Сближаването на двата свята

Networkworld България - брой 3, 2007 г. / Съдържание

Идеята за сближаването на двата вида комуникации не е никак нова. За конвергенцията на фиксираната и мобилна връзка започна да се говори сериозно в началото на 90-те години на миналия век, когато мобилната телефония постепенно започна да преминава от категорията на екзотиката в раздела “обичайни неща”. Тогава се твърдеше, че ерата FMC ще настъпи съвсем скоро. Но това не стана и днес, 15 г. по-късно се налага да констатираме, че FMC все още е бъдеще време. Прогнозите не се оправдаха по една проста причина. По това време нито операторите на фиксирана връзка, нито притежателите на клетъчни мрежи не виждаха убедителни причини да влагат средства в новата технология. Доходите на първите уверено нарастваха благодарение на гласовата услуга в традиционните обществени комутируеми мрежи (PSTN), а основанията за безпокойство бяха свързани по-скоро с либерализацията на пазара и навлизането на нови играчи. При операторите на мобилна връзка тревогите също бяха в съвсем друга област. Те се грижеха само за осигуряване на териториално покритие, привличане на нови клиенти и развитие на инфраструктурата, което често не се покриваше с ръст на абонатната база. Трябваше да мине време, за да могат представители на двата лагера на телекомуникационния пазар да осъзнаят потребността от сближаване. Своята роля за това изиграха няколко фактора. Първо, абонатите свикнаха да използват мобилните телефони даже в офиса или в дома. Днес те плащат по тарифи на мобилните обаждания разговори, които могат да бъдат осъществени през стационарни телефони, което подкопава основата на бизнеса на операторите на фиксирана връзка. Според данните на InStat, около 30% от входящите бизнес повиквания се приемат на мобилни телефони, даже ако служителят се намира на работното си място. През 2004 г. благодарение на популярността на клетъчната телефония броят на обажданията през фиксираните мрежи са намалели почти с 14,5%. През следващите години тази тенденция продължи възходящия си ход. Второ, заради проблема с покритието качеството на мобилната връзка вътре в помещенията нерядко се оказваше доста ниско. Естествено, това предизвикваше недоволството на абонатите. Трето, мобилните оператори се сблъскаха с насищането в много регионални пазари. Жестоката конкуренция между няколко играчи (преди всичко в областта на тарифната политика) доведе до сериозно понижаване на показателя ARPU. На фона на намаляващия ръст на абонатната база възникна заплахата от спад на приходите на операторите. Ръстът на тези доходи обезпечаваше не само разработката на нови услуги, което доведе до необходимост от внедряване на технологиите 3G, Wi-Fi, WiMAX и др. На четвърто място, макар че мобилните оператори все по-активно използват своите мрежи за предоставяне на услуги за пренос на данни, тяхната пропускателна способност е доста по-ниска от скоростта на фиксираните канали за широколентов достъп. Ситуацията ще се измени към по-добро благодарение на разпространението на технологията HSDPA/HSUPA, но нейната поддръжка и покритие са доста далече от тези на GSM мрежите. Симетричните надежди Да отбележим, че в конвергенцията на фиксираната и мобилна връзка спасение виждат и двете страни. Клетъчните оператори възприемат потребителската аудитория на фиксираните мрежи като лесно достъпен сегмент, чието обслужване чрез средствата на FMC ще им позволи значително да увеличат своя сумарен дял на телекомуникационния пазар. Операторите на фиксирана връзка, на свой ред, видяха във FMC способ да върнат тези безценни минути, които бяха загубени заради бурното развитие на мобилната телефония. Подобни комплексни очаквания повдигат въпроса: технологията FMC действително ли ще реши проблемите? Или нещата ще бъдат сведени до своеобразна „взаимна замяна” и проникването на фиксираните и мобилните оператори на „чуждия” пазар ще доведе до намаляване на общия оборот на телекомуникационния отрасъл? Три източника… Конвергенцията на фиксирана и мобилна връзка засяга три основни области: мобилни терминали, транспортни мрежи и приложения. В областта на терминалите става дума преди всичко за двурежимни устройства, и по-точно за мобилни телефони, поддържащи технологията Wi-Fi. Няма никакво съмнение относно интереса на потребителите към такива продукти. Наличието на Wi-Fi средства в терминала означава поддръжка на хендовъра (Бел.ред.: При клетъчните мрежи с този термин се обозначава прехвърлянето на провеждан разговор или течаща сесия данни от един канал, свързан към опорната магистрала, на друг канал без прекъсване на активната сесия) при преместване от зоната на действие на базовата станция в Wi-Fi зоната, било то хотспот или корпоративна мрежа. Оттук произтича и възможността за прозрачен пренос на гласовите повиквания във фиксираната мрежа и използване на изключително евтините услуги на Интернет телефонията и обмен на данни по канала с по-висока пропускателна способност. Последното е особено актуално за потребители, които нямат възможност да работят в 3G мрежа. Фиг.1 Прогноза за световните продажби на двурежимни телефони в млн. бро

Източник: Disruptive Analysis, 2006 г. В резултат се реализира мечтата на всеки абонат – единствено, при това мобилно терминално устройство, един телефонен номер, една сметка за комуникационни услуги, единен набор от функции, достъпен независимо от текущото местоположение, наличие на допълнителни възможности тип контрол на присъствието. Днес сред дългия списък от предимства на първо място излиза икономията от телефонни разговори. Затова би било наивно да се мисли, че клетъчните оператори ще започнат да прибират големи суми при разгръщане на инфраструктура FMC само заради това, че абонатите ще инициират обаждания от мобилната мрежа. Разбира се, такъв процес може да се постави под контрол, но според вицепрезидента на Broadsoft Скот Уортън, има доста по-икономични алтернативи. В Германия редица оператори на клетъчни мрежи въведоха специални тарифи за позвънявания, които абонатите правят недалече от своя дом (т.нар. „цени за домашна зона”). Операторите на фиксирани мрежи също не стоят със скръстени ръце. Показателна е политиката на британската British Telecom, която в партньорство с Vodafone първа в Европа пусна конвергентни услуги в търговска експлоатация. На февруарския 3GSM World Congress компанията обяви старта на мобилни VoIP услуги, достъпни за потребители на NTC смартфони с инсталирана ОС Windows Mobile 6. Новата услуга разшири двурежимната услуга BT Fusion, която позволява на GSM абонати да инициират обаждания през безжичните локални мрежи на оператора още щом се окажат в зоната на тяхното действие. В арсенала на BT има 30 хиляди Wi-Fi „горещи точки”, разположени по целия свят, около 1 млн. устройства за безжични локални мрежи, инсталирани при абонати, а в края на март фирмата пусна в експлоатация първата от своите 12 Wi-Fi зони от градски мащаб. Услугата Fusion позволи на BT да се бори за „минутите” на абонати, извършващи позвънявания от дома си по мобилен телефон. Възможността за тяхното пренасочване към Wi-Fi мрежата е нелош отговор на специалните тарифи на клетъчните телекоми за „домашни” обаждания. Като контраудар мобилните оператори могат да въведат изкуствено завишени тарифи за роуминг при повиквания през мрежа без гаранция на QoS (например през Skype). Оценката на анализаторите свидетелства, че за клетъчните оператори това е доста по-икономичен способ за спиране на потребителите от използване на алтернативни пътища за разговорите, отколкото инсталирането на абонатни Wi-Fi комплекти и замяна на терминалите с двурежимни устройства. За съжаление тези устройства все още не са станали масов продукт. От началото на 2006 г. те се предлагат в Япония от NEC и NTT DoCoMo. През 2004 и 2005 г. двурежимни терминали представиха Nokia (N80), LG (CL400) и други производители. Само Motorola, съюзила се със Cisco Systems за създаване на двурежимен терминал, който трябваше да смени модела CN620 (той така и не бе пуснат в масово производство), съобщи през лятото на миналата година за спиране на проекта. В областта на инфраструктурата измененията засегнаха транспортния слой. Най-многообещаваща е архитектурата IP Multimedia Subsystem (IMS), откриваща пътя към разработката и внедряването на нови типове приложения и към повишаване приходите на операторите. Основана на стандартизирани „строителни блокове”, взаимодействащи един с друг по стандартен протокол (SIP или DIAMETER), архитектурата IMS позволява на оператора да открие достъпа до мултимедийни услуги на всеки абонат на фиксирана или мобилна мрежа. Главното е той да разполага с устройство, поддържащо IP. Все още преимуществата от използване на IMS се ограничават до намаляване текущите разходи на операторите благодарение на хармонизацията на мрежовото оборудване и подобряването на неговите параметри. Приложения на базата на IMS почти не се отличават от услугите, реализирани по-рано в мобилните мрежи (като push-to-talk, системи за отбелязване на присъствие, хостинг на УАТЦ и т.н.). С други думи, обещаните ползи от IMS засега имат косвено отношение към ръста на приходите от внедряване на конвергентни решения. Ако минем на ниво приложения, в IP среда те се изпълняват в ядрото на мрежата (обикновено в център за обработка на данни) и затова не налагат съществени изменения нито в мрежовия транспорт, нито в терминалите. Абонатите предпочитат да използват в различни мрежи програмите, с които са свикнали, независимо от технологията за достъп или терминалното устройство. Клетъчният оператор може да организира достъп до редица популярни приложения (търсене в Интернет, игри и др.) през мобилната мрежа, да увеличи трафика и да понижи в крайна сметка (поне на) степента на „изтичане” на абонати. По този начин се реализира конвергенция на приложно ниво и внедрявайки услуги, представляващи ценност за абонатите, операторите имат всички шансове да увеличат своите приходи. При това разгръщането на съответната FMC инфраструктура не е необходимо. …И две съставни части Говорейки за приложенията, трябва да разделим пазара на два сегмента — частни и корпоративни абонати. Както показва световната практика, приоритет за първите са развлеченията и по-ефективното общуване с роднини и приятели. Преносът на развлекателни приложения и съдържание в мобилните мрежи върви с пълна сила. Мобилните игри и мобилната ТВ са ярки примери за това. Общата тенденция се свежда до реализация на концепцията Triple Play и Quadruple Play. Още един потенциално перспективен сектор – FMC приложения за семейства или групи приятели. Ето няколко примера: родителите могат да ограничат позвъняванията на телефоните на своите деца в период за подготовка на уроците или през Web интерфейс да конфигурират веднага всички телефони така, че те да не звънят нощно време. Въпросът за повишаване ефективността на комуникациите остава открит. Начините за допълване на стандартните гласови повиквания и SMS/MMS с нещо друго не са никак много. Един от перспективните варианти обещава да бъде пренос на услуги за моментален обмен на съобщения (IM) в мобилна среда. Завидна активност проявява Microsoft, която на Световния 3GSM конгрес не само обяви шеста версия на ОС Windows Mobile, но и представи технология за интеграция на използващите я смартфони в мрежата Windows Live. Такава интеграция осигурява на абоната мобилен достъп до електронна поща, IM услуги и средства за търсене на информация в Интернет. Операторите, от своя страна, получават потенциална възможност да пуснат специализирани услуги към 240 млн. уникални потребители, които се регистрират всеки месец в Windows Live. Основният проблем, с който се сблъскват това и други подобни начинания, е готовността на частните абонати да си позволят лукса от допълнителни услуги. По всяка вероятност най-далновидната политика на операторите е да изкарат на пазара множество услуги, насочени към различни категории абонати. С бизнес потребителите всичко стои по друг начин. Те са готови да платят за услуги, които повишават продуктивността на тяхната работа и правят бизнес комуникациите по-ефективни. Един от многообещаващите варианти за конвергенция е свързан с корпоративните комуникационни системи. Услугите хостинг на учрежденски АТЦ тип IP Centrex в последно време получиха завидна популярност. Следващата стъпка се налага от само себе си - адаптиране на тази идея към мобилната среда и предоставяне на достъп до IP Centrex от мобилен терминал. Компаниите, предлагащи вече в Европа подобни услуги на корпоративни клиенти, взимат за тях месечна такса от 5 до 50 евро и получават допълнителен приход за сметка на увеличаване на общото количество минути, което абонатът ползва за разговори по мобилния телефон. Не по-малко перспективен е другият сценарий - пълна интеграция на мобилните терминали в системата за корпоративна телефония. Водещите производители на УАТЦ като Avaya, Siemens или Nortel от години осигуряват в своите комуникационни системи пренасочване на повикванията към мобилните телефони на служителите, възможност за тяхната обратна маршрутизация от мобилния телефон към УАТЦ и т.н. Въпреки това наборът от подобни функции остава ограничен. Един от вариантите за FMC, в англоезичната литература кръстен немного удачно „мобилна УАТЦ”, предполага следното: мобилният терминал (смартфон) се снабдява с възможностите на стационарен системен телефонен апарат и неговият притежател получава достъп до всички телефонни функции, които ползва на работното си място. Технологично такава възможност се реализира чрез инсталиране в смартфона на подпрограма за мобилен клиент, която трябва да взаимодейства с комуникационния сървър, разположен в корпоративната мрежа. Този замисъл вече е реализиран в решенията на Alcatel (Corporate Mobility Manager), Avaya (приложението Avaya Mobile Client и комуникационния сървър Communications Manager), Nortel (IMS Fixed Mobile Convergence), Siemens (устройството HiPath MobileConnect) и други производители. И накрая комбинираният подход се състои в обединяване на „мобилна” и хост УАТЦ в системата за корпоративна телефония. Операторът, предлагащ такава услуга на корпоративни клиенти, получава шанс да включи към нея всички служители на организацията купувач, а същевременно да попълни абонатната си база, увеличавайки приходите и намалявайки отказалите се абонати. И този сценарий вече се реализира. През декември 2006 г. американският оператор Sprint обяви услугата „конвергентна УАТЦ”, предлагана на корпоративните клиенти за $20 на месец (без да се отчита заплащането на телефонните повиквания). Едва ли е изненада за някого, ако кажем, чe подобни услуги се базират на технология за пакетно предаване на глас по IP протокол. Забележително е, че става дума за използване на VoIP средства не в най-разпространения вариант, позволяващ значително да се понижат разходите на абоната за услугата свързаност. В дадения случай това е способ за повишаване ценността на услугата за потребителите и увеличаване на приходите за оператора. На първо време най-голяма полза от предоставяне на FMC услуги на корпоративни клиенти могат да извлекат операторите на фиксирани мрежи, най-малко заради това, че те традиционно работят с корпоративни потребители доста по-близко от собствениците на клетъчни мрежи. Но и тук ситуацията се променя. Перспективността на корпоративния сектор в пълна степен започва да се осъзнава от участниците на пазара на мобилни услуги. От различни страни Конкретният подход на оператора към реализация на концепцията FMC се определя от пазарния сегмент, особеностите на бизнеса и типа на съществуващата инфраструктура. Както споменахме, за операторите на фиксирана връзка реализацията на концепцията FMC открива надежда за възвръщане на част от позвъняванията, извършвани в „домашната” зона (благодарение на хендовър с Wi-Fi мрежата), а също така позволяват да се дистанцират от конкурентите на пазара на фиксирана свързаност чрез разнообразието от услуги. Виртуалните оператори (MVNO) не губят никакви доходи, получавайки инструмент за реализация на концепцията Quadruple Play. Компаниите, предоставящи услугата широколентов достъп по безжични мрежи, получават шанс да навлязат в необхванатия сегмент на клетъчните абонати (благодарение на премаршрутизацията на позвъняванията) и да привлекат клиенти, по една или друга причина неползващи услугите на мобилните телекоми. В особено положение се оказват интегрираните оператори, които в резултат на сливания или реализация на собствени проекти разполагат и с фиксирани, и с мобилни мрежи. От една страна, техните възможности за реализация на концепцията FMC са наистина безгранични. От друга, за целта е необходима минимална синхронизация на дейността на бизнес направленията на ниво технологична и корпоративна стратегия, инфраструктурни подразделения, отделите за билинг и обслужване на клиентите, маркетинга и продажбите. За компании, чийто фиксиран и клетъчен бизнес дълго време са се развивали независимо, подобна синхронизация не е лесна. Реализацията на FMC услугите има и други проблеми. Внедряването на архитектурата IMS далеч не е от евтините удоволствия. За разширяване на спектъра от услуги трябва да се преразгледат параметрите на SLA договорите, измененията в системите за билинг и OSS, а в отделни случаи и модернизация на транспортните мрежи и на каналите за достъп. Освен това цялостният преход към IMS може да се проточи с години, макар че днес IMS съвместими платформи и мрежови устройства пускат Alcatel, Cisco, NetCentrex и редица други производители, а продуктите на Telcordia Technologies и Tekelec позволяват разработка на FMC услуги, без да се чака внедряване на IMS. За реалния интерес на операторите към FMC свидетелстват многобройните новини за тестване на конвергентни услуги и тяхното пускане в търговска експлоатация. Тези процеси се ускориха през последната година и според анализаторите ще се проявят в пълна степен през тази. Все пак първите проекти в тази област датират от края на 2003 — 2004 г. Експертите ги наричат „предконвергентни”, тъй като на практика не се стигна до същинска конвергенция на ниво мрежова инфраструктура, услуги и мултирежимни абонатни устройства. Например преди няколко години операторите Vodafone (услугата @home) и O2 (Genion) в Германия, а също TDC (услугата Duet) в Дания предложиха достъп до услугите на мобилната и фиксираната свързаност, но само през клетъчната мрежа и с помощта на еднорежимни клетъчни терминали. Днешните конвергентни проекти започнаха с поддръжката на хендовър между мрежи от различни типове, включително Wi-Fi, при наличие на устройства с инсталирана PC картa (услугата Unlimited Mobile Service на компанията Swisscom). Истинските първооткриватели на FMC света станаха представителите на Югоизточна Азия. През юни 2004 г. Korea Telecom пусна услугата Onephone, с чиято помощ притежателите на двурежимни (Bluetooth/CDMA) телефони можеха автоматично да прехвърлят позвъняванията от CDMA мрежата на KT към близката локална мрежа на същия оператор, включвайки се към нея чрез специална точка за достъп с поддръжка на Bluetooth. През ноември 2004 г. NTT DoCoMo започна да предоставя услугата Passage Duple, която включва конвергенция между 3G мрежата и локална офисна мрежа; в този случай мобилният апарат се превръща в безкабелен IP телефон. Чрез офисната LAN корпоративните абонати на Passage Duple могат да осъществяват безплатни разговори, да получат достъп до стандартните функции задържане и прехвърляне на позвънявания, до услугите моментални съобщения (IM) и отбелязване на присъствието. Примерът на Korea Telecom, NTT DoCoMo и British Telecom, която излезе на пазара на FMC услуги през юни 2005 г., скоро бе последван от други компании. Конвергентните услуги на американската Cingular Wireless са основани на протокола UMA и обхващат кабелните, локалните безжични и клетъчните мрежи. Sprint Nextel в края на миналата година започна да предлага пакет от комуникационни услуги не само на абонати на клетъчните и фиксирани мрежи, но и на клиентите на услугата кабелна телевизия. А израелската MiRS Communications през 2006 г. започна да предлага на 370 000 клиенти, които са абонати и на GSM мрежата, и на услугата iDen, двурежимни телефони и клиентски софтуер за IP телефония, а паралелно прехвърля своята мрежа на архитектурата IMS. FMC проекти развиват BellSouth, AT&T, Vodafone, France Telecom и др. Макар че първите такива проекти опират до използване на двурежимни терминали, перспективите за конвергенция на фиксирана и мобилна връзка се простират доста по-далеч. От гледна точка ръст на приходите на различните оператори същинският потенциал на FMC е в областта на иновационните приложения. Активната употреба на технологията VoIP води до съкращаване на абонатните разходи за гласови повиквания, но би било наивно да се възприема FMC като концепция, дърпаща операторите към дъното. Напротив, нейната реализация стимулира появата на нови пазарни предложения, схеми за тарифиране и набор от услуги, които могат да заложат надежден фундамент за стабилен дългосрочен ръст на приходите. Операторите трябва правилно да изберат пазарното си позициониране и да сегментират клиентската база. Обслужвайки десетки милиони частни лица, те не трябва да забравят, че FMC има най-големи перспективи при предоставяне на конвергентни услуги на корпоративните абонати. Достъп без лицензии За реализацията на концепцията FMC основните надежди са свързани с протокола SIP, функциониращ върху архитектурата IMS. Само че преди този стандарт да заяви за себе си с пълен глас, експертите, производителите и операторите разглеждаха сериозно алтернативния вариант SIP over Unlicensed Mobile Access (UMA). Предложеният от фирмата Kineto Wireless протокол UMA осигурява достъп до услугите GSM/GPRS с използване на технология, неизискваща лицензиран спектър (Wi-Fi, Bluetooth). UMA позволява разпространение на системата за сигнализация SS7, прилагана в клетъчните мрежи (ниво GSM MAC), през Интернет среда. Съобщения, предавани по клетъчната мрежа, се капсулират и тунелират в двурежимно терминално устройство с поддръжка на UMA. На аналогична процедура се подлага и трафикът, транспортиран в обратна посока. От архитектурна гледна точка мрежовият UMA контролер (UNC), разположен на границата на кабелната мрежа, се възприема от GSM мрежата като виртуална базова станция. Мобилните оператори оценяваха протокола UMA като дългоочаквана магическа пръчица, тъй като за разлика от варианта SIP over IMS, повикванията с помощта на UMA средства остават в клетъчната мрежа, а не се маршрутизират във VoIP среда. Това се постига благодарение на тясната интеграция на UNC с комутационния център на мобилния оператор и в резултат той запазва пълен контрол над всички позвънявания. При това внедряването на този протокол не изисква съществена модернизация на мрежата, т.е. големи инвестиции. Впрочем, според анализаторите от Disruptive Analysis, протоколът UMA прекрасно се справя със задачите при обслужване на частни абонати, но не поддържа функции, традиционни за системите за корпоративна телефония (задържане и препращане на разговори, конферентна връзка и т.н.), и възможностите на корпоративните безжични мрежи. При такива ограничения UMA не е подходящ за корпоративна среда. Трябва да добавим, че макар първоначално да бе създаден с ориентация към мрежите от поколения 2G и 2,5G, протоколът UMA бе доразвит. Спецификацията 3GPP Release 6 предвижда възможност за използване на протокола SIP (вкл. с IMS) върху UMA; съответната технология бе наречена Generic Access Network (GAN). Така че противопоставянето между UMA и IMS все още не е приключило. Непрекъсваеми повиквания Принципен момент при всяка конвергентна среда е хендовър на гласовите повиквания при преместване на абоната между мрежи от различен тип. Немаловажна се оказва и обратната съвместимост с наследените фиксирани мрежи, неизползващи протокола IP, и с мобилните мрежи от различни поколения. Поддръжката на подобен хендовър е описана в спецификацията Voice Call Continuity (VCC), която се разработва с фокус върху разширението на архитектурата IMS, предвидено във версия 3GPP Release 7. Става дума за хендовър между подсистемите IMS и мрежите 2G/3G с комутация на канали. Аналогични възможности ще бъдат разписани в документите 3GPP2 MMD, регламентиращи по-нататъшната еволюция на мрежите cdma2000. Само че, както често се случва, операторите започват да тестват възможностите на системата VCC преди мащабното внедряване на IMS/MMD. Техните планове предполагат постепенен преход към IMS от сегашните архитектури на база програмируеми комутатори и едновременна поддръжка на телефония в Wi-Fi мрежите. В този случай немаловажна се оказва съвместимостта на VCC решенията с мобилните мрежи, съответстващи на стандартите 3GPP R4, R5 и R6. В първоначалната версия на стандартите VCC имаше изискване за маршрутизация в IMS домейна на всички повиквания от двурежимни мобилни терминали, даже ако инициирането и терминирането на обажданията се осъществява в мрежи с комутация на канали. Според компаниите, при внедряване на технологията VCC до окончателно утвърждаване на стандартите е необходим друг подход към обезпечаване на непрекъсваемост на повикванията в конвергентни среди. Разработката на препоръки, осигуряващи взаимодействие на различни системи при управлението на хендовъра, обработката на съобщения и организирането на хостинг услуги във FMC среди, пое специална работна група, която бе сформирана през миналата година от консорциума MobileIGNITE. Независимо от липсата на одобрен стандарт, отделните производители вече разработват продукти с използване на технологията VCC. Пионер стана компанията Huawei Technologies, представила първа търговско решение на базата на VCC IMS през ноември 2006 г. Femtocell трето поколение Технологията femtocell за 3G мрежи остава особняк в редицата разработки, насочени към реализация на концепцията FMC. В доклада на ABI Research отпреди 6 месеца се твърди, че през 2011 г. в целия свят чрез femtocell ще работят 102 млн. човека, които ще бъдат обслужвани от 32 млн. точки за достъп. Да се вярва безрезервно на аналитиците би било прибързана стъпка, но тази технология трябва да се наблюдава внимателно. Femtocell се създава от миниатюрна базова станция с ниска мощност, която се свързва към домашна широколентова линия за достъп. Такова устройство може да бъде част от 3G мрежа, но това не е задължително. Главното е добро покритие и излъчваща мощност, позволяваща поддръжката във всички помещения на мобилни гласови услуги и високоскоростен пренос на данни (по технологията HSDPA). Включването на „домашна” 3G мрежа към широколентов IP канал значително повишава качеството на услугата и капацитета на мрежата. Операторът съществено понижава разходите за изграждане на магистрали линии, за повишаване капацитета на мрежата и обезпечаване на високо качество на връзката вътре в помещенията, като едновременно с това стимулира позвънявания от дома по мобилната мрежа. И накрая технологията femtocell открива пътя за внедряване на конвергентни услуги. Предполага се, че оператор, разполагащ с радиочестотен спектър и 3G инфраструктура, може да предложи конвергентните услуги с много по-високо качество, отколкото в мрежи, неизискващи лицензиран спектър. Появява се възможност за локализация на тарифите: позвънявания, извършвани чрез femtocell, трябва да струват доста по-малко, отколкото извън нея. Аналогична политика е приложима и към услугите за пренос на данни. Да не говорим за възможностите подробно да се изучат интересите на абоната при неговата работа през femtocell, така че да се персонифицират предоставяните му извън нейните предели услуги. Femtocell 3G органично се вписват в плановете за преход към „плоски” IP мрежи и архитектурата IMS, обявени от повечето оператори. Не трябва да се забравя обаче, че реализацията на описаната технология изисква решаване на множество проблеми. Сред тях са обезпечаване на ефективно използване на пропускателната лента и съответствие на стандартите, получаване на разрешителни за инсталиране на „домашни” базови станции, организиране на защитата на femtocell от несанкциониран достъп отвън, реализиране на хендовър и понижаване на стойността. Частично решение на такива проблеми демонстрира на 3GSM конгреса в Барселона компанията ip.access, представила решение за изграждане на femtocell на базата на архитектурата UTRAN. Идеята е, че femtocell в намален мащаб възпроизвежда концепцията за корпоративни GSM мрежи, която преди няколко години активно се пропагандираше от водещите производители на телекомуникационно оборудване. Сега за нея никой не си спомня: технологията не издържа на товара от проблеми и изчезна от хоризонта, практически без да се e показала. Дали тази участ няма да последват и femtocell решенията? Цифри и факти След независимо изследване и консултации с членовете на консорциума FMCA аналитиците от IDC са направили извода, че през 2010 г. в целия свят услугите на FMC ще се ползват от 47 млн. абонати, а годишният приход на операторите от тяхното предоставяне ще бъде $24 млрд. С други думи, всеки от „щастливците” ще дава за конвергентни услуги не повече от $42 на месец. Тези данни се съдържат в отчета Fixed-Mobile Convergence: Unifying The Communications Experience, публикуван от IDC преди около година. В документа се казва, че след четири години 8% от всички продавани мобилни телефони ще поддържат роуминг между клетъчните мрежи и безжичните LAN. Тези оценки могат да бъдат тълкувани по различен начин. Ако се отчете, че днес в света има около 2 млрд. абонати на клетъчни мрежи, а в близките 4 г. към тях ще се присъединят приблизително 0,5 млрд. нови потребители, то прогнозираните 47 млн. абонати на услугите FMC (около 2% очаквана абонатна база в света) - не е повече от капка в морето.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.