Цифровата телевизия – кога и дали?

Как ще гледаме цифровата ТВ? Това е един от основните проблеми, които вълнуват както абонатите, така и операторите. „Големият въпрос е каква ще бъде телевизията през 2010 г., дори каква ще е в следващите 6 месеца“, обяснява Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията за българските радио и ТВ оператори (АБРО). Наред с навлезлите вече цифрова кабелна и сателитна телевизия, технологично достъпни са вече варианти като web базирана, телевизия през DSL кабел, DVD, видео по заявка, мобилна (DVB-H) и др.“У нас по кабел се разпространяват над 180 канала, като цифрови пакети се предлагат от повече от 40% от операторите, включително през кабелни мрежи, IPTV, LAN, а те се ползват от над 75% от населението“, твърди Камбуров. Чрез сателит се предават около 60 канала и около 400 некодирани канала през мрежите на ITV Partner и Булсатком, които покриват около 14% от населението, а наземно, чрез платформата на БТК-София се излъчват експериментално 5 канала. Освен това мобилните оператори дават достъп до мобилна телевизия през портали като Vodafone Live! (8 канала) и Globul Videoportal (телевизия на живо (6 канала) плюс камери на живо и от шоуто Big Brother 4).

Гриша Камбуров

„Средната цена за цифровата ТВ по кабел варира между 12 и 20 лв. на месец, обяснява Гриша Камбуров. - Чрез сателит – тя е в границите 12 до 25 лв./месечно. Наземната е безплатна, а мобилният вариант струва по 9,9 лв. на месец. Гледането през интернет засега е безплатно, т.е. не се плаща за самото съдържание“, допълва изп. директор на АБРО.

Според него в момента се наблюдава многообразие на предлагано съдържание, независимо от платформата за разпространение. Цените са достъпни за потребителите, има много силно и ясно изразена конкуренция между различните платформи. „Потребителите се интересуват от съдържанието и цената, а не от начина, по който то стига до тях. Те сами определят съдържанието, което ползват – чрез лични записващи устройства, pay per view плащания, различни абонаментни планове и пакети“, допълва Гриша Камбуров.

В такава ситуация у нас се реализира правителствената инициатива за въвеждане на наземна цифрова телевизия. На редица въпроси обаче няма даден отговор, те дори не са зададени, смята специалистът. Сред тях са „Има ли проучвания за нагласите?“, „Кой ще информира населението?“, „Иска ли населението DVB-T?“, „Кой ще организира, координира и плати, ако има информационна кампания и кога ще се случи тя?“.

Предимствата на наземната цифрова телевизия са изтъквани многократно. Тя осигурява достъп на широката публика до информационното общество и цифровото съдържание, увеличава свободата на избор на потребителите, създава възможност за увеличаване на броя на българските програми с национален и регионален обхват, осигурява по-голямо разнообразие на ТВ програми, по-добро качество на картината и звука и по-надеждно приемане. Освен това създава възможност за портативно и мобилно приемане. Цифровата платформа предлага по-богата палитра от информационни услуги - новини, спорт, “телетекст”, валутни курсове, резултати от състезания, електронни програмни указатели, Интернет и е-поща, електронна търговия, електронни банкови операции, образователни услуги, мащабни и важни инициативи като е-правителство и е-здравеопазване. Допълнително съдържанието може да се обогати с аудиоописание, аудиосубтитри, специализирани субтитри и език на знаците за хората в неравностойно положение, обяснява още Камбуров.

Всичко това обаче може да стане достъпно и след промени в съществуващите нормативни документи. „Очакванията към промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за радио и ТВ (ЗРТ) от 2008 г. са за пълно смислово и съдържателно отразяване на духа на текстовете на Закона за електронните съобщения в Закона за радиото и телевизията. Освен това те трябва да стимулират въвеждането на наземното цифрово разпространение в България и изграждането на ефективна и лоялна конкуренция между наземните, сателитни и кабелни платформи за цифрово разпространение на програми, казва още специалистът. - Необходимо е и синхронизиране на местната правна уредба с европейските норми и практика.“

Реалността обаче е съвсем различна. „Наблюдаваме липса на навременно, широко публично обсъждане на идеята и духа на промените. Липсват ясни и точни критерии при неговото съставяне. Отново се повторя практиката текстовете на нормативни и поднормативни актове да се изготвят “на тъмно” и в последния момент“, убеден е Камбуров. Резултатът е негативен във всички посоки - негативен доклад на водещата и съпътстващата комисия, негативна реакция на управляващото мнозинство и на опозицията; негативна реакция на Съвета за

електронни медии, негативна реакция на гилдията и накрая, негативна реакция на различните експерти. Сред възраженията по проектозакона са възможност за създаване на монополно положение по вертикала, недопустимо сливане на практически две отделни фигури (оператор на мултиплекс и оператор на мрежа) в една – т. нар. оператор на преносната мрежа. Освен това са разписани ограничения пред свободното създаване на програми от страна на операторите за всички платформи, както и ограниченията пред лицата, които могат да кандидатстват за лицензия и регистрация. Опасенията бяха огласени от парламентарната трибуна и от депутатката Весела Драганова на 28 октомври 2008 г.: “Няма ли опасност от монопол?”; “Защитен ли е общественият интерес?”; “Няма изисквания за прозрачност на капитала, няма прагове за таксите”; “Какво ще е социалното отражение?”, са част от въпросите, зададени от Весела Драганова в парламента.

В Западна Европа процесът по цифровизация на телевизията е значително по-напред, допълва Гриша Камбуров. Там се лицензира мултиплекс оператор, който отговаря за съдържанието: програмните пакети, снопа програми и услуги и търговските отношения между радио- и ТВ операторите. „В Австрия например програмните оператори не кандидатстват за цифрово разпространение на програмите си, а кандидатите за оператори на мултиплекси представят в конкурсните книжа и конфигурации от програми, които имат намерение да разпространяват“, казва изп. директор на АБРО. Да припомним, че в началото на декември 2008 г. БТК обяви, че е продала именно на австрийска компания (OРС) предприятието си за разпространение на радио и ТВ сигнал (т.нар. НУРТС). От 2006 г. НУРТС разработва експерименталния цифров (DVB-T) мултиплекс в София, като БТК е единствената компания с такъв лиценз. Интересно е да се отбележи, че основен акционер в OPC е телевизионен канал. 60% дял в OPC има австрийската телевизионна компания ORF, а Medicur Sendeanlagen GmbH, член на Reiffeisen Group, държи 40%.

Според Гриша Камбуров, в Западна Европа „водещ принцип при лицензирането не е определянето на оператори на мултиплекси, а на програмите, които приоритетно трябва да имат цифрово наземно разпространение“. В Испания например правителството има задължението да организира 6 мултиплекса, всеки за пет програми, във Франция на политическо ниво е решено да има цифрово наземно разпространение общо на 33 програми, от които 11 са определени приоритетно по съображения от публичен интерес, а във Финландия правителството определя програмите, които ще се разпространяват по цифров път на основата на оценка на обществения интерес.

Съдържание или комуникационен проект е мултиплексът?

„Във Великобритания ТВ операторите се лицензират от телеком регулатора OFCOM. Те подават молба за издаване на лицензия, като успоредно с нея трябва изрично да уведомят OFCOM за постигнатото споразумение между тях и оператора на мултиплекса, който ще ги поеме. От своя страна, мултиплекс операторите са лицензирани или въз основа на правилата на Закона за радиотелевизионно излъчване от 1996 г. или както е в един случай, а именно на Мултиплекс 1, лицензията е издадена от правителството“, пояснява Камбуров. Той допълва, че регулирането на аудиовизуалното съдържание все повече се оставя на саморегулацията и ко-регулацията. Управлението на честотите също все повече се оставя на свободния

пазар. „Това става като се допуска търговията с честоти и се цели либерализиране използването на спектъра“, пояснява изп. директор на АБРО.

В Германия телевизионните оператори получават разрешения за извършването на своята дейност от компетентната медийна инстанция в съответната провинция. Освен програмни разрешения тя разпределя между тях и самите капацитети за разпространение. „Капацитет получава този, който е получил разрешение, казва Камбуров. - С най-новото изменение на закона от септември 2008 г. се предвиди възможността капацитети да получават и операторите на мултиплекси или още наречени в немското законодателство „оператори на платформи.“

Същевременно операторите на преносната мрежа, които получават радиочестотното разрешение по силата на далекосъобщителния закон от немския регулаторен орган по инфраструктурата (BNetzA), са задължени да разпространяват съдържанието на ТВ оператори, на които въз основа на телевизионно-правните разпореждания на съответната провинция са предоставени капацитети за разпространение. По подобен начин стоят нещата също в Италия, Франция и Испания. Изводите от западноевропейските практики са, че отделни субекти не се допускат до всички функции, тъй като така се създават рискове за конкуренцията. „Задължително се разделя съдържанието от преноса, определят се взаимоотношенията и има доказателства за плурализъм и липса на концентрация“, казва Камбуров. Обратно, у нас в проектозакона е предвидено недопустимо сливане на практически две отделни фигури в една - т.нар. оператор на преносната мрежа, на когото са предоставени и управлението на определен радиочестотен цифров капацитет за съответна територия и време, и изграждането, поддържането и управлението на преносната мрежа. „Опасността се изразява в хипотетично създадената още с приемането на закона зависимост и подчиненост от посочения по-горе частно-правен субект“, твърди Гриша Камбуров.

Какво е решението според АБРО?

„Цифровизацията е съвкупност от бизнес, социални, политически, икономически и технически аспекти, които не могат да бъдат разглеждани отделно“, е изводът на Камбуров. Според него цифровото разпространение е логично продължение на аналоговото разпространение с нови възможности за пренос и услуги. Освен това за успешния старт, развитие и осъществяване на процесите е ключово активното участие на бизнеса. „Трябва да се преосмислят съществуващите бизнес модели и радикално да се преразгледат регулаторните модели и политики“, допълва изпълнителният директор на АБРО.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.