От гъвкавите комутатори към подсистемите за мултимедийна връзка

От гъвкавите комутатори към подсистемите за мултимедийна връзка Дали наистина бъдещето на комуникациите ще е свързано изцяло с развитието на IP базирани технологии, обезпечаващи интеграцията между различните съществуващи днес мрежи? А огромният брой абревиатури, означаващи различните мобилни и фиксирани стандарти ще бъдат забравени от крайния потребител? Вероятно да – поне ако съдим по интереса на телекомуникационните оператори и доставчиците на услуги, чиито погледи днес са насочени към тестването и развитието на една нова платформа, гарантираща развитието на ново поколение гъвкави IP – подсистеми, които ще работят във всички видове широколентови инфраструктури. Александър Александров Платформата се нарича IMS, а обещанието е, че тя ще създаде възможност за предлагане на интегрирани услуги в различни фиксирани или мобилни мрежи, както и тяхното споделяне. Промяната наистина ще бъде мащабна. Днес за бързо развиващия се бранш на комуникационните технологии е характерно наличието на голям брой различни стандарти, зад които стоят разнообразни четирибуквени или петбуквени абревиатури. GPRS, WiFi, EDGE, CDMA, UMTS, HSDPA, WiMAX, ADSL са само част от наименованията, с които крайният потребител се сблъсква ежедневно и вероятно би се сблъсквал все по-често за напред. Много термини, много различни технологии и в резултат – несъвместимост на услугите и голямо объркване за клиентите. Да погледнем за минутка в бъдещето. Очакванията на експертите са, че през следващите няколко години тази тенденция ще бъде заместена от засилващ се процес на интеграция, който ще промени изцяло нагласата на крайния потребител към информационните и комуникационни услуги. Новите комуникационни подсистеми ще ни дадат възможност да плащаме единствено за услугата, която получаваме, без да се налага да помним наименования на технологични стандарти, като GSM, UMTS или DSL. Видеоразговори, мобилни VPN услуги, споделяне в реално време на информацията от камерата на нашия телефон с приятели, намиращи се на стотици километри. Това са услугите, за които ще плащаме и няма да има значение дали ги получаваме чрез фиксирана широколентова мрежа, или се базират на една или друга мобилна преносна технология. Традиционните обещания на различни ИТ експерти и представители на телекомуникационни производители са, че ще можем да комуникираме навсякъде, по всяко време и с всякакво устройство. По всичко личи, обаче, че към тези три фактора се добавя още едно измерение – през всякаква медия. Има обаче и едно задължително условие за достъп до новите интегрирани услуги: да имаме достъп до широколентова цифрова инфраструктура – базирана на медните чифтове на БТК, мрежите на кабелните оператори, на LAN – операторите, оптична инфраструктура до дома и офиса или някоя от съществуващите вече не малко безжични алтернативи – EDGE, UMTS, HSDPA, WiMAX и дори по-старата Wi-Fi технология. С налагането на новите IP базирани подсистеми за мултимедийна връзка ще бъдат променени няколко важни неща. Първото е, че във все по-голяма степен ще се преминава от сегашната схема, при която клиентът се грижи за изграждането на своята мрежа и достъпа до съответните услуги, към такава, при която той получава набор от услуги от операторите, а те от своя страна, заедно с партниращите им системни интегратори, ще имат грижата да доведат тези услуги до офиса, дома или институцията на потребителя. Втората значима промяна е, че взаимната свързаност и роумингът ще се превръщат във все по важен фактор, така че абонирайки се за услуги от една компания, на практика ще ги получаваме от всички оператори, в чиято мрежа се намираме. Или поне такива са плановете на големите доставчици. Крайните потребители, независимо дали са корпоративни или частни, ще определят единствено портфолиото от услуги, които са им нужни. Значително ще се променят и възможностите за ценообразуване, което ще може да се извършва по-гъвкаво и ще бъде изцяло съобразено с използваните от клиентите услуги. Именно този сегмент от развитието на новите IP мултимедийни системи обаче се очертава и като едно от основните предизвикателства пред тяхното внедряване. Новите конвергентни комуникации ще създадат възможност за стандартно независими услуги, които ще бъдат достъпни без значение какъв протокол използвате - Skype, SIP, SMTP, SMPP и др. Свързващото звено в налагането на такива интегрирани и гъвкави услуги ще бъде платформата IMS. IMS означава IP Multimedia Subsystem и представлява комуникационна платформа, разработвана от международната организация 3GPP (Third Generation Partnership Project). Технологията е типична стандартизирана рамка от услуги, която ще може да поддържа приложения за тройни и четворни услуги, включващи пренос на глас, видео и данни. Всъщност очакванията са популяризирането на IMS да доведе до преминаване от triple play и quadriple play към една единствена multiple play концепция, в чиито идеален вид потребителят ще получава онези услуги, които поиска. Концепцията IMS е базирана на универсални стандарти, разработени от организацията 3GPP. Огромно предимство на новата рамка е фактът, че тя е независима от технологията за достъп и не се налага изграждането на качествено нова инфраструктура. Напротив – целта при създаването на IMS е била именно чрез въвеждането на набор от IP – базирани стандарти да бъде постигнато ново ниво на интеграция на съществуващите мрежи. Това означава, че операторите ще могат да доставят новите мултимедийни услуги, използвайки множество различни широколентови мрежи за пренос. Те ще могат да бъдат както мобилни (CDMA; UMTS; HSDPA; WLAN), така и фиксирани (DSL; мрежи на кабелните оператори; LAN – оператори и т.н.). За да може да предостави услуги IMS използва набор от отворени стандарти, какъвто е протоколът SIP (Session Initiation Protocol), който е в основата на редица популярни днес VoIP – услуги. Чрез него могат да се предлагат разнообразни приложения за развлечение, обучение, бизнес и др., а внедряването на нови SIP базирани приложения става лесно, поради самия характер на протокола. Когато SIP - клиент подаде молба за търсене или свързване, IMS ще дава възможност да бъдат открити съответните терминали и ще ги свързва. Освен това чрез SIP ще могат да бъдат поканени и други потребители, използващи SIP – клиенти в текущата сесия. Този модел предоставя и пълен набор от мрежови услуги за удостоверяване автентичността на клиентите, на мрежовия интерфейс, както и на административните функции, като таксуването на услуги например. Сред основните цели на IP Multimedia Subsystem платформата е предоставянето на услуги в конвергентна среда, което би трябвало да гарантира възможност за използване на комуникациите по всяко време, навсякъде и чрез всякакво устройство. Използването на конвергентни услуги, комбиниращо различните познати ни днес технологии за комуникация, както и някои нови, не само ще спестява време, ще добавя функционалност и ще подобрява нашите възможности да поддържаме контакти със света. То ще промени нашите утвърдени през последните десетилетия поведенчески характеристики, създавайки нови възможности, смятат експерти от този бранш. На практика IMS ще може да бъде използвана за предоставяне на истинска мобилност както за крайните потребители, така и за корпоративните клиенти. Мобилност, която няма да се изразява просто в разговорите по клетъчен телефон, но и в услуги, следващи потребителите от настолния компютър към ноутбука, джобното устройство, телевизора. За целта ще бъде необходим само един единствен потребителски акаунт за достъп. Всъщност IMS е създаден първоначално с една значително по-ограничена цел – преносимост на телефонните номера между мобилни и фиксирани мрежи. Проектът обаче се разрасна много от началото на 2005 г. Първоначално базовата функционалност на IMS гравитира около стандартната телефония (пренос на глас), като постепенно се насочват и към VoIP базираните корпоративни мрежи и новите WiFi/WiMAX инфраструктури. Базовите услуги, включвани в повечето обявени от компаниите IMS планове, са централизирана гласова система, adress book, изпращане на кратки текстови съобщения и моментално получаване на съобщения. Ключови за положителното възприемане на IMS от крайните потребители вероятно ще са също роумингът между различни типове услуги (например от безжичен към фиксирана мрежа или от офисната към автомобила или към домашната мрежа), както и от един доставчик на услуги към друг. IMS платформите за бизнеса включват също Centrex – ориентирани услуги, като прехвърляне на разговори и др. Днес обхватът на услугите, предвидени за IMS платформата обаче отива далеч отвъд телефонията, за да включи широколентова Интернет свързаност, както от потребителски, така и от бизнес клас, email, изпращане на съобщения от други видове, филтриране на spam и вируси, съхранение на файлове, резервиране на данни и архивиране, както и видеоконференции. Потребителските услуги включват видео по поискване, доставка на музика, различни услуги за повишен родителски контрол, firewall и други компоненти от компютърната сигурност. Освен това много SaaS (Software as a Service) също се очертава като още една голяма възможност за развитие на IMS – базираните мрежи, превръщайки ги в сегмент навлизащ дълбоко в софтуерния бранш. Важно за всички тези услуги е, че те трябва да се предоставят независимо от местоположението на крайния потребител или от вида мрежа за достъп, както и от вида на използваното от него устройство. IMS протоколите, оборудването за взаимна свързаност на мрежите, мрежовите “мостови” устройства и медия конверторите на теория би трябвало да бъдат способни да доставят всяка услуга до всяко устройство, на което работи IMS, без значение дали то се намират в домашната мрежа или в роуминг. IMS протоколите улесняват както свързаността между различните доставчици, така и трансфера на идентичност, контрола на достъп и информация за заплащането и осчетоводяването на услугите. За да се осъществи това обаче ще трябва да бъдат изградени новите платформи, които да заработят в мрежите на операторите. Производителите на мрежово оборудване ще трябва да предложат нови продукти, поддържащи IMS или да добавят функционалност към своите съществуващи продукти. За да отговорят на изискванията на новите протоколи и на новите мрежови изисквания. Системните интегратори ще бъдат все по-търсени за да подпомогнат процеса по избиране на новото оборудване, както и да консултират и извършат неговото внедряване. Да го тестват, да го поддържат и да го доразработват след това. Бизнес възможностите, предлагани с въвеждането на IMS, са разнообразни и достигат до всички познати ни днес сегменти на телекомуникационната индустрия. Доставчиците на услуги и операторите ще могат да предложат нови специфични съобщителни услуги и съдържание за крайните потребители и корпоративните клиенти. Очаква се, че IMS ще даде възможност на операторите да увеличат значително своя ARPU, като същевременно ще могат да намалят разходите на своите клиенти за традиционните телекомуникационни услуги. Скок към IMS ще могат да направят и традиционните IT компании, които обслужват корпоративни клиенти чрез client/server и Web базирани приложения. Тези компании ще открият чрез IMS един цял нов пазар, предоставящ им възможност значително да увеличат приходите си. Доскоро много от тях са били ограничени извън телекомуникационната индустрия и са се фокусирали в предоставянето на специфични услуги за корпорации чрез LAN или WAN инфраструктура. Въпреки това благодарение на Интернет и използвайки SaaS модела те са предлагали приложения, достъпни за отдалечено използване. Такива са например различните търговски услуги, борси, услуги за автоматизация на процеса на продажби, както и за управление на доставките. IMS ще позволи на такива компании да си партнират с операторите и да предложат своето ноу хау и услуги на нова аудитория. Важен сегмент, гарантиращ успеха на IMS ще бъде осчетоводяването. На практика внедряването на билинг платформи, които да обезпечават извършването на междумрежови услуги, се сочи като един от ключовите елементи за развитието на IMS. Именно той ще направи технологията атрактивна за операторите и доставчиците на услуги, както и за техните партньори. Така всеки от операторите и другите компании, внедряващи IMS платформи, ще може да използва редица нови бизнес възможности. Истина е, че трудностите, свързани с билинг системите между толкова хетерогенни мрежи и различни оферти и услуги дълго време са предизвиквали проблеми, забавящи развитието на индустрията и именно на IMS се възлагат надеждите да предостави толкова търсеното решение. Според проучване на ABI Research най-големите ползи от IMS за доставчиците ще бъдат в интеграцията между фиксирани и мобилни мрежи, както и между такива за пренос на глас и на данни, в бързото внедряване на нови услуги, в ниския OPEX показател за поддръжка на мрежата, както и във възможностите за миграция към VoIP – услуги, заместващи традиционните мрежи. Изключително важен фактор за повишаване на ползите за операторите обаче ще е и повишаваща се потребителска лоялност, която трудно може да бъде пресметната. Освен това операторите ще получат по-добър контрол върху техните мрежи и ще могат да внедрят гъвкава и работеща с други системи платформа за нови услуги, а подобен скок също има своите бъдещи ползи. Всички играчи в сектора обаче ще имат своите възможности за печалба. Доставчиците на хардуер и производителите на телекомуникационна инфраструктура ще открият за себе си нови пазари и ще могат да демонстрират по-добре на своите клиенти ползите и стойността на инвестициите в новите решения. За корпоративните клиенти насочването към IMS базирани услуги ще означава възможност за достъп до нови интегрирани услуги, унифицирано осчетоводяване, по-добро качество на услугите и гаранции за тяхното ниво. Крайните потребители пък ще получат по-добър достъп до информация, познание, забавление и до иновативни телекомуникационни услуги, без да са ограничени от устройствата, мястото или медията. Основи на IMS архитектурата Въпреки че не е цел на тази статия да навлиза в подробности за протоколите, на които се базира IMS, ще опишем накратко някои важни принципи за работата на тази платформа. В мрежата на оператора или доставчика на услуги внедряването на IMS технология се включва на три специфични нива: ниво свързаност, ниво контрол и ниво приложение и услуга. Нивото на свързаността включва базовия хардуер за взаимна свързаност в мрежата. Важен принцип в дизайна и замисъла на IMS , е че въпреки своята насоченост към пакетно предаване на данни и глас, платформата е гъвкава и подържа както комуникация с комутация на вериги, така и пакетна комутация. Контролното ниво се използва за управление предоставянето на услуги, като при осигуряването му се използват разнообразни компоненти, много от които всъщност представляват сървъри, работещи в централния офис на оператора или в център за мрежовите операции. Нивото за приложения и услуги предоставя възможност за внедряване на разнообразни функционалности с добавена стойност, които се развиват независимо от свързаността и интеграцията между мрежите и устройствата. Приложното ниво ще даде възможност на операторите не само да създадат собствено портфолио от услуги, различаващи ги от конкуренцията, но и да предлагат на потребителите специфични решение, съобразени с конкретните им нужди. Предизвикателствата на внедряването Неотдавна докато си говорехме за IMS с мой познат софтуерен специалист, той изказа мнение, което е от особена важност за развитието на новата платформа. Според него: „... на думи новите технологии винаги могат да правят всичко, но проблемът в крайна сметка си остава във внедряването им.“ Истината е, че внедряването на IMS ще бъде всичко друго, но не и лесно. За това е от особена важност всички участници в IMS индустрията – оператори, интегратори, производители на оборудване - да разберат правилно изискванията при процеса на симулация, емулация, тестване и мониторинг в една IP мултимедийна подсистема. В добавка производителите на мрежово оборудване ще трябва да се съобразяват с големия брой протоколи за IMS, разработвайки новите си продукти. Особено предвид фактът, че и самите IMS протоколи все още се развиват и променят, а очакванията са тези изменения да продължат поне още няколко години. Операторите, от своя страна, ще трябва да се справят с редица предизвикателства, включително създаването на модели за прогнозиране на IMS трафика в техните мрежи, както и да решат проблема с взаимната свързаност между различните IMS базирани мрежови компоненти, както в собствените си мрежи, така и при интеграцията и роуминга с чужди инфраструктури.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.