VoIP в корпоративните мрежи
Корпоративните решения VoIP предполагат два възможни подхода за изграждане на конвергентна мрежа - еволюционен, с поетапно внедряване, и революционен, ориентиран към пълна замяна на структурата на мрежата. В ерата на масовата компютризация бурно се развиха мрежите за предаване на данни на базата на IP. В някои офиси Интернет се появи даже по-рано от телефона. Организирайки високоскоростен достъп до локалната мрежа по наземни канали или с използване на някаква безжична технология, операторът може да предостави на клиента и услугата телефонна връзка - достатъчно е само да включи телефонни апарати или УАТЦ на клиента през IP мрежа към VoIP платформата на оператора. Аналогични подходи се ползват и при изграждане на корпоративна мрежа за връзка. Корпоративната мрежа и технологията VOIP Революционният път за изграждане на корпоративна мрежа на базата на VoIP предполага отказ от традиционната комутация (т.е. от комутация на канали) с помощта на УАТЦ и внедряване на IP-PBX (IP-УАТЦ), които представляват ново поколение системи за връзка, ориентирани изцяло към VoIP (вж. Фиг.1а, б). Вместо IP-УАТЦ в корпоративната мрежа за комутация на VoIP трафика може да се ползват услугите на оператор на Hosted IP-PBX (виртуална IP централа) (вж. Фигура 1в) или IP-Centrex (наемане на комутационен капацитет) (вж. Фигура 1г). Конкретен вариант се избира изхождайки от задачите и размера на организацията, правата за собственост (покупка, лизинг или наем на IP-УАТЦ, наем на комутационен капацитет), а също и наличие на собствени специалисти. Ползването услугите на оператора за администриране на IP-УАТЦ съществено облекчава задачата по обслужване на корпоративната мрежа, като за целта не е задължително инсталиране на комутатор в операторския център (вж. Фигура 1в, г) - той може както досега да принадлежи на собственика на корпоративната мрежа (вж. Фигура1б). Обикновено зоните на отговорност се разграничават по такъв начин, че простите и най-необходими операции (добавяне и изменение правата на абонатите, изменение маршрутизацията на вътрешните повиквания) се изпълняват от персонала на компанията. За неголемите организации по-удобни е да ползват услугата IP-Centrex (вж. Фигура 1г), доколкото тя напълно се администрира от оператора и се отличава с максимална простота, като за сметка на това има някои ограничения по отношение на поддържания набор от функции в сравнение с IP-УАТЦ. Така или иначе, използването на всички споменати варианти изискват от компанията кардинална пренастройка на съществуващата IP мрежа. По същество това е крачка от бъдещето, когато основата на всички телекомуникации ще бъде мрежата от ново поколение (Next Generation Network, NGN). Всички абонати на корпоративната мрежа (централен офис, филиали, а също сътрудници в домашните офиси и намиращите се на път) ще се включват с помощта на VoIP, а предаването на гласов трафик заедно с видеото и данните ще се осъществява по една мултисервизна мрежа - NGN (вж. Фигура 2). Еволюционен път за внедряване на VoIP в корпоративната мрежа предполага разширение на възможностите на вече съществуващи УАТЦ чрез инсталиране в нея на VoIP модули или допълнителни автономни устройства (VoIP шлюзове). В този случай внедряването на технологията VoIP в корпоративната мрежа се обезпечава с решение за конкретна текуща задача (например, развитие на самата мрежа и понижаване на разходите). Заедно с това се постига защита на инвестициите за сметка на използване на технология от утрешния ден - такъв подход позволява да се създаде конвергентна система, способна лесно да се интегрира както в традиционната телефонна мрежа, така и във VoIP мрежа. Такива системи позволяват в пълна степен да се използват достойнствата на първата (засега преобладаваща по разпространение и достъпност, с прости и евтини терминали) и втората (обезпечаваща голяма гъвкавост, мащабируемост и икономичност) технологии. Типичната корпоративна мрежа представлява днес обединяване на две разнородни структури: телефонна мрежа и мрежа за предаване на данни (вж. Фигура 3). Всяко работно място е снабдено, по правило, с телефонни апарати (ТА) и компютри (PC). Всяко от тези устройства обаче е включено към отделна мрежа. Гласът в такава мрежа се предава само по телефонната инсталация (вж. Фигура 3а). Анализ на опита от внедрявания на VoIP в корпоративната мрежа показва, че процесът по трансформирането й от сегашното състояние в мултисервизна може да се раздели на няколко етапа. Първата крачка може да е използване на шлюзове VoIP за пренос на част от гласовия трафик (вж. Фигура 4а) в мрежа за предаване на данни (вж. Фигура 4б) с цел обединяване на всички офиси в единна мрежа, включване на абонатите от домашните офиси към вътрешната телефонна мрежа и понижаване на разходите за услуги от PSTN оператори. На втори етап се пускат шлюзовете VoIP за организираме на изнесен абонатен капацитет при включване на отделни сгради, филиали, домашни офиси и т.н. (вж. Фигура 5). Освен шлюзовете е достъпен и техен опростен вариант – адаптери за аналогови ТА (Analog Terminal Adapter, АТА). На този етап в мрежата за данни се пренася по-голямата част от гласовия трафик (вж. Фигура 5б) и се организира централизирано администриране на телефонната мрежа. За тази цел трябва да се осигури ”стиковане” с мрежите на операторите на IP телефония (получаване на номерационен капацитет и междуградска свързаност). Освен това включването на служители от домашни офиси към единното номерационно пространство на вътрешната телефонна мрежа съществено се опростява (вж. Фигура 5в). При третата крачка се отказваме от използване на УАТЦ в централния офис и се внедрява IP-УАТЦ (вж. Фигура 6). Получената корпоративна мрежа практически не се различава от варианта, при който тя става обединена и настъпва „царството на NGN”. На този етап могат да се инсталират VoIP апарати и софтуерни телефони на базата на персонален компютър с телефонна клавиатура, включвайки в телефонната мрежа не само сътрудниците от домашните офиси, а и тези, които работят във всяка точка на света, в която имат достъп до Интернет (вж. Фигура 6). Разбира се, описаната трансформация на корпоративната мрежа е разделена условно на тези етапи. Темповете на реално развитие трудно се предвиждат: всичко зависи от задачите, финансирането и икономическата ефективност на предложените решения. VOIP оборудване за корпоративна мрежа Както се вижда от схемите, корпоративната VoIP мрежа се състои от определен набор устройства. Предполага се, че основните терминали ще са VoIP телефони (обикновени или видео), а аналоговите апарати ще са включени през VoIP шлюзове или VoIP ATA. Мобилните служители ще започнат да ползват телефони с поддръжка на WiFi (при преместване в пределите на офиса) или програмни ТА с телефонна клавиатура - при работа в командировки или у дома. Трябва да отбележим, че клавиатурите, особено безжичните (Bluetooth и DECT), стават неотменна принадлежност на съвременния офис. Ползването на програмен, мобилен, безжичен (WiFi) VoIP-телефон или видеотелефон е много по-удобно заедно с клавиатура. Специални варианти на клавиатури (вж. Фигура 7) осигуряват възможност за работа с две или три устройства, едно от които е програмируем VoIP телефон. Най-лесният начин за внедряване на VoIP при разширяване на съществуващи или изграждане на нови корпоративни мрежи е използването на VoIP шлюзове. За разлика от VoIP модулите в УАТЦ, шлюзовете обезпечават максимална гъвкавост и мащабируемост, а техните производители се грижат за съвместимостта с другото оборудване. Освен това шлюзовете са по-икономични и позволяват запазване на направените инвестиции (автономно VoIP устройство лесно се пренася на всяко място в корпоративната мрежа). Възможности за приложение на VOIP шлюзове Шлюзовете VoIP съществено се различават по цена, функционалност и надеждност. Преди да разгледаме потенциалните приложения за VoIP шлюзове в корпоративната мрежа, трябва да разберем какво е тяхното предназначение и какъв набор от функции те трябва да притежават задължително. Основната им задача е включване на телефонни апарати или УАТЦ към IP мрежа за предаване чрез нея на гласовия трафик (вж. Фигура 8). VoIP шлюзовете имат различен капацитет (брой телефонни интерфейси), конструкция и захранване. Модулните шасита се отличават с набор от достъпни модули, брой портове на модул, максимално количество модули, ограничение по мощност на процесора. В повечето случаи се налага да се решат и въпросите относно съгласуването с мрежите за предаване на данни (за общо ползване или глобална и локална мрежа), затова по-удобно се оказва наличието на вграден маршрутизатор във VoIP шлюза. Тази част от шлюза трябва да се надеждна и многофункционална: маршрутизаторът трябва да поддържа широк набор от протоколи за маршрутизация, оторизация на потребителите с възможност за автоматично получаване и даване на IP адреси (като сървър и като клиент), задаване на приоритети за различни видове трафик (QoS), а също достатъчен набор от функции за управление на пропускателната способност, мрежовата сигурност, отчета/анализа на трафика и администриране (вж. Фигура 9). Такъв набор от изисквания към VoIP шлюза като към мрежово устройство произтича от огромния брой варианти за свързване, които интеграторът може да реализира при изграждане на корпоративната мрежа. Даже при организация на връзките за потребители от домашен или малък офис се налага да се отчетат множество способи за построяване на мрежата и оторизация на потребителите в нея. Своето влияние оказва и броят на включените компютри и способа на тяхното IP адресиране. Ако има 1 компютър (вж. Фигура 10а), може да се ползва функцията IPshare, благодарение на която VoIP шлюз и свързан към него компютър могат да имат общ адрес. Тази функция е подходяща за маршрутизатори, разположени зад VoIP шлюзове (вж. Фигура 10б). В по-сложни случаи, когато в локалната мрежа VoIP шлюз се свързва към портове на комутатори (вж. Фигура 10в), се налага той да получи и да използва за предаване на гласов трафик на динамичен IP адрес от NAT сървъра. Немаловажен фактор е възможността за ползване на протокола STUN, обезпечаващ работа на VoIP устройства зад NAT сървъри. И обратно, ако VoIP шлюз изпълнява задачите на периферно устройство, т.е. комутаторът в локалната мрежа се намира зад него (вж. Фигура 10г), той трябва да поддържа работа в режим NAT/PAT и, по възможност, на DHCР сървър, или да функционира в качеството на прозрачен мост (Ethernet или PPPoE). В зависимост от ситуацията от VoIP шлюза понякога се иска да реализира функцията на посредник (proxy) DNS сървър. Не по-маловажна част от VoIP шлюзовете са техните интерфейси откъм телефонната мрежа и наборът функции по обработка (маршрутизация) на телефонните повиквания. За съгласуване с устройства от телефонната мрежа е достатъчно шлюзовете да поддържат три вида интерфейси (вж. Фигура 11а): аналоговите FXS и FXO, цифров E-1 (с поддръжка на различни сигнализации). При включване на VoIP шлюз към аналогова телефонна мрежа понякога се иска наличие на порт, който е аналогичен на FXO, но може да се използва само за свързване на резервна аналогова телефонна линия (абонатен комплект АТЦ PSTN), където може да изпраща гласовия трафик (вж. Фигура 11б) в случай на отказ на IP мрежата (т.нар. PSTN Back-Up). Отделно да отбележим необходимостта от поддръжка във VoIP шлюзовете на стандартни протоколи за предаване чрез VoIP мрежата на факсимилен сигнал (Fax over IP) и сигнал от модеми с тонална честота (Modem Passthrough over Voice over IP). Иначе при изграждането на телефонна мрежа могат да възникнат проблеми с функционирането на много устройства: факсове, компютърни модеми за комутируеми линии (използвани масово доскоро в системите на банките) или вградени модеми в различно оборудване (например, таксофони с отдалечено администриране). В зависимост от задачите, които решава VoIP шлюзът, той може да се свърже към телефонната мрежа по един от петте способа. Преди всичко (вж. Фигура 12а) - в качеството на аналогов адаптер или при организация на изнесен абонатен капацитет - с негова помощ към VoIP мрежата се включват аналогови телефонни апарати. Съгласуването на VoIP шлюзовете с УАТЦ се определя от цял набор фактори: решавана задача (например, изнасяне на абонатен капацитет, присъединяване към оператор на IP телефония, организация на съединителни линии чрез IP), наличие на свободни интерфейси в УАТЦ, нейните възможности за маршрутизация а телефонен трафик и достъпа до тяхното управление, което се създава и обслужва от VoIP шлюза. Така, VoIP шлюзът може да е част от абонатните комплекти УАТЦ (вж. Фигура 12б), включвайки се към заделени интерфейси от съединителната линия на УАТЦ (вж. Фигура 12в) или се монтира в точка на прекъсване на съединителната линия на УАТЦ, свързваща централата с PSTN мрежата (вж. Фигура 12г). В последния случай не само се осигурява икономия на портове, но и отпада необходимостта са се сменят правилата за маршрутизация на повикванията в самата УАТЦ - правила, в съответствие с които повикванията вместо към PSTN се маршрутизират към IP мрежата и се задават на VoIP шлюза. Още един случай (вж. Фигура 12д) се отнася до ситуация, при която се решава задачата за „приземяване” на гласовия трафик, постъпващ през IP мрежата в PSTN структурата на даден регион. VoIP шлюзовете се използват за решаване на широко кръг задачи, възникващи при „стиковането” на VoIP и традиционните технологии за изграждане на телефонна мрежа. В съществуваща телефонна мрежа те могат да се ползват за пренос в мрежа за предаване на данни на базата на IP на част от гласовия трафик от абонати, свързани към PSTN през УАТЦ (еж. Фигура 13а) или непосредствено (вж. Фигура 13б). От IP мрежата гласовият трафик може да постъпи в мрежата на оператор на IP телефония (както за просто предаване на междуградски трафик заради понижаване на разходите, така и заради местна връзка без или с получаване на номерационен PSTN капацитет), или в други сегменти на корпоративната мрежа. Последните могат да са учрежденска мрежа в други поделения, построение на базата на УАТЦ и включени към IP мрежата през VoIP шлюз (вж. Фигура 13а); изнасяне на абонатен капацитет на базата на VoIP шлюзове с допълнително или резервно свързване към PSTN (вж. Фигура 13б) или без него (вж. Фигура 13в); както и на сегменти от корпоративната мрежа, изградени изцяло чрез VoIP технология (вж. Фигура 13г). В такива сегменти VoIP шлюзовете могат да се ползват в обратно направление - за съгласуване на корпоративна VoIP мрежа със съществуваща PSTN за организация на местна връзка с получаване на номерационен капацитет или без него. Разбира се, най-важният момент за VoIP шлюзовете е качествена реализация на протоколите, на чиято база се осъществява взаимодействие с VoIP устройствата (вж. Фигура 14). Най-голяма популярност имат SIP и H.323, в някои случаи се ползва и MGCP. Всеки от тях има свои особености, предимства и недостатъци, които ги правят приложими за различни случаи. Някои VoIP шлюзове са в състояние да поддържат само един протокол от споменатите, други - няколко. На свой ред, част от тях позволяват избор за всички портове (телефонни интерфейси) на шлюза на един протокол, а други – кой да е протокол на всеки порт. Последните са най-удобни за изграждане на корпоративна мрежа предвид многообразието от използвани решения, необходимостта от съгласуване с няколко оператора на IP телефония (и тяхната смяна в бъдеще) за обработка на повиквания вътре в корпоративната мрежа (вж. Фигура 14а), получаване на абонатен капацитет от PSTN (вж. Фигура 14б) или организиране на междуградска връзка (вж. Фигура 14в). Сред огромното многообразие на VoIP оборудване често се срещат модели, при които протоколите са реализирани така, че съвместимост се осигурява само с устройства на същия производител или само с част от представените на пазара VoIP устройства. В този случай се налага да се прибегне до собствено проучване или да се разчита на чужд опит от реална експлоатация. Предимствата и недостатъците на вероятния „претендент” трябва внимателно да се проверят- иначе може да се окаже, че напразно сме похарчили парите. Немаловажен аспект се явява наборът и особеността на реализацията на използваните при VoIP технологии за кодиране на гласа (т.е. кодеците). Независимо че те са стандартизирани (вж. Фигура 15), качеството на звука, получено в резултат на преминаването през цялата верига, може да е различно при отделните производители. И тук не можете да пренебрегнете предварително проучване на продукта. При изграждане на мрежата съществено значение има наборът от функциите на VoIP шлюзовете в областта на обработката (маршрутизацията) на телефонните повиквания. Някои шлюзове, например AddPac VoiceFinder, предоставят разширени средства за обработка на гласови повиквания и изграждане на VoIP мрежа със сложна структура и единен номерационен план даже без употреба на IP-УАТЦ. Стекът от VoIP протоколи на всеки от портовете в такива шлюзове поддържат цял набор функции, присъщи на УАТЦ: гъвкава маршрутизация на повикванията по номер и направление, превключване към преките линии без набиране на номер, преадресиране и прихващане на повиквания. При изграждане на изнесен абонатен капацитет на УАТЦ най-важният момент е възможността за качествено (без прекъсвания) предаване на цифрите DTMF и сигнала КРО (Hook Flash) от телефона на отдалечения абонат през двойка VoIP шлюзове към УАТЦ (вж. Фигура 16а). Само в този случай с помощта на външен VoIP шлюз ще успеете „прозрачно” да включите отдалечен абонат в номерационното пространство на УАТЦ и да му гарантирате достъп до всички функции. За организиране на сноп от съединителни линии през IP мрежата е необходимо привързване на няколко телефонни номера към един или група портове на VoIP шлюза (вж. Фигура 16б). При изграждане на изнесен абонатен капацитет VoIP шлюзът трябва да притежава част от функционалността на малка УАТЦ. Това е необходимо за установяване на вътрешни връзки без излизане в IP мрежата, организиране на група абонати, прихващане и преадресация на повиквания в рамките на шлюза, а също автоматично пренасочване на повиквания в PSTN при отказ в IP мрежата. Анализът на задачите, които възникват при изграждане на корпоративна мрежа на базата на VoIP шлюзове, позволява формулиране на целеви набор от най-полезните и затова популярни функции в областта на маршрутизацията на телефонните повиквания: * вграден зонов контролер (gatekeeper); * установяване на повиквания по номер (E.164) и IP адрес; * гъвкава маршрутизация на повикванията; * преобразуване на входящите/изходящите номера; * прозрачно предаване на сигнали DTMF, Hook Flash и прекъсвания (Reliable Disconnect); * преадресация и прихващане на повиквания; * функция линии за бързи повиквания (Hot Line или Nailed Line); * разпределени повиквания между шлюзовете за балансиране на натоварването; * различни настройки на номера за всеки порт; * забрана на повиквания по определени шаблони; * назначаване на един номер или шаблон от номера за няколко порта; * обработка на група за търсене (Hunt Groups): по номер, приоритет, последователна, случайна; * фина настройка на детекторите на сигнали; * настройка на таймерите за откриване на повиквания; * настройка на сигналите КРО (Hook Flash); * поддръжка на идентификация на викащия абонат (разпознаване /генериране на сигнали Caller ID); * мониторинг на връзките; * контрол на състоянието на IP мрежата и автоматично пренасочване на повиквания към PSTN (резервиране); * система за гласово напомняне за дадени събития. Технологията VoIP често се свързва със стремежа за понижаване на разходите за изграждане и развитие на мрежата, а също и плащане на операторските услуги. Изхождайки от текущото състояние на нашите мрежи и прогнозните темпове за тяхното развитие, в обозримо бъдеще задачата за съгласуване с традиционната телефонна мрежа остава актуален проблем. С други думи, функционалността на VoIP шлюзовете в областта на маршрутизацията на телефонни повиквания в рамките на един VoIP шлюз или мрежа от шлюзове ще има определящо значение за възможностите, които могат да бъдат реализирани от интегратора при изграждане на корпоративната мрежа. Шлюзове с разширен набор от функции значително опростява внедряването на технологията VoIP в съществуващите корпоративни интранет мрежи – обработка на повиквания във VoIP шлюза (вж. Фигура 17а) или в мрежата от VoIP шлюзове (вж. Фигура 17б), а също съгласуване на VoIP сегмента с PSTN (вж. Фигура 17в). Даже задачи като организиране на многоканален телефонен номер или включване на няколко телефонни номера по един канал, не е проблем за интегратора. Благодарение на набора от функции с помощта на няколко обединени в мрежа VoIP шлюзове може да се построи корпоративна мрежа с качествата на разпределена УАТЦ (вж. Фигура 18). При това за организация на взаимодействието на VoIP шлюзовете не са нужни никакви допълнителни устройства. Единственото неудобство е необходимостта от администриране на всички шлюзове VoIP, което се компенсира от простотата на реализация, което е актуално в началния етап от внедряване на VoIP технологията. Приложение на VOIP шлюзове Технологията VoIP в корпоративната мрежа днес се внедрява често с цел икономия на капиталови и оперативни разходи, свързани с изграждането (подготовка на помещения и трасета, покупка на оборудване и монтажа му, изграждане на линия за връзка, работи на оператора по включване, придобиване на портов и номерационен капацитет от операторите и т.н.) и експлоатацията (заплата на собствен сервизен персонал, сервизни услуги от външни организации, наем на помещения и оборудване, наем на портов и номерационен капацитет от оператора, разходи за трафик, допълнителни услуги и т.н.). Повечето средни и големи предприятия имат офиси в няколко района и градове. Някои са създали развита мрежа от отдели или филиали: например, търговски представителства, банки, тур оператори, застрахователни компании, вериги магазини и ресторанти. Създаването на връзка с централния офис струва немалко. В същото време дейността на споменатите компании и предприятия е немислима без достъп на служителите до Интернет и/или корпоративната изчислителна мрежа. Едно от условията за пригодност на помещението за филиал е наличието на мрежа за предаване на данни и телефонна мрежа. Но дали наистина днес е необходимо отделно свързване към PSTN? Или, казано иначе, много ли ни трябват доста скъпите телефонни линии и нужна ли е отделна УАТЦ, която ще трябва да се обслужва на място? Използването в поделенията на е-поща, корпоративен електронен документооборот и вътрешни Web ресурси (интранет), справочни системи и бази данни, системи за отчет на стоково-финансови потоци и управление на ресурсите на предприятието изискват организиране на надежден достъп до корпоративната мрежа по заделени канали или през мрежа за предаване на данни с помощта на VPN. Но ако такъв достъп е реализиран, то същите канали са пригодни и за телефония - достатъчно е да се реализира поддръжка на технологията VoIP. Благодарение на VoIP шлюзовете днес може да се създава наложена корпоративна телефонна мрежа с възможност за достъп до всеки служител без излизане към PSTN. Такъв абонат и филиали се включват към УАТЦ на централния офис (която, по правило, вече съществува) с помощта на абонатно изнасяне, изградено на базата на VoIP шлюзове (вж. Фигура 19). Използвайки шлюзове с разширен набор от функции и маршрутизация на телефонните повиквания, ще успеете да построите наложена телефонна мрежа, в рамките на която се организира единен номерационен план за всички работни места – така се избягва сложното набиране на номера (първо префикс за изход към подмрежата на поделението, а след това на нужния вътрешен номер на колегата). Подобна задача е решима, даже ако в част от поделението вече са монтирани традиционни УАТЦ: вместо наем на заделени канали (което или е невъзможно, или много скъпо) броят съединителни линии се обезпечава чрез предаване на VoIP трафика през мрежата за предаване на данни (вж. Фигура 20). И в този случай може да бъде построена наложена мрежа с единен номерационен план. И така, икономията на местна свързаност се постига за сметка понижаване стойността на включване на поделенията, използване на услугите на един оператор и мултисервизна мрежа, отказване от всички PSTN линии или част от тях в поделенията, унифициране на оборудването в мрежата и централизация на неговото обслужване. Още по-впечатляваща икономия се постига при обединяване посредством наложена мрежа на поделения, разположени в различни градове или дори страни (вж. Фигура 21). Икономията на междуградска свързаност се постига за сметка предаване на гласовия трафика през мрежа за предаване на данни, където плащането не зависи от разстоянието. Даже ако в региона работят само един или два търговски представителя, които постоянно се местят, ефектът ще е значителен: достатъчно е те да се снабдят с GSM телефони и да се установи междумрежов шлюз между GSM и VoIP там (вж. Фигура 22), където те се намират (например, наем на място във възел оператор на мрежа за предаване на данни). За разлика от VoIP шлюза, междумрежовия шлюз VoIP-GSM е предназначен за предаване на VoIP трафик непосредствено в GSM мрежата. Уникално приложение на VoIP шлюзовете е включване към корпоративната мрежа на служители, работещи в дома си (вж. Фигура 23). Достатъчно е да се свърже квартирата към Интернет и да се монтира в нея шлюз, за бъде човекът достъпен в корпоративната мрежа така, все едно работи в офиса (вътрешен телефон, персонален компютър и всички необходими приложения). Отчитайки, че цената за наем на офиси расте, а преместването от една точка на града до друга отнема твърде много време и сили, такова приложение става все по-належащо. Ефективни решения на базата на VoIP шлюзове има и за офиси със среден размер, чийто централи са морално остарели и трябва да се сменят. Най-простият способ (от гледна точка монтаж, решаване на организационни проблеми и обучение на абонатите), както и най-защитен (от гледна точка запазване на инвестициите) е замяната на УАТЦ с изнасяне на абонати, реализиран на базата на оборудване от ново поколение (NG DLC). Последното представлява шлюз VoIP с голям капацитет с изводи FXS за свързване на аналогови телефони (вж. Фигура 24). От една страна, това ще позволи да не се сменят съществуващите терминали, абонатно окабеляване в сградата, структура и оборудване в локалната мрежа, а от друга, ще създаде условия за централизирано обслужване на корпоративната мрежа, като при изнасянето абонатът се сдобива със същите възможности, с каквито разполагат абонатите в централния офис. Споменатите примери на употреба на шлюзове VoIP са най-разпространените. Освен тях обаче съществуват и множество други. Впрочем, струва си да добавим една забележка. Начините за използване на съществуващите на пазара VoIP шлюзове в корпоративната мрежа са ограничени само от фантазията на интегратора, а не от техническия потенциал на устройствата. Технологията VoIP и VoIP шлюзовете, бъдещите най-прости и достъпни елементи, днес представляват интерес за много организации, които имат голям брой поделения в различни региони и чуждестранни партньори; помещават се в няколко сгради; често сменят своето разположение или организационната си структура; предпочитат да ползват „надомни” работници; сблъскват се с трудности по отношение свързването към телефонната мрежа; занимават се с изграждане на корпоративни мрежи за връзка за всички досега споменати субекти (в тази категория попадат всички интегратори в областта на корпоративната мрежа). Днес е невъзможно цялостно и качествено решаване на комплекса от задачи за изграждане на икономична и пълнофункционална корпоративна мрежа, без да разбираме и непризнавайки възможностите на VoIP шлюзовете и тяхното приложение. Използването им предлага нови възможности и позволява да икономисаме от разходите за операторски услуги. Но има и друга страна, касаеща преди всичко интеграторите. Започвайки да внедряват технологията VoIP в мрежите на своите клиенти, те получават сериозно конкурентно предимство и допълнителни приходи от продажбата на нови решения и разширяване набора от сервизни услуги. НЯКОЛКО ВЪПРОСА ЗА РАЗМИШЛЕНИЯ За съжаление, да се дадат универсални формули за пресмятане на икономиите от внедряване на VoIP е невъзможно даже при най-простите случаи – твърде голямо е разнообразието от първоначални условия. Привели сме въпроси към собственика на корпоративната мрежа, чиито отговори ще насочат разговора за икономиите в конкретно русло. 1. Определете стойността на двойка VoIP шлюзове с нужния капацитет (в качеството на приблизителна оценка може да се каже, че цената на два VoIP шлюза с неголям капацитет е под 300 долара). 2. Оценете своите ежемесечни разходи за междуградски разговори; • минимални плащания за PSTN линия; • за използване на PSTN линия за връзка между офисите. 3. Изяснете какви са еднократните разходи: • за свързване към PSTN на всеки нов офис; • за заделяне на телефонни номера; • за въвеждане на линията в експлоатация. 4. Проведете елементарни аритметични действия и отговорете на въпросите: • за колко време ще се изплатят двойка VoIP шлюзове? • каква е разликата в цената за традиционно свързване и VoIP връзка? Има над какво да помислят и интеграторите, работещи в областта на корпоративните мрежи: * колко могат да заработят за инсталация на УАТЦ на даден доставчик? * колко - за доставка на два VoIP шлюза от съществуващ доставчик? * колко дълго ще можете още да продавате УАТЦ? * а колко време VoIP шлюзове?
КОМЕНТАРИ
"VoIP в корпоративните мрежи "
Tech Quiz
Последни новини
- Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
- В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ