Networkworld България - брой 5, 2006 г. /
Съдържание
Какви услуги да предоставят? Как абонатите да се заинтересоват от тях? По какъв начин да постигнем по-голяма употреба на услугите? Всички тези въпроси тормозят операторите, които планират да разгърнат в своите мрежи услугите Triple Play или вече са пристъпили към тестова или търговска експлоатация на мултисервизни системи.
Телевизионна специфика
Говорейки за Triple Play, подразбираме предоставяне на услугите телефония (глас), предаване на данни и достъп до Интернет (данни) и телевизия (видео). Достатъчни ли са тези услуги за възвръщаемост на проекта, т.е. от създаването на мултисервизни мрежи от ново поколение? По повод на първите два компонента всичко е ясно, тъй като операторите се опират на установил се бизнес модел. А телевизионното предаване в състава на услугите Triple Play получава съвършено други свойства (в сравнение с традиционната ефирна телевизия), което налага разработка на принципно нови бизнес модели.
Благодарение на наличието на канал за обратна връзка с абоната заедно с предоставянето на услуги за видеопредаване по IP протокол (IPTV) е възможно и организиране на интерактивни услуги. Сред тях са телевизия по заявка, музика по заявка, игри по заявка и т.н. Най-известните два модела на организиране на такива услуги са:
PPV (Pay-Per-View) – плащане за гледане. Операторът предоставя на абоната за определена такса възможност да гледа филма за определен срок (например 24 часа или 30 дни) от момента на поръчката;
SVOD (Subscription Video On Demand) - видео по заявка. Възможно е например избирателно абониране за ТВ програми или за премиери на филми.
Тези модели определят подхода на доставчика на услуги към получаването на приходи. Но какъв трябва да е механизмът за оказване на услугата? Необходимо е не просто предоставяне на възможност за гледане на филма или предаването, а привличане на абоната, убеждаването му да се възползва от услугата, да я направи удобна и привлекателна за него.
За целта се създават, в частност, виртуални DVD. На абоната се предоставят услуги DVD On Demand (DVD по заявка) и той получава достъп до виртуален видеодиск. Последният съдържа както самия филм, така и информация за него, за актьорите, видеороли и т.н. Тази услуга може да бъде реализирана на базата на всеки от моделите PPV или SVOD.
Следващата идея е предоставяне на абоната в режим „видео по заявка” на услуги за гледане на ТВ програми, пристигащи по различни канали, вкл. спътникови. Основно предимство е в това, че закъснявайки за дадено предаване, абонатът може просто да го „превърти” назад или да започне да гледа от всяко избрано място. Така се избягва ситуация, при която той плаща за време, в което излъчват ненужно (за конкретния потребител) съдържание.
Отделно ще отбележим ролята на рекламите, благодарение на които услугите IPTV могат да се ползват и от абонати с по-малко финансови възможности. Например чрез показване на реклами по време на показване на филма става възможно значително понижаване на цената на гледането (разликата в стойността на услугите се плаща от рекламодателя). А тъй като операторът разполага с информация за абонатите, то рекламата може да се сегментира и да се „облъчва” конкретна аудитория.
Поетапно внедряване
Повечето оператори са склонни да изграждат системи с предоставяне на мрежови видеоуслуги на два етапа. Първият, наречен „разходен”, се състои в разгръщане на IPTV услугите, а вторият — в организиране на видео по заявка.
Сама по себе си технологията IPTV не осигурява на абоната нищо ново. За да излезе на пазара на услуги Triple Play, операторът трябва да следва стратегия на проникване, в съответствия с която се завоюват абонати чрез въвеждане на нови потребителски характеристики на продуктите и услугите. А такива са услугите „по заявка”, които се внедряват по време на втория етап. По този начин има риск от „боксуване” на проекта още на първия стадий: операторът може просто да не набере планирания брой абонати на IPTV.
Едва след създаване на интересен конкурентоспособен пакет от интерактивни услуги може да се премине към стратегия за концентриран ръст. Тя предвижда, че обемът на продажбите ще се увеличава за сметка на активната реклама, акцентираща върху предимствата на тези услуги, географско разширяване на продажбите (например предоставяне на услуги на абонати на други мрежи), развитие/ усъвършенстване на предлаганите услуги, предоставяне на допълнителни услуги.
По-нататък е възможно преминаване към стратегия за диференциация, позволяваща отличаване от конкурентите. Тя се състои в техническо и технологично усъвършенстване на услугите, повишаване на качеството както на самите услуги, така и на обслужването на абонатите. В резултат доставчикът ще може да повиши цената на услугите, увеличавайки обема на приходите и затвърждавайки своя имидж.
Кои са основните принципи, в съответствие с които трябва да се разработва стратегия за разгръщане и предлагане на услугите Triple Play? Това е новото и високо качество на услугите, тяхната задълбочена персонализация, позволяваща създаване на собствен пакет за всеки абонат с интересуващите го услуги и телевизионни канали, възможността да плати за услуги по изгодна схема (за гледане, по абонамент, с реклама).
Основни елементи от бюджета
А сега можем да поговорим за рентабилността на бизнеса на операторите, разгърнали Triple Play услуги. Предаването на данни, глас и видео се изплащат значително по-трудно поотделно, отколкото в пакет. Значи е нужно да се постави въпрос за откупуване на проекта като цяло и съответно за рентабилността на инвестицията в дадения проект.
Основните капиталови разходи ще отидат за купуването и инсталацията на оборудване с главна предаваща станция, включително мрежови платформи с поддръжка на механизми за QoS и многоадресно предаване (multicast), устройства за IP потоци, видеосървъри, кодиращо оборудване, система за управление (Middleware) и условен достъп (CAS/DRM). Размерът на тези разходи са индивидуални при всеки проект, доколкото директно зависят от архитектурата на мрежата, броя и географското разположение на абонатите, потребностите от мрежово оборудване и видеосървъри. Изграждането на главната станция, способна да обслужва 10 хил. абонати, ще струва около $700 хил.
Още една изключително скъпа инвестиционна част— покупката на абонатни терминали (Set-Top-Box). Операторът ги поръчва на едро, а след това ги разпространява сред клиентите, включително на разсрочено плащане или по кредитна схема. Стойността на STB варира от $100 до $270 за едно устройство, в зависимост от марката и поддържаните формати.
Капиталните разходи за организиране на услуги IPTV са доста високи. Те наистина се инвестират едновременно и с отчитане на очакваната положителна динамика на ръста на доходите проектът трябва да излезе на печалба. Постоянните разходи (заплащане на собствениците на съдържание, разходи за реклама, заплати на персонала) влияят върху паричния поток на оператора в течение на целия срок от реализацията на проекта. И ако те превишат текущите доходи, проектът няма да се изплати никога.
Един от основните компоненти в постоянните разходи на оператора на Triple Play, определящи до голяма степен неговата тарифна политика, е плащането за видео съдържание. Ежегодните разходи за поддържане на 2 – 3 хил. филма могат да стигнат $1 – $1,5 млн.
За стимулиране интереса на абонатите към видео съдържанието операторът може да създаде т.нар. „виртуални кинозали”. В тях популярните филми се предават едновременно до много абонати и стойността на услугата се оказва по-малка, отколкото при индивидуално гледане в режим „видео по заявка”.
При финансовия разчет в бизнес плана трябва правилно да се подбере размерът на отстъпката. Необходимо е да се отчете, че проектът Triple Play представлява не просто вложение на пари за определен процент. Това е стратегическа инвестиция, която осигурява на оператора конкурентни предимства и му помага да заеме съществен дял от пазара на телекомуникационни услуги. За системата Triple Play, разгърната на базата на работеща IP мрежа с 10 хиляди абонати и поддръжка на технологията мултикастинг, при размер на отстъпката от 20% ориентировъчният срок за възвръщаемост е 5 – 6 г. Средната норма за рентабилност на проекта ще е 30 – 35%.
Един от ключовите фактори за успеха на проекта Triple Play е персонализацията на ТВ предаванията, т.е. предоставяне на възможност абонатът сам да формира пакета с интересуващите го канали, програми и услуги. Това се потвърждава от наскоро проведеното изследване на Jupiter Research. Според неговите резултати, 46% от зрителите смятат втори по значимост аргумент в полза на прехода към нови ТВ услуги възможността да формират собствена „карта” с канали и услуги. А на първо място си остава ценовият фактор.
Правила на „тройната игра”
Идеологията на Triple Play в значителна степен определя днешната стратегия за развитие на много мрежови оператори. Едновременното предоставяне на всички типове услуги се разглежда като възможност да се получат допълнителни източници на доходи и да се привлекат абонати.
Доскоро у нас действаха само „специализирани” играчи, работещи на пазарите на услугите платена телевизия, достъпа до Интернет, телефонна връзка, VoIP. Сега почти всеки оператор се стреми да добави в своето портфолио компоненти, които осигуряват съответствие на предложенията му с идеологията Triple Play. Епохата на „чистия” Triple Play едва ли ще настъпи скоро. Операторите ще внедряват услуги в различна последователност, в зависимост от това с каква мрежа разполагат. И всичко това ще става на фона на изострена конкуренция, свързана с постоянното увеличаване на броя играчи на „обединения” пазар на телекомуникационни услуги.
Да анализираме
Всеки оператор на кабелна ТВ, традиционен и алтернативен оператор е изправен пред индивидуални стартови условия. Изхождайки от тях, той ще реализира стратегията за прехода към услуги Triple Play. Да разгледаме обобщения модел за разгръщане на „тройни” услуги в мрежата на традиционен мрежов оператор.
По принцип типичният телефонен оператор вече предоставя услугата достъп до Интернет (основно по комутируема линия) и даже използва технологията VoIP за организиране на междуградска и международна връзка. За да „оживи” концепцията Triple Play, той трябва да осигури такова развитие на мрежата за широколентов достъп, че по нея да може да се предава телевизионен трафик. Едно от ключовите предимства на традиционния оператор е притежаването на инфраструктурата за достъп през медни кабели. Медни усукани двойки са прокарани на практика до всяко домакинство. В такъв случай бърз и нескъп начин за модернизация на мрежата е внедряване на ADSL.
На етапа модернизация на инфраструктурата е целесъобразно да се тестват медните линии, за да се оценят възможните скорости и качеството на предаване на широколентовия сигнал. Всяка от основните услуги Triple Play има свои изисквания към минималната лента на пропускане в абонатния участък от мрежата. Необходима е и оценка на пропускателната способност на магистралните канали (гръбнака на мрежата). Тя ще позволи да се избегнат такива неприятности, като неспособност на магистралата да пропуска целия обем съдържание при организиране на необходимия брой ТВ канали.
За оценка на рентабилността, сроковете на изплащане и други икономически показатели проектът Triple Play има нужда от подробен технико-икономически анализ на работите, обезпечаване на изграждането на мрежата за широколентов достъп. То ще помогне обосновано да се избере един от вариантите на техническото решение, да се оценят разходите за реализация на проекта и техническата експлоатация на инфраструктурата. Освен това анализът ще позволи да се пресметне предполагаемият размер на приходите от нови услуги и възможните варианти за развитие на събития, при които обемът на продажбите на услуги може да се отклони от прогнозите.
Оценката на размера на приходите е най-тънкото място в ТСО. Обикновено прогнозите се базират на резултатите от маркетингови изследвания, проведени в целевия регион. Но операторът трябва да бъде готов за реалната ситуация, при която търсенето на новата услуга ще се окаже по-ниско от очакваното. Особено внимание трябва да се отдели на определянето на заявките за услуги на IP телевизията. Проблемът е в това, че във въпросниците (анкетите) на маркетинговите агенции някои въпроси се формулират не особено разбираемо за понятно респондентите или дори са некоректни.
Изисквания към пропускателната лента при предоставяне на широколентови услуги
| Тип услуги
| Ширина на лентата към абоната
|
| Широколентова телевизия MPEG-2
| От 2 до 6 Mbps
|
| Широколентова телевизия MPEG-4
| От 6 до 12 Mbps
|
| Видео по заявка
| От 2 до 6 Mbps
|
| Персонален видеозапис
| От 2 до 6 Mbps
|
| Високоскоростен Интернет
| От 0,5 до 10 Mbps
|
| Видеоконференция
| От 0,3 до 0,75 Mbps
|
| Гласова и видеотелефония
| От 0,064 до 0,75 Mbps
|
Последователност за пускане на услугите
Технико-икономическият анализ ще позволи да се определи последователността при внедряване на услугите. Ако днес се наблюдава засилено търсене на услугата достъп до Internet, то именно тя трябва да се развива с предимство. В набора от видеоуслуги приоритетна е услугата достъп до телевизионни канали. Ако е налице базова услуга IPTV, тя трябва да се позиционира като алтернатива на предложенията на кабелните оператори. В процеса на нейното предоставяне операторът си изяснява „тесните” места в мрежовата инфраструктура и може да отложи решението. Въпросът за търговското пускане на другите услуги, включени в списъка с IPTV, трябва да се решава в зависимост от наличието на целева аудитория и конкуриращи се предложения.
Услугите IPTV включват достъп до телевизионно съдържание и възможност за управлението им. Търсенето на такова съдържание безусловно е много голямо. Основно препятствие за развитието на платени телевизионни услуги е пиратството. Известно е, че на вътрешните ftp сървъри на Интернет доставчиците често се съхранява много музика и филми, достъпни за свободно сваляне.
Пример за такъв Web ресурс е руският портал „Медиазона”. Филмите в него се продават по-евтино и от офертите на уличните пирати. Заплащането става не за единица съдържание, а за количество свалени мегабайти данни. Естествено посетителите се предупреждават формално, че цялата информация се предоставя само за запознаване и лично използване. Собственикът на портала – доставчик на Интернет услуги – се готви да получи право за легално разпространение на съдържание. Но едва ли абонатите ще поискат да платят за лицензирано съдържание, след като могат безплатно да получават в домашната мрежа пиратски копия на филми.
Ако проблемът със свободното разпространение на пиратско съдържание в конкретен регион е достатъчно сериозен, на следващ етап от реализацията на стратегията Triple Play трябва да се въведат такива услуги за IPTV, като персонален мрежов видеомагнетофон (PVR) и отложен запис.
Повече клиенти – по-малко доходност
Разчетите в бизнес планове показват наличие на обратна зависимост между минимално допустима стойност на ARPU и броя на абонатите на IPTV.
| Брой абонати
| *ARPU, USD
| ARPU, с отчитане на ДДС
|
| 500 000
| $115
| $138
|
| 1 000 000
| $55,7
| $66,8
|
| 2 000 000
| $29,7
| $35,4
|
| 3 000 000
| $18,5
| $22,2
|
| 4 000 000
| $14,8
| $17,76
|
| 5 000 000
| $11,1
| $13,3
|
*Дадени са осреднени параметри
Необходими инвестиции
За разгръщане на IPTV решение от операторски клас, разчетено за няколко хиляди абонати, са необходими около 1 до 1,5 млн. долара. Тези инвестиции отиват за покупка на оборудване и софтуер с необходимите лицензи, който позволява поддържане на услугите достъп до телевизионни канали, видео по заявка, отложено гледане, мрежов видеомагнетофон. Тази сума не включва разходите за модернизация на мрежовата инфраструктура.
Ако не разполагате с резултати от одита на конкретна операторска мрежа, е сложно да се определи какви вложения са необходими за модернизация на инфраструктурата за достъп и градските магистрали. Може само да се твърди, че при организиране на широколентов достъп по технологията ADSL оборудването DSLAM ще струва от $50 до $100 на един порт.
Освен първоначалните инвестиции са нужни и разходи за текуща експлоатация на решението за IPTV, което по принцип ще определи себестойността на услугата. При реализацията на проекта операторът трябва да излезе на такова ниво на прихода от абонат (ARPU), който да е над определената себестойност за предоставяне на услуга на един осреднен абонат. Трябва да се отчете, че между минимално допустимата стойност на параметъра ARPU и броя абонати за услугите IPTV има обратна зависимост: колкото по-голяма е абонатната база, толкова по-ниско е средното заплащане от абонат.
Критерии за успеха
За успеха на подобни проекти може да се съди по два критерия: икономически и стратегически ефект. Ако операторът смята да се ориентира към проекти със срок на възвръщаемост до 3 години, то неговият успех може да се оцени само по икономически показатели. От гледна точка дългосрочни, стратегически цели по-важни критерии са пазарен дял, който компанията е придобила благодарение на внедрените нови услуги. Например, ако за пет години от реализацията на проекта IPTV операторът е получил в региона 50% от пазара на платената телевизия, то начинанието може да се оцени като много успешно.
Непълна „тройна игра” или за ролята на пакетната услуга
В концепцията Triple Play е заложена по подразбиране организация на три типа абонатни услуги (предаване на глас, данни и видео) на базата на единен канал за достъп. Именно възможността да се ползва един канал и да се увеличи номенклатурата от интерактивни услуги се явява главен стимул за прехода на телекомуникационните оператори към бизнес модел, предвиждащ развитие на услугите Triple Play. Все пак КПД на „тройната игра”, т.е. реалната търговска възвръщаемост от внедряване на този бизнес модел, се определя от три фактора.
Triple Play на практика
Определението на доставчик на услуги Triple Play подхожда на няколко оператора, които притежават собствена градска инфраструктура за достъп. В София това е, на първо място, Кейбълтел, която се сля с първия доставчик на такъв вид услуги ЕСТНет (търговска марка на Евротур САТ ТВ), като заедно компаниите предлагат услугата на около 80% от територията на столицата.
Тройната услуга на КейбълТЕЛ е достъпна още в Бургас, Русе, Шумен, Стара Загора, Пловдив и Варна, твърдят от компанията, макар че това не е отбелязано на картите, публикувани на сайта на компанията относно покритието с тройна услуга. Според информация от оператора следващият етап е предоставяне на Triple Play в Хасково, Добрич и Разград.
По-слабият интерес към тройните услуги сред домашните потребители може да се обясни и със слабото навлизане на компютрите в бита. Според данните, с които разполагат компаниите от анкетите на социологическите агенциите едва 10% от семействата имат домашен компютър, т.е. едва 10% от домакинствата биха се заинтересовали от тройната услуга.
За стимулиране на интереса към тройната си услуга КейбълТЕЛ предлага по-ниска цена за пакет, в който са включени няколко услуги – телевизия, HBO,
КейбълТел.NET с 256 Kbps неограничен трафик и КейбълТел.PhoneM – с включени телефонни разговори за 12 лв. Този пакет, наречен КейбълТЕЛ .3Х.СТАРТHBO, се продава за 39,90 лв. с ДДС, като отстъпката спрямо поединичното ползване на тези услуги стига до 33% (макар че никой оператор не предлага ползване на Интернет по кабела без абонамент за ТВ програмите).
Другият голям столичен доставчик Евроком Кабел, опериращ още в Плевен, Лом и Оряхово, се сля наскоро с пловдивската компания Еуроком Пловдив. Обединението също предлага пакет от Интернет услуги и кабелна телевизия, но все още не е предложил телефонна услуга, въпреки че има лиценз за това. В процес на завършване е изграждането на оптични линии до кабелните мрежи на Еуроком Пловдив в други градове на Южна България. Следващ етап на разширяването е оптична свързаност на мрежата на EUROCOM с мрежите на другите големи кабелни и телекомуникационни оператори в страната.
Засега и двата кабелни съюза печелят повече от основния си вид услуга, а именно телевизионни програми, като стандартните ТВ услуги са допълнени от платени цифрови канали (предимно филмовия канала HBO) и гледане на филми и спортни предавания по системата Pay-per-View, т.е. плащане поотделно за определено предаване или филм. За разнообразяване на офертите кабелните оператори залагат на различни нетрадиционни приложения като “Икономическа енциклопедия”, предлагана от Евроком, осигуряваща достъп до каталог от закони, правилници, наредби, инструкции, методики, стандарти, писма и др. в областта на данъците и таксите, счетоводството, банковото и застрахователното дело, митническото облагане и външнотърговската дейност, труда и работната заплата, социалната политика, търговията, ценообразуването, приватизацията. От своя страна, Евротур ще разчита на услуги като пожароизвестяване и охрана на обекти, но основният интерес за компанията представляват корпоративните клиенти и другите оператори, на които се предлага експлоатация на оптични високоскоростни мрежи за пренос на данни. По този начин се постига оптимизиране на вече изградената оптична инфраструктура, като се получават допълнителни приходи от конкурентни (до известна степен) компании.
Традиционните телекоми по света, както и БТК у нас, предпочитат да предложат широколентови услуги, базирани на изградената инфраструктура от медни чифтове и на технологията DSL. Този избор е логичен, тъй като покритието на тази медна инфраструктура в големите градове, където са съсредоточени по-голямата част от евентуалните потребители на тройните услуги, е много добро, а и през последните няколко години част от абонатните линии у нас бяха заменени. На базата на ADSL мрежите се предоставят услуги от трите типа — гласова връзка (посредством обикновените телефонни апарати), предаване на данни (достъп до Интернет с помощта на персонален компютър) и предаване на видеоинформация (в частност, IP телевизия, като БТК досега предложи само веднъж подобна услуга – прякото излъчване на шоуто Биг Брадър 2).
Вестител, телеком оператор, част от компанията за доставка на газ за битови абонати Овъргаз, се зае с изграждането на оптична мрежа до домовете, като чрез нея ще предоставя услуги на базата на технологията Ethernet-to-the-home (ETTH), като пилотните проекти са в София и Велико Търново. Абонатите ще могат да получават широк набор от телекомуникационни услуги като високоскоростен достъп до Интернет, телефонна връзка със заделени градски телефонни номера и излъчване на телевизионни програми в цифров формат, включително видео по заявка. Към жилищните сгради се прокарва оптичен кабел, успоредно с изградената газопреносна инфраструктура, към който се включва домашният мрежов възел с по-нататъшно разгръщане на мрежата през етажни комутатори.
Към този бизнес модел са се насочили и т.н. LAN Интернет доставчици, които тръгнаха от квартални мрежи, обхващащи няколко блока, но в последните години се разраснаха значително, сдобиха се с многобройни клиенти и дори привлякоха чуждестранни инвеститори. През лятото международната компания Air Bites купи мрежите на софийските LAN оператори Бали Студио и SpeedNet, като обеща значителни инвестиции за подобряване на инфраструктурата. Освен това групата, оперираща още в Полша, Словакия, Украйна и Румъния, има сериозни планове да увеличи покритието си на територията на София и страната чрез придобиване и разширяване на вече съществуващи мрежи.
Новосъздаденото дружество Air Bites България ще развива дейност в сферата на Интернет услугите първоначално в София, а след това във Варна, Пловдив, Бургас и др., обясни Хансер. Компанията вече закупи LAN инфраструктурата на Бали Студио в западната и северната част на София (кварталите "Илинден", "Св.Троица", "Гевгелийски", "Надежда", "Хаджи Димитър", "Стефан Караджа", "Суха река", "Лозенец", "Лагера" и "Овча купел") и на SpeedNet в "Дружба" 1 и 2.
На 5 септември 2006 г. фирмата сключи договор за покупка на локалните мрежи на територията на София на "Кабелни Интернет Системи" ООД (CISBG), като според клаузите на споразумението собствеността върху локалните мрежи ще премине в Air Bites на 6 ноември т.г. CISBG има изградени LAN мрежи в кварталите Иван Вазов, Стрелбище, Лозенец и около площад Славейков. Същевременно фирмата твърди, че оперира с най-голямата до този момент безжична мрежа за Интернет в София, като разполага с осем зони на присъствие (POPs) в Люлин, Банишора, Лагера, Стрелбище, Иван Вазов, Лозенец, Младост и Дружба, свързани помежду си с 45 Mbps линии. В зоната на покритие с безжична връзка влизат още Иваняне, Волуяк, Елин Пелин, Перник, Кюстендил, Дупница, Боровец и Самоков, Благоевград, Симитли, Петрич и Своге.
Интересът към предоставянето на безжични Интернет услуги Air Bites заяви още през лятото при обявяването на първата сделка. В близко бъдеще обаче компанията у нас ще се ограничи само в рамките на И’нет услугите за разлика от Румъния например, където вече е стартиран проект за разширяване на съществуващата инфраструктура и предлагане на нов вид услуга – безжична VoIP телефония. Засега в плановете не влиза предлагането на IP базирани видео или ТВ услуги.
Те обаче вече се предлагат от един от софийските LAN оператори – CoresNetworks. Стартирала през 2003 г., фирмата оперира в югоизточния край на столицата, предлагайки високоскоростен Интернет в района на кварталите Княжево, Горна Баня, Бояна, Павлово и Овча Купел 2. Сред предлаганите услуги обаче са вече изграждане на структурни кабелни системи и електрически инсталации, частни безжични мрежи и “горещи” точки (hotspot), видеоконтрол и наблюдение, нестандартни охранителни системи, пожароизвестяване, дистанционен контрол и управление на устройства в Интернет. Освен това обаче абонатите на Cores вече ползват IP телевизия (общо около 10 до 12 канала, предимно безплатни програми) и VOIP услуги, предлагани под марката FreeTalk. “За домашни потребители FreeTalk се предоставя чрез хибридната отпично-медна мрежа, а за корпоративни клиенти достъпът се изгражда и чрез оптична свързаност”, обясняват от доставчика. FreeTalk осигурява на потребителите телефонен пост и номер за изходящи телефонни разговори към всички национални и международни направления, който се ползва и за получаване на входящи обаждания от абонати на КейбълТел, БТК, МТел, Глобул и Вивател.
Оборудване, което се предоставя на клиента, е безплатно при договор за 12 месеца, твърдят от Cores Networks. Фирмата предлага два модела IP телефони безжичните SKPD-1 (с 1,9' CSTN LCD цветен дисплей) или SRP-81 (1,8" TFT дисплей с 256 хил. цвята и 802.11b/g WLAN интерфейс), а също и VOIP шлюз GK 983 с цена 90 лв., към който се включва обикновен телефон. Операторът е включил към всички устройства и функцията "Идентификация на повикванията" (CLIP).
Третият е излишен
Проектите Triple Play, реализирани от алтернативните оператори в районен мащаб и от многобройните домашни мрежи на базата на технологията ETTH, също са „зациклили” на два типа услуги. Първоначално тези оператори се фокусираха върху услугите за предаване на данни (достъп до Интернет или обмен на файлове), но в последно време тяхното внимание е привлечено от услуги за доставка на мултимедийно съдържание и IP телевизия. Засега броят на този вид малки проекти в нашите градове не е голям, но все повече нараства.
Повишеното внимание на телекомуникационния пазар към проектите Triple Play е свързано с това, че мултимедийните услуги крият големи перспективи за увеличаване на ARPU на операторите на фиксирани мрежи. Освен това те им позволяват да увеличат своята клиентска база.
В борбата за място под изгряващото слънце на Triple Play първи се намесиха притежателите на мрежи за кабелна телевизия, внедряващи оборудване за организиране на услуги за предаване на данни на базата на стандарта DOCSIS. За съжаление те също практически не отделят внимание на услугите за предаване на глас.
Много експерти, коментиращи родната практика за реализиране на бизнес модела Triple Play, споменават, че гласовите услуги или стигат до връзка към IP телефонната услуга на Skype, или се ограничават до общи разсъждения за преимуществата на технологията VoIP. Причината за слабото внимание към гласовите услуги са няколко.
Първо, неголемите оператори често не разполагат с развита технологична база и собствен номерационен ресурс за организиране на качествени телефонни услуги. А ако те все пак предлагат телефония, то тя обикновено се ограничава до корпоративния сектор. В дадения случай се използва прокарана вече телефонна линия. Макар че не е сигурно, че абонатът ще използва за достъп до Интернет и гласовите повиквания една и съща линия. За различни приложения може да бъде предпочетена както кабелна, така и безжична връзка. Така че да се говори за реализация на концепцията Triple Play в корпоративния сектор също едва ли е уместно.
Второ, даже големите кабелни оператори осъзнават, че значително повишаване на доходността от услугата телефония едва ли може да се очаква. Днес печалбата, осигурявана от гласовите услуги, постепенно се „прелива” от оператори на фиксирана връзка към мобилни оператори. Известни възможности за повишаване на ARPU от гласовата връзка има, но за тяхното реализиране се изискват допълнителни вложения в интелигентна технология — приложения Presence (оповестяване на абоната за текущия статус на ползвателя), Fixed-Mobile Convergency (конвергенция на мобилна и фиксирана връзка), UM (универсална пощенска кутия) и т.н.
Затова при реализиране на българските проекти Triple Play акцентите се изместват върху услугите за предаване на данни и телевизионни програми - в ущърб на развитието на телефонията. При други оператори, стартирали от доставката на Интернет и насочили се логично към предоставяне на VoIP услуги, липсва компонентът IP телевизия или дори видеоконферентни услуги, като определящо в този случай е сравнително по-големият капацитет на връзката, която трябва да изградят до крайния потребител и скъпите инвестиции в оборудване за видеоуслуги (видеосървъри, специални кодиращи устройства и др.).
От друга страна, не е много вероятно многобройните домашни LAN мрежи да получат свободен достъп до разпределен ограничен номерационен ресурс. Те ще трябва да се уповават на интеграцията на гласовите услуги в своите мрежи на базата на технологиите IP и SIP. Именно взаимодействието и взаимното проникване на обичайни услуги (а не принципно нови отделни такива) ще осигури ново потребителско качество, което абонатите ще оценят, твърдят специалистите.
Отчитайки всички тези фактори, може да се каже, че повечето опити у нас за проекти в областта на Triple Play са донякъде „непълноценни”. Тук отново изниква въпросът с оценката за КПД на услугите Triple Play, а именно икономическата ефективност на комплексната услуга.
| Потребност от пропускателен канал за различни видеокодеци
|
|
|
Формула за КПД
В крайна сметка получаваме формулата за пресмятане на КПД за Triple Play. Тя се състои от 3 съставки: комплексност на услугата, качество на обслужването и качеството на съдържанието.
Ефективното развитие на бизнеса на алтернативните оператори е немислимо без организиране на телефонни услуги, аналогични на предлаганите от градските телефонни мрежи по качество, надеждност и лесно използване. А традиционните оператори и притежатели на общоградска инфраструктура за достъп могат да увеличат КПД на своите предложения за Triple Play, като предоставят на абонатите на висококачествени ТВ услуги.
Това, което обаче се случва на този пазар, е консолидация на пазара, която “на практика” оставя два - три мощни играча, обезпечаващи всеобхватен комплекс от комуникационни услуги и доставка на мултимедийно съдържание. В такъв случай КПД на техния мултимедиен бизнес трябва да се смята по друго уравнение.
За придирчивите потребители
Много от компаниите, стартирали с IP телефония, вече търсят начини да увеличат приходите си, като разширят кръга от услуги. Според някои ключово значение и най-скъпа услуга в пакета Triple Play е предаването на видео. Според резултатите от изследване на Infonetics Research, през 2009 г. световните приходи от услуги за IP телевизия рязко ще нараснат и ще достигнат 44 млрд. долара, а броят на абонатите на мрежовите телевизионни услуги ще достигне 53,7 млн. Но потребителят може да се заинтересува от тази услуга само ако бъдат решени въпросите с качеството на доставения сигнал и картината от видеосъдържанието. То трябва да превъзхожда качеството на изображението от традиционната ефирна телевизия, особено на местата с лоша ретранслация или в гъсто населени райони.
Впрочем проблемите, свързани с качеството на предавания ТВ сигнал в IP мрежи, е по-скоро правило, а не изключение. Те се проявяват по различни начини: наблюдава се сегментиране на изображението, прескачаща картина, замиране или пълно пропадане на изображението. Причини за това — колкото искаш. Преди всичко средствата за мониторинг на IP мрежите не отчитат специфичните аспекти при предаване на телевизионен и видеосигнал, като постоянно натоварване на канала, висока чувствителност спрямо загубените пакети и др. Освен това при създаване на системите за IP телевизия се използват решения от различни производители, а стандарти за такива решения практически липсват. Съответно да се постигне съвместна безпроблемна работа на всички тези системи е доста сложна задача. Проблеми могат да възникнат на всички етапи – при приемане на сигнала, при компресията и кодирането на ТВ сигнала, в обектите от мрежата за предаване на данни и, разбира се, в “последната миля”.
Очевидно втората променлива във формулата, позволяваща да се изчисли КПД на Triple Play, е стабилното качество на услугата.
Съвременните протоколи за кодиране на сигнала като MPEG-4 и Windows Media 9 Series значително понижават изискванията към пропускателната лента при предаване на видеосигнала. Това позволява едновременно да се предават две програми със стандартно качество по един меден чифт и даже да се транслира през DSL връзка сигнал с висока резолюция (това наскоро бе демонстрирано в опитна постановка от оператора France Telecom). Съществено намаляване на изискванията към пропускателния капацитет (в сравнение с днешните потребности при използване на стандарта MPEG-2) ще позволи да се преодолее проблемът с качеството при предаване на ТВ сигнал.
От съдържание до съдържание…
Даже най-съвършените технологии за предаване и приемане на изображения не могат да гарантират успеха на IP телевизията при липсата на качествено съдържание — интересни предавания, премиерни “прожекции” на филми, интерактивни начини за общуване със студиото. Да не забравяме, че за цялото това “разнообразие” и “функционалност” абонатът трябва да плати немалка сума, а много от родните ТВ зрители се отнасят доста подозрително, да не кажем отрицателно към платената телевизия. Абонати на платените канали като HBO и Диема Вижън има, но те не са в очаквания от операторите обем и “лоялност” към марката. Но това не е проблем толкова на некачествено съдържание, колкото на “богатия” избор от “безплатни” филми, достъпни за родните потребители. Впрочем при изчисляването на месечния абонамент за платен филмов канал дистрибуторите на съответното съдържание заложиха на сравнението с дневните наеми на видеокасети от кварталните видеотеки, чийто брой обаче междувременно силно намаля под комбинирания напор на безплатни филмови канали, показващи по-стари или по-нови филми, и многобройните нелегални сървъри за сваляне на филми и музика. И макар че много от тях бяха затворени или ограничиха достъпа след съвместните акции на полицията и BSA, все още по локалните сървъри на LAN операторите, както и чрез системите за споделяне на файлове тип torrents по-напредналите потребители все още се снабдяват с най-новото на този пазар. А останалите абонати едва осигуряват критична маса за стартиране на подобен проект.
Впрочем тези проблеми се отразяват и при преговорите на компаниите, желаещи да закупят от западни доставчици на видеосъдържание последните хитове от световното кино, като се предлагат по-нискокачествен сигнал, съпоставим с това на домашното VHS видео. Този недостатък е особено видим на фона на растящата употреба на плазмени и LCD телевизори, които могат да приемат сигнал с висока разделителна способност. Затова третият компонент при определяне КПД на Triple Play е качеството на съдържанието.
Безжичните мрежи влизат в играта
По стечение на обстоятелствата компаниите, притежаващи кабелна инфраструктура, първи започнаха да внедряват реално стратегията Triple Play. Но това не означава, че пътят на безжичните оператори към този пазар е затворен. Ето някои аспекти от използването на безжичните технологии в „тройната игра”.
Позволява ли сегашното ниво от развитието на технологията широколентовият безжичен достъп (ШБД) да се разглежда като реална алтернатива на кабелните мрежи (ADSL2+, PON или Ethernet) при предоставяне на услуги за предаване на глас, данни и видео по един канал?
Техническите възможности на съвременните ШБД мрежи позволява да се предлагат услуги Triple Play. Основно препятствие в конкуренцията с кабелните системи е това, че безжичните решения, предназначени за предоставяне на масови телекомуникационни услуги, засега не са подходящи за индивидуални потребители — както по икономически параметри, така и заради сложността на инсталацията на абонатните комплекти. ADSL модем се продава за 50–100 долара и той може да бъде инсталиран самостоятелно от потребителя примерно за половин час. Ethernet адаптерът или вече е вграден в персоналния компютър, или монтажът му също не отнема над половин час. А най-евтините абонатни устройства (CPE) за системи с ШБД струват не по-малко от 300 долара, като техният монтаж и настройка обикновено изисква екип от специалисти.
Как могат да се изменят бизнес моделът и стойността на разгръщане на услугите Triple Play, ако операторът реши да се възползва от безжична инфраструктура за достъп?
Днес използването на ШБД системи за предоставяне на такива услуги е целесъобразно само ако няма друг начин за предлагането им. В частност, решенията ШБД се прилагат в студентски капмуси или в случаи, при които услугите са ориентирани към бизнес потребители, предявяващи повишени изисквания към тяхното качество.
Когато става дума за предаване на видео и глас по един канал, особено значение придобиват механизмите за цялостно управление на качеството на услугата от край до край и пропускателната лента. Как се решават тези въпрос в ШБД мрежите?
Съвременните мрежи за безжичен достъп имат всички необходими механизми за обезпечаване качеството на обслужване в безжичния сегмент. Освен това те лесно се интегрират с останалата част от мрежата на оператора за поддръжка на цялостно ниво на обслужването. Например системата SkyMAN има мощни механизми за подбор и приоритизация на трафика, а сортираният трафик се предава в мрежата чрез няколко опашки от пакети. Операторът може да задава ограничения на скоростта на предаване за различните типове трафик. Системата е основана на IP технологии, затова лесно се интегрира с мрежата за предаване на данни на телеком оператора. В близко време ще бъде реализирана поддръжка на многоадресно излъчване на IP multicast.
Ако производителите на ШБД оборудване все пак планират да участват в проекти Tripple Play, как ще решат проблема с „ценовия праг” за крайния абонат?
Стойността на абонатния комплект за ШБД е основен ограничаващ фактор за тяхното внедряване. Постигане на достъпна цена е една от основните цели на WiMAX форума (стандартизация и обезпечаване съвместимост на оборудването на IEEE 802.16 от различни производители) и понижаване стойността на абонатните комплекти. Подобна бе и ситуацията с оборудването Wi-Fi. Поддръжката на индустрията за една или друга технология е ключ за поевтиняване на готовите продукти. Надеждите са, че по отношение на системите за ШБД това ще стане за една – две години.
Бог от телевизора
Разнообразни технически приспособления се използват от векове. Още древните гърци са удивлявали зрителите с неочакваната поява на „бог от машината”, а в последващите епохи спец-ефектите са се прилагали повсеместно. Днес в изкуството се зароди течението „медия-арт”, чиято особеност е използването на нови технологии и мултимедийни възможности на театрална сцена. Това направление стана много популярно на Запад.
Най-яркият представител на медия-арта е испанският „кибер-артист” Марсел.ли Антунес, един от основателите на театъра La Fura Dels Baus. Той представи забележително шоу при откриването на Олимпиадата през 1992 г. в Барселона. Няколко години по-рано Марсел обиколи Европа с мултимедийния си спектакъл „Афазия”, в който роботи, екрани с видеоинсталации и актьори, облечени във футуристични доспехи, показват нова интерпретация на Омировия мит за Одисей.
(13.11.2006)
