LAN или WAN мрежа? Това е въпросът!

• 802.3av, 10-гигабитова пасивна оптична мрежа Ethernet (10 Gigabit Ethernet Passive Optical Network, 10GEPON); ключова фраза: „оптика до дома“ (Fiber to the Home);
• 802.3az, енергоспестяващ Ethernet (Energy Efficient Ethernet, EEE); ключова фраза: „екологични ИТ“ (Green IT);
• 802.3at, по-мощно захранване по Ethernet (Power over Ethernet Plus, PoEPlus) за високопроизводителни крайни устройства.

• 802.3, множествен достъп с контрол на носещата и откриване на конфликти (Carrier Sense Multiple Access with Collision Detection, CSMA/CD) — Ethernet.

• 802.1, интерфейси от високо ниво (HIgher Layer Interfaces, HILI), „мостове, сигурност и архитектура“;
• 802.17, надеждно пръстеновидно предаване на пакети (Resilient Packet Ring, RPR) — „Ethernet по SONET/SDH“.

• 802.3at, повишаване на мощността на захранването по Ethernet (DTE Power Enhancements). Макар че стандартът 802.3af, захранване по Ethernet (DTE Power), бе публикуван едва през 2003 г., приетата в него сила на тока вече е недостаточна. Затова групата се занимава с разработката на допълнения към 802.3af. Новият стандарт 802.3at PoEPlus трябва да е съвместим със съществуващите и да предоставя мощност 30 вата. Завършването на ратификацията се очаква през тази година;
• 802.3av, 10GEPON, разширение на стандарта 802.3ah, Ethernet в първата миля (Ethernet in the First Mile, EFM). Последният стандарт, приет през 2004 г., определя технологията Gigabit EPON, която, както се очаква, ще бъде разширена до 10 Gigabit. Между централната комутационна станция и мрежата на потребителя трябва да бъде специфицирана разпределителна мрежа, способна да обслужва до 32 дома със скорост 10 Gbps по оптично влакно. Тази разработка се стимулира от появата на нови услуги и приложения, изискващи увеличаване на пропусквателната способност: телевизия с висока резолюция (High Definition TV, HDTV) или широкоекранно цифрово изображение (Large Screen Digital Imagery, LSDI). „Оптика до дома“ (Fiber To The Home, FTTH) днес е доста популярна, макар и не толкова в САЩ;
• 802.az, енергоспестяващият Ethernet (Energy Effiсient Ethernet). Работната група 802.az, занимаваща се с актуални въпроси за икономията на енергия, е създадена неотдавна. Взривоподобно растящият пазар на мрежови технологии може да направи съществен принос в икономията на енергия. Същността на предложенията се крие в превключване на канала в режим на ниско потребление (Low Power), ако няма необходимост от предаване на данни. Този режим се реализира чрез понижаване (дори до нула) на скоростта на предаване;
• 802.3ba, групата за изучаване на високите скорости (Higher Speed Study Group, HSSG). На есенна конференция в Атланта вниманието на всички бе привлечено от работната група HSSG. През миналото лято тя стигна до решението, че освен скоростта 100 Gbps в стандарта трябва да бъде включена и скорост 40 Gbps. Но дали този компромис бе добро решение? От една страна, 40 Gbps може се постигне с помощта на технологията за мултиплексиране по дължината на вълната (Wavelength Division Multiplexing, WDM), т.е. стандартизация не е нужна. От друга, 40 Gbps води до усложняване на стандарта, което неизбежно влече след себе си закъснение на ратифицирането. Малка сензация предизвика създаването на „медна“ група, предложила предаване на 100 Gbps по меден кабел. В крайна сметка, предварителната разработка успя да докаже реализуемостта на такова решение на разстояние до 100 м.

• 802.11k, измерване на радиоресурсите на безжичните локални мрежи (Radio Resource Measurements of WLANs). Групата трябва да предостави на потребителите методи, с чиято помощ те биха могли точно да планират своите мрежи. На първо място трябва да се определят необходимите за това методи за измерване;
• 802.11u, взаимодействие с външни мрежи (Interworking with External Networks). Групата ще премахне пропуските, което е важно за разпространението на безжични мрежи. Досега няма препоръка, касаеща взаимодействието между 802.11 и 802.3. Разработките са насочени не толкова към вътрешното взаимодействие, а към взаимодействие с външни за 802 технологии, в частност UMTS;
• 802.11v, управление на безжични мрежи (Wireless Network Management). Често на мрежовото управление не се обръща необходимото внимание. Едва неотдавна в сферата на безжичните технологии бе създадена работна група, занимаваща се с тази крайно важна задача;
• 802.11y, експлоатация на мрежи в диапазона 3,5-3,7 GHz в САЩ: изход от бедственото положение с диапазона 2,4 GHz, който американците са предвидили. 802.11y определя използването на още една лента в диапазона 3,5 - 3,7 GHz, която трябва да разтовари честотата 2,4 GHz. За Европа това решение не е подходящо: в Германия, например, лентата 3,5 GHz е заета от WiMAX, а 3,7 GHz вече се разглежда като съответното разширение.
• Фигура 2. 802.11: стандарти и проекти за WLAN.

Фигура 2. 802.11: стандарти и проекти за WLAN

• 802.11n, висока пропусквателна способност (High Throughput). Този проект е доста важен, неговото завършване се чака отдавна, а много производители вече предлагат в своите безжични локални мрежи по-висока пропусквателна способност, което пък усложнява процеса на стандартизация. През 2005 г. сякаш бе направен пробив, позволяващ ратифицирането на стандарта до 2007 г., но възникнаха нови препятствия. Броят на възраженията се намалиха от 10 хил. в проектостандарта Draft 2.0 до 1000 във варианта Draft 3.0, но все още има много нерешени задачи и затова принемането на стандарта бе отложено за юли 2009 г.;
• 802.11p, безжичен достъп от превозни средства (Wireless Access for Vehicular Environments): групата се занимава с въпросите за мобилността и изследва методите за предаване на данни от бързодвижещи се обекти. Става дума за технологии, конкуриращи UMTS, която не се справя напълно със съвременните изисквания при използване в автомобили или други превозни средства.

• 802.11r, бърз роуминг (Fast Roaming). Проектът изследва способите за бързо щафетно предаване между отделните клетки (базови станции) и засягат даже въпроси на мобилността. Недостатъчно големият капацитет на UMTS също оказва косвено влияние;
• 802.11s, клетъчни мрежи (Meshed Networks). Тук се разглеждат принципно нови мрежови структури. Типичната за днешния ден звездообразна структура в бъдеще ще изчезне, а отделните участници ще образуват една голяма мрежа. Ще се появят нови възможности, нереализуеми в днешните мрежи, но изискванията към гарантиране на безопасността ще нараснат;
• 802.11Т, прогнозиране на производителността на безжичното оборудване (Wireless Performance Prediction). Този проект касае проблема с производителността в нелицензионни диапазони и за решаването му предвижда различни методи. Другите технологии за предаване, например, Bluetooth, се конкурират с 802.11 за една честотна лента и засега не може да се предвиди как ще реагира на това WLAN общността.

• 802.11VHT SG, много висока пропускателна способност (Very High Throughput). Проектът привлича внимание, започва да се развива активно и може дори да изпревари групата 802.11n. Основната цел е предоставяне на безжичен Gigabit Ethernet;
• 802.11VTS SG, поточно предаване на видео (Video Transmission Streams). Предаването на видеопотоци по WLAN се разглежда в тясно сътрудничество с 802.1. Между другото, технологията ще бъде работоспособна само при наличие на съответните функции за осигуряване качеството на услугата (Quality of Service, QoS), но 802.11 не изпитва особен интерес към тази тема.

• 802.16g и 802.16i, управление. След неотдавнашното ратифициране на стандарта 802.16f за бази от управляваща информация (Management Information Base, MIB) близко до завършване е и 802.16g. Проектостандартът Draft D9, ратифициран през септември 2007 г., очаква публикуването си. Мобилният вариант, т.е. управление за 802.16е, също бе придвижен доста напред: неговото публикуване се очаква през тази година;
• 802.16h, нелицензно съвместно съществуване (Licensed Exempt Coexistence). Тази работна група се занимава с проблемите на съвместното съществуване в нелицензните диапазони. 802.16 използва лентата около 5 GHz за безлицензно предаване (безжична високоскоростна нелицензирана градска мрежа - Highspeed Unlicensed MAN). Но в този диапазон работи и 802.11а, затова се налага съгласуване;
• 802.16j, взаимодействие (Interworking). След като през август 2007 г. бе ратифициран стандартът 802.16k, се очаква излизането и на мобилния вариант. 802.16j разработва технология за мобилна ретранслация, така че участниците в диалога да могат да се свържат един с друг чрез няколко станции;
• 802.16m, физическо ниво (Physical Layer). Сензация може да се очаква от работната група 802.16m от комитета 802.16. Тя прави разработки на физическо ниво и изследва въпроса за увеличаване на скоростта за предаване във въздушна среда. Названието на нейната тема е „усъвършенстван въздушен интерфейс“ (Advanced Air Interface), а целта е разработката на стандарт със скорост на предаване до 1000 Mbps. При скорост на движение 250 км/ч скоростта за предаване на данни трябва да не пада под 100 Mbps. Днешната технология за достъп на базата на ортогонално честотно мултиплексиране (Orthogonal Frequency Division Multiple Access) трябва да стане основа за възможната реализация на клетки с диаметър до 30 км. Решаващият момент е повишаване на приетата досега плътност на битовете 1:5. В случая на 802.16m става дума за плътност на битовете 1:8. Освен това важна роля има концепцията за антената. Ключовата фраза е „множествен вход/изход“ (Multiple Input Multiple Output, MIMO). Появата на безжична гигабитова технология Gigabit се очаква през 2010 г.