Има ли перспективи интеграцията на WiFi с клетъчните мрежи?

Едва ли са много хората, интересуващи се от комуникации, които биха отрекли, че безжичните локални мрежи и клетъчните системи днес изживяват бурно развитие. В стотици градове по света тези два типа мобилна инфраструктура съществуват паралелно, предлагайки десетки нови, често конкуриращи се услуги. Затова изобщо не е чудно, че темата за интеграцията между тях все по-често излиза на преден план на конференции и в дискусии за бъдещето на бранша. Този следващ етап на мобилна съвместимост вече се сочи като най-голямото предизвикателство пред компаниите за мобилни услуги след изграждането и закъснелия старт на третото поколение клетъчни платформи. Какви са перспективите и предизвикателствата пред този нов сегмент от пазара? Кои компании разработват подобни решения и какви услуги ще се предлагат чрез новите конвергентни мрежи? Александър Александров Интеграцията между WLAN инфраструктурата и клетъчните комуникации едва ли е най-добрата перспектива за мобилните оператори, които поне на пръв поглед виждат в нея възможност за понижаване на приходите им чрез прехвърлянето на много от разговорите към евтините WiFi мрежи. Един бърз поглед към последните разработки на производителите на мобилни устройства, както и към случващото се в някои големи градове в Западна Европа и САЩ обаче показват, че този процес вече е започнал да се случва. WiFi технология бе планирана първоначално като средство, подходящо за корпоративни потребители, използващи своите лаптопи в кафенета и други публични места. Посланията към посетителите на последната 3GSM конференция от страна на голям брой производители на крайни устройства и оборудване, обаче подкрепят тезата, че бързо развиващата се WiFi мрежа може да се окаже много по-печеливша, ако бъде интегрирана в мобилните телефони. Въпросът е какво ще спечелят корпоративните и частни клиенти от въвеждането на стандарта 802.11 b, познат като WiFi (Wireless Fidelity) в мобилните телефони. Според някои специалисти от телекомуникационния бранш ползите ще са десетки, започвайки от възможността за значителни спестявания от внедряването на услугата Low Cost Routing в крайните устройства, през увеличаването на капацитета за пренос на данни, когато потребителят е в обсега на WLAN инфраструктурата, до десетките нови услуги и възможности за интеграция с фирмените информационни системи. Основните фактори за навлизането на интегрирани WLAN-to-Cellular системи и услуги са в бързо разширяващото се покритие на WiFi мрежите, както и в обособяването им в големите населени места. Това създава чудесни условия за определяне и управление на таргет групи при въвеждането на нови мобилни услуги, а това вероятно ще увеличи интереса на рекламните агенции, масмедиите и редица други сектори към интегрираните мрежи. WLAN устройствата предлагат значително по-големи възможности за пренос на данни в сравнение с клетъчните телефони. Те обаче имат много по-ограничен обхват и базовите станции за WiFi като правило са концентрирани в гъсто населени региони с високо потребление. Клетъчните телефони, от своя страна, имат много по-малки проблеми с покритието. И все още не е ясно в каква степен тази тенденция ще се промени с налагането на клетъчните платформи от трето и четвърто поколение. Затова интегрирането на двете технологии и създаването на работещи модели в тази насока остава според много специалисти е най-доброто решение, за повишаване функционалността и достъпа до услуги. В България технологията WiFi се използва традиционно от доставчици на Интернет услуги, а през последните години се наблюдава и увеличаване броя на корпоративните безжични локални мрежи. Засега обаче изграждането на WiFi мрежи за обществен достъп у нас е далеч по-слабо развито от практиката в Западна Европа и САЩ, а работещите “горещи точки” (hotspots) се броят на пръсти дори в големите ни градове. Бързото развитие на телекомуникационния сектор, напредналата либерализация, окрупняването и навлизането на свежи инвестиции обаче дават възможности за ускорено изграждане на такава инфраструктура. Още повече, че в случая не става въпрос за някакво имагинерно и неосезаемо за обществеността обединяване на различни услуги и радиочестотен спектър. Става въпрос за качествено нова възможност за развитие на мобилните комуникации в посока, която на Запад е предпочитана от много потребители поради лесната употреба дори от обикновени потребители, както и от много корпорации заради улесненото управление и намалени разходи за поддръжка. Voice over Wireless LAN е технологична концепция, която има потенциал за постигане на по-добра продуктивност на системата, по-добра съвместимост, както и за по-ниски цени на мобилната комуникация. От няколко години технологията се използва в САЩ, където обаче високите цени на VoWLAN устройствата отблъснаха масовия потребител и доведоха до пренасочването на тази нова технология предимно към някои специализирани сфери, като например здравеопазването, където навременната комуникация е от критично значение. Интеграцията на VoWLAN и клетъчните мрежи дава възможност за промяна на статуквото и възстановяване на интереса на масовия потребител и бизнеса. И това действително се случва. Според изследване на Forrester днес над половината от запитаните представители на северноамерикански корпорации са заинтересувани от инвестиране в платформи, интегриращи WiFi с клетъчните системи. Интересът им е продиктуван преди всичко от очакваните по-ниски цени на новите устройства от предлагащите се на пазара VoWLAN апарати. Въпреки това пазарните анализатори не очакват значително навлизане на тази нова технология преди 2007 г., тъй като компаниите все още търсят сигурност и надеждност от устройствата за гласова комуникация и рядко се съгласяват да рискуват, избирайки неналожили се технологии. Според друг доклад – на Pyramid Research, озаглавен “Бъдещето на мобилния глас”, постигането на съвместимост между технологиите за пренос на глас през безжични LAN инфраструктури и клетъчните мрежи ще бъде ключов фактор за обособяване на един нов пазар. Оценяван в момента от аналитичната компания на 500 млрд. долара, той тепърва ще се разраства. Според авторката на доклада Светлана Исаева, причината за големия потенциал на тази технология е фактът, че към настоящия момент показателят ARPS (Average Revenue Per Subscriber – средна стойност на приходите от един абонат) при гласовите комуникации спада с бързи темпове и интеграцията може да се окаже добра алтернатива за много от операторите. Още повече възможности може да създаде тя при преноса на данни, където цените все още не са започнали да падат, а всеки ден се появяват нови услуги. Според анализаторите, мобилните оператори ще трябва да реагират бързо, интегрирайки мрежите си с новите преносни инфраструктури като безжични локални мрежи и да се придвижат към мобилни VoIP услуги. В противен случай те рискуват да загубят територия от фиксираните оператори, които планират агресивно интегриране на новите и леснодостъпни мобилни услуги в тяхното портфолио. “По наше мнение, мобилните оператори могат да изпуснат влака, ако техните преносни мрежи не бъдат трансформирани своевременно, включвайки интеграция с WLAN, както и с други нови технологии” – се казва още в пазарния анализ. За разлика от компаниите за клетъчни услуги обаче, производителите на крайни устройства и оборудване все по-активно налагат концепцията за интеграция на двете платформи. В относително новия сегмент вече се включиха някои от най-големите играчи в бранша. Още през 2003 г. Motorola, T-Mobile и Nokia обявяват готови разработки на крайни устройства, поддържащи едновременно клетъчна комуникация и връзка с традиционната LAN инфраструктура. Тогава Nokia показа новия си комуникатор 9500, насочен към корпоративните клиенти, който за времето си представляваше впечатляваща комбинация от преносим компютър и GSM апарат. Едно от предимствата му е, че предлага поддръжка на голям брой стандарти, включително GSM, GPRS, 802.11 b и Bluetooth. Почти по същото време Motorola пусна нов смартфон от фамилията MP, който също поддържа едновременно комуникация с клетъчни и WiFi мрежи. Моделът MPx е насочен към бизнеса, но за разлика от комуникатора на Nokia, не поддържа толкова разнообразни възможности за безжична връзка. От няколко години Motorola работи активно и с компаниите Avaya и Proxim за развитието на интегрирани приложения. Avaya и Proxim произвеждат WLAN оборудване, което вече се поддържа от мобилните устройства на Motorola. Трите компании са създали единна платформа, наречена Converged Mobility Solution. Преди около две години 14 други корпорации от сектора създадоха обединение, наречено UMA (Unlicensed Mobile Access), което има за цел да създаде спецификации за поддръжка на мобилен пренос на глас и данни през фиксирани безжични LAN-ове и конвергенция между WLAN и клетъчни мрежи. Освен Nokia, Motorola и T-Mobile, сред участниците в алианса са имена като Sony Ericsson, Siemens, Cingular и други. Според публикации в западната технологична преса, целта на UMA алианса е да бъде популяризирана сред потребителите възможността за комуникация чрез прехвърляне между техните клетъчните мрежи и безжичните локални мрежи в домовете и офисите им с двустандартни мобилни устройства. Сред първите апарати, интегриращи двете форми на комуникация, са също IPAQ 6315 на Hewlett – Packard и MDA III на T-Mobile. Преди около две години T-Mobile стартира пилотен проект в един германски университет, тествайки възможностите за развитието на услуги, съвместявайки работата в различни мрежи. Тогава екипът на компанията успя да създаде многоплатформена система, базирана на интеграция между технологиите GPRS, WCDMA (Wideband Code Division Multiple Access) и 802.11. Ангажирането на водещи имена в бранша дава ясен знак, че пред интегрираните WLAN-to-Cellular решения има бъдеще. От гледна точка на производителите на оборудване интеграцията между двата стандарта означава редица предизвикателства - от работещи приложения за пренос на глас през безжични IP мрежи, през създаването на устройства, поддържащи повече стандарти, до възможността за автоматично прехвърляне на разговор от едната към другата мобилна мрежа, без той да бъде прекъснат. Те са поставени пред редица нови трудности от процеса на създаване, тестване на устройствата до преодоляване на свързаните с интеграцията технически проблеми. Още повече, че за разработчиците на крайни устройства това може да означава промени в цялостните планове за бъдещото продуктово портфолио. Причината е, че възможностите на едно устройство да комуникира с различни мобилни инфраструктури винаги се отразяват на цялостния дизайн и функционалност. От това дали телефонът ще поддържа или не даден стандарт зависи например какъв ще бъде дисплеят му, дали ще има qwerty клавиатура, както и с какъв пакет от софтуерни приложения ще се предлага. По тази причина производителите на оборудване вероятно се нуждаят от повече информация и анализи за навлизането на WiFi мрежите, както и за потребителските нагласи и очаквания от интегрираните решения. Така те могат да включат интегрираните устройства в дългосрочните си продуктови планове. Същественото в случая е, че не става въпрос единствено за по-евтино маршрутизиране на разговорите – възможност, която доведе до началния интерес към WLAN-to-Cellular интеграцията. Става въпрос за работа в условията на съвместимост на цял спектър от нови приложения, включително мобилни виртуални частни мрежи, достъп до корпоративни ERP и CRM системи и други форми на интеграция с фирмените информационни и комуникационни системи. Още повече, че от интегрираните WLAN-to-Cellular системи се очаква да се справят както с преноса на глас, така и на данни. Това означава, че за да предложат качествени решения, производителите трябва да вземат предвид огромен брой странични фактори. Според много от специалистите обаче, „Свещеният Граал“ на интегрираните телефонни технологии все още си остава постигане на степен на съвместимост, позволяваща възможност потребителят да се прехвърля от състояние на VoIP – разговор през фирмената или домашна WLAN мрежа, към GSM или CDMA инфраструктура, поддържана от неговото устройство, в момента когато напусне обхвата на WLAN – антената. При това прехвърлянето трябва да става без прекъсване на услугата. Следващото технологично предизвикателство е вероятно ще е свързано със създаването на условия за LCR (Least Cost Routing) управление на комуникациите. Тази функционалност е обещана от производителите на оборудване още преди няколко години. Това означава, че интегрираната система ще трябва да предлага интелигентно маршрутизиране на комуникациите, избирайки винаги този вид мрежа, който при съответните обстоятелства е по-евтин, по-оптимизиран и естествено, достъпен в дадения момент. Да допуснем, че водите разговор по клетъчния си телефон, вървейки по улицата, и в следващия момент влезете в заведение, което предлага WiFi покритие. Докато разговорът продължава, вашето клетъчно устройство ще трябва да го прехвърли автоматично от клетъчната мрежа към WLAN инфраструктурата, без това да повлияе на качеството на връзката. По този начин вие ще спестите пари и едновременно с това ще си гарантирате удобството на непрекъсваемост на услугата. От технологична гледна точка е важно да бъдат определени изискванията за конвергентна работа на стандарта 802.21, за да отговори на различните видове сценарии на потребление, особено за гласови комуникации. 802.21 е стандарт на IEEE, създаден специално за конвергентна работа на мрежи, базирани на фамилията 802 с различни от тях системи. Сред най-важните изисквания са качество на услугата (QoS), непрекъсваемост на услугата/сесията, сигурността, както и способността за достъп през мобилен клиент. При VoIP комуникация, базирана на съвместното използване на WLAN и клетъчна мрежа, изискванията включват закъснение по-малко от 40 милисекунди, загуби под 0,5%, непрекъсваемост на услугата, както и гарантиране на нивото на сигурност. Докато двата вида базови станции, изграждащи различните клетъчни мрежи са независими, остават предизвикателствата пред разработката на по-добри интегрирани крайни устройства. Възможността за работа с различни стандарти означава за производителите решаване на някои задачи, свързани както с дизайна на предавателите, така и на интерфейса от типа ADC/DAC. Новите устройства ще имат сложната задача да използват WLAN стандарта, докато потребителят се намира в обхвата на WLAN базова станция, но когато той излезе извън този обхват, устройството ще трябва да осъществи връзка с клетъчната мрежа. В обратната ситуация, докато устройството комуникира през клетъчната мрежа, постоянният мониторинг на WLAN – честотите ще трябва да позволява автоматичното му превключване и преминаването на разговора през по-евтината WiFi мрежа. Допълнителни трудности са свързани с факта, че мобилният терминал ще трябва да може да осъществява комуникация не само с един, а с разнообразни клетъчни платформи, стандартизирани от щатския ANSI, IEEE или 3GPP (3rd Generation Partnership Project), включително GSM, EDGE, GPRS, W-CDMA и др. Затова при опита да се осъществи интеграция между толкова много стандарти трябва да бъдат изпълнени голям брой условия, включително такива за повишени изисквания за работа на предавателя, както и за консумирането на енергия. Това означава, че за да бъде създаден многостандартен мобилен терминал, който ще изисква множество отделни канали за предаване и приемане, общият брой на компонентите би могъл да нарасне значително. А като се вземат предвид цената и пространството, който ще изисква увеличеният брой канали, архитектурата може да се окаже несъответстваща на пазарните нужди. За да бъде произведен мобилен терминал, който е на приемливо ниска цена, трябва да бъде разработена някаква форма на интегриран чипсет. Освен това практиката досега показва, че такива многостандартни устройства изразходват значително повече енергия и често се нуждаят от по-голяма изчислителна мощ. Още по-големи ще са трудностите във връзка с плановете на някои компании за разработването на антени, които да обслужват всички използвани стандарти в дадена конвергентна мрежа. За производителите на оборудване обаче това може да се окаже много трудно по две причини. Първо, произвеждането на антена с необходимия диапазон (880 – 2483,5 MHz) е значително по-сложно, тъй като антените са оптимизирани за работа с определени честоти и например антена, оптимизирана за GSM комуникация, би разредила сигнала във WLAN диапазона. Второ, с по 4 канала за предаване и за приемане ще бъде много сложно модулът да бъде в една-единствена антена. Това означава, че поне засега операторите ще продължават да използват няколко различни типа антени. Според представители на бизнеса каквото и да се случи, сигурното е едно – интегрираното използване на WLAN и клетъчни мрежи ще доведе до нова култура на потребление. Процесът ще създаде редица нови възможности пред разработчиците на приложени и може би ще предизвика нова война за пазара на приложения за мобилна електронна поща. Война, стартирала с лесните за използване, наподобяващи пейджър комуникатори, през по-усъвършенстваните WiFi устройства, CDMA и GSM апаратите до интегрираните мобилни терминали от ново поколение. Комуникациите се променят и за днешните младежи отдавна няма разлика дали комуникират с връстниците си, използвайки месинджър, електронна поща или някоя VoIP програма. Следващата стъпка ще бъде направена, когато те престанат да обръщат внимание дали докато комуникират в къщи, в училище или по улиците. Затова интеграцията на двата бързо развиващи се комуникационни сегмента днес не е просто въпрос на спестяване на пари чрез намаляване на сметките към мобилните оператори, а задължително условие за появата на нови услуги и развитието на NGN комуникациите.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.