Skip navigation
IDG.bg PC World Computerworld CIO CFO Networkworld Business How Кариерна зона
вход регистрация бюлетини

Закъсняваме с новата телеком регулация

Networkworld България - брой 1, 2007 г. / Съдържание
810 прочитания, 0

Докато българските ведомства се бавят с приемането на регулаторната рамка в далекосъобщенията, редица от значимите промени в сектора ще продължават да бъдат неизпълними. Забавянето обаче може да се окаже с още по-сериозни последици, защото докато ние бавим приемането на една вече остаряваща регулация, ресорните институции в Обединена Европа са изправени пред нови предизвикателства, произхождащи от трансграничния характер на IP базираните услуги, както и от навлизането на редица нови комуникационни технологии. Секторът става все по-динамичен и всяко необосновано чиновническо забавяне може да има тежки последствия за развитието на българските компании Александър Александров Едва ли има логично обяснение защо изготвеният преди около година законопроект за електронни съобщения, който съгласно изискванията на ЕС трябваше да влезе в сила от 1 януари 2007 г., все още не е гласуван на второ четене от Народното събрание. Освен ако в забавянето не се търси почерка на някой от големите телекоми, който би могъл да има интерес от възникналия правен вакуум, коментират представители на бранша. Припомняме, че новият нормативен акт трябва да замени действащия към момента Закон за далекосъобщенията, въвеждайки европейската секторна регулаторна рамка от 2003 г. Все още не е ясно дали забавянето ще доведе до санкции за страната ни, поради неизпълнени предприсъединителни клаузи. По-важни обаче са онези неформални санкции, „наложени“ върху сектора от чисто пазарната логика заради забавеното прилагане на една значително усъвършенствана европейска регулаторна рамка, насочена към по-бърза и ефективна либерализация. Именно от това колко ще бъде успешен законът зависи доколко успешно ще бъдат преодолени забележките на Европейската комисия за развитието на сектор „Телекомуникации” в България, смятат представители на Комисията за регулиране на съобщенията. Тези твърдения не са пресилени. Особено като се има предвид, че в доклада на ЕК, публикуван през май 2006 г., нейните експерти акцентират именно върху съществуващите проблеми във връзка с внедряването на новата регулаторна рамка. Най-сериозно внимание евроекспертите обръщат на произтичащите от това проблеми, които продължават да са актуални и днес – забавяне на взаимното свързване и необвързания достъп до абонатната линия, както и отсъствието на законови мерки към операторите със значително въздействие върху пазара на мобилните услуги. Отсъствие, което според специалисти от сектора е довело до високи цени на терминиране в мобилните мрежи на тези оператори. Същата загриженост по отношение на мобилните услуги и предстоящото забавено приемане на Закона за електронните съобщения може да бъде прочетена и в последния доклад на институцията. Такова отношение от страна на Брюксел едва ли може да бъде подминавано от играчите на българския телекомуникационен пазар, тъй като очакванията са ролята на ЕК в условията за работа на съобщителния сектор у нас бързо да нараства за сметка на националните регулации. Друго важно очакване от ЗЕС е свързано с ясното разграничаване между функциите на държавното управление и регулирането, както и със сериозни промени по отношение на различните видове телекомуникационни дейности, които ще бъдат разпределени в 18 нови пазара на електронни съобщения. При този процес трябва ясно да бъдат обособени пазари на дребно за достъп и услуги по фиксираната телефонна мрежа, пазари на едро в сектора на фиксираните услуги, на едро при мобилните мрежи и услуги, както и на едро за необвързан достъп и широколентов достъп. В този смисъл основните регулаторни промени,които браншът очаква през следващите месеци всъщност трябваше да се случат отдавна. Тяхното забавяне само потвърждава, че колкото повече правителства обещават, че гледат на ИКТ сектора като на приоритетен отрасъл, толкова по-малко реални стъпки предприемат за неговото развитие. Тази политическа летаргия обаче тепърва ще създава нови проблеми и ще доведе до още по-сериозни забавяния в регулацията на сектора. Причината е, че предстои избор на нов председател на Комисията за регулиране на съобщенията и той трябва да бъде определен от тройната коалиция. За добро или за лошо отношенията между трите съставляващи я партии в момента са доста обтегнати, което означава, че изборът на нов шеф на съобщителния регулатор може да се отложи във времето. А не е ясно до какви последици може да доведе подобно забавяне, тъй като неотложните задачи пред регулатора продължават да се трупат. Освен участие в процеса за приемане на балансиран Закон за електронните съобщения, който да транспонира изцяло европейското законодателство, както и осигуряване на безпроблемен за операторите преход към задълженията по новата регулаторна рамка, комисията трябва да вземе активно участие в приемането на подзаконовата нормативна база (тук е мястото да споменем, че както ЗЕС, така и наредбите към него трябваше да бъдат приети преди датата на влизането ни в ЕС). КРС освен да дефинира 18-те отделни телеком пазара, трябва да извърши и оценка на конкуренцията на тези пазари. Важна задача пред регулатора също е намирането на спешно решение за услугите на едро за необвързан достъп и битстрийм, които продължават да се определят като “препъни-камък” за конкуренцията в бранша. Известен напредък в това отношение бе отбелязан в края на миналата година, когато между Сдружението за електронни комуникации (СЕК), представляващо интересите на алтернативните телеком оператори, и БТК бе подписано споразумение, което променя цените за взаимно свързване. Бизнесмени, представляващи алтернативни телекоми, определиха случилото се като началото на процес, който “проправя пътя към установяване на открит и конкурентен телекомуникационен пазар в България”. Те обаче посочиха, че предстоят още дискусии с бившия държавен телеком във връзка с договорите за взаимно свързване, по които двете страни все още не са постигнали пълно съгласие. “Считаме, че подобни практически стъпки имат знаков характер, тъй като показват, че конкурентите на телекомуникационния пазар имат възможността да се разбират цивилизовано помежду си”, коментира тогава Теодор Захов, председател на УС на СЕК. Случилото се наистина има знаков характер, защото показа, че важни стъпки за либерализация на сектора могат да се правят и без скандали, без санкции за оператора със значително въздействие върху пазара и без подаване на съдебни искове. Възможно е през тази година да бъдем свидетели на още по-тесни взаимоотношения между традиционния телеком и алтернативните оператори, като за сметка на това затопляне ще се наблюдава изостряне на конфликта между трите най-големи оператора в страната – БТК, Мобилтел и Космо България Мобайл. Трите компании вече се конкурират при GSM услугите, а предстои ефективната надпревара между тях в сферата на фиксираните комуникации, основно за бизнес абонатите на БТК. Трите компании вече попаднаха от двете страни на барикадата при сериозни конфликти, включително за преносимостта на мобилните номера и за взаимното свързване на фиксираните мрежи. По всичко личи, че битката между тях е на път да измести по значение доскорошния конфликт между БТК и алтернативните оператори. Вероятно войната ще се пренесе и на територията на общественото обсъждане на подзаконовата нормативна уредба, а не е изключено тя да получи и международен характер, тъй като след влизането ни в ЕС КРС ще има много по-тесни взаимоотношения с Европейската комисия и с регулаторите на останалите страни членки, а много от българските оператори са собственост на компании именно от тези държави. Българският регулаторен орган може дори да бъде санкциониран, ако не бъдат изпълнени някои от поетите преди приемането ни ангажименти. Към високите очаквания от КРС и бъдещия председател ще добавим още две важни задачи, които трябва да бъдат решени през тази и следващите години и които със сигурност ще бъдат придружени с конфликти. Става въпрос за преминаването от аналогова към цифрова телевизия, което (поне по план) ще започне през тази година, както и решение във връзка с Общите условия за ползването на подземната канална мрежа на БТК и Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули. Основните положения, свързани с преминаването на България от аналогово към цифрово телевизионно разпръскване, включително и договарянето на честотите за това, бяха определени през отминалата година на конференцията в Женева, в която взеха участие и представители на КРС. Припомняме, че решенията на конференцията, както и изготвената от КРС програма за този процес бяха посочени от председателя на КРС като основни мотиви за временното спиране на лицензирането на мрежи за аналогово телевизионно разпръскване с местен обхват. КРС и ДАИТС вече разработиха съвместен план за плавно преминаване към цифрово телевизионно разпръскване и се включиха в комисия създадена към Министерството на културата с цел очертаване етапите на преминаване към цифрова телевизия в България. Представители на регулаторния орган посочиха, че след като Министерският съвет одобри плана за цифровизация, процесът може да продължи и конкурсите за аналогово телевизионно разпръскване в по-големите български градове да бъдат осъществени. Като най-важно условие за успешната работа на регулаторния орган запознати посочват прекратяването на съществуващия в момента правен “вакуум”, причинен от забавянето на законопроекта за електронни съобщения, както и от невъзможността действащия все още Закон за далекосъобщенията да реши много от актуалните проблеми в телеком бранша. Без скорошното излизане от този “вакуум” едва ли регулаторната комисия ще успее да реши важни задачи, каквито са регулацията на цените на едро за терминиране в мобилни и фиксирани мрежи, както и на процеса по осъществяване на услугите по преносимост на номерата между мобилни мрежи. Според представители на регулатора: “Действащият в момента Закон за далекосъобщенията не предоставя на КРС достатъчно правомощия за регулиране на пазара на мобилни телефонни услуги. Въпреки това през 2006 г. бяха предприети редица действия за намаляване цените за терминиране от фиксирана в мобилна мрежа. Регулаторът инициира обществено обсъждане по този проблем и в него взеха участие всички оператори. Комисията работи и за реално въвеждане на услугата „преносимост на номерата”. През лятото бяха приети функционални спецификации за тази услуга, а реализацията на проекта зависи от успешните договорни процеси за уточняване на процедурата, които се провеждат между самите оператори.” Както в комисията, така и в бранша обаче е известно, че реални резултати по посочените проблеми могат да бъдат постигнати едва след влизането в сила на Закона за електронните съобщения. Освен забавянето на новата регулаторна рамка, което може да бъде обяснено единствено от народните представители, вторият фактор, влияещ най-много за бавното навлизането на принципите на либерализацията в телекомуникациите, са съдебните дела. Фактор, чиито възпиращ ефект според много от бизнесмените в сектора ще продължи да се усеща със същата сила и след въвеждането на новата рамка. До този момент близо 120 решения и актове на КРС за установяване на публични държавни вземания са оспорвани пред Върховния административен съд, сочат данни на самата комисия. “Почти всички решения по най-важните от регулаторна гледна точка въпроси бяха в полза на обжалващите решенията на Комисията. За цялата 2006 г. в районните съдилища са разгледани 156 дела по около 100 наказателни постановления на председателя на КРС. Пред окръжните съдилища са били насрочени 100 съдебни заседания по касационни наказателно административни дела”, се посочва в изявление на ръководството на регулаторния орган. Според негови представители съдебните процедури забавят максимално появата на нови широколентови услуги и внедряването на нови технологии. “Честоти, които могат да се ползват за изграждане на мрежи с WiMAX технология за предлагане на широколентови услуги, бяха предоставени с максимално прозрачни тръжни процедури на операторите в края на 2005-а и началото на 2006-а г., но съдебни дела поставят реализацията на тези услуги в затруднение. България остана единствената страна с NMT-450 мрежа, която не осигури ефективно използване на честотния ресурс. И тук съдебно решение засега блокира напредъка”, категорични са от КРС. Решението на ВАС по делото за отделяне на операциите по изграждане и експлоатация на фиксираната мрежа на мобилен оператор със значително въздействие върху пазара на мобилни услуги от експлоатацията на мобилните мрежи също би могло да има негативен ефект върху сектора и развитието на конкуренцията в него. Съдебен спор е и сред причините за забавяне реализацията на услугата „преносимост на номерата”, а времето, в което той се разглежда, би могло да бъде използвано ефективно за преговори между компаниите, за да бъде уточнена процедурата за преносимостта. По последни данни тези преговори боксуват, но от КРС напомнят, че регулаторът не разполага с достатъчно ефективни механизми за въздействие, за да придвижи реализирането на услугата. Така непрекъснатите съдебни процедури, бавната работа на депутатите по приемането на новия закон и възможните спорове в тройната коалиция могат да се окажат сериозна спънка пред либерализацията на сектора и съответно да повлияят непряко на интереса към българския телеком пазар от страна на нови чуждестранни играчи. И дори нещо повече – забавянето в либерализацията на сектора може да повлияе негативно на цялостния инвестиционен профил на страната, тъй като телекомуникациите са сред най-важните показатели, разглеждани от компании, търсещи възможности за международна експанзия. Има обаче и още един проблем, за който родните депутати едва ли си дават сметка и той е свързан с изключителната динамика на телеком сектора и непрекъснатата поява на нови услуги и форми на комуникация, които усложняват неговата регулация. Вече отдавна не е новост дейността на SIP оператори, които предлагат отдалечено използване на национален телефонен номер, без на потребителя да се налага дори веднъж да стъпва в съответната страна. Така например всеки българин може да използва френски, немски или английски национален телефонен номер, ако развива бизнес в която и да е от тези държави. Той ще стои удобно у дома си примерно в София и използвайки своя компютър може да комуникира с всяка една от тези държави на цената на един градски разговор, съгласно нейните тарифи. Освен това може да получава обаждания от своите френски, немски или английски партньори, като те ще го търсят на местния му номер, а той ще приема обаждането отново чрез компютъра си. Заради международния характер на този тип комуникация, както и заради нейното технологично естество тя все още не попада в обхвата на регулаторните органи. Друга възможност е предлагането на международни телекомуникационни услуги чрез предплатени карти за българи, живеещи в САЩ, Канада и Нова Зеландия и желаещи да говорят евтино до България. Вече се появиха и първите компании, предлагащи фиксиран месечен абонамент (около 20 долара), срещу който потребителите получават неограничено количество разговори примерно със САЩ. Единственото условие и в този случай е потребителят да има Интернет свързаност. Възможности като тази съвсем скоро ще направят телеком пазара още по-непредвидим, а това ще се отрази и на неговата регулация. Както неотдавна писа вестник Computerworld България, промените ще доведат до създаването на нова европейска регулаторна рамка, която ще замени дори регулацията, чието приемане очакваме в България. Вместо да участва в дискусията за новата регулаторна рамка и за новите аспекти в регулацията на мрежите от следващо поколение обаче, страната ни продължава да се бави дори с ангажиментите си по хармонизиране на законодателството си с вече остаряващата регулация.

(29.03.2007)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Закъсняваме с новата телеком регулация "



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2012 съгласно общи условия за ползване