Networkworld България - брой 6, 2006 г. /
Съдържание
Платформа за бизнеса
През последните години IP технологиите станаха де факто стандарт при изграждане на корпоративни комуникационни системи. Мрежовата инфраструктура, базирана на IP, открива пред предприятията широки възможности за използване на различни комуникационни приложения — от IP телефония до видеоконференции. За териториално разпределени компании разгръщането на IP мрежа често се оказва единственото възможно решение, осигуряващо удовлетворяване на противоречивите заявки на съвременния бизнес.
IP технологиите позволяват обединяване в корпоративна комуникационна среда на ИТ инфраструктура, система за гласова връзка, информационни корпоративни ресурси и предоставяне на достъп до тях на служителите, бизнес партньорите и потребителите от всяко място по всяко време с помощта на различни крайни устройства. С други думи, IP технологията се превърна в свързващ елемент на корпоративните инфо-комуникационни системи.
Според оценката на IDC в следващите пет години в страните от Централна и Източна Европа (CEE) обемът на VoIP трафика ще нарасне над 15 пъти. През 2010 г. той ще е приблизително 16 млрд. минути — при това на фона на постепенно понижаване на разходите на абонатите за услугите на традиционната телефония (вж. графиката). Ако при големите предприятия значителен дял се пада на вътрешномрежовия пакетен гласов трафик, то представителите на малкия бизнес както досега ще ползват IP телефонията за свиване на разходите за международни обаждания.
|
|
| Трафикът расте, разходите се намаляват. Прогнозируемата динамика на изменение на обемите от гласов трафик в страните от Централна и Източна Европа
|
Както показват резултатите от проведеното от IDC проучване сред ИТ мениджърите в регион Централна и Източна Европа и Русия, представителите на корпоративния сегмент са силно заинтересовани от функционалността, която осигурява интеграция на мобилната и фиксирана връзка на базата на протокола SIP. Важността на преадресирането на повикванията от мобилните устройства към учрежденската АТЦ са отбелязали 54% от респондентите. По-малка част от участниците са се заинтересовали от разпространение на функции, поддържани от УАТЦ, в мобилните терминали. Любопитно е, че потребностите на големите (над 500 служители) и средни (100– 499 служители) предприятия към системата за корпоративна телефония практически съвпадат, докато интересите на неголемите компании (20–99 работници) са други.
Пълномащабна реализация на възможности, обезпечаващи съвременните IP технологии, не става без съответните изчислителни ресурси. Затова едва ли е изненада особеното внимание към пазара за IP комуникации на Intel, която през тази година обяви технологията vPro. Отличителните й характеристики са вградените функции за управление на отчетите, обновленията, диагностиката и възстановяването на ресурсите, хардуерната поддръжка на мрежовата защита, ръст на производителността при намалено ниво на енергопотребление.
При съвременното равнище на развитие на телекомуникациите няма смисъл мениджърите да стоят по цял ден в офисните помещения. Ако се отчете активното проникване на широколентовия достъп, то работата в Интернет, с корпоративната поща и воденето на преговори по телефона едва ли могат да оправдаят многочасовите престои в улични задръствания и замърсена околна среда.
Това вече е осъзнато в икономически развитите страни, където според статистиката 58% от компаниите използват виртуални работни места и само 9% от служителите са принудени да пътуват до офиса. Да отбележим, че 89% от 100-те най-големи корпорации в САЩ предлагат на своите служители възможност за работа вкъщи, а в Германия и Англия над 60% от сътрудниците използват средствата за отдалечено включване към корпоративната мрежа. Анкета на Gartner сред CIO на големите фирми от различни страни, публикувано в края на 2005 г., показа, че в днешната йерархия на приоритетите, поставени пред ИТ ръководителите, именно внедряването на приложения за мобилни работници уверено зае трето място (след прилагане на системи за бизнес анализи и средства за информационна защита).
По-нататъшното разпространение на IP технологиите обещава да направи преходът към схемата с отдалечения труд повсеместна. Това означава отказ от “закрепване” на заделено работно място за всеки служител и създаване на виртуални работни места, достъпни за всеки сътрудник или посетител. Освен това се развиват мрежите, покриващи офиси, разположени недалеч от “спалните райони”, които предоставят на всички желаещи достъп до пълния арсенал от съвременни комуникационни средства и офис оборудване. По отношение на организацията, преходът към новата схема води до съкращаване на необходимата площ, снижаване на разходите за компютърна и офис техника, а също и плащането за свързване.
Впрочем тази революция едва ли протича толкова гладко. Основните проблеми се преместват от технологичната към в управленската и социална плоскост. В новите условия изчезват възможностите за ежеминутен контрол над присъствието на служителя на работното място, неговото неочаквано повикване “на едното място” и дори приятното времепрекарване в “пушилнята”. Въпреки това специалистите смятат, че икономическата целесъобразност неизбежно ще вземе връх — това е само въпрос на време.
Новата организация на работа на служителите все някога ще се наложи и у нас. Но както показват многобройните дискусии, развитието на IP комуникациите се ограничава все още от неразвитата инфраструктура. Операторите докладват чести за полагането на поредните километри оптични линии, но в много случаи промишлените компании, разположили своите мощности далеч от големите градове, са лишени от обикновения достъп до глобалната мрежа.
Линиите за връзка практически никога не са резервирани, а коефициентът на тяхната достъпност не надвишава 99%, което не може да удовлетвори потребностите на корпоративните клиенти. В резултат потребителите нерядко самостоятелно се занимават с въпроси като резервиране на линиите (например използват сателитни канали за връзка). Все пак развиващата се конкуренция на телеком пазара изкара на преден план нови играчи, които също изграждат опорни мрежи и предлагат на приемливи за бизнеса равнища подходящата комуникационна свързаност, включително хост решения.
Какви са основните мотиви за преход на предприятията към IP комуникациите? На първо място това е икономията при изграждане и експлоатация на разпределена инфраструктура. Този мотив е класическият и включва възможността да се заобиколи мрежата на традиционния оператор при междуградски и международни позвънявания. Второ, това е възможността за икономии за сметка на централизация на управлението и обслужването на мрежовата инфраструктура. Ако клиентът има множество малки офиси, то с помощта на IP платформата измененията в настройките на оборудването и реакцията на различни събития ще става по-бързо, а тази скорост косвено ще се “прелива” в пари. Ръководителите на големите компании постепенно осъзнават, че експлоатацията на единна конвергентна мрежа е по-изгодно от няколко разделени системи.
Преминавайки на IP технологии, потребителят значително повишава гъвкавостта при конфигуриране на комуникационните системи. Клиентът само трябва да си купи необходимия брой потребителски лицензии, а самата система може да бъде инсталирана на всяко място. Например днес агентите в неговия Call център работят в три града, а утре може да се наложи да увеличи или намали броя на точките, като за това не се налага да докупува друго решение. Възможността за прекрояване на услугите според измененията на текущите потребности става един от решаващите аргументи на предприятията в полза на IP системите.
(28.12.2006)