Еволюция на „добавката“ в телеком услуги

За VAS се заговори преди 10 - 15 години, когато започна да става популярна концепцията за интелигентна мрежа ( Intelligent Networks, IN), тясно свързана с развитието на технологията SS7. Тогава светът на телекомуникациите (или телефоните) съществуваше отделно от света на Интернет (или IP технологиите). Доминиращата представа за телекомуникациите бе такава: има базова услуга за връзка (всъщност само телефония) и нещо, явяващо се допълнителна услуга на телефонията, за което могат да се вземат още пари. Услугата Интернет се възприемаше като отделно нещо от телекомуникациите и по никакъв начин несвързана с тях.

Концепцията SS7, в рамките на която за първи път в историята на развитието на телефоните сигнализацията се отдели от медийните потоци, предвиди възможност (благодарение и на това разделение) за създаване на разпределени центрове за обработка на сигнализацията (Service Control Point, SCP). На практика това означава възможност за изграждане на платформи за услуги, осигуряващи реализация на колкото се може по-добра логика на обработка на повикванията. Такива платформи могат да се интегрират с бази данни и други информационни системи.

Според препоръки на ITU са разработени и описани множество услуги (около неколкостотин), които е трябвало да получат VAS статут. Но не се е получило. Този сценарий на развитие на събитията довежда до 2 явления в света на компютърните технологии. Първо – възникване и развитие на системите за компютърна телефония Computer Telephony Integration (CTI), и второ – широко разпространение на IP услуги, тясно свързани с развитието на Интернет.

Компютърната телефония според интерпретация на компанията Dialogic представлява набор от карти за разширение за стандартните компютри. Тези карти имат телефонен интерфейс, поддържат стандартни телефонни протоколи и софтуер, позволяващо създаване на приложения за обработка на гласови повиквания и интегриране с информационни приложения. Тъй като това решение може да се използва от всеки, зависимостта на потребителя от производителя на телефонна станция отпада. Сега светът на телефонни технологии е доста по-отворен: вече и „външни“ хора имат възможност да създадат нещо.

Заради значително по-масовия достъп до този затворен доскоро пазар, простота и скоростта за разработка на гласовите приложения на базата на средства за компютърна телефония виждането за SCP (Service Control Point) като платформа за услуги в интелигентната мрежа (IN), а и самата идея IN се оказаха мъртвородени. Практически всички реално действащи телефонни VAS платформи се базират на концепцията CTI. Центровете за обработка на обажданията (call center), платформите за телефонно гласуване (Televoting), службата за външна спешна експертна помощ, информационно-справочните служби, търговията с мелодии и картинки за клетъчни телефони и много други са създадени именно така. Компании като израелските Personeta и Comverse, българската TeraComm и други действат именно в този пазарен сегмент, а техните CTI платформи за услуги завоюват популярност сред операторите за мобилна и фиксирана връзка.

В същото време се развива Интернет и всевъзможни IP технологии. Естествено не е случайно, че раждането на IP телефоните е свързано с компютърната телефония. В интерес на истината ранната IP телефония е била просто още една VAS услуга. Първият в света шлюз за IP телефония VTG (Vocaltec Telephony Gateway) е платка Dialogic, инсталирана в стандартно PC със софтуер Vocaltec. Много скоро обаче CTI и IP телефонията се разделят. Оказва се, че разработката на гласови приложения в IP среда е лесно и бързо за разлика от CTI програмирането. Освен това програмистите със способности за създаване на IP приложения са доста повече от CTI колегите им. Второ, гласовата комуникация може да функционира без участието на PSTN, например Skype. И трето, най-важно, услуги, реализуеми на база на IP платформи, могат да бъдат достъпни във всяка мрежа (фиксирана телефонна, мобилна, корпоративна IP мрежа и в среда на публичен Интернет).

Традиционните телекомуникации, такива като публични мрежи с превключване на канали (PSTN), са принудени да преминат на релсите на пакетната технология. Една от главните насоки за развитие на съвременните телекомуникации е концепцията IMS, чийто основен смисъл се състои в това, че функционално разделя работата на мрежата като универсална транспортна IP инфраструктура от плоскостта за предоставяне на услуги. Услугите могат да бъдат най-различни и реализирани на всевъзможни сървърни приложения. Между другото логиката тук е същата, като тази, която навремето доведе до раждането на SS7.

Днес предаването на глас или телефонията не е единствената, а дори и не е главната услуга на операторите. Невъзможно е да си представим днешния телеком свят без широколентов достъп до Интернет, видеоприложения (видеотелефония, видеконференти връзки и IPTV), Skype, ICQ, онлайн магазини и много други неща, които не съществуваха по-рано в пространството на традиционната телефония. На фона на миграцията на телекомуникациите към IP ключовата дума в термина Valuе Added Services става Value - стойност. Нещо стойностно трябва да привлича потребителя и същевременно да е задължително в набора от услуги на съвременния оператор, даже да е негово конкурентно предимство.

Обърнете внимание, че вече има обявени норми на услуги за универсален мултисервизен оператор: Triple Play, Quadruple play - комбинация от глас, видео, данни и набиращите популярност услуги от класа FMC, обединяващи фиксираната и мобилната връзка. Но – вече не са VAS, а просто услуги! Абревиатурата постепенно загубва първоначалния си смисъл, тъй като изчезва нейната концептуална основа – единствена „основна“ услуга е базовата телефонна връзка. Именно спрямо нея останалите услуги се разглеждат като допълнителни (Value Added).

Сега „основна“ услуга няма. Вместо нея има постоянно разширяващ се набор от услуги, сред които е трудно да се определи основната. Във връзка с тези обстоятелства най-после е поставена точка в досадната дискусия за приложение „убиец“ (killer application), която навява асоциации с известния роман „В търсене на изгубеното време“. Засега „основната“ услуга ще бъде набор от услуги. Следователно правилният избор на услуги в различни пакети, степента на тяхната потребност, съчетаването и взаимното допълване стават определящи фактори за успеха на доставчика на услуги на телеком пазара.

Значителна част от всички търсени от потребителите услуги им се предлагат от Интернет. В процеса на предоставяне на тези услуги операторите, осигуряващи свързването, практически не вземат участие: те отговарят само за транспорта на IP пакетите. Гласова връзка от Skype, Интернет пейджър от ICQ и GoogleTalk, видеофайлове от YouТube, блогове и новини от Computerworld.bg – всичко това са примери за онлайн услуги. Повечето от тях са организирани по различен начин от този на операторите и следват различни бизнес модели. Бизнес моделът на оператора на връзка се състои в продажба на услуги на абонати, от които получава пари именно за връзка, то бизнес моделът на Интернет компаниите по правило е рекламата. Услугата се предоставя безплатно от компанията, а доставчикът на услугата печели от рекламата, свързана с услугата. Налице е конфликт на интереси. Как „свързващите“ оператори да се противопоставят на Интернет компаниите като доставчици на услуги за техните абонати, за сметка на какво ще се конкурират с тях?

Нужен е механизъм, който разрешава това противоречие. Възможно е тази роля да бъде поета от фокусирана върху услугите мрежова инфраструктура за общо ползване. В нейните рамки операторите, осигуряващи свързването, ще гарантират на компаниите, доставчици на услуги, критично важни параметри на работата на мрежа (например за VoIP услуги това са закъснение и варирането му, за предаване на видео – размер на пропускателната лента и липса на загуба на пакети). Тогава участниците на телекомуникационния пазар ще могат да „разделят“ разходите от различни видове дейности, така че да са доволни всички.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.