Не липсват и критики към WiMAX
Според експерти в бранша фиксираният WiMAX (стандартът 802.16:2004, познат преди като 16d) има редица технически ограничения в момента и по тази причина се конкурира с евтините DSL и кабелни технологии, разбира се, там, където те са разгърнати. Затова от този вид достъп операторите едва ли ще получат големи приходи извън специални места и региони, в които друг вид технология просто няма. Истинският победител ще е мобилният WiMAX, оттам производителите на оборудване и телекомите очакват да дойдат големите пари. По тази причина те не се стремят да влагат големи усилия и средства във фиксирания WiMAX, компаниите правят предимно прототипи, предназначени за мобилните решения, в които обаче има и “downgrade” версия за съвместимост с фиксирания стандарт. “По тази причина нямаше и големи новини в областта на продуктите за фиксирания WiMAX, като се изключи съобщението на Intel, че вече няма да поддържа 3G мрежи в чипсетите, а като възможност за безжична връзка остават WiMAX и WiFi. Това бе единствената бяла лястовица в областта на WiMAX през последните няколко месеца”, обяснява специалист от българска телеком компания. Всъщност ситуацията не е толкова безнадеждна и технологията има големи перспективи за развитие, но напредъкът и масовото използване няма да се случат в сроковете, които бяха заложени – 6 месеца до една година. “Всъщност вече няма значение дали мрежата ще работи на 2,5, или на 3,5 GHz - и в двата обхвата ще може да се осигури мобилност”, допълва експертът. Самите производители на чипове също трябва да се ориентират накъде да тръгнат и на кой стандарт да заложат, което забавя цялата индустрия, особено по отношение на глобалната съвместимост и на глобалния роуминг. В момента не само у нас, а и в цяла Европа бизнес с WiMAX мрежи може да се прави на специални места с много потребители, като курорти например или новите крайградски квартали, но извън централните части на градовете, където потребителите за засипани от оферти за ADSL, кабелен Интернет, LAN достъп, WiFi... Цената за свързване на потребител в тези райони излиза около $350 на порт при WiMAX оборудването, докато при ADSL разходите са в рамките на $18 до $20 на абонат, твърдят запознати. Скъпо е и крайното устройство – около $300 за WiMAX при около $30 за ADSL модем. Друг проблем е конкуренцията с мобилната HSxPA мрежи. На практика при разгърната HSDPA мрежа залагането на WiMAX оферти дори е рисковано, тъй като инвестициите за покритие са съпоставими при двете технологии. Освен това крайни потребителски устройства за WiMAX все още липсват, докато всеки трети нов мобилен телефон вече поддържа HSDPA възможности. Не е за пренебрегване и фактът, че при мобилните мрежи вече има натрупано мултимедийно съдържание – лога, мелодии, мобилни ТВ канали, игри. Подобно съдържание при WiMAX все още липсва, няма го “killer” приложението за тази перспективна технология за достъп. Кандидати за тази роля все пак има – например изграждане на мрежа за видеонаблюдение в градски райони с използване на WiMAX точка за достъп. В сегашните продукти е гарантирана поддръжката на QoS параметри за телефонията, но за видеото приоритизация не е предвидена. “Видеопотокът от IP камери за наблюдение обаче не е голям, а и пакетите не се “борят” за капацитет с други приложения”, твърди специалист от охранителна фирма. Ако се поставят над светофарни уредби например, е необходима само една точка за достъп, захранвана със слънчеви батерии, допълва той. Колкото до домашните потребители, в сегашните WiMAX продукти все още липсва една важна функция – т.нар. self provisioning, т.е. потребителят да си купи крайното устройство от магазина и то да заработи без никаква намеса от страна на оператора, обяснява експерт. “В общия случай ако осигуряването на 1 Mbps в голям град струва примерно 100 лв., то “закарването” на същия в отдалечено селище ще струва поне 500 лв. Това означава, че в това населено място трябва да има достатъчно потребителите, които да ползват услугите и операторът да си върне инвестицията не само в WiMAX базовата станция, а и в междуградската свързаност, която наема или е изградил”, допълват от български телеком оператор. Все пак бизнес потенциал може да се търси в гъвкавостта на технологията – бърза реакция и свързване на всеки нов жилищен блок или бизнес център. С една антена и едно вътрешно устройство цялата сграда и всички потребители могат да получат достъп до всички комуникационни услуги, включително телефония. По-същественият въпрос, който стои пред производители на оборудване и разработчици на чипове, е как да се осигури т.нар. handover – т.е. прозрачно прехвърляне на разговора от една клетка в друга. Частни решения вече има – например щатската Clearwire показа наскоро WiMAX решение, разработено от NextNet (купена през 2006 г. от Motorola), което постига handover при скорост над 100 км/ч. Но това все още са прототипи, частни решения, те не са стандартни и съвместими помежду си, което е особено важно за глобалният WiMAX роуминг, обещан на потребителите при старта на технологията. Пречка пред създаването на по-малки крайни устройства е и голямата консумация на ток. Намаляване на енергопотреблението може да се чака при новите чипове, създадени по последната дума на полупроводниковата техника. Те ще включват евентуално в един чип и UMTS, и WiMAX възможности за връзка.
КОМЕНТАРИ
"Не липсват и критики към WiMAX"
Tech Quiz
Последни новини
- Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
- В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ