Планиране на операторския бизнес и инфраструктура

Както отбелязват много анализатори и доставчици на оборудване и системи за поддръжка на работата на комуникационните услуги, в областта настъпват значителни промени, чиито двигатели са редица фактори, обусловени от взаимните връзки между развитието на технологиите и промяната на пазарната ситуация като цяло.

Преди всичко става дума за увеличаване на производителността и по-нататъшна миниатюризация на изчислителната техника, което доведе до появата на нови мобилни устройства. Активното внедряване на IP технологиите принуди много традиционни телекоми да разработят спешно стратегии за диверсификация на пакетите от услуги. В същото време те се сблъскват със сериозна конкуренция на все по-големия брой виртуални мобилни оператори, както и на новите доставчици на услуги, чиито предложения са ориентирани към предоставяне на допълнително съдържание.

За оцеляването, да не говорим за пазарен успех, вече не е достатъчно ценовото предимство, тъй като конкуренцията вече не се ограничава в определен сегмент, където всички играчи използват една и съща технология - тя прерасна в глобален сблъсък на множество компании на общ пазар, чието формиране е следствие от сливането на различни сегменти с присъщите им технологии. Конкуренцията се ожесточи, затова много оператори избират такъв бизнес модел, при който най-главното стават не само получените печалби, а и необходимостта от удовлетворяване потребностите на клиентите, а основен инструмент за постигане на успеха става разнообразието от услуги, които компанията е способна да предложи.

Осъзнаването от водещите щатски и западноевропейски доставчици на необходимостта да се следват пазарните тенденции доведе до това, че централно място в техните оферти заемат конвергентните услуги. Родните оператори също започнаха да реализират подобни проекти, предоставящи на родните бизнес организации услуги като „мобилен офис“, IP телевизия, VoIP решения за бизнеса. Проектите за конвергенция на мобилните и фиксирани мрежи присъстват в плановете на водещите играчи на пазара.

Взаимосвързаност на процесите в бизнеса на оператора

От гледна точка планиране развитието на мрежата и управлението на жизнения цикъл на продуктите един от най-разпространените механизми е формулиран в препоръката eTOM на Международната нетърговска организация TeleManagement Forum (TMF). Тя се занимава с координиране на усилията на компаниите в областта на разработката, изграждането и внедряването на решения за оптимизации на бизнес процесите, а също така в областта на поддръжката на операциите, стратегическото планиране и взаимодействието с партньори и доставчици.

Препоръката GB921 (eTOM) представлява разширена карта на процесите на оператор на информационни и телекомуникационни услуги. Тя служи като референтен модел за ефективна класификация на бизнес процесите на телеком оператори, като целта е оптимизиране на организационната структура, определяне зоните на отговорност, провеждане на бизнес- анализ и реинженеринг. Значителен принос при създаването и развитието на универсална карта на процесите имат гиганти като France Telecom, Telstra и др.

Първоначалният вариант на картата на процесите е създаден през 1995 - 1998 г. и обхваща само оперативната дейност на доставчиците (предоставяне на услуги, контрол на качеството на предоставяните услуги и билинг). Той бе разширен през 2000 - 2001 г. до Enhanced Telecom Operations Map (eTOM). В сегашния си вид eTOM обхваща стратегическото планиране, управлението на жизнения цикъл на инфраструктурата и жизнения цикъл на продукта (вж. Фигура 1). Тези значителни поправки в документа са още едно потвърждение на важността на процесите за стратегическото развитие и планирането за телеком операторите.

Непосредствено влияние върху реализацията на задачите по планиране на мрежовата и ИТ инфраструктура оказват процесите от сферата на управлението на жизнения цикъл на инфраструктурата и жизнения цикъл на продукта. Според експертите от TMF (документът GB921F: Process Flow Examples), процесите по управление жизнения цикъл на продукта са „непрекъснати процеси, от които зависят стратегическото развитие и провеждане на бизнеса на доставчиците. Те позволяват привеждане на цялата оперативна работа на оператора в съответствие с потребностите на пазара и очакванията на клиентите“. По този начин планирането и развитието на мрежата, както и всички други процеси вътре в организацията на доставчика на информационни и телекомуникационни услуги не съществуват отделно от останалите.

Процесите по управление жизнения цикъл на продукта са основни инициатори и клиенти на процесите по планиране и развитие на инфраструктурата на доставчика и изискват комплексен подход, който освен анализ на текущата дейност и потребностите на пазара трябва да предвижда интегриране на процесите по планиране и развитие в оперативните процеси на компанията. Такъв подход съществено се отличава от простото решаване на текущите инженерни и технически задачи.

От гледна точка стратегическо управление на жизнения цикъл на всеки инфраструктурен проект той преминава през няколко стадия, включително събиране на изискванията, техния анализ, заделяне на необходимия бюджет, проектиране, внедряване и пускане на системата в експлоатация. Често операторът се ограничава само до разработка на планове и изисквания към мрежовата инфраструктура, а непосредственото изграждане и разгръщане на мрежата се реализира от външни организации. Трябва да отбележим, че под инфраструктура се разбират не само мрежовите ресурси и ИТ платформи, на които се изпълняват приложенията, осигуряващи предоставянето на едни или други услуги (SMS сървър, поточен видеосъръвр и т.н.), но и системите за поддръжка работата на самата компания, включително CRM, OSS, билинг, мониторинг и контрол на качеството.

Помощ при планиране на мрежата

„Въвлечени“ в целия процес по управление на жизнения цикъл информационните системи осигуряват дейността на редица отдели, включително отдела по експлоатация, планиране и развитие на мрежата, а също отдел „Продажби“, маркетингов, финансов, „Изследвания и иновации“ и много други.

В идеалната ситуация, когато доставчикът представлява единно предприятие с ясна организационна структура, набор от системи за цялостна автоматизация и работеща структура на бизнес процесите, е относително лесно да се определят точно източниците на информация и инструментите за планиране и развитие на мрежата. В повечето случаи съвременният оператор има разпределена структура, обединяваща няколко филиала, организирани по различен начин, притежаващи различни средства и степен на автоматизация. В резултат възникват неизбежните проблеми заради липсата на единни средства за отчитане на ресурсите, клиентите и предоставяните услуги, което на свой ред не позволява ефективно планиране и развитие на мрежата.

При тази ситуация на помощ идват системи, които условно могат да бъдат разделени на следните групи:

• управление на взаимоотношенията с клиентите (Customer Relations Management, CRM), предоставяне на електронни канали за разпространение на продуктите, поддръжка на продажбите. На етап събиране на изисквания и подготовка за анализ те предоставят необходимата информация във вид на управленски отчети за броя продадени продукти по региони, както и статистика за търсенето от страна на клиентите към един или друг продукт, откази от услуги с указване на причините и т.н.;
• поддръжка на работата в областта на предоставянето на услуги и контрол на качеството. В дадения случай става дума за отчети за наличните и заети ресурсни капацитети, динамика на резервиране на ресурсите за определени услуги, статистика за спиранията и надеждността на ресурсите и услугите и т.н.;
• складов отчет и логистика;
• финансов отчет;
• моделиране на мрежовите процеси, дизайн и инженерно проектиране;
• управление на проектите и автоматизация на документооборота (Workflow и Workforce Management);
• мониторинг на повредите, производителността и натоварването на ресурсите.

Повечето големи и средни телекоми вече са внедрили системи за корпоративно планиране на ресурсите (Enterprise Resource Planning, ERP) за решаване на задачите за финансовия и складов отчет. Освен това много оператори имат успешен опит от внедряване на системи CRM и единни системи за контрол и подкрепа на продажбите.

На свой ред прилагането на системи за организация на документооборота в мащабите на цялото предприятие, както и на системи Workflow/Workforce Management в процеса на планиране и развитие на мрежовата инфраструктура ускорява този процес, понижава издръжката на административното управление и увеличава прозрачността на бизнес процесите. Много от големите оператори успешно използват решения на SAP, Oracle eBusiness, BEA, Remedy, IBM Lotus Notes и др.

За поддръжка на процесите по контрола на качеството на услугите големите оператори широко използват т.нар. „чадъроподобни“ системи за мониторинг. Към подобен род продукти можем да отнесем системите за управление на отказите (Fault Management) и производителността (Performance Management), включително NetCool, InfoVista, HP OpenView, SMARTS и др. Статистическата информация за авариите в мрежата, отказът на нейни елементи или съединения, данните за понижаване нивото на производителността предоставят фактически материал за използване на съществуващата мрежова инфраструктура и в съчетание с детайлната инвентаризационна информация позволяват получаване на представа за реалното състояние на мрежата. Липсата на подобен род информация може да доведе до неточни прогнози, а също така до недооценка или свръхоценка на проекта за изменение на инфраструктурата, което заплашва да доведе до проблеми в процеса на експлоатация на мрежата и понижаване качеството на предоставяните услуги.

Инженерни инструменти за планиране и моделиране на мрежите

Във връзка с големия брой проекти за модернизация на ядрото на мрежата най-търсени са системите, позволяващи моделиране и оценка на вариантите за мрежи IP, MPLS/GMPLS и ATM. Сред изискванията към такива системи можем да наблегнем на възможността да се моделира тяхното функциониране, представяне на количествени оценки на производителността, оптимизиране на използването на мрежата и осигуряване на гъвкавост в областта на поддръжката на новите типове услуги. Математическите методи, приложими в тези системи, се базират на алгоритми от теорията за масовото обслужване, теория на вероятностите и теория на графите. Като входни данни се ползват топология на мрежата, матрица на потоците/трафика, изисквания към надеждността и ограничаване на времето за различните типове трафик.

Разширяемостта на подобни системи зависи от простотата на описанието на един или друг мрежов протокол, а също от протокола за маршрутизация и спецификите на мрежовия елемент (време за обработка на пакетите, възможен размер на буфера за опашките и др.). Практически всички решения от подобно ниво са способни да импортират конфигурационните файлове на маршрутизаторите и да създават топология на базата на тези файлове. Освен това те позволяват импорт на топологията от системите за инвентаризация и интеграция със системите за мониторинг на натоварването и производителността на съответния сегмент от мрежата (Вж. „Примери за инженерно решение“).

Друга разновидност на специализираните инженерни системи са тези за поддръжка на радиочестотното планиране и разчет на параметрите за настройка на радиооборудването, които широко се ползват от мобилните оператори. Те си служат с тази информация за топология на мрежата, ландшафта на местността, допустимия диапазон от честоти, типа на антените и конфигурацията на базовите станции за получаване на характеристиките за разположение, определяне на ориентацията в пространството и заделяне на честотни диапазони.

Най-известни са решенията на компаниите Marconi, Optimi и Aircom. Повечето такива системи представляват приложения под Windows, създадени на базата на единна платформа и позволяват планиране на разпределението на радиочестотите. В частност, Planet на Marconi поддържа технологиите GSM, iDEN, NAMPS, AMPS, а освен това автоматизира и опростява разчета за настройка на антените на базовите станции.

Безусловно предимство на инструментите за инженерно планиране се състои в това, че почти всички имат вградени системи за поддръжка на бизнес процесите в комплект с аналитични елементи. Все пак големите оператори се стараят да изпълняват отделните стадии по утвърждаване на плана, заделяне на бюджета, организация на покупките, логистиката, инсталирането, тестването и въвеждането на системите в експлоатация с помощта на съответните системи OSS/ERP.

Комплексен подход към планиране и развитие на мрежата

Често внедряването на инженерни системи за планиране с цел оптимизиране на използването на едни или други технологични сегменти от мрежата на операторите става по инициатива на специалистите от отделите планиране и експлоатация. Трябва да отдадем заслуженото на тези системи, още повече че много от тях предвиждат поддръжка на локални бизнес процеси в рамките на обслужвания технологичен сегмент. Въпреки това прилагането само на инженерни инструменти не позволява пълна автоматизация на процеса по разширяване на инфраструктурата, което е необходимо условие за управление на целия жизнен цикъл на продукта. Освен това заради недостатъчна автоматизация се налага ръчно извършване на повечето операции по обединяване и съгласуване на всички данни.

Впрочем инженерният подход, независимо от неговата относителна ефективност, може да се окаже напълно приемлив за неголяма компания, когато трябва да се осъществи краткосрочно планиране и развитие на мрежата. Повечето големи телекоми, имащи както краткосрочни, така и дългосрочни проекти, се нуждаят от пълноценна автоматизация на управлението на жизнения цикъл на продукта, а също от поддръжка на комплексен подход към управлението и развитието на мрежовата инфраструктура ( вж. карето „Оперативно и стратегическо планиране“).

Говорейки за краткосрочното планиране, по правило, се имат предвид проекти, свързани с разширяване ресурсния капацитет на мрежата без съществено изменение на технологията за предаване на данните или продуктовата линия. Например това може да е процес на разширяване на DSL капацитета и плътността на портовете в DSLAM в наетите помещения, а също типичните проекти на мобилните оператори по разширяване на зоните на покритие в пределите на обслужваните райони (т.нар. процеси по разгръщане на BTS).

Към дългосрочното планиране могат да бъдат отнесени процеси, чиято реализация води до съществено изменение на технологичната инфраструктура на оператора или е свързана с разширяване на зоните на неговото географско присъствие. В частност, става дума за такива проекти като включване на нов микрорайон към PSTN мрежата, преход от технологията за традиционния кабелен достъп към HFC или от достъпа по DSL до архитектурите FTTH, FTTP и FTTC, а също така преход от мрежата от ядро на базата на ATM към мултисервизна мрежа IP/MPLS. Средно за реализация на дългосрочен проект отива от една до 3 години, а понякога и повече.

За тази работа обикновено се привличат специалисти от системните интегратори, които извършват услуги по комплексното развитие на мрежата. Както производителите на оборудване, те имат опит в комплексния подход към реализация на проектите, включително методология за тяхното провеждане и собствен инструментариум.

В случая става дума за методите за събиране на изискванията към инфраструктурата и численото определяне на натоварването на внедряваните сегменти, за финансовата оценка, доставката на самото оборудване, строителство на мрежата (включително с помощта на други външни организации), управление на проекта, контрол за изпълнението му, доставка на система за управление, провеждане на обучения на персонала и предаване на готовата мрежа за експлоатация.

Максимално концентриране върху задачите за планиране и проектиране на мрежата, а не върху събирането на информация позволяват системи, предоставящи комплексни решения за инженерно моделиране, планиране и оптимизация на хетерогенни мрежи. Един от най-удачните примери е решението OnePlan на VPI Systems - пакет от продукти за планиране на ресурсите на няколко нива от мрежата в рамките на различни технологии, включително традиционни и на база IP. Той позволява да се автоматизират процеси, свързани с планиране и управление на мрежата. Едно от безспорните предимства на такива системи е поддържаното от тях планиране на хетерогенни мрежи и използване на изходната информация за дизайн /планиране на едно ниво/сегмент от мрежата в качеството на входни данни за другото. Основно предимство на такъв тип системи е наличието на единна платформа, а недостатък - ограничения списък от поддържани технологии.

В същото време са възможни варианти за реализация на комплексен подход. Това са решения за инвентаризация с поддръжка на механизъм за управление на версиите на схемите на мрежата и тяхното синхронизиране. Макар че и те изискват интеграция с множество специализирани пакети, предимствата им са повече от недостатъците.

В частност, тези решения дават възможност за включване на произволен брой тесноспециализирани инструменти за планиране в най-различни области, включително планиране използването на ИТ ресурсите, което е необходимо условие за поддръжка на услуги по предоставяне на съдържание. Освен това те имат единен източник на данни за топологията и конфигурациите на мрежата и получават аналитична информация за тенденциите при използване на ресурсния капацитет при пускане на конкретен тип услуги. И накрая, решенията за инвентаризация позволяват да се минимизира времето, необходимо за събиране на всички данни на едно място и определяне на това какви изменения в инфраструктурата трябва да осъществи операторът.

Заключение

Съвременните тенденции на развитие на пазара на телекомуникации заставят операторите да отделят все по-голямо внимание на процесите по планиране и развитие на мрежата. Очевидно ако предприятието не успее достатъчно ефективно да развива мрежовата инфраструктура и впоследствие да поддържа на необходимото ниво управлението на жизнения цикъл на продукта, то рискува да загуби своите конкурентни предимства. Същевременно съществуващите средства и информационни системи позволяват ефективно да се „препишат“ аналитичните прогнози за развитие на пазара с практическия опит от експлоатацията на мрежата и предоставяне на услуги при планиране както на краткосрочни, така и на дългосрочни проекти.

Все пак трябва да помним, че събирането на данните на едно място, получаването на предварителни оценки, прилагането на инженерни инструменти и постигането на адекватни резултати изискват частична автоматизация в рамките на формализираните процеси. На свой ред, правилната постановка на задачата, изборът на съответните инженерни инструменти, адекватната интерпретация на резултатите и коректната оценка на измененията на пазара са невъзможни без творчески подход, основан на професионализма на целия екип от архитектите на мрежата, инженерите, аналитиците и другите специалисти.
ка