Отворени стандарти за съвместимост на информационните системи
В последно време се наблюдава тенденция за преход от исторически по-ранни стандарти де-юре към стандарти де-факто, които вече широко се използват и са доказали своята ефективност. Такова изменение е свързано с това, че в условия на бързо развитие на технологиите е невъзможно по-рано да се предугади кой от стандартите ще се окаже най-удобен и ефективен. Утвърждаването на непроверен на практика стандарт в качеството му на стандарт де-юре води до катастрофални последствия за потребителите.
| Организации, разработващи отворени стандарти |
|
Съвместимостта на информационните системи е един от проблемите, които тормозят шефовете на всички видове организации. Това показва изследването Reaping the Вenefits of ICT: Europe's Рroductivity Challenge, проведено от анализаторите на The Economist. Нейната цел е изучаване влиянието на ИТ върху икономическия ръст в Европа. Анкетирани са над 100 ръководители на малки и големи компании от 18 отрасъла. Анализът на резултатите показва, че за обезпечаване на икономически ръст на ЕС държавите правителствата и бизнес ръководителите трябва да отделят специално внимание на решаването на три основни въпроса.
- Общи стандарти. Главният външен проблем за 37% от ръководителите е липсата на общи стандарти, чието наличие би позволило да се минимизира риска от инвестициите в конкуриращи се технологии.
- Защита на интелектуалната собственост. Гаранция за правата на интелектуалната собственост са отбелязани като „крайно важна“ задача за привличане на възможностите на информационните технологии за по-нататъшното икономическо развитие. Това мнение се основава на факта, че в резултат се създава необходимият иновационен микроклимат в страната, осигурява се защита на инвестициите и се повишава инвестиционната привлекателност на страната. Това важи са финансовите вложения във всяка сфера — в биологията, физиката, фармацевтиката, информационните технологии.
- Обезпечаване на информационната безопасност. За ръста на икономиката е необходимо по-широко използване на електронни платежни системи, електронни идентификатори на личността и електронни документи. Това е възможно само ако потребителите имат доверие в тях, което, на свой ред зависи от нивото на информационната безопасност. Освен това в епохата на глобализация движението на стоки и услуги придобива все повече трансграничен характер, което води до необходимостта от обезпечаване на доверие към информационните системи не само в националните граници, но и извън пределите им. При това трябва да отбележим, че регулиращите органи са длъжни да се стремят да разработят единни общоевропейски мрежови стандарти за сигурност.
Резултатите подчертават важността на взаимодействието на информационните системи като основна потребност за функциониране на бизнеса. Точно определение на това взаимодействие дава европейската организация EICTA, която е най-представителният орган в областта на ИКТ в Европа и обединява над 30 ИКТ асоциации от 26 европейски страни, представящи интересите на над 10 000 фирми в Европа с 2 млн. служители и съвкупен оборот над 1000 млрд. евро за година: „Взаимодействието на ИС е възможността на две или повече компютърни мрежи, устройства, приложения или компоненти да обменят информация и да я използват“.
Способността на информационните системи към взаимодействие има голямо значение за всички заинтересовани лица във веригата за създаване на ценности:
- за доставчиците на съдържание и на услуги това е възможност за стигнат до максимално широка аудитория;
- за разработчиците на решения е гаранция, че пусканите програмни продукти ще работят в разнородна среда с максимален брой платформи, взаимодействайки си с други програми и възприемайки данни и съдържание, създадено от други приложения;
- за доставчиците на мрежови и хардуерни решения — това е перспектива за работа на максимално нефрагментиран пазар и за производство на унифицирани решения;
- а крайните потребители — използване на информация от максимален брой източници независимо от това на какви устройства и с помощта на какви програмни средства е създадена информацията, без специално оборудване, софтуер и най-вече без специални знания за настройка на такива системи.
Поддръжката на взаимодействието на ИС на държавно ниво имам голямо значение за развитие на националните икономики и националната конкурентоспособност. Взаимодействието на ИС е основен противовес за създаването на фрагментарни национални решения, чието наличие не само намалява ефекта от мащаба и възпрепятства снижаването на издръжката, но и не позволява да се използва мрежовият ефект за получаване на синергичен ефект.
Например, когато има само два факсимилни апарата, обменът на информация може да се организира само между двама човека / организации. В случай на десет такива апарата вече са възможни комуникациите между десет абоната, което води до появата на мрежа, състояща се от 10*9=90 информационни канала. При наличие на N апарата се образува мрежа от N*(N-1) информационни канала, което в обичайното ниво на снабдяване на една страна (няколко милиона броя) представлява информационна мрежа със 1012 канала — т.е. над 1 трилион информационни канала.
Най-остро проблемите за взаимодействие на ИС се проявяват в Европа, където търговията между страните винаги е била основа за икономическото благополучие. Тези проблеми излязоха на ново равнище след създаването на ЕС, когато взаимодействието на администрациите на европейските правителства, постоянно работещи над съвместни проекти в областта на законодателството и междуправителствените програми, стана залог за самото съществуване на ЕС. Затова в ЕС се отделя голямо внимание на въпросите за всеобщи комуникации при едновременно изпълнение на изискванията за запазване на предимствата на държавните устройства, основани на конкуренцията.
За целта бе създадена организацията Interoperable Delivery of European eGovernment Services to Рublic Administrations, Businesses and Citizens (IDABC), която се зае с разработката на нормативи и правила за
обмен на информация между администрациите,
търговските организации и гражданите. Един от резултатите е разработката на общ подход към постигане на взаимодействие на ИС, описано в документа European Interoperability Framework for pan-European eGovernment Services (EIF).
В него са отчетени значителен брой препоръки, касаещи както техническите параметри на ИС (формати на документи, протоколи за предаване на данни, стандарти, определяне на метаданни; технологии за обезпечаване на сигурност на данните, технологии за съхраняване на частни данни и формати за използване на електронни цифрови подписи), така и политики за тяхната употреба (съответствие на законодателството, управление, вкл. разпределение на задълженията, правила в областта на сигурността на данните, правила и формати за използване на е-подписи). Целта на документа EIF е определяне на такива параметри на ИС, които следва да се използват в националните програми.
Основни направления
за обезпечаване на технологична съвместимост е използването на отворени стандарти — технически спецификации, които се разработват и поддържат в рамките на отворен процес, основан на консенсус. Консенсус означава, че:
- предлаганите стандарти се разглеждат от работна група, отчитаща интересите на всички страни, вкл. разработчици и потребители;
- разглеждането се състои от цикъл публични коментари на стандарти, по които са възможни изменения и модификации;
- до обсъждането се допускат всички заинтересовани участници;
- процесът на приемане на решения е прозрачен, а решението не може да бъде в полза на коя да е група (както на разработчици, така и на потребители).
Отворените стандарти са публично достъпни, технологично неутрални по отношение на производители, проектирани за широко приложение и се лицензират по правилата Reasonable and Non-Discrimanatory (RAND), т.е. трябва да са „разумни“ и „неувреждащи ничии интереси“. Консорциумът World Wide Web Consortium (W3C), разработващ отворени стандарти за интернет, описва лицензията RAND: „Лицензията RAND се предоставя от W3C на компании, желаещи да патентоват свои продукти или приложения. Според тази лицензия патентованите продукти могат да се ползват от всяка организация в света. RAND означава, че всяко плащане за използване на този патент ще е „справедливо“. Плащанията не зависят от това кой притежава лицензията. С други думи, те не са дискриминационни“.
Трябва да отбележим, че стандартите по лиценза RAND с разпространяват най-често безвъзмездно с изключение на плащането за носителя. И макар че компаниите не получават заплащане за използване на техните патенти, RAND им позволява да запазят правата на своята интелектуална собственост.
Много от популярните технологични спецификации, разработени от частни компании, са преминали процедурите по тяхното приемане в качеството им на отворени стандарти. Предложеният от Adobe формат за представяне на документи Portable Document Format (*.pdf) и разработената от Microsoft единна езикова инфраструктура (езикът C# и средата за изпълнение на приложения Common Language Infrastructure, CLI), средата за разработка на програми .NET. Всички те са международни стандарти по ISO.
Важно нещо за отворените стандарти е това, че никой не е заставен да ги ползва. Независимо от популярността на файлове във формата на официалния стандарт *.pdf, организациите и потребителите широко използват и другите документни формати (файлове във формат *.doc и *.txt), които официално не са стандарти. А разработчиците на програмни продукти освен официалните стандарти за средата .NET ползват доста усилено и развойния език Java, който също не е утвърден като стандарт, но популярността му е много голяма.
КОМЕНТАРИ
"Отворени стандарти за съвместимост на информационните системи"
Tech Quiz
Последни новини
- Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
- В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ



