Спектър Нет: Оптика вкъщи е тежък проект, но българският потребител го заслужава

Как се отрази влизането на България в ЕС по отношение на възможността за развитие на българските доставчици на телеком услуги? Какви проблеми срещнахте през изминалата година и какво очаквате през 2008 г. като развитие по отношение на нормативни мерки и подзаконови актове?

Динамиката на телеком сектора изисква Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да действа бързо и ефективно. Решенията на регулатора стигат до пазара с голямо забавяне, защото всяко важно решение се обжалва във Върховния административен съд. КРС трябва да има повече инструменти за ефективна намеса в полза на конкуренцията и потребителите.

В Европа се счита, че регулаторите са достигнали достатъчна степен на зрялост, за да вземат правилни решения, без рамките за тях да са зададени предварително в закон. Навлизането на европейските нормативни рамки има позитивна роля за ИТ сектора в България, тъй като ЕС започна да оказва ефективен натиск за ускоряване на процеса на либерализация на телеком пазара.

Какви пазарни тенденции отчитате в телеком бранша? Предстои ли консолидация на компаниите и в кои сегменти ще се случи? Увеличава ли се конкуренцията или пазарът се „узурпира“ от големите компании? Навлизане на нови оператори и компании за пренос на едро на трафик и/или за свързване с чуждестранни мрежи, навлизане на мултимедийните услуги в дома)?

Уедряването на телеком пазара е нормална тенденция, тя протича от години във всички развити страни. Телекомуникациите са сфера, която предполага огромни инвестиции и ресурс. Затова и процесите на сливане и уедряване на компании в сектора са напълно естествен и необходим процес. В случая обаче трябва да се прави ясно разграничение между „уедряване“ и „монопол“. Рискът от монополни тенденции се овладява с един силен и проактивен телеком регулатор. От друга страна, винаги ще има място и за по-малки компании, но техният шанс е намирането на специфични пазарни ниши/сегменти или предоставянето на високотехнологични решения. Именно затова по-малките компании в сектора биха изпълнявали катализираща, а не водеща функция за пазара. Засега пазарът в България е все още силно фрагментиран и има нужда от консолидация.

В България протичат процеси на сливане между различни типове компании: телеком оператори с Интернет провайдъри, кабелни телевизии с LAN доставчици и т.н. Консолидация в определени сегменти вече се случва – ярък пример за това са кабелните телевизии. Позитивното в тази тенденция е, че паралелно със сливанията се променя и пазарната стратегия – предлагането на интегрирани услуги (Double & Triple play), WiMAX технологията и др. Покачва се качеството на предлаганите услуги, повишават се изискванията на потребителите, както и възможностите им за избор.

Ситуацията на конкуренция не е еднозначно зависима от процесите на уедряване в сектора. Пресяването на реалните фактори на телеком пазара (включително и уедряването на „играчите“) води до засилване на конкуренцията. Усилването на конкуренцията води до намаляне на цените и повишаване нивото на качеството, което в крайна сметка е от полза за потребителя. От тази гледна точка умереното уедряване на пазара и навлизането на чужди инвеститори и капитали е полезно.

По отношение на домашните услуги, разбира се, че бъдещето е на IP технологиите. Тенденциите са към предлагане на пакетни услуги – телефон, телевизия, Интернет, видеонаблюдение, системи за сигурност и много други. Именно с тази цел Спектър Нет започна мащабен проект за домашни потребители - „оптика вкъщи“. Услугата се основава на GEPON технология и на практика осигурява пълна сигурност и максимален капацитет на канала/преноса. На практика това решение предлага неограничени възможности за пренос на данни, т.е. може непрекъснато да се добавят допълнителни услуги според търсенето на пазара. „Оптика вкъщи“ е изключително тежък и мащабен проект, който изисква огромни инвестиции и ресурси от наша страна, но ние смятаме, че това е бъдещето и че българският потребител заслужава най-високото възможно качество и широк спектър от алтернативи за комуникации.

Какви са възможностите за лобиране през браншовите организации (напр. Инициативите на СЕК (по общи и частни случаи), инициативата на БАИТ „Компютър вкъщи“, инициативата „Широколентов Интернет“ и др. върху действията на правителството и държавните органи?

Сдружението за електронни комуникации съдейства за развитието на свободната конкуренция в телекомуникационния пазар и либерализация на сектора в страната. По този начин СЕК допринася за още по-добра и ефективна защита на интересите на потребителите и подобряване на телекомуникационните услуги. Солидарните граждански инициативи, подкрепата между браншови организации, институции и регулаторни органи в телеком сектора са задължително условие за установяването на успешна пазарна атмосфера, прозрачни конкурентни отношения и извеждането на България до страна с висок стандарт в информационната сфера.

Какви са промените на пазара на ИТ специалисти след отваряне на трудовия пазар в много западноевропейски страни ?

Навлизането на чужди компании (включително и за пренос на едро) в сектора не е негативно явление, най-малкото от гледна точка на пазара за работна ръка. Интернационалните компании, които стъпват на българския пазар, спомагат за задържането на квалифицираните хора в България. Стандартът и изискванията в сектора се завишават, с което постепенно започват да се съобразяват и местните компании. Чуждестранните инвеститори налагат и един различен тип професионална култура, което допълнително води до задържане на специалисти в страната и тушира намеренията за професионална реализация в чужбина.

Нивото на ценз и квалификация в ИТ сектора се повишава с всяка изминала година. Много локални компании започват да инвестират в допълнително обучение на персонала си, да наемат външни консултанти – български и чуждестранни и т.н. Конкуренцията в сектора е вече на твърде високо и динамично ниво, а експертността на персонала е определящ фактор за равнището, което дадена компания ще поддържа. Всички тези процеси, разбира се, влияят и на трудово-правния статут – договори, процедури, заплати и т.н.
снимка - Ралица Килиан, търговски директор на Спектър Нет