Мултимедийни услуги очакват своите клиенти
Преходът към инфраструктура на мрежа от следващо поколение е една из актуалните задачи в сферата на свързаността. Крупни телекомуникационни производители в течение на няколко години работят над конвергенцията на мобилни и фиксирани мрежи (FMC), както и над преминаването на мрежовата инфраструктура на операторите към IP технология. И много от тях са готови да предложат комплексни търговски продукти. По мнение на повечето производители най-ефективна реализация на концепцията FMC позволява архитектурата IP Multimedia Subsystem (IMS). Тя включва в себе си общи равнища на приложения/услуги и управление на сесиите за фиксирани и мобилни мрежи, осигурявайки на крайните потребители прозрачен достъп до услуги. Основно предназначение на IMS платформата – осигурявайки интегрирани една с друга мултимедийни услуги при използване на всяка инфраструктура за достъп (UTRAN, GERAN, WLAN/Wi-Fi, WiMAX, Wireless DSL). Предполага се, че операторите напълно ще контролират абонатните интерфейси и опорната мрежа, а външните доставчици на услуги ще отговарят за предоставяне на съдържание и допълнителни услуги. Ефективността от внедряване на IMS платформите е очевидна, като у нас засега е започнат един търговски проект от такъв клас – в Мобилтел. В същото време специалистите твърдят, че за внедряване на IMS е необходима законодателна база, непротиворечаща на високото ниво на развитие на комуникациите. Освен това се изисква съответната мрежова инфраструктура и подходящо за реализация на IP услуги оборудване (не само операторски решения, а и потребителски терминали). Производителите заявяват за готовността да се предложат на пазара комплексни търговски продукти от операторски клас. Значи, внедряването на мултимедийни услуги в нашата страна е дело на близките две-три години. Мултимедийна архитектура Предлаганите от различните производители системи IMS не се различават съществено по отношение в архитектурен план. Представените на пазара решения отговарят на изискванията на комитета IETF и стандарта 3 Generation Partnership Project (3GPP) за мрежи 3G/WCDMA. Те са описани в спецификациите 3GPP R.53GPP, създадени още през 2002 година. Всеки производител твърди, че неговата разработка е съвместима с IMS платформите на другите доставчици. Архитектурата на такива решения се прави на 3 хоризонтални нива: транспорт и абонатни устройства, управление на повикванията и сесиите, IP приложения. В платформата IMS влизат следните ключови компоненти: сървър за управление на повикванията и сесиите (Serving Call Session Control Function, S-CSCF), прокси сървър за управление на повиквания и сесии (Proxy Call Session Control Function, P-CSCF), сървър за управление на заявките за повиквания и сесии (Interrogating Call Session Control Function, I-CSCF), сървър за управление на мултимедийните ресурси (Multimedia Resource Function, MRF), сървъри за приложения (Application Servers), интерфейси Parlay, CAMEL и INAP, контролер на медиа шлюзове (Media Gateway Controller, MGC) и база данни на абонатите (Home Subscriber Server, HSS). Системите функционират на базата на IP протокола за иницииране на сесии SIP (Session Initiation Protocol). Според представители на Siemens простотата, ефективността и разширяемостта на този протокол позволява бързо внедряване на услуги, добавяне на нови типове информация и потребителски функции. Широкото разпространение на SIP дава възможност да се предоставят идентични услуги не само на абонати на отделна мрежа, а и на клиенти на други оператори, които имат аналогични платформи. Доколкото тази технология работи върху IP, няма значение каква среда за достъп служи за включване на абоната - мобилна (3G), фиксирана (xDSL) или комбинирана (Wi-Fi). Представители на китайския производител Huawei отбелязват, че функционирането на платформата IMS предполага използване от страна на оператора на механизми за осигуряване качеството на обслужване (QoS). Благодарение на това клиентите получават гаранции за равнището на предоставяните им услуги, а операторите – гаранция за обема информационен обмен с партньорите. На базата на IMS могат да бъдат реализирани възможности като контрол на присъствието на абонати, моментален обмен на съобщения, чат между абонатите на клетъчната и фиксираната мрежа, онлайн игри, а също обичайните телефонни услуги. Производителите “узряха” IMS решенията активно се разработва от грандовете в световната индустрия Alcatel, Ericsson, Huawei, Lucent Technologies, Motorola, NEC, Nokia, Nortel и Siemens. Всички тези компании, заедно с китайската ZTE показаха постиженията си в тази област на последния Световен телеком форум ITU 2006 в Хонконг. Германската компания например счита това направление за стратегическо и на “нейната сметка” са записани 40 договора за доставка на системи IMS. Сред тях са завършени проекти в KPN Fixed&Mobile, E-Plus, BASE, Digital Nanning, Fujian Telecom. Siemens предлага платформата IMS във версии 2, 3, 3,5, 4 и 5, като всяка следваща се отличава с по-голяма функционалност. Например, вторият вариант включва компоненти CSCF, HSS и шлюз Pocket Data Gateway, базирани на Cisco VPN 3000/3080. А в състава на петата версия сред базовите елементи са мултимедийни домейни (Media Resource Function, Media Gateway Control Function, Media Gateway), предназначени за организиране на конференции и осигуряване на максимално широк спектър от услуги. В качеството на търговско решение за безжични мрежи 2,5/3G Siemens предлага пълен пакет сървъри на базата на IMS/SIP под названието Rich Communication @vantage. С помощта на този продукт могат да се предоставят услугите Call&Share, Push-to-Talk и Instant Messaging. А платформата IMS @vantage допълнително поддържа отчитане на присъствие/статус на потребителя и предаване на мултимедийни съобщения. В решението се включва контролер за мултимедийни сесии (MSC) CFX-5000, контролер на медиа-шлюзове (MGC) CFX-5200, сървър за абонатни данни (HSS) CMS-8200, медиа-шлюз CMG-3000, реализиращ интерфейс с TDM мрежи и PSTN, а също сървъри за приложения на базата на SIP. В продуктовия портфейл на Huawei разработки в рамките на архитектурата IMS се появиха през 2003 г. Платформата Huawei IMS 2.0 действа по стандарта 3GPP с отчитане на изискванията TISPAN и 3GPP2, включва логически компоненти от сервизно ниво HSS, MRFC, OMC и SIP Application Server. Те се базират на архитектурата за опорни мрежи IP/MPLS, съставена от модули за управление на мрежата, базови елементи за вземане на решения (Policy Decision Function, PDF), блок за управление на носещата (Bearer Control Function, BCF) и програмируем комутатор (Softswitch). PDF определя качеството на услугите в съответствие със статуса на потребителя, неговите изисквания към пропускателната способност и стойността на QoS, а BCF контролира заделянето на необходимия за една или друга услуга пропускателен канал в опорната мрежа. За управление на медиа-ресурсите отговаря Media Resource Function Control (MRFC), а за управление на медиа-шлюзовете - Media Gateway Control Function (MGCF). Платформата IMS на компанията NEC поддържа приложенията Push-to-Talk, IM, чат, определяне на присъствието. Решението се състои от компоненти като CSCF, HSS, MRF, сървър за присъствие, сървър за приложения, междумрежова връзка NAT. За достъп до услугите от терминалите, неподдържащи SIP, се ползват междинни шлюзове. Днес системата се тества в редица операторски мрежи като основа за бъдещ преход към NGN услуги. Според мениджъра по развитие на бизнеса с пакетни решения за оператори в Nortel компанията е готова да инсталира IMS инфраструктура в пълния й обем (в това число компоненти CSCF, HSS, MGCF, PES и сървъри за SIP приложения). Тъй като Nortel отделя особено внимание на качеството на услугите, пакетът решения е допълнен с елемента RACS (Resource Admission Cotrol Subsystem - подсистема за управление на разпределени ресурси). В партньорство с IBM компанията създава приложения за масовия пазар на мултимедийни услуги. Активно разработва мултимедийни решения и шведският концерн Ericsson. Компанията настъпва на източноевропейския пазар с арсенал от такива продукти, включително технология за предоставяне на мултимедийни услуги в клетъчни мрежи. Компанията представи услугите Instant Messaging Chat, Push-to-talk, Shared URL (изпращане на препратки до абоната за разглеждане на Интернет страници), онлайн игри по шахмат и Whiteboard (съвместна работа над рисунки и документи). Едуард Павлов, мениджър за техническите решения на Ericsson в Източна Европа и Централна Азия, подчертава, че системата IMS Ericsson е реализирана на платформа TSP (Telecom Server Platform) и поддържа отворени индустриални стандарти. Тя позволява да се създават мащабируеми решения от операторски клас, осигуряващи широк спектър FMC услуги. “На сметката” на Ericsson са над 20 контракта за доставка на търговски IMS системс, включително за операторите France Telecom, Vodafone Group и Telefonica. Още 50 системи се намират в тестова експлоатация в мрежи GSM/GPRS, WCDMA и кабелни структури. Готов ли е пазарът? Според единодушното мнение на компаниите, разработващи продукти IMS, ключово преимущество от внедряване на дадената технологии е възможността на играчите да получат нови източници на доходи. Едуард Павлов от Ericsson предполага, че благодарение на IMS операторите на мобилни мрежи могат бързо да разгърнат мултимедийни услуги за всички категории абонати и услуги от клас Fixed-mobile - за корпоративни клиенти. Фиксираните оператори ще започнат да предоставят разнообразни услуги наравно с “безжичните“конкуренти. И едните, и другите получават възможност да тарифират потребителите по събития, а не по обем на трафика (например, по брой сесии за връзка или брой натиснати бутони “push” в режим Push-to-Talk). Изгодата за доставчици на съдържание от внедряването на услугите от ново поколение е очевидна: ръст на потреблението на техните услуги. От Huawei смятат, че в развита IMS мрежа няма да има вече “вертикално” разделение на операторите по тип базови услуги, а понятието “оператор на фиксирана мрежа” и “оператор на мобилна мрежа” постепенно ще останат в миналото. Вместо вертикалната йерархия в традиционната инфраструктура, която в техническата литература често се нарича схема на “комина” (stovepipe), ще се появи хоризонталният модел от ново поколение. Изгодата за абонатите от NGN също е очевидна. Освен вече споменатата гъвкава система за тарифиране (в зависимост от съдържанието, събитията и трафика) специалистите отбелязват липсата на необходимост за “привързване” към различни доставчици за получаването на един или други услуги. Абонатите на IMS мрежата могат да използват разнородни технологии за достъп и терминални ресурси (при необходимост от преход от фиксирана към мобилна или IP телефония) и да получат целия комплекс от услуги (в това число персонализирани) от един доставчик с плащане по единна сметка. В Siemens са съгласни с това, че след 10 години на пазара на телекомуникации вече няма да има разделение на фиксирани и мобилни оператори “в чист вид”. Услугите за свързване ще се предоставят под единен бранд, независимо от технологията за достъп. А в мобилните мрежи единственият способ за предаване на управляващата сигнализация ще остане използването на SIP протокола. Предлаганите от водещите доставчици IMS решения вече се вграждат в проектите на British Telecom, Cingular Wireless, KPN, O2, Shandong Unicom, Sprint, Telecom Italia Mobile и TeliaSonera. И макар че у нас подобни инсталации тепърва започват, производителите са настроени оптимистично. Развитието на NGN се задържа по обективни причини, затова доставчиците на инфраструктурни решения предлагат преходът към мултимедийни платформи да стане плавно, с постепенно нарастване на мощността на “хибридната” инфраструктура. Такава стратегия ще помогне да се оптимизират инвестициите, да се “подготвят” потребителите за новите услуги и, което също е важно, ще позволи на операторите да не губят време в очакване пазарът да “узрее”. Според Siemens операторите могат да се насочат към пълноценна IMS архитектура с осигуряване поддръжка на IPv4 в мрежите GPRS/EDGE/WLAN. Достатъчно ще бъде да внедрят само CSCF (CFX-5000) и HSS (CMS-8200) — задължителни компоненти, позволяващи разгръщане на базови SIP услуги (Push-to-Talk, Call&Share, IM, Chat, Presence). По-нататък те ще могат да модернизират своите системи за осигуряване на пълна поддръжка на функционалността FMC, Mobile VoIP, Rich Multimedia Conferеnce, протокола IPv6 и прозрачен “handover” GSM-WLAN-WiMAX (т.е. прехвърляне на разговора от една базова радиоклетка на друга, независимо от вида на ползваната технология). А доколкото съществуващите решения имат модулна структура, при реализация на поетапния подход може и да не възникнат проблеми. Huawei предлага своя стратегия за плавен преход към IMS от традиционната мрежа - Smart Network (да не се бърка с понятието “интелигентна мрежа“!). На пръв етап във фиксираната мрежа се инсталира компонента Smart HLR, който ще захранва базата данни с потребители и профила на техните услуги. В мобилна мрежа такъв компонент присъства “по определение”, явявайки се под името HSS. В местните АТЦ трябва да се премахнат всички кръстосани връзки. А на транзитно ниво следва да се инсталират транспортни медиашлюзове, централизирано управлявани комутатори SoftSwitch. Базата данни с потребителите може да се премести в Smart HLR. Представеният мрежов модел има много общо с архитектурата на NGN мрежа от клас 4. “Грамотна” постъпкова реализация на тази концепция ще облекчи пускането на нови услуги, ще опрости билинга. Стратегията Smart Network успешно е реализирана в Китай и няколко други страни, включително в руски традиционни и алтернативни оператори в Москва, Нижни Новгород, Казани, Владивосток и Хабаровск. Това ни хареса Сред пионерите в усвояването на новата технологии, безусловно, ще бъдат представители на големите играчи на пазара на фиксирана и мобилна връзка. Поначало технологията IMS ще шасне на оператори, работещи с корпоративни потребители. Най-голяма популярност сред такива потребители би получило универсално средство за комуникация (Unified Communication), позволяващо обработка на множество информационни канали (електронна и гласова поща, факс, телефон) с помощта на единен потребителски интерфейс. Висок ръст може да се очаква и на услугата интелигентна маршрутизация (Intelligent Routing), която позволява планиране на направление за входящите повиквания (мобилен терминал, гласова поща, известяване по e-mail/IM/SMS и т.н.) в съответствие с работния график на служителя. Популярност не само сред корпоративните, но и сред масовите потребители би получила услугата Presence (контрол на присъствието), настройваема ръчно или автоматично. Потребителите в големите организации навярно ще харесат конвергентни приложения като GSM-WLAN Handover и единен номер за достъп до фиксирания и мобилния телефон. Частни лица, включени към Интернет през широколентов канал, ще представляват съществена част от потребителите на IMS услуги. Те могат да се заинтересоват от приложения като интерактивно мултимедийно взаимодействие, многопотребителска работа, Push-to-Content, чат и мултимедийни игри.
КОМЕНТАРИ
"Мултимедийни услуги очакват своите клиенти"
Tech Quiz
Последни новини
- Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
- В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ