посредством тясно сътрудничество между бизнеса и държавата компаниите от проекта да инициират създаването на общонационален план и стратегия за развитие на ИКТ отрасъла в страната.

Сега ДАИТС, приемайки водеща роля в инициативата, работи заедно с Българския ИКТ клъстер, АСТЕЛ, с представители на Ericsson, Nokia Siemens и Alcatel. Според изготвената национална стратегията основните технологии, които се очаква да ускорят развитието на електронните съобщения на следващото им еволюционно ниво, са 2.

Едната е за достъп до мрежи от следващо поколение (Next Generation Access – NGA). Тези мрежи са задължителни за предоставянето на нови широколентови услуги. Мрежите от следващо поколение могат да пренасят високоскоростно големи обеми от данни, например видео информация с висока разделителна способност (HDTV). ЕК е ангажирана да подкрепи прехода към мрежите от следващо поколение по последователен, ефективен и навременен начин. За тази цел тя провежда консултации относно регулаторните принципи, които счита за най-подходящи за насърчаване на инвестициите в мрежите от следващо поколение, казва Рангелов.

Втората „висока” технология, включена наред с WiMAX в националната стратегия, е Long Term Evolution (LTE). Тя е еволюционният път на GSM/EDGE и UMTS/HsPA технологии, който очертава развитието на следващото (четвърто) поколение ШЛ мобилни системи. За работата на LTE не е необходимо изграждането на изцяло нова мрежа, тъй като тя е еволюционно продължение на съществуващите UMTS мрежи. Т.е. LTE може да се възползва от вече изградената инфраструктура, която държи над 86% от световния мобилен пазар с повече от 2,8 млрд. абоната, според Рангелов. Тази приемственост дава едно сериозно предимство на LTE.

ШЛ достъп в селските райони

По думите на Рангелов вероятният вариант за реализиране на достъпа в селските райони е ДАИТС да изготви анализите за широколентовия достъп (по общини), да формира по проекти тръжните документи, да финансира проектите по изграждането, като изградените мрежи по общини ще се предоставят за широколентов достъп на гражданите и бизнеса.

В тази насока има добри европейски практики – в Италия, Испания, Англия, Гърция и др. Ще се подхожда диференцирано, но на принципа на технологична неутралност, т.е. в зависимост от нуждите ще се изгражда фиксирана кабелна или безжична инфраструктура или ще се използват безжични технологии, включително спътникови.

(03.04.2009)

КОМЕНТАРИ

Hines

20:32, 29 май 2011 # 1