Skip navigation
IDG.bg PC World Computerworld CIO CFO Networkworld Business How Кариерна зона
вход регистрация бюлетини

Мрежи от ново поколение IMS и VOIP: да преодолеем предизвикателствата

Networkworld България - брой 2, 2006 г. / Съдържание
1584 прочитания, 0

Какви са днешните притеснения на управителите на телеком операторите? Приходите не се покачват и дори спадат в основните продуктови линии. Конкуренцията на всички пазари се увеличава, а компании като Google и Skype създават съвсем нов вид конкурентна среда. Разходите са твърде високи, затова е необходимо решение сега, в момента. И това решение може би се казва IMS – IP Multimedia System. Няколко думи за концепцията. ИТ мултимедията е разработен първоначално от 3GPP, организационният комитет за UMTS вида 3G, и след това бе възприета от почти всички стандартизиращи обществени мрежи органи. 3GPP2, която разработи версия PMA2000 на 3G, вече е внедрена в ThaiSpan, която използва IMS като основа за разработваните стандарти за мрежа от ново поколение (Next Generation Network). След това тя бе взета и от ITU като база за нейния NGN стандарт, както и от Cable Multimedia Consortium, който също използва IMS за разработка на правила за преминаване на кабелните оператори към IP приложения. Стандартът поддържа разнообразни начини за достъп на крайните потребители до мрежовите услуги, включително GSM, WCDMA, CDMA2000, широколентов кабелен достъп и WLAN. Основна причина за този интерес към технологията е, че това е много гъвкава архитектура за предоставяне на IP приложения и особено на такива в реално време, независимо от вида на мрежата за достъп. Тя бе разработена за 3G, но заради начина, по който бе проектирана, на практика бе освободена от съобразяване с технологията за достъп, така че днес се използва както в безжичния свят, така и при фиксираните мрежи. Нуждите на потребителите Днес клиентите на телеком услугите изискват все повече от операторите. Те са все по-индивидуални, независими, информирани и затова приветстват услуги, ориентирани не само към практичните им, а и към емоционалните им потребности. Нови вълнуващи услуги или допълнения към съществуващите ще играят ключова роля в превръщането на комуникациите в непосредствено междуличностно общуване. По-богат опит на потребителите. Те вече получават през различни канали достъп до информация, забавления и друго съдържание. Телеком операторите имат възможност да интегрират и разширят мултимедийните си оферти чрез нови персонализирани услуги, ориентирани към отделния човек и към групи от хора. Удобство и лекота на използване. Всяка нова услуга трябва да се ползва естествено и интуитивно, за да има успех на масовия пазар. Днес абонатите ползват мобилни и фиксирани апарати, за да се обаждат на всякакви номера. Те очакват новите услуги да предлагат подобни удобства, независимо от вида на технологията за достъп, крайното устройство и местоположението на търсения абонат. Начинът на работа не трябва да се различава много и от вида на ползваните апарати. Взаимодействието между терминалите и операторите има ключово значение – крайните клиенти не трябва да се интересуват кой оператор са избрали техните приятели или бизнес партньори, те просто искат услугата да работи. Гласовата и електронна поща, мобилните телефони и безжичните LAN вече революционизираха начина за достъп до и на абонатите. Сега те търсят начин да управляват по-добре тази си “достъпност” и “откриваемост”, за да могат да контролират как, къде и от кого да бъдат “намирани”. Сигурна комуникация. Телефонните услуги станаха много надеждни и на практика са “имунизирани” срещу различни атаки, вируси и намеси, характерни за Интернет. IP базираните мултимедийни комуникационни услуги трябва да бъдат достатъчно сигурни за хората, които ги ползват, независимо дали си служат с мобилни или фиксирани терминали. Нуждите на предприятията Те винаги са търсели ценово ефективни решения, които да им дадат възможност да подобрят своя бизнес. Корпоративните потребители искат да имат контрол и гъвкавост при преместване, разместване или съкращаване на служителите Те имат и специфични изисквания по отношение на работата в екип, които осигуряват новите технологии. Например отдалечен служител е относително нов феномен, но бързо набира популярност. Работа от дома, от летището или докато е на път – много е удобно да имаш достъп до същите услуги както в офиса, включително записани файлове, адресни и телефонни списъци и др. Това позволява достигане на отдалечените работници с помощта само на един кратък номер, независимо къде се намират и с какво устройство разполагат. С нарастването на отдалечената работа и интернационализирането на бизнеса корпоративните служители имат нужда от интелигентни начини за съвместна работа с колеги от други страни, включително споделяне на файлове, онлайн дискусии по даден документ, схема, т.е. все едно се намират в една и съща конферентна зала. Нуждите на операторите По принцип телекомите търсят бърз и гъвкав начин да отговорят на новите бизнес потребности: Разгръщане на нови услуги и генериране на източници на приходи. След като проникването сред потребителите достигне точката на насищане, операторите се нуждаят от средства да разширят обхвата и възможностите на услугите, които предлагат, за да защитят досегашното ниво на приходи. Един от начините да се осигури развитието е да се разгърне пакетно комутируема инфраструктура, която позволява създаване и стартиране на нови междуличностни мултимедийни услуги. Това трябва да стане по такъв начин, че да се защити бизнес моделът на оператора и да се генерират нови приходи. Много телекоми ще се обърнат към външни разработчици, които да им доставят нов обхват от услуги, с които да посрещнат потребителските изисквания и да отговорят на жестоката конкуренция. Контролирани взаимоотношения с абонатите и бизнеса. Както фиксираните, така и мобилните оператори се сблъскват с феномена “смесване” на абонатната база, като проблемът се задълбочава след навлизането на новите доставчици, предлагащи евтини или дори безплатни разговори през Интернет. Един от начините за привличане и задържане на абонатите е предлагането на диференциация в области като персонализация, пакети от услуги, съвместно брендиране, B2B връзки, тарифи, еднократни пароли и, разбира се, гарантиране качество на услугата. Възможността за комплектоване на съдържание и услуги е начин за получаване на стратегическо предимство. Механизмите за създаване на добро партньорство с доставчиците на съдържание и на външни услуги трябва да са налице, за да може операторът да може да контролира взаимоотношенията със своите абонати и да управлява по подходящ начин новия бизнес модел. Съвместимост на услугите за масовия пазар. Опитът сочи, че създаването и разгръщането на масов пазар изисква стандартизирани решения, които позволяват съвместимост в няколко направления. Съвместимостта между терминалите е основа за създаване на удобства и усещане за прозрачност у потребителя към персоналните комуникации. В същото време взаимното свързване между операторите и съвместимостта на мрежите им са необходими, за да се осигури на потребителя свобода за роуминг в различните мрежи. Нуждите на регулаторните органи Отвъд собствените нужди на потребители и оператори има широк кръг от интереси, които трябва да бъдат обслужвани от обществените комуникационни системи- например в областта на защитата на потребителите, качеството на услугите, безопасността за здравето и сигурността. Регулаторните и стандартизиращи органи работят за това, IP базираните комуникации да обслужват различни и понякога противостоящи потребности на различни членове на глобалната общност. Сред специфичните проблеми могат да бъдат задължението за предоставяне на универсална услуга, номерационният план , преносимост на номерата, качество и надеждност на разговора, аварийните услуги, компенсиране на операторите, защита на личните данни и др. Анкети Въпреки че концепцията за IMS се възприема като перспективна от повечето оператори, не са много тези, които заявяват готовност да внедрят архитектурата веднага, показва изследване на Heavy Reading през есента на 2005 сред 136 доставчици на телеком услуги. Едва една четвърт от отговорилите смятат да инсталират в някаква степен IMS решение до края на 2006 г., а около 33% ще направят тази стъпка до края на 2007. Близо 20% са планирали преминаване към IMS след 2008 г., а около 15% изобщо не са правили такива планове. Все пак резултатите от подобни анкети невинаги се покриват с реалните действия, особено що се отнася до планираните действия на сектор като операторския, обяснява Граам Фини, старши анализатор в Heavy Reading. Интерес представлява и начинът, по който различният тип доставчици гледат на IMS архитектурата. Изследването показва почти еднакво отношение към внедряването сред мобилните оператори, фиксираните телекоми, новите алтернативни играчи и по-старите монополисти (вж. графика 1). По-ново проучване на същата компания относно мотивите за внедряване на IMS показва, че основният фактор за подобно решение е разбирането, че тази архитектура осигурява бързо и лесно пускане на нови услуги (вж. графика 2). Това е и основното обещание на IMS, макар че не се знае дали това ще проработи на практика. Във всеки случай това е едно решение, което ще даде отговор на всички притеснения, обявени от управителите на телеком операторите, особено по отношение на наситения пазар и спада на приходите от основните телеком продукти. Има интерес към стартиране на приложения, които комбинират различни елементи от различни приложения за създаване на съвсем нови видове услуги. Днешното състояние на IMS се оценява от операторите по различен начин. Според анкетата на Heavy Reading едва 10% от 92 запитани доставчици смятат, че IMS е добре дефинирана. С други думи, има широк набор от играчи, които са на мнение, че има още много работа по отношение на тази спецификация, като съмненията се разпростират и върху начина, по който IMS ще бъде внедрена и кога точно да стане това. Според стандартизационния комитет обаче IMS трябва да се разглежда като широка спецификация, но телекомите смятат, че има още ужасно много неща за изчистване. Освен концепцията за IMS, на анализ са били подложени и мненията, битуващи сред операторите по отношение изобщо към VoIP, което е част от цялостната IMS система. Според анкетата телекомите идентифицират много пречки пред внедряване на VOIP в техните мрежи. А VOIP е обикновена услуга, за разлика от сложния IMS базиран набор от приложения. Фактът, че операторите виждат толкова много бариери пред VOIP, което е реална услуга, с която те трябва да се справят, означава, че те разбират какви са проблемите, а това показва и част от пречките, с които ще се сблъска и IMS (вж. графика 3) Основни мрежови елементи на IMS - Шлюз за достъп Gateway (AG): Този мрежов елемент осигурява интерфейс между радиомрежата и IP базираната мрежа. Мрежа за достъп (AN): Това е радиочастта от мрежата. Breakout Gateway Control Function (BGCF): Controls resources allocation to IP sessions Call Session Control Function (CSCF): Provides control and routing function for IP sessions. Foreign Agent (FA): Advertises itself to mobile stations in serving area. Provides registration information to Home Agent. Forwards packets from mobile to Home Agent. Home Agent (HA): Tracks current Foreign Agent serving the mobile. Forwards packets to current FA. Home Subscriber Server (HSS): Can take the place of a HLR in all-IP network. Contains AAA function and other databases Media Gateway (MGW): Provides interface for bearer traffic between IP and PSTN Media Gateway Control Function (MGCF): Provides signaling interoperability between IP and PSTN domains – SIP to ISUP and vice versa Policy Decision Function (PDF): As IP networks, unlike TDM networks, assign network bandwidth and resources in real-time, the PDF’s role is to assign resources according to demand and QoS requirements. Position Determining Entity (PDE): While some mobiles can determine position independently, the PDE can provide assistance by way of location determination algorithms SIP Application Server: Represents a platform for SIP application development and operation.

(04.04.2006)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Мрежи от ново поколение IMS и VOIP: да преодолеем предизвикателствата "



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2012 съгласно общи условия за ползване