Иде нова порода хибрид - инженер и ИТ специалист с “меки” умения

Networkworld България - брой 3, 2007 г. / Съдържание

Констанца Григорова В условията на растяща конкуренция на пазара на телеком услуги, слабо финансиране на университетите и недостатъчна практика при висшето образование, на фона на непрекъснато растящи изисквания към работата на инженерните кадри заради множащите се свръхмодерни интелигентни технологии, се налага специалистите да се адаптират, да еволюират и да трупат нови и нови знания и умения. Новите пазарни условия изискват гъвкавост и бързо превключване към новите технологии и машини и много добри умения за общуване и работа в екип. Така тесните специалисти – инженери, колкото и да са добри в своята специфична област, са на отмиране. Идва новата епоха на мултикадрите. Търсене, подбор и наемане на инженери Липсват специализирани инженерни кадри за работа в телекоми, смятат отговорниците за подбора и наемането на човешки ресурси, както и преподавателите във ВУЗ-овете, запознати с този специфичен пазар. Според Вера Димитрова, мениджър “Човешки ресурси” на Globul, подборът на телеком инженери е затруднен в голяма степен през последната година. “Компанията ни се насочи към откриване на млади специалисти с потенциал за развитие, но без сериозен опит зад гърба си, тъй като инженерите, които търсим, са доста специализирани и определено има дефицит на такива специалисти на нашия пазар на труда. Като най-голяма трудност мога да посоча профил, който комбинира инженерни познания и ИТ насоченост - това са специалистите, които се занимават с разработване и внедряване на нови услуги”, твърди Димитрова. По-различен поглед над инженерните кадри в телекомите има Моника Будинова, мениджър “Човешки ресурси и подбор” в компанията за “ловене на кадри” JobTiger. Тя счита, че липсата на достатъчно квалифицирани специалисти в ИТ индустрията определено засяга и сферата на телекомуникациите. От една страна, очакванията на много инвеститори за ниската цена на труда в България не действа мотивиращо на специалистите. От друга, влияние започва да оказва демографският срив - все по-малко студенти реално ще завършват специалностите, към които същевременно се очаква да нарасне интересът и търсенето. Доказателство за това е увеличаването на броя на чужденците в български фирми, заемащи различни инженерни позиции. “Връщането на студентите в залите е едно от най-важните предизвикателства пред нашето висше образование”, заяви доц. д-р Емил Алтимирски, декан на Факултета по комуникационна техника и технологии (ФКТТ) към Техническия университет – София, в презентация по време на конференция в София, организирана от АСТЕЛ. В областта на телекомуникациите в страната се води обучение на инженери в над 10 висши училища и филиали, само в две от които има някакво приемливо ниво, съгласно световните стандарти. При сериозните университети, които подготвят кадри в областта на телекомуникациите, по-скоро е тревожно изтичането на вече подготвените специалисти, което е проблем за цялата страна, допълва Алтимирски. Съвременното информационно общество и влизането на България в Европейския съюз изискват специално внимание и грижи за подготовката на специалисти с висше инженерно образование в областта на телекомуникациите, категоричен е деканът на ФКТТ. Силната конкуренция от вън, която се чувства през последните години, незадоволителният бизнес климат, изтичането на най-добрите специалисти в чужбина и ред други фактори определят условията за работа на нашите фирми. Не на последно място в тази обстановка е и растящият недостиг на инженери по информационни технологии, който предизвиква не само безпокойство, и но и реакции в ръководствата на фирмите от сектора. Прецедент е официалното поставяне на този въпрос на министерско ниво. За да разполага страната ни с достатъчно на брой и с достатъчно добра квалификация телекомуникационни експерти, трябва незабавно да се вземат мерки на държавно ниво. Такива са изводите на декана на ФКТТ – едно от основните “обучителни ядра” за инженерни кадри у нас.

Критични проблеми в обучението Проблемите пред обучението на инженерите по телекомуникации и въобще пред висшето ни образование са много и сериозни, признава доц. д-р Емил Алтимирски. Въпреки това над една четвърт от завършващите специалисти са с отлична подготовка и намират завидна реализация както у нас, така и в чужбина, обяснява той. “И заплащането, и условията на работа, и социалният статут на добрите инженери по телекомуникации при работата им у нас ги изпълва с удовлетворение и те са един от основните фактори, който движи страната ни напред и отново ще я изведе на достойно място в Европа. За да бъдат нещата още по-добри, трябва всички - и преподаватели, и държавни органи, и фирмите да положат още много усилия. Също така трябва да прилагаме европейските директиви съобразно нашите условия и сериозно да се готвим за конкуренцията в Европа без граници”, твърди той. Преди десетина години в България беше възприета тристепенната англо-американска система от образователни степени - бакалавър, магистър и доктор. С нея се отмени двустепенната система - инженер и кандидат на науките. Мнението на доц. д-р Алтимирски обаче е, че въвеждането на бакалавърската степен е било по-подходящо за хуманитарните специалности, но за инженерните е най-малкото дискусионно. Той счита, че бакалавърското обучение при текущите условия отнема в голяма степен възможността на страната да разработва и произвежда комуникационна апаратура, а също така води не до икономии, а до допълнителни разходи. “Вместо да обучаваме 200 студенти 5 години, както беше, в момента обучаваме 200 студенти 4 години и 150 от тях още 2 години вместо още една”, пояснява Алтимирски. На Запад инженерното обучение има силно изразен хуманитарен характер и там това не води заедно с краткия срок на обучение до големи проблеми, защото малка част от специалистите работят по специалността си, а има и силно развито фирмено обучение. У нас обаче не е така. Статистиката показва, че около 80 % от завършващите телекомуникации работят през по-голямата част от живота си в своята област, допълва доц. д-р Алтимирски. В САЩ основните професионални организации (IEEE и др.) бият тревога в списанията и на конференции, че е невъзможно вече да се обучават специалисти за комуникационните и компютърни приложения в рамките на 4 години дори за работа на най-невзискателните работни места и се настоява за въвеждане на 4,5 - 5 годишно обучение. Тези области се развиват взривообразно и изискванията за обема и качеството на необходимите знания и умения към завършващите стремително растат, без да е налице такова бързо остаряване на други знания. “За нас този проблем стои с много по-голяма сила. На практика липсва фирмено обучение, както е на Запад, и знанията, които там получават специалистите след завършването си във фирмите, преди да започнат работа, у нас трябва да се дадат поне частично във висшите училища”, казва Алтимирски. В момента в ЕС чиновниците, които са предимно с хуманитарно образование (за подобно образование 3 г. са достатъчни), сериозно дискутират обратната тенденция - бакалавърската степен и за инженери да се сведе до 3 години. Те дори искат да премахнат обучението по сегашните специалности и да оставят само "електроинженер", при което част от завършващите ще се специализират с 2 - 3 дисциплини по телекомуникации или други области. По статистика в другите страни, където бройките на приетите студенти се определя на пазарен принцип, 27% от всички завършили висше инженерно образование (без строително инженерство) са в областта на телекомуникациите, а 24% - в областта на компютърните науки. У нас тези проценти са под 5, алармира деканът на Факултета по комуникационна техника и технологии. Необходимо е да се премахнат квотите за прием или поне да се увеличи процентният дял на местата за специалисти по ИТ от 5 на 25%, смята той. Друг сериозен проблем е значителното намаляване на седмичната заетост на студентите с наредба на Министерство на образованието и науката преди няколко години, а от там и на обема на преподавания материал. “И тук в основата беше сляпото подражателство и неотчитане на особеностите у нас. Основният аргумент беше да се даде на студентите повече свободно време за самостоятелна работа, а повечето студентите не посещават редовно дори занятията, защото не са мотивирани и ходят по заведенията или да печелят пари, независимо дали това им се налага”, твърди доц. д-р Алтимирски. Такава ситуация на Запад е непозната - там студентите учат през всяка свободна минута, лишават се от сън и почивки и намалената натовареност със занятия там наистина е подходяща. Според декана на ФКТТ е правилно да се възстанови учебна седмична заетост от порядъка на 28-30 часа. Като цяло законодателната база на висшето образование у нас си остава на нивото от преди 20 години и е недопустима, далеко от съвременните изисквания и нуждите на страната. Това в най-голяма степен се отнася до Закона за научните степени и звания. Непрекъснато влошаващата се подготовка по физика и математика в средните училища също е отрицателен фактор, отразяващ се върху обучителните програми на висше образование. Това изисква повече време в учебния план на бакалаврите за добиване на необходимите фундаментални знания и оттам до намаляване на времето за специална подготовка. Подборът на студентите също е проблем, изискващ решително нов подход. “Дългогодишните ми наблюдения показват, че твърде често студенти, влезли с нисък бал или некласирали се и после прехвърлени в телекомуникации, завършват като отлични специалисти и превъзхождат средното ниво и обратното - влезли с висок бал, бързо отпадат. Очевидно дипломата и приемният изпит по математика не са достатъчно добър критерий. Трябва на конкурсния изпит да се даде и задача по физика, както и тест с въпроси в областта на комуникациите. Нашите кандидати трябва да са ученици, които са се интересували от телекомуникации и компютри, занимавали са се в тази област, а не дошли по волята на родителите си или случайно”, смята Алтимирски. Необходими са и реформи в заплащането на преподавателите, като то трябва да се увеличи няколко пъти, за да могат да се задържат научните кадри във ВУЗ-овете. Най-тежкият проблем за преподавателите остава непроменената система за научно оценяване и издигане, която нито нормативно, нито реално се е променила за последните 20 години. Разривът теория - практика Най-проблемната точка е балансът между теория и практика, казва Вера Димитрова, HR мениджър на Globul. Тя смята, че образованието у нас отговаря в голяма степен на изискванията за теоретична подготовка, но това, което липсва на студентите, е пренасянето на знанията им в по-практическа насоченост. Затворена в теоретични постановки, образователната ни система води до изоставане от съвременните тенденции в тази така бързо развиваща се сфера. Теорията лежи в основата при създаването и изграждането на бъдещите специалисти, но университетите трябва да отворят вратите си за лектори от бизнес средите, за да дадат шанс на студентите за по-плавен преход към пазара на труда след завършването си, да се запознаят със съвременните тенденции на пазара и с работата в една бизнес среда. Globul има вече добра практика с ТУ - София в тази област. Кадрите, излизащи от българските ВУЗ-ове, са добре подготвени в конкретната функционална област, но това, което им липсва и е много ценно за развитието на бизнеса, са така наречените “меки” умения – работа в екип, умения за комуникиране, добро владеене на чужди езици, твърди Димитрова. Globul инвестира в своите служители чрез непрекъснато обучение и обогатяване на техните компетенции. “Самата област, в която работим, се развива постоянно и ние не можем да изоставаме от новите технологични тенденции. Инженерните специалисти се обучават при въвеждането на всяка нова услуга, платформа или продукт, за да могат да внедрят, развият и поддържат този продукт. С тази цел те посещават технологични обучения и семинари както в България, така и в чужбина. Другата форма, която използваме, е споделяне на знанията. Старшите специалисти и експерти предават своите знания и умения и обучават новите колеги”, обяснява Димитрова. Недостигът на кадри отдавна се усеща осезаемо, потвърждава Моника Будинова. Същевременно се оказва, че обучението в инженерните специалности често е неадекватно на нуждите на пазара. В учебните планове присъстват много излишни дисциплини за сметка на по-слабо застъпена практическа подготовка. Често липсва тясна специализация, няма действащи критерии, по които да се оценява качеството на обучението, липсва мотивация от страна на студентите и достатъчно добра материална база. Трябва да се влагат повече средства в образователната система и да се търсят добри практики на сътрудничество с образованието. Значителна роля за това могат да изиграят новосъздадените като инициатива на USAID към ААМР и JobTiger кариерни центрове във ВУЗ-овете, които да подпомагат младите специалисти в намирането на професионална реализация. Подкрепата на образованието и изграждането на мост между бизнеса и образованието е от изключителна важност и за двете страни, смята Вера Димитрова. От създаването си до днес Globul осъществява различни инициативи в подкрепа на развитието на младите хора в България. Традиционно всяка година компанията провежда стажантска програма, а през 2007 г. анонсира своята втора стипендиантска програма. Globul се ангажира с ремонт и оборудване на учебни лаборатории, откриването на кариерни центрове, обновяване на работни кабинети и канцеларии, дарение на техника, участие на представители на компанията в лекции пред студенти и обогатяване на учебната програма с интересни и актуални за младите хора теми от областта на мобилните комуникации. Необходимо е да се създадат достатъчно добри условия за сериозна научна работа - материална база, добронамерена и творческа атмосфера, обективна научна критика, справедливи и равнопоставени условия за оценяване и издигане на специалистите, нормативна база и т.н., категоричен е доц. д-р Алтимирски. Финансирането на научната дейност наистина се подобрява през последните две години с проценти, но е необходимо то да се подобри дори не с пъти, а с порядъци. Не само като обем на средствата, но и като принципи на разпределение също сме далече от минимума, необходим за поддържане на добро научно ниво в университетските среди и за получаване на полезни за обществото резултати. За последните 15 години с държавни средства във ФКТТ на ТУ-София е закупена апаратура с еквивалент на по-малко от 30 000 сегашни лева. Учебният процес в този факултет се модернизира практически само от спонсорство, като годишно постъпват по 80-150 хиляди лева от фирмите на сектора. Половината от лабораториите са напълно обновени и модернизирани единствено от спонсори. За съжаление в другите факултети такива постъпления няма. В много висши училища е отчайващо състоянието на залите, черните дъски, техническите средства за обучение, лабораторните макети и т.н. Масова практика е замяната на лабораторни със семинарни упражнения и на практическите занимания върху реална апаратура с компютърни симулации поради недостиг на средства за апаратура. Преподаването на физика, математика и други общообразователни дисциплини падна под критичния минимум, което е особено неподходящо на фона на все по-слабото обучение по тях в средните училища. В учебните планове на магистри задълбочаването на знанията по математика често се пренебрегва. Друга тенденция е, че на мястото на идеологическите дисциплини не се появиха достатъчно подходящи дисциплини в областта на мениджмънта, маркетинга, икономиката и т.н. Друг проблем при балансирането, който постепенно се преодолява, е доколко във висшите училища трябва да се изучават конкретни апаратури и софтуер. Решения и перспективи Когато съществува глад за специалисти, най-адекватният отговор от страна на компаниите е по-голямата загриженост за кадрите. Това включва не само управлението на системите за възнаграждение в компаниите, но и все по-голямото внимание, което се отделя на алтернативни механизми за задържане развитие на служителите, така че те да се чувстват максимално удовлетворени. Търсенето на ИТ инженери и инженери по телекомуникации е много динамично и поради засилващата се конкуренция на пазара фирмите все по-често са готови да плащат високи възнаграждения. Това обяснява бързия ръст на заплатите в тази област. Същевременно все по-разпространени сред фирмите стават “новите” за българския пазар механизми, с които да се задържи интересът на служителите към фирмата – допълнителни придобивки и стремеж към създаване на уникална за дадената компания работна и екипна атмосфера, обучения на рядко срещани експерти, допълнителна квалификация и т.н. Част от решението на проблема е инвестирането на средства в привличането, развитието и обучението на млади хора, завършващи образованието си. Фирмените обучения могат да бъдат различни и до голяма степен зависят от това дали фирмата има изградена практика всички нейни служители да преминават през обучение, за да се покрият определени стандарти за качество, или обученията са индивидуално-насочени към отделните групи специалисти в зависимост от конкретни умения, свързани с работата, обяснява Моника Будинова. Очертава се тенденция, в която технологиите, съчетаващи различни платформи и услуги, излизат на преден план и вече се търсят специалисти, които съчетават инженерни и ИТ познания. Съвременният пазар е много гъвкав и динамичен, технологичните решения се налагат навсякъде в нашия живот и те са перспективни, защото в тях е бъдещето, заключава Вера Димитрова. Перспективи през услугите в NGN Бъдещето е на услугите в мрежите от следващо поколение (NGN), заяви Гергана Стоянова от Нов български университет (НБУ) в своята презентация пред конференцията АСТЕЛ 2007. Според преподавателите от НБУ, услугите са нещо повече от технология – те са специфичен технологичен фокус, процес и култура. Базирайки се на тенденциите за преход към пакетно базирани мрежи, в NGN средата вероятно ще бъде важна основна характеристика на услугите като повсеместни мултимедийни комуникации в реално време. Единственият начин за рязко увеличаване на услугите е постепенното персонализиране на техния характер и универсализиране на начина на предлагане и достъп, твърдят специалистите от НБУ. Предпоставка за това е наличието на високоскоростен достъп и транспорт за всяка среда (TDM, IP, ATM), по всяко време, навсякъде и във всякакъв обем. Новопоявяващите се услуги ще са вероятно най-мощните движещи сили към NGN. Въпреки това повечето от началните печалби на NGN в действителност ще се генерират от обвързването на мрежата с традиционните услуги, т.е. традиционните услуги ще плащат за мрежата, докато нейното капацитетно и технологично развитие ще се реализира благодарение на новопоявяващите се услуги. Повечето традиционни услуги се отнасят до мрежови достъп, пренос, маршрутизация/комутация, основна свързаност на потребителите, достъп и ползване на ресурси, контрол на сесиите и предлагане на разнообразни услуги с добавена стойност. Очаква се NGN да позволят предоставянето на цяла плеяда от услуги, насочени в няколко основни направления. Едно от тях са специализираните по отношение на ресурсите услуги (доставяне и мениджмънт на транскодери, мултимедийни многоточкови конферентни мостове, устройства за медийно конвертиране, за разпознаване на говор и др.). Сред другите важни “екстри” са услуги за обработка и съхраняване на информация (доставяне и мениджмънт на устройства за съхраняване на информация и за обмен на съобщения като файлови сървъри, платформи за сервизно обслужване и др.). Междинните услуги са друга група – те включват посредничество при ползването на услугите, гарантиране на комуникационна сигурност, лицензиране за дадени приложения, осигуряване на транзакции и др. Услуги, свързани със специфични приложения - конкретни бизнес приложения, приложения за електронна търговия, приложения за мениджмънт на снабдителски вериги, интерактивни видеоигри и др., също са сред специалните характеристики, осигурявани чрез NGN. Доставянето на съдържание и свързаните с това услуги също съпровождат модерните мрежи – т.е. услуги, които предоставят или са посредници на информационно съдържание като електронно обучение. Не на последно място са услуги за взаимосвързване (осигуряване на взаимодействие с други типове приложения, услуги, мрежи, протоколи или формати) и мениджмънт услуги за поддръжка, експлоатация и управление на комуникационни и компютърни мрежи и услуги.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.