Регулирането на един напълно либерализиран пазар е голямо предизвикателство
Интервю с Веселин Божков, председател на КРС
Как ще се развива според вас пазарът на телекомуникационни услуги в България?
През последните години българският пазар на електронни съобщения показва стабилен растеж като за 2007 г. възлизаше на 3,358 млрд. лева, което представлява 11% увеличение спрямо предходната година. Към момента анализираме данните за 2008 г. и очакванията ни са за стабилен растеж. Всички сегменти на пазара, с изключение на този на фиксираните услуги, показват стабилен ръст. Най-динамичен в това отношение е мобилният пазар, което се дължи до голяма степен на продължаващата глобална тенденция, все повече потребители да заменят фиксираните гласови услуги с мобилни.
Въпреки тази динамика на развитие, налице са множество конкурентни проблеми на фиксираните и мобилните пазари, свързани основно с предлагането на гласови услуги на едро и дребно, взаимното свързване, достъпа. През последната една година КРС се зае със задачата да отстрани тези проблеми и да създаде една по-ефективна конкурентна среда за всички участници на пазара, с което да допринесе потребителите да получават по-разнообразни, качествени, модерни и достъпни телекомуникационни услуги. Инструментът, който регулаторът използва, са т.нар. пазарни анализи. Чрез задълбочен анализ на състоянието на 11 пазара, дефинирани в съответствие с препоръката на ЕК за пазарите, подлежащи на ex-ante регулиране и съответната методика, приета от КРС, ние установихме дадени конкурентни проблеми, определихме предприятията със значително въздействие върху пазара и предложихме налагането на определени мерки, които да доведат до баланс на пазара. Като пример ще дам най-актуалния анализ на пазарите за терминиране на разговори в мобилни и фиксирани мрежи, който окончателно беше приет от КРС на 17 март т.г. Установени бяха твърде високи цени за терминиране, както и необоснована асиметрия, което неминуемо се отразява и върху цените на дребно, заплащани от потребителите. Предложеният план за намаляване на тези цени и постигане на незабавна симетрия има за цел да предотврати получените пазарни аномалии и съответно да се достигне ефективна конкуренция, което е в интерес както на предприятията, така и на потребителите.
Естествено, ефектът от световната финансова и икономическа криза ще се усети неминуемо и в телекомуникационния сектор в България. Не трябва да се забравя обаче, че България е една от страните в Европа с най-голям ръст и проникване на мобилните услуги, поради което телекомуникациите ще са един от сравнително устойчивите сектори по време на финансова криза, което се потвърждава и от специалистите. Въпреки това ще е необходимо да се предприемат превантивни мерки от всякакво естество както от самите оператори, така и от държавата като цяло. КРС, при осъществяване на своите регулаторни правомощия – например при определянето на споменатите по-горе цени за терминиране в мобилни и фиксирани мрежи, отчете влиянието на кризата и нарастващия пазарен риск за инвестициите. Беше взета предвид и необходимостта от налични средства, които предприятията да инвестират в нови технологии, което е в интерес на развитието на сектора. Именно такива са перспективите за развитие на българския телекомуникационен пазар, тъй като през последните години наблюдаваме активизиране на конкурентните предприятия, което води до повишено предлагане на телекомуникационни услуги и стремеж към инвестиции във високотехнологични мрежи с цел конвергенция и предлагане на интегрирани услуги. Развитието на технологиите и тяхното цифровизиране безспорно предполагат сериозни промени на пазара – телекомуникационните оператори се насочват към радио и телевизионните услуги, телевизионните и кабелни оператори – към телекомуникациите, интернет доставчиците предлагат радио и телевизионни програми. Тази тенденция се наблюдава и в процесите на окрупняване на предприятията в различните сектори. Това разнообразие на предлаганите услуги ще доведе до нови търговски и регулаторни решения, поради което КРС следи процеса с интерес.
Какви нови правомощия дава на КРС промененият ЗЕС и какви са взаимодействията ви с други регулаторни органи като КЗК и СЕМ? Как виждате мисията и целите на регулаторен орган като КРС в една напълно либерализирана среда с изцяло частен капитал?
Измененията на ЗЕС и свързаните с това допълнения на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) бяха наложителни, тъй като създадоха законовата рамка за осъществяване на прехода от аналогова към цифрова телевизия. Както ви е известно, съгласно поетите ангажименти от Република България, наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване следва да бъде преустановено в края на 2012 г. и да се премине изцяло към цифров способ на радиоразпръскване. За ефективното осъществяване на този преход законодателят прецени, че следва да бъдат предоставяни разрешения на определен брой предприятия за изграждане на цифровите мрежи – национални и регионални. Съответните разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване следва да се издава въз основа на конкурс, проведен от КРС, с участието на СЕМ, за да се спази принципа на обвързаност, прилаган досега при процедурите за аналоговите телевизии. По отношение на националните мрежи, приетият ЗИД на ЗЕС предвижда задължение за КРС да определи чрез конкурсни процедури две отделни предприятия, на които да издаде по едно разрешение за изграждане на цифрови мрежи. Процедурите са съобразени с Плана за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване в Република България, приет от Министерски съвет. Наскоро това ново правомощие на регулатора беше подложено на широко обсъждане. В тази връзка бих отбелязал, че принципите в прехода от аналогово към цифрово излъчване отразяват скандинавския модел, който вече е показал своята ефективност – в част от скандинавските държави аналоговите сигнали вече са напълно изключени. Самата процедура за издаване на разрешения и решението на всеки етап от плана по едно предприятие да изгражда и управлява националните цифрови мрежи, също са възприети от добрите европейски практики. В европейското законодателство не съществуват изрични забрани за концентриране на няколко мрежи в едно предприятие, което е и налице в някои държави членки на ЕС като Холандия, Естония, Финландия, Швеция и др. Изказани бяха и опасения, свързани със създаване на монополно положение за предприятието, придобиващо разрешение за изграждане и поддържане на мултиплексите. В това отношение бих искал да напомня, че законът не забранява наличието на господстващо положение за дадено предприятие, а единствено злоупотребата с него. Макар да се предвижда едно дружество да притежава разрешение за използване на радиочестотен спектър, не трябва да се забравя, че то не е изначално определено със закона. Предприятието, което ще притежава и оперира национални мрежи, ще трябва да премине през конкурс, провеждан от КРС и с участието на СЕМ, за да получи разрешението. Аргументите за даване на едно разрешение са свързани с факта, че по този начин може да се предположи, че мрежите ще се управляват икономически по-ефективно, както и с оглед по-бързото въвеждане на цифровизацията. Трябва да се има предвид също, че е предложено едновременно с конкурса за Първия етап на прехода към цифровизация да се проведе и конкурс за разрешение за използване на радиочестотен спектър във връзка с Втория етап от Плана. Изрично е предвидено, че предприятията, на които се издават разрешения за Първи и Втори етап, не могат да са свързани лица по смисъла на Търговския закон. По този начин се гарантира, че по време на Втория етап вече ще съществува конкуренция на национално ниво поне между две предприятия. Наред с това е предвидено предприятията, на които се издават разрешения с национален обхват, да са различни (и да не са свързани лица по смисъла на ТЗ) с тези, на които се издават разрешения с регионален обхват. Това осигурява допълнителни условия за ефективна конкуренция. Следва да се обърне внимание и на факта, че на пазара ще има и трети участник, а именно предприятието, което ще оперира обществения мултиплекс, разпространяващ програмите на БНТ и БНР, за което се предвижда приемането на специален закон.
Новите текстове на ЗЕС предвиждат и правомощие на КРС, съгласно което регулаторът до издаване на разрешения за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват издава на регистрирани по реда на ЗРТ телевизионни оператори разрешения за ползване на свободен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за аналогово радиоразпръскване. Става дума за ресурса, който не е предоставен по реда на §9а от ПЗР на ЗРТ. Тези разрешения се издават по ред, определен в правила, приети от КРС и след получаване на положително становище от СЕМ. Целта на разпоредбата е да осигури ефективно управление на радиочестотния спектър в процеса на преход към наземно цифрово радиоразпръскване и да се избегне шиканирането на процедурата.
Взаимодействието на КРС със СЕМ остават непроменени, с което се гарантира ефективността, обективността и обвързаността на производствата, в които участват и двата регулатора.
Взаимодействието на КРС с КЗК продължава да заема важно място в нашата дейност. В съответствие с европейската регулаторна рамка и ЗЕС, КРС изисква от ведомството по конкуренция становище по проектите на пазарни анализи. В тази връзка, в началото на 2008 г. двете ведомства подписаха Правила за взаимодействие и координация, с които си поставят за цел да създадат условия за ефективно взаимодействие и координация при осъществяване на законово определените им правомощия, както и за единното и непротиворечиво приложение на националното и европейско право в областта на електронните съобщения и конкуренцията.
Регулирането на един напълно либерализиран пазар е голямо предизвикателство. Специфичното за телекомуникационния сектор е, че в съответствие с европейските практики, тенденцията е към ограничаване на регулаторната намеса на пазара в максимална степен, а именно докато не се установи, че пазарните механизми са достатъчни за постигането на конкурентна среда. Поради това бих определил, че мисията и основната цел на КРС са насочени към осигуряване на условия за развитие на ефективна конкуренция на пазарите на електронните съобщения, позволяващи информиран избор на потребителите и задоволяване на нуждите им от разнообразни, качествени, модерни и достъпни електронни съобщителни услуги. Точно поради обстоятелството, че собствениците на най-големите ни оператори са лидерите в сектора в Европа, този факт не създава в мен притеснения. Присъствието на силни играчи на пазара е предпоставка за добра конкуренция между предприятията, която, от една страна, кара самите оператори да инвестират повече в иновации и услуги, а от друга, потребителите получават разнообразни услуги и по-ниски цени.
На сайта на КРС бе публикуван за обществено обсъждане въпросник за прехода към цифрова ефирна телевизия. Какви са резултатите от него и върви ли цифровизацията според планирания график? Има ли все още някакви технологични или нормативни проблеми (напр. неосвободени честоти, ненанесени поправки/изменения в други закони)?
Заинтересованите лица подкрепят принципната позиция на КРС за избор на стандарт за кодиране MPEG 4, за мобилно приемане на DVB-T в големите населени места и за приемане „на покрив” в останалите територии, за недискриминационно ползване на EPG (електронен справочник на програми) и за недискриминационно представяне на индивидуални програми и допълнителни услуги чрез приложен програмен интерфейс (API). Известни спорове предизвика предложението скоростта на транспортния поток, използван за допълнителни и интерактивни услуги, да бъде 2Mbps. Тази скорост е в пряка зависимост от количеството допълнителни услуги, които ще се предлагат през мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване. Поради тази причина заинтересованите лица считат, че не е необходимо тя да бъде предварително фиксирана, с което КРС е принципно съгласна. Заинтересованите лица предлагат минималната скорост на транспортния поток да бъде 16 Mbit/s, считайки че тя ще осигури както достатъчен брой телевизионни програми, така и съответното EPG приложение. Относно въвеждането единствено на MHP (Multimedia Home Platform) съвместими системи бе изразено мнение, че трябва да се приеме системата МНР, но въвеждането на такава услуга не трябва да има задължителен характер, а да бъде ръководено от пазарната необходимост. STB, които поддържат тази услуга, са по-скъпи от останалите такива устройства и може би няма да получат голямо разпространение.
В съответствие със законовите разпоредби и актуализирания от Министерския съвет План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България КРС вече обяви намерение да проведе конкурси за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез национални електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване съответно за първия и втория етап на цифровизацията. Очакванията ни са, като следваме законовите срокове, да обявим самите конкурсни процедури около втората половина на май 2009 г. Що се отнася до въпроса за съществуването на технологични или нормативни проблеми, без да ги квалифицирам като такива, бих маркирал необходимостта от приемането на закон, който ще осигури необходимия индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за обществените радио- и ТВ програми на БНТ и БНР, както и необходимостта от освобождаването на някои честоти, използвани от Министерството на отбраната и пренасочването им за граждански нужди с цел реализиране на процеса на цифровизация.
4. Как виждате бъдещото развитие на пазара и регулирането му предвид обсъжданите в момента в Европарламента поправки на европейските директиви в областта на електронните съобщения, особено обявяването на широколентовия достъп за универсална услуга, прехвърляне към друг оператор в рамките на 1 ден и препродажбата на честотен ресурс като част от цифровия дивидент?
Бързите темпове на развитие на телекомуникационния сектор и на технологиите са причината ЕК да предложи да се преразгледа регулаторната рамка от 2002 г. Целта е да се създадат още по-добри условия за инвестиции, иновации и развитие на пазарите като цяло. Именно в тази връзка, предложенията на ЕК се отнасят до консолидирането на телекомуникационния пазар, управлението на спектъра, анализите на съответните пазари, подобряване на сигурността, както и осигуряване защитата на интересите на потребителите. Всички тези предложения в момента са на етап обсъждане в Европейския парламент и Съвета и все още е рано да се каже какви ще са окончателните текстове. Бих казал, че се обсъждат промени, които ще позволят както на европейския, така и на националните пазари да се развиват с по-бързи темпове, с което се създават условия за по-големи инвестиции в модерни технологии, нови услуги и оптимизиране на разходите. По този начин интересите на потребителите ще са гарантирани в по-голяма степен и те ще могат да се възползват максимално от постижения на върховите съвременни технологии при оптимални цени.
Развитието на технологиите и по-специално на широколентовия интернет направиха тази услуга част от ежедневието ни с възможности за достъп за всички. Поради това всички държави-членки на ЕС, включително и България, разработиха национални програми за развитие на широколентовия достъп. За съжаление, към настоящия момент България има най-ниската степен на проникване на широколентовите услуги в ЕС. Въпреки това в последните години се наблюдава увеличаване на тези услуги, като степента на навлизането им в България вече е над 10%. Пазарните тенденции сочат, че страната ни е в състояние да достигне средните стойности в ЕС (21,7% към 1 юли 2008 г.) в следващите няколко години. Прогнозите са за ръст в използването на Интернет у нас първо поради изграждането на нови мрежи и развитието и модернизирането на съществуващите и, второ, поради факта, че наличието на алтернативни варианти за достъп до съдържание и възможности за предоставяне на нови интерактивни услуги ще засилят конкуренцията, а съответно и качеството и достъпността на услуги за потребителите.
Включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга (услуга с определено качество, която се предоставя на всеки краен потребител, независимо от географското му местоположение, на достъпна цена) би спомогнало допълнително за бързото навлизане на широколентовия интернет и предлагането му във всички краища на България. Следва да се има предвид също, че широколентовият достъп се припознава като един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението.
Фиксирането на срок за осъществяване на преносимостта на номерата в рамките на един ден също е изцяло в полза на потребителите. Към момента в България преносимостта на един мобилен номер отнема до 10 дни, а на фиксиран – до 20 дена. Опитът на държавите-членки показва, че по-съкратени срокове, включително и един ден, са реализируеми, поради което, ако това предложение на Комисията бъде прието, не виждам причина функционалните спецификации да не бъдат изменени в тази насока и операторите да не се вместят в този срок.
Относно въпроса за препродажбата на честотен ресурс като част от цифровия дивидент, бих искал да обърна внимание, че това са две различни теми. Бъдещето на цифровия дивидент все още не е решено както в Европа, така и в България, но е безспорно, че този спектър предоставя възможност за задоволяване на бързо нарастващото търсене на безжични телекомуникационни услуги.
Централизираната процедура, която ЕК предлага за търговията със спектър, или т.нар. вторична търговия със спектър, представлява нов подход за управление на спектъра. Считам, че прилагането на гъвкави механизми би имало положително влияние върху пазара, но в конкретния случай оценката следва да бъде направена за всяка честотна лента поотделно, отчитайки обществения и националния интерес, както и съответните секторни и аудио-визуални политики.
Въпросите зададе Владимир Владков
КОМЕНТАРИ
"Регулирането на един напълно либерализиран пазар е голямо предизвикателство"
Tech Quiz
Последни новини
- Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
- В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ




