На пазара ще останат 3-4 големи оператора

Как оценявате състоянието на българския кабелен пазар към момента? Какво се промени и какво още трябва да се изглади преди влизането ни в ЕС?
В момента пазарът на предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез кабелна далекосъобщителна мрежа е силно конкурентен. В същото време реалната конкуренция налага на операторите необходимостта да разширяват кръга на услугите които предоставят, да повишават тяхното качество. На този фон потребителят получава възможност както да предпочете оператор, така и да избере измежду множество услуги, предлагани от него - пакети от цифрови телевизионни програми, кабелен интернет, гласови телефонни услуги. Наред с това в момента е в ход един интензивен процес на консолидация на кабелния пазар. Това до известна степен променя ситуацията на него, с оглед уедряването му и възможността за наистина сериозни инвестиции както в нови технологии за развитие на мрежите, така и в по-широк набор от услуги. Разбира се, до влизането ни в ЕС остава още само една година, която за кабелните оператори ще бъде особено напрегната и то в няколко аспекта.
От една страна, в рамките на сроковете, предвидени в закона за далекосъобщенията и подзаконовите нормативни актове до 1 януари 2007 г. далекосъобщителните оператори, които изграждат мрежи в населени места над 3000 жители, ще трябва да положат мрежите си подземно. Това на практика изисква огромни инвестиции, каквито не всеки оператор може да направи.
От друга страна, тези изисквания за подземно полагане на мрежите, ще гарантират, че при изграждането на кабелните мрежи е налице спазването на определени технически и строителни изисквания. Това, от своя страна, ще повиши стойността на една такава мрежа и ще предостави на собственика й известна стабилност на далекосъобщителния пазар и след 2007 г. На практика в рамките на тези няколко месеца, които остават до началото на 2007 г., пред всеки кабелен оператор стои въпроса дали да продаде мрежата си или да остане на пазара, като направи необходимите инвестиции, за да приведе мрежата си в съответствие с нормативните изисквания.
Разбира се, нещата не са толкова прости, защото дори за големи оператори, които генерират големи обороти в момента, е почти непреодолима трудността да извървят цялата процедура по движението на строителните книжа и финализирането й с издаване на разрешение за ползване. Причините са много и различни.
На първо място съществен проблем е несъвършената нормативна уредба, която твърде фрагментарно, а в някои случаи и противоречиво урежда изграждането на кабелни далекосъобщителни мрежи. На второ място е липсата на еднакво прилагане на тази нормативна уредба в отделните общини. Там един оператор изгражда мрежата си, забавянето на документите е с месеци, а понякога и с години и липсват ясни правила и срокове, по които да се развива процедурата. Не на последно място е неадекватното поведение на БТК като стопанин на каналната мрежа. В крайна сметка това е една от възможностите за подземно полагане на кабелни далекосъобщителни мрежи.
Повече от година БТК не предоставя почти на никой кабелен оператор възможност да ползва каналната й мрежа. С всички тези проблеми кабелните оператори ще трябва да се справят за по-малко от година. Вярвам обаче, че браншови организации като АБКО, които обединяват операторите с обща воля за общи действия, са един от механизмите за по-ефективно решаване на общите проблемите в сектора.

Все повече кабелни компании заявяват, че няма да се стремят към създаване на медийно съдържание, а ще поставят акцента върху предлагането на комплексни услуги - интернет, телефон и т.н. В каква посока ще се развие тази тенденция и какви новости можем да очакваме?
Действително при големите кабелни оператори отдавна е налице процес на отделяне на медията от мрежата. За част от тях създаването на телевизионна програма за излъчване по кабел и сателит не е приоритет. От друга страна обаче има фирми, които пък се ангажират единствено със създаването на програми, предназначени за излъчване по кабел или сателит. Между другото, към такива програми интересът от чуждестранните инвеститори за последната година е почти толкова голям, колкото и към кабелните мрежи. Много от програмите, създавани в България за излъчване по кабел и сателит, вече са с чуждестранно участие или с цялостна промяна на собствениците. Сериозните кабелни оператори действително съсредоточават усилията си и насочват инвестициите си към предлагане на комплексни решения за крайния потребител. Като се има предвид, че кабелната далекосъобщителна мрежа, когато е изградена според изисквания и в съответствие с новите технологии, е перфектна среда за пренос и предоставяне на множество услуги, различни от телевизията, мисля, че е напълно реалистично да се вярва, че чрез кабелна мрежа голяма част от потребителите, навсякъде в България ще имат достъп до широк набор от услуги. Такава е например услугата Triple play, която включва трите комуникационни услуги - Кабелна телевизия, Интернет и Телефон и която в момента се предлага от повечето оператори в София. Системата Pay Per View (PPV) също се предлага от все повече кабелни оператори и намира все повече потребители. На практика почти всеки кабелен оператор с добре развита и модерна мрежа предлага освен набор от аналогови програми и друга услуга, свързана с приемането на цифрова телевизия, която предоставя несравнимо с аналоговата телевизия качество на звук, изображение и възможности за избор. Като цяло тенденцията за цифровизация и интерактивност на предлаганите от кабелните оператори услуги се развива и задълбочава, което от своя страна е предпоставка за наличието на една реална конкурентоспособност спрямо другите участници в телекомуникационния пазар.

Наблюдава се ясно очертано консолидиране в сегмента на кабелните оператори. Докога очаквате да продължи то и можете ли да посочите кои играчи ще останат?
Наистина в момента е в пълно развитие бурен процес на консолидация на кабелния пазар. Тенденцията е към края на тази година и в началото на 2007 г. да останат 3-4 големи оператора, които на практика няма да са единствено кабелни оператори, тъй като ще предлагат много и различни услуги през мрежите си. Този процес ще съвпадне и с новата регулаторна рамка в областта на далекосъобщенията, която се очаква да бъде приета с приемането на новия Закон за електронните съобщения. Според мен шанс и обективна възможност да останат на бъдещия пазар на телекомуникационни услуги имат само тези кабелни оператори, които се стремят не толкова да запазят постигнато до момента ниво на технологично развитие на мрежата си или достигнатия брой потребители, а онези, които насочват печалбата си в инвестиции, свързани с въвеждането на нови технологии в изграждането на мрежите си, оптимизирането на мрежите и предлагането на различни и разнообразни услуги на крайния потребител. Разбира се, интересът към този бързо развиващ се и конкурентен пазар сред чуждестранните инвеститори е голям и наличието на чуждестранни инвестиции, които на практика вече са реалност, ще направи още по-атрактивен пазара на далекосъобщителни услуги чрез кабелни далекосъобщителни мрежи.

Преди няколко месеца трябваше да бъде подписан договор с БТК за използването на каналната мрежа. Доволни ли сте от условията в него, ако не - защо и по кои точки? Кога ще бъде ревизиран? Как се спазва в момента?
Проблемът с ползването на каналната мрежа на БТК е с много по-сложна и отдавнашна история. Още през 2005 г. БТК се опита да постави всички кабелни оператори пред свършен факт, като ги задължи в рамките на срок, определен неясно от кого, да подпишат безпрецедентно неизгоден договор за това или да извадят мрежите си каналната мрежа. При това БТК беше наясно, че предоставянето на възможност за ползване на каналната мрежа е заложено като нейно специфично задължение за предоставяне на съвместно ползване на помещения и съоръжения с оглед положението й на оператор със значително въздействие върху пазара. Без да се съобрази с решението на регулаторния орган – КРС и в нарушение на законовите разпоредби БТК извади услугата “ползване на канална мрежа” извън кръга от услуги включени в кръга услуги за предоставяне на съвместно ползване. Цените им, от една страна, подлежат на регулиране от КРС, а от друга, по силата на самия закон, трябва да са разходо-ориентирани. Сега, след като чрез решение на ВАС вече е безспорно, че и ползването на каналната мрежа е част от услугата “съвместно ползване на помещения и съоръжения” за БТК съществува задължение да изработи и съгласува с КРС “Общи условия за ползването на подземната канална кабелна далекосъобщителна мрежа”.
Тези общи условия бяха предложени на обществено обсъждане от КРС в края на 2005 г. АБКО като сдружение, обединяващо най-големите кабелни оператори, чиито мрежи са разположени почти изцяло в каналната мрежа на БТК, изпрати свое становище по така предложените от БТК общи условия. Проблемът е не само неприемливата цена, която според мен, при тези параметри няма как да е и разходо-ориентирана, а и принципно променените условия, при които БТК предлага ползването на подземната канална кабелна далекосъобщителна мрежа.
Надявам се КРС да обърне внимание на направените многобройни забележки по тези общи условия и да реализира функциите си на регулатор като в кръга на правомощията, с които разполага и каквито ЗД й предоставя, ги върне с конкретни бележки. В сегашните общи условия на БТК има достатъчно очевидни клаузи, които не просто ощетяват кабелните оператори, но на практика препятстват възможността за развитие и изграждане на мрежите им съгласно изискванията, заложени в ЗУТ и другите подзаконови актове, които регламентират и дори създават конкретни задължения за това. Проблемът е, че дори простото забавяне или държането на този въпрос в безвремие работи в полза на БТК, каквато вероятно е и целта на бившия монополист.
 
Съществуват доста неясноти около правата за излъчване на цифрово съдържание от кабелните оператори. Как е уреден всъщност този въпрос? Кой доставя съдържанието и какви са вътрешните санкции за недобросъвестни оператори?
Съгласна съм, че цифровото разпространение на програми няма своето нормативно решение в Закона за авторското право и сродните му права. Това обаче незнайно защо фокусира вниманието на институциите и обществеността отново и единствено върху кабелните оператори, а оставя в сянка такива доставчици на услуги, които също предлагат цифрова телевизия или радио, но не чрез ползване на кабелна мрежа, а чрез предоставяне на цифрови приемници или по друг начин. От гледна точка на защитата на авторското право нещата би следвало да бъдат поставени за всички тях по еднакъв начин, но на практика това не е така. Според мен това е комплексен и сложен въпрос, който се нуждае от едно доста по-модерно нормативно решение, каквото настоящия ЗАПСП не предлага.
Кабелните оператори отдавна не са това което бяха през 90-те години на миналия век. Днес голяма част от тях работят с напълно уредени авторски права. И ако съществува някаква дискусия или въпросът за авторските права отново се отваря като нерешен проблем, то най-малък дял в това имат кабелните оператори. Конфликтните въпроси по-скоро са в принципното противоречие как нормативно да бъде решен въпросът за ефективна защита и справедливо заплащане на авторски права в условия на бързо развиващи се и разнообразни технологии, чрез които има възможност да се разпространява съдържание.
За съжаление, допирните точки между нас и сдруженията за колективно управление да права са малко. Отсъства диалог и желание за ефективно водене на преговори. В тази насока при скорошни разговори с министерство на културата АБКО поиска то да изиграе ролята на медиатор при сближаване на позициите между сдруженията на кабелните оператори и сдруженията за колективно управление на права.
Мисля, че имаме достатъчен капацитет и юридически обосновани предложения за въвеждането на най-успешни европейски и световни практики в ефективното реализиране на защита на авторските права, които надявам се ще бъдат разгледани внимателно.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.