Skip navigation
IDG.bg PC World Computerworld CIO CFO Networkworld Business How Кариерна зона
вход регистрация бюлетини

Връзката на мрежите – ключов фактор за разнообразието от телелом оферти

Networkworld България - брой 2, 2006 г. / Съдържание
369 прочитания, 0

“Сега действащият закон не определя пазар за взаимно свързване на обществени далекосъобщителни мрежи. Това доведе до създаване на дисбаланс на пазара на далекосъобщителни услуги в България. В държавите-членки на Европейския съюз пазарът за взаимно свързване е основният регулиран пазар на далекосъобщителни услуги, който се създава, анализира и оценява в съответствие с принципите за отговорност на обществените далекосъобщителни мрежи, известни още като Open Network Provition. Тези принципи характеризират и пронизват целия пакет от директиви и други актове, с които трябваше да хармонизираме българското законодателство още към януари 2003 г. съгласно Европейската регулаторна рамка 1998-2000 г.”, изказването е на народния представител Евгени Чачев и е направено от парламентарната трибуна в рамките на двадесет и петото заседание на 40–то Народно събрание, състояло се миналия септември. Според Чачев съществуващата празнота в правната уредба на сектора “като че ли умишлено лишава независимия регулаторен орган от необходимия регулаторен механизъм за налагане на средства за въздействие чрез специфични задължения и за мобилните оператори със значително присъствие.” Народният представител и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството уточни, че такива законови средства за въздействие могат да бъдат публичност на цени за взаимно свързване, регулиране на крайните цени за терминиране на трафик в такива мрежи, както и прилагане на правила за определяне на цените към крайните потребители с оглед проверка на разходите за предоставянето им. Предлаганите от Евгени Чачев регулаторни механизми ни най-малко не са измислени от него или от експерти от българската секторна администрация. Подобни практики вече има в повечето национални законодателства на страните – членки на Европейския съюз, включително Белгия, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания, Унгария, Полша, както и в някои страни, извън евросъюза, сред които Румъния и Турция, коментират запознати с международните постижения на правото в далекосъобщителната област. Припомняме, че Комисията за регулиране на съобщенията прие първото типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване на БТК с алтернативните оператори едва в средата на 2004 г. С текстовете бяха определени и сумите, които новите участници на пазара трябваше да плащат на националния телеком за минута разговор през неговата мрежа. Повечето от новите оператори обаче възразиха срещу посочените в документа условия и в края на същата година регулаторният орган преразгледа типовото предложение, налагайки значително по-ниски цени за взаимна свързаност. Това, което притеснява бранша е, че промените забавиха допълнително процеса по свързване на мрежите. Още повече, че според представители на повечето нови телекомуникационни оператори, както и на браншовите организации факторът “време” имаше огромно значение за развитието на конкуренцията в бранша. Този въпрос беше в основата на споровете между представителите на бранша и правителството по време на обществения дебат, предшестващ приемането на действащия сега Закон за далекосъобщенията през 2003 г. Позицията, подкрепена от повечето алтернативни оператори тогава, се базираше на разбирането, че, за да може българският потребител да получи възможно най-ефективни и качествени далекосъобщителни услуги, е необходимо не само да бъде осигурен конкурентен достъп до последната миля, а и взаимно свързване на мрежите и разходноориентирани цени за всяка услуга на оператор, предоставяна в условията на значително въздействие върху пазара. По-важното беше, че това трябваше да стане колкото може по-скоро. Като аргумент представителите на бранша уточниха, че всяка година или дори по-малък период от време, в който новите оператори не са получили възможност да развият дейността си, намалява шансовете им в последствие да успеят да се включат на един толкова динамичен и зависещ от появата на нови технологии пазар. Искане, с което обаче администрацията до голяма степен не се съгласи. А три години по-късно процесът по взаимно свързване продължава да се случва прекалено бавно, което не само рефлектира върху възможността за старт на бизнеса на новите оператори, но и върху възможността на потребителите да получат по-богат избор и съответно услуги на по-конкурентни цени. Значението на взаимното свързване е особено голямо не само защото практиката в Европа и по света показва, че това е най-динамичният съобщителен пазар, но поради факта, че от неговото регулирано отваряне пряко зависи създаването и развитието на конкуренцията както в сегмента на инфраструктурата, така и в сегмента на услугите. От друга страна, конкуренцията в услугите е немислима без конкуренция в инфраструктурата, което прави още по-голямо значението на процеса по взаимно свързване на далекосъобщителните мрежи. В този смисъл условия за осигуряване на пазара на взаимно свързване на мрежи с неговите разновидности и свързани дейности, като достъп до абонатната линия, съвместно ползване на помещения, съоръжения и други средства, са от особена важност за установяване на ясни правила за конкуренция в далекосъобщителния сектор. Именно поради това един от най-съществените въпроси, възникнал в процеса на либерализиране на националните телекомуникационни пазари, е как да се гарантира на новите участници възможност за достъп до традиционните, вече установили се на пазара фирми. Единият модел – чрез запазване на държавната собственост върху телекомуникационната инфраструктура и гарантирането по този начин на равноправен достъп на всички играчи до нея не е предпочетен от повечето администрации по света, поради изключителната динамика на бранша. Остава въпросът: ако националният телеком съществува едновременно в качеството си на равноправен участник на пазара и на собственик на бившата държавна далекосъобщителна инфраструктура, как чрез регулаторни механизми той да бъде принуден да даде достъп на конкурентите си до своите абонати, за да могат последните да имат избор. Според много от представители на бранша при приемането на сега действащия Закон за далекосъобщенията такива механизми не бяха ясно установени. Което означава, че в момента несъвършенство на законовата уредба допринася за създаване на сериозен дисбаланс в установяващите се пазарни отношения между далекосъобщителните оператори и потребители от една страна, и от друга, действащите на този пазар установени оператори. Това съответно се отразява негативно върху ценовата политика на всички както при предлагане на услуги на едро, така и на дребно. Губещи в крайна сметка остават крайните потребители, които нямат възможност да получат достъп до по-разнообразни услуги при конкурентни цени. Освен това отсъствието на ясни механизми в нормативната уредба за определяне и анализ на пазар за взаимно свързване е в несъответствие с европейското секторно законодателство и в частност с Директива 97/33/ЕС за взаимно свързване в телекомуникацията с оглед осигуряване на универсални услуги и взаимодействие чрез прилагане на принципите за отвореност на мрежите, твърдят експерти от бранша. Според този документ пазарът за взаимно свързване би трябвало да прерастне в шест нови пазари на услуги на едро, което е важна част от бъдещото развитие на сектора. Което означава, че забавянето на процеса по взаимна свързаност, както и неясните според някои специалисти правила за неговото регулиране могат да окажат сериозно отрицателно въздействие както върху динамиката на развитие на бранша и конкуренцията в него, така и на хармонизирането на българското законодателство с това в Обединена Европа.

(04.04.2006)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Връзката на мрежите – ключов фактор за разнообразието от телелом оферти "



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2012 съгласно общи условия за ползване