Орбител: Очакваме по-активен регулатор

Как се отрази влизането на България в ЕС по отношение на възможността за развитие на българските доставчици на телеком услуги? Какви проблеми срещнахте през изминалата година и какво очаквате през 2008 г. като развитие по отношение на нормативни мерки и подзаконови актове?

Основните ни очаквания от влизането на България в ЕС е да има ефективна имплементация на регулациите, които имаме в момента на хартия. Целта е на българския пазар да има зряла конкуренция.

Към момента регулациите в голяма степен не достигат до потребителите на пазара. Това може да бъде видяно ясно от факта, че съгласно последния доклад на КРС пазарният дял на БТК е около 96%.

Споразумението за битстрийм достъп е един пример за регулативно решение, което има потенциала да достигне на практика до пазара. Другата страна на монетата обаче е, че това споразумение дойде късно от гледна точка на развитието на интернет пазара. Заради това закъснение българският пазар се развива по различен от европейския модел. Ако по-рано потребителите имаха възможност за избор на алтернативен ADSL интернет, пазарът щеше да изглежда по различен начин.

Фокусът на регулативните промени следва да бъде в посока ускоряване на имплементацията на регулативната рамка, която ще доведе до зряла конкуренция.

Очакванията ни са, че след решаването на кадровата криза в КРС регулативният орган ще бъде с по-активна позиция спрямо пазара.

Какви пазарни тенденции отчитате в телеком бранша?

Практиката на други пазари показва, че развитието на телеком пазара започва с конкуренция на ниво услуги и след натрупването на финансова сила от страна на алтернативните телекоми и до инфраструктурна конкуренция. На българския пазар недостатъчната регулативна намеса за достъп до вече съществуващата мрежа на традиционния телеком доведе до инфраструктурна конкуренция на много по-ранен етап.

Най-вероятно изграждането на собствени инфраструктури от страна на алтернативните оператори ще продължи, предвид това, че конкуренцията на ниво услуги не получава регулативна подкрепа и достатъчно бързо развитие.

От друга страна, ранното развитие на инфраструктурна конкуренция е предпоставка да настъпи сериозна консолидация, чиито първи стъпки могат да бъдат усетени най-вече сред LAN операторите.

Какви са възможностите за лобиране през браншовите организации?

Сдружението за електронни комуникации е основната браншова организация, която представлява интересите на алтернативните оператори. СЕК има добър диалог и работи ефективно с редица държавни и регулативни институции - участва в постоянни и временни работни групи по теми от целия спектър на дейността на алтернативните оператори. Последният успех на организацията са успешно приключилите наскоро преговори за достъп до битстрийм.

Какви според вас ще са очакваните ИТ иновации в българските предприятия?

Макар тенденциите да са положителни, поради малкия обем на БГ пазара и по-трудната възвръщаемост на инвестициите най-модерните технологии рядко намират бързо приложение у нас. Реално новите за България технологии са добре познати на международния пазар.

Сигурността в областта на ИТ ще става все по-актуална тема. Двигателят затова е нарастващото ползване на ИТ в бизнеса - особено на технологии с онлайн приложения. Освен технически средства за контрол на сигурността, все по-често фирмите работят в посока на развитие на вътрешна политика, която да обучава и създава правилни навици за ИТ сигурност в служителите.

Навлизането на ИТ бизнес приложения рефлектира в по-разпространеното ползване и на Виртуални частни мрежи (VPN), които намират напоследък приложение и сред фирмите в среден сегмент. За сравнение - до преди 2,3 години този тип услуги бяха запазена територия за големите корпоративни клиенти. Разпространението обаче на широколентовите технологии прави възможно приложението на VPN решенията за нуждите на средните фирми чрез по-ниската стойност, осигуряването на необходимия капацитет и доброто качество.

Широколентовият достъп влияе позитивно и върху разработването и разпространението на специалните решения за отдалечените работни места. Най-често те се съчетават с VPN връзка за дистанционен достъп до фирмените ресурси.
снимка

Цветелина Александрова, Орбител