Широколентови мрежи и услуги - “мит или реалност”

проф. А.Славински, Нов български университет Изграждането на “Информационно общество за всички” е важна задача на ЕС, за реализирането на която бе създаден план за действие eEurope 2005 със следните основни цели: “Стимулиране развитието на нови, надеждни и сигурни услуги, приложения и Content-бази, базирани на достъпна широколентова инфраструктура” Приетата през 2000г. в Лисабон стратегия на ЕС за развитие на информационната инфраструктура на страните членки фиксира оптимизиране и развитие съобразно следните условия: • Създаване информационно общество за всички; • Либерализиране на телекомуникационния пазар; • Подобряване на инициативата в регулаторната среда за начало на комуникационен бизнес; • Включване широки слоеве от обществото към новите технологии; • Създаване на нови работни места; • Преквалификация и образование; • Модернизиране и социалната защита; • Създаване на Европейска зона за разработка на нови ИКТ. e-Europe 2005, чието естествено продължение е инициативата i2010, ще осигури: • Неограничен достъп до съобщителните и информационните услуги; • Либерализиран пазар на съобщителни и информационни услуги; • Оптимално използване на ограничените ресурси; • Оптимално използване на съвременните технологии; • Използване на съобщителните и информационните услуги в процеса на обучението, административното обслужване на населението и за създаване на оптимална бизнес среда; • Премахване на цифровото разделение. От своя страна, планът i2010, наречен “Европейско Информационно общество 2010”, цели ускоряване на ръста и работните места в информационното общество и медийната индустрия. i2010 е комплексна стратегия за модернизиране и разгръщане на всички политически инструменти на ЕС, чрез които да се окуражи развитието на цифровата икономика: регулаторни, проучвания и сътрудничество с индустрията. Една от основните стъпки на Европейската комисия е да промотира високоскоростните и защитени широколентови мрежи, предлагащи на европейските граждани богато и разнообразно съдържание. Инициативата на Комисията i2010 набелязва 3 важни приоритета: - Създаване на отворен и конкурентен обединен пазар в ЕС за услуги на ИО. За поддръжка на технологичната конвергенция с “конвергенцията на политиките”, ЕК ще предложи политика за ефективно управление на спектъра в Европа (2005); модернизиране на правилата за аудио-визуални медийни услуги (края на 2005); актуализиране на регулаторната рамка за електронни комуникации (2006); стратегия за сигурно информационно общество (2006); комплексен подход за ефективно и съвместимо управление на цифровите права (2006/2007). - Увеличаване на ЕС инвестициите в проучвания в областта на ИКТ с 80%. Европа изостава в областта на ИКТ изследванията, инвестирайки само 80 евро на жител в сравнение с 350 евро в Япония и 400 евро в САЩ. i2010 посочва конкретни стъпки в тази насока, включително трансевропейски демонстрационни проекти за тестване на обещаващи научноизследователски резултати и интегриране на малките и средни предприятия в европейските изследователски проекти. - Промотиране на завършено европейско информационно общество. За премахване на пропастта в ИО между “имащи и нямащи”, Комисията ще предложи: План за действие за e-Government за ориентирани към гражданите услуги (2006); три ИКТ инициативи за подобряване “качеството на живот” (технологии за по-възрастните граждани, интелигентни автомобили, които са по-умни, по-сигурни и по-екологични, и цифрови библиотеки, които да направят мултимедията и многоезичната европейска култура достъпна за всички (2007); както и действия за преодоляване на географското и социално и “цифрово разделение”, чийто връх ще бъде европейската инициатива e-Inclusion (2008). Основни понятия свързани с широколентов достъп • Ключов фактор за реализиране на информационното общество; • Широколентов е достъпът, осигуряващ едновременно гласови, данни и видео услуги при онлайн свързаност; • ITU-T препоръка I.113 определя за широколентови мрежите които осигуряват скорост на предаване над 2 Mbit/s. Защо широколентов достъп? Обикновено под широколентов достъп масовият потребител разбира високоскоростен Интернет посредством xDSL, КТВ, или LAN. Но само по себе си свързването с Интернет на голяма група потребители през високоскоростен канал за връзка не би могло да има съществен положителен икономически ефект, както за доставчиците така и за самите клиенти. Ако разчитаме потребителите сами да решават какви услуги да ползват то най-вероятно те ще се ограничат до VoIP и видео конференции, като по-рядко пазаруване и търсене на информация. Най-честото занимание ще остане свалянето на музика, филми и играенето на игри в мрежа. Това не би могло да бъде проблем, ако достъпът до съдържанието е регламентиран и са спазени всички закони и процедури за защита на авторските права. От друга страна операторите трябва да осигурят защита на интересите на своите клиенти и техните лични данни и информация. Инициативите, целящи развитието на широколентовата инфраструктура, следва да адресират отделните категории участници на информационния пазар по различен начин: • държавата, администрацията и регулаторният орган; • операторите и доставчиците на услуги; • бизнес средите; • гражданите; • фирмите доставчици и производители на оборудване и софтуер. По какъв начин широколентовият достъп е различен? Широколентовата връзка по същество не е много различна от dial-uр достъпа. Оборудването е подобно - различен е само видът на модема – т.е. той позволява много по-бързо предаване и приемане на данни, в много случаи самата връзка се осъществява по същата телефонна линия. Табл. 1 Глобална e-Готовност Ранг, 2005 Ранг, 2004 Страна Точки, 2005 Точки, 2004 1 1 Дания 8.74 8.28 2 6 САЩ 8.73 8.04 3 3 Швеция 8.64 8.25 ..................................... 41 n/a Ямайка 4.82 n/a 42 42 България 4.68 4.71 43 45 Турция 4.58 4.51 ...................................... 63 61 Алжир 2.94 2.63 64 62 Пакистан 2.93 2.61 65 64 Азербайджан 2.72 2.43 Източник: IBM, Economist 05.082005г. Какво мога да правя с широколентовия достъп? • Имате 24-ва бърза интернет връзка • Плащате еднакви месечни вноски или плащате за трафик • Бързо сваляте софтуер и други файлове • Гледате онлайн телевизия • Провеждате видео конференции и разговори през интернет • Играете онлайн игри • И всичко останало, което сте правили с dial-up, но много по-бързо! Преглед на основните широколентови технологии Широколентовият достъп до Интернет (по-нататък в текста “широколентов достъп”) е единият от двата ключови фактора за реализиране на идеята за информационно общество. Той осигурява необходимите условия за масов достъп до редица нови услуги и приложения, недостъпни при обикновения теснолентов достъп. Широколентов се счита Интернет достъпът, осигуряващ едновременно гласови, данни и видео услуги, при онлайн свързаност и работни скорости, надвишаващи тези при dial-up. За условията у нас, с известна условност, може да се приеме 144 Kbps – скоростта на ISDN basic. ШИРОКОЛЕНТОВИ ИНФРАСТРУКТУРИ Жични широколентови инфраструктури - Цифрови абонатни линии – (Digital Subscriber Line - DSL) Технологията позволява гласовите услуги и тези за данни да споделят една и съща абонатна линия, използвайки многочестотен модем. Изключително подходяща за т.н. “последна миля” DSL съществува в няколко различни варианта (обикновено обозначавани с xDSL). Асиметричният DSL (ADSL) отделя значително по-широка честотна лента за потока от данни, насочен към клиента (upstream), и е подходяща за достъп до Интернет на домакинства или малки фирми. Обикновено се използва до 3 км от локалната телефонна централа. Вариантът SHDSL е симетричен (2x2 Mbps) и е удобен за неголеми бизнес потребители (напр. за достъп до Metro мрежа при липса на оптичен абонатен достъп). По-новите варианти ADSL2, VDSL са предназначени за значително по-високи скорости – до 50 Mbps и по-къси разстояния – напр. от 300 до 1000 м. Те са удобни за универсални приложения (вкл. видеоуслуги) и в някои случаи могат да бъдат сериозна алтернатива на оптичните влакна по отношение на “последната миля”. Поради своята специфика xDSL технологията използва мрежова конфигурация “звезда” и индивидуален достъп до всеки потребител. Това в повечето случаи осигурява достатъчно широка лента за всеки потребител. В момента DSL е най-популярната и най-бързо развиващата се технология за широколентов достъп (78% от потребителите в ЕС). Табл. 2 DSL покритие по страни до 30 септември 2005г. - Мрежи за кабелна телевизия В страните с развити мрежи на кабелни ТВ оператори тази технология е съществен конкурент на DSL. Аналогично на DSL се използва многочестотен модем за предаване на данни, съвместно с телевизионния сигнал. Поради спецификата на мрежата, много потребители са включени в даден участък от нея. В някои случаи това може да доведе до недостатъчна лента за всеки потребител и получаване на локални претоварвания. - Оптика до дома/офиса (Fibre-To-The-Home/Building/Curb - FTTH, FTTB, FTTC). Оптичните кабели осигуряват изключително висока лента на големи разстояния, използвайки светлинни вълни за пренасянето. В момента оптичните кабели са стандартното средство за изграждане на опорни мрежи, но масовото им използване в мрежите за достъп все още се възпрепятствува от сравнително високите начални разходи. По-масово тази технология се използва в хибридни мрежи от типа “оптика до уличния разпределителен шкаф” (FTTC), “оптика до сградата” (FTTB), където оптиката се използва съвместно с жични или безжични технологии (xDSL, FWA), осигуряващи крайната свързаност до клиента. Тази хибридна технология се развива непрекъснато, доближавайки оптиката до крайната точка на потребителя (“оптика до дома” - FTTH). - Комуникация по електрозахранването (Powerline Communication - PLC) Технологията е относително нова и използва за широколентов достъп съществуващите електрозахранващи кабели, отново на база многочестотни модеми. PLC е обещаваща алтернатива на останалите жични технологии за широколентов достъп, поради широкото разпространение на преносната й среда. Особено приложима е като допълваща FTTC и FTTB технологиите за хибридни мрежи. Основният проблем тук е интерференцията между електрозахранването и безжичните комуникации, което засега ограничава широкото й приложение. Безжични широколентови инфраструктури Те са перспективни при някои конкретни случаи: • когато се изисква бързо изграждане на мрежа при недостатъчно добре развита фиксирана инфраструктура; • когато се изисква се широка мащабируемост при минимални допълнителни средства; • когато се очаква непостоянство в търсенето от страна на клиентите (напр. честа смяна на потребителите). Съществуват различни варианти на тази група технологии, подходящи както за гъсто населени райони (широка честотна лента, разпределена между много потребители, разположени на малка територия) и за рядко населени райони (покрива се голяма територия, но честотната лента е по-тясна, което предполага и малък брой потребители). Фиксираният безжичен достъп (Fixed Wireless Access - FWA). Този тип включва няколко технологии, осигуряващи безжичен Интернет достъп от типа “точка-точка” и “точка-много точки” между фиксирани обекти. Технологията е удобна за бързо изграждане в райони, непокрити от фиксирани мрежи. Проблем са големият брой нестандартизирани решения, дължащи се както на различията между фирмите производителки, така и на разликите в разпределението на спектъра и лицензните ограничения в различните държави. Безжични LAN (Wireless LAN - WLAN или WiFi). Тази технология разрешава на потребителите нормално Ethernet включване към LAN на база безжична връзка. Съществуват няколко версии на стандарта за изграждане на WLAN - IEEE 802.11 (a, b, g…). Тази технология има ограничен достъп и разпределя около 50 Mbps честотна лента между потребители, разположени в района на една базова станция, т.н. “hotspot”. Типични приложения технологията намира на аерогари, хотели и т.н., но напоследък се използва и за обслужване на отдалечени райони без развита фиксирана мрежа. - Цифрово телевизионно разпръскване Системите за цифрово ТВ разпръскване в Европа ще се внедряват в трети (от 174 до 230 MHz) и четвърти/пети (от 470 до 862 MHz) телевизионни обхвати. В един стандартен ТВ канал може да се предават до 6 ТВ програми, както и допълнителна информация, като се използват специални методи за обработка на сигналите и оптимални статистически модулатори и кодиращи устройства. Приемането с портативна или мобилна антена ще изисква по-голям брой предаващи станции и по-голям брой канали или по-малък брой излъчвани програми в един честотен канал за получаване на определено покритие в сравнение с приемането с фиксирана антена. Портативното и мобилното приемане на програми от земни предаватели предлагат услуги за потребителите, които не се предлагат при разпространяването на програмите по кабел и спътник. Напоследък получава популярност един друг начин на приемане, който също трябва да бъде разгледан – ръчно портативно приемане – приемане с ръчно преносими устройства в затворено помещение, на открито с нормална пешеходна скорост и в движещи се превозни средства, подобни на GSM апаратите. Обединяването на ТВ приемника с мобилен GSM апарат създава възможност за реализация на нови видове връзки, интерактивна телевизия и скоростен Интернет. NOKIA произвежда специални комбинирани базови станции и терминални устройства за системата DVB-H. Те бяха демонстрирани на конференцията RRC-04. Когато се комбинира с IP, DVB-H технологията може да се използва за предаване на всякакъв вид цифрово съдържание, вкл. ТВ програми, музика, Интернет страници и игри. IP Datacast разширява типа на съдържанието, което може да се разпръсква и позволява приемането му чрез мобилен телефон. За предаване на ТВ програма с високо качество на малък екран е необходим канал със скорост между 128 Kbps и 384 Kbps. Това увеличава ефективността на радиоразпръскването и позволява излъчването на 50 до 80 ТВ програми от една мрежа. Конвенционалната цифрова телевизия (DVB-T), която е създадена за големи екрани и използва цифров поток със скорост от 3 Mbps до 5 Mbps, разпространява от 3 до 5 ТВ програми чрез подобна мрежа. - Сателитните технологии Обещаваща опция за слабо населени райони с недостатъчно развити фиксирани мрежи, където дава предимството за повсеместно покритие, бързо изграждане и често се явява много полезна в комбинация с наземните технологии. Основните проблеми тук са свързани с сравнително високото време за разпространение на сигнала, ограничената лента и високата цена на терминалните устройства. На фиг.2.2. е показана една прогноза за използване на сателитните връзки в ЕС до 2010 година, като е показано разпределението между разпространението на радио и телевизионни програми, Интернет и предаването на говор и данни. Фиг Използване на спътникови връзки в Европа (ЕС) - Мобилни мрежи В сравнение с предишните генерации третото поколение мобилни мрежи (3G) позволява по-високи работни скорости при пълна мобилност на терминалните устройства. Трето поколение мобилни комуникации ще предлагат допълнително обмен на видео, мултимедия и Интернет връзки. UMTS е един от вариантите на третото поколение. Все още внедряването на тези системи е ограничено. W-CDMA е подобен на CDMA, но използва по-широка честотна лента и използва променлива скорост на предаване за говор, видео, мултимедия и Интернет връзки. Някои оператори използват комбинирани технологии като EDGE (Enhanced Data rate for Global Evolution) върху съществуващите GPRS мрежи за да допълнят покритието в провинциалните райони. Някои оператори прилагат междинни варианти като технология 2.5G при която използват WLAN като опорна мрежа за да увеличат пропускателната способност на мрежата. Друг вариант са ограничените на брой комбинирани GSM/GPRS/W-CDMA терминални устройства, поддържани от някои оператори. Много оператори трябва да решат дали да изградят самостоятелна 3G система или разработят интегрирана система 3G/WLAN. Тези системи са значително по-малко ефективни от самостоятелните WLAN мрежи за Интернет връзки.. Перспективна комбинация с по-големи възможности, но значително по-сложна и изискваща специална регулация е 3G/DVB-T. Фиг. Използвани технологии за широколентово мобилно покритие в ЕС СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ТЕХНОЛОГИИТЕ И ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ В областта на опорните (back bone) мрежи стандартно използваната технология, практически без конкуренция e базираната на оптични кабели. От своя страна хDSL и кабелните технологии в момента са основно използваните широколентови технологии за достъп. Основно правило обаче е, че всички гореизброени технологии освен че са конкуриращи се, са същевременно и с взаимно допълващи се характеристики: • Неограничена лента при оптичните кабели; • Гъвкавост при Fixed Wireless Access; • Добро покритие на домакинствата при цифрова TV; • Мобилност при 3G; • Покритие при сателитните технологии; • Ниска цена при кабелните TV мрежи и xDSL технологиите. • Максимални скорости на обмен на информация Вид на технологията Честотна лента [MHz] Максимална скорост [Mbps] Забележка Асиметричен DSL (ADSL), 1/8Mbps Нови DSL технолог - ADSL2, VDSL до 50 Mbps Мрежи за кабелна TV 10 Mbps Оптични мрежи Неограничена Неограничена Цифрова телевизия (DVB) 6,5 40 За целия канал (16 QAM) WLAN-IEEE 802.11a Динамично заемана 54 WLAN-IEEE 802.11в Динамично заемана 11 Mобилни CDMA Динамично заемана 0,254 Mобилни W-CDMA Динамично заемана 2,5 Mобилни GPRS Динамично заемана 0,115 Mобилни EDGE Динамично заемана 0,384 Хибридни DVB + GSM 6,5 10 + 4 ТВ програми Спътникови фиксирани 36 128 Спътникови VSAT 128 2,5 Табл. 3 Сравнение между технологиите за достъп ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ШИРОКОЛЕНТОВИЯ ДОСТЪП Инфраструктурата • Осигуряване на “последната миля” на широк кръг от масови клиенти на достъпни цени; • Развиване на широколентова инфраструктура в неиндустриализираните и рядко населените райони. Нови, достъпни и привлекателни услуги и бизнес модели • е-Правителство; • е-Администрация; • е-Бизнес; • е-Включване; • е-Образование; • е-Здравеопазване. Развитието на широколентовия достъп по пазарни принципи зависи изключително от готовността на клиентите да го възприемат, а това от своя страна се определя от възможностите им за достъп до нови, непознати досега услуги на разумни цени. Тъй като разработката на такива услуги би била ефективна само при наличие на масов широколентов достъп до тях, то се получава затворен кръг, който в крайна сметка възпрепятства развитието и на двата ключови фактора за изграждане на Информационното общество. Именно в развръзването на този затворен кръг е ролята на държавата, която чрез правилно насочена намеса може да даде начален тласък, като остави по-нататъшното развитие на пазарните механизми. Развитие на широколентовата инфраструктура Широколентовите инфраструктури вече съществуват на международно, национално и до голяма степен на регионално ниво. Проблем все още обаче е, че те се ползват предимно от големия бизнес и поради високите си цени са недостъпни за малките и средни предприятия (SME) и домакинствата. Поради това проблемите обикновено се свеждат до: • осигуряване на широколентов достъп (т.е. “последната миля”) на широк кръг от масови клиенти на подходящи за тях цени; • развиване на широколентова инфраструктура в неиндустриализираните и рядко населените райони. Ролята на услугите и приложенията Разработката на интересни за масовия потребител широколентово базирани услуги и приложения безспорно би увеличило интереса към този тип достъп и би снижило неговата цена. С оглед интегриране на усилията на страните от ЕС, са предложени основните групи от приложения и техните цели. По-долу те са дадени по начина посочен в eTEN - една от Европейските програми за реализиране на плана eEurope 2005. http://europa.eu.int/information_society/activities/eten/library/index_en.htm#about. Подробности за инициативата i2010 на (http://europa.eu.int/information_society/eeurope/i2010/i2010/index_en.htm) е-Правителство Тази група от услуги осигуряват дистанционното извършване на основните услуги, които публичната администрация осигурява на фирмите и гражданите. Целта е да се подобри ефективността и ефикасността на администрацията, да се осигури прозрачност на работата й и високо качество на предлаганите от нея услуги. Не на последно място е и целта да се приобщават гражданите и фирмите към използването на Интернет. Проектът на електронното правителство трябва да е от отделни части за основните направления на потоците информация, които ще определят и източниците за финансиране: • Между държавните административни и правителствени служби; • Между администрацията и правителството към бизнеса; • Между администрацията и правителството към гражданите. е-Здравеопазване Целите са създаване на информационна мрежа за здравеопазването, включваща възможно най-широк кръг от медицински заведения и институции, както и личните лекари. Предвижда се използването на универсален достъп до индивидуалните електронни здравни и осигурителни досиета, използване на "smart" идентификационни карти и разпространение на телемедицината в райони със затруднен достъп до квалифицирани медицински услуги, с оглед на социалното им интегриране. е-Обучение Целите включват развитието на мрежи и интерактивни приложения, позволяващи широко прилагане на дистанционните форми за обучение, достъп и трансфер на широк кръг от знания, подходящи за използване, както от ученици и студенти, така и от специалисти, повишаващи квалификацията си или променящи професията си във връзка с динамичните изменения на пазара на труда. е-Търговия. Електронната търговия се реализира чрез кредитни карти, които се използват у нас, макар и ограничено. Друга възможност е търговия по Интернет, която е слабо застъпена у нас. Организатор на електронната търговия са отделните фирми, които трябва да наберат клиенти и да гарантират прецизността на сделките. Частен случай на електронната търговия са електронните финансови дейности по Интернет. Те се използват по-масово у нас – плащане на такси и данъци, плащане на електроенергия, вода и за топлофикация, превод на суми от банките и др. e-Бизнес. Услуги за малки и средни предприятия (SME). Информационните и комуникационни технологии играят стратегическа роля за бизнеса. Именно чрез развиване на бизнеса фактически се реализират и основните цели на плана eEurope повишаване производителността на труда и икономическия ръст. Широколентово базираните услуги имат потенциала да трансформират начина на работа на бизнеса по отношение на неговата ефективност. Държавата следва да стимулира използването на ICT и в частност широколентово базирани услуги в малките и средни предприятия. Основната цел тук е да се увеличи конкурентоспособността им чрез използване на е-услуги, е-бизнес решения и други форми на бизнес и търговия, от които те иначе биха били изключени поради липса на ресурси. е-Включване. Това е група от услуги, насочени към групите в неравностойно положение като инвалидите, възрастните и социално слабите хора. Целта на проектите по тази линия може да бъде насочена и към преодоляване на социално-икономическите, географските и културните бариери или да е свързана с превенция на новите рискове от “дигитално разделение” в обществото. Стандарти и нормативни актове на ЕС В областта на широколентовите съобщителни системи в рамките на ЕС са разработени и са в действие поредици от стандарти и нормативни документи, отнасящи се конкретно до отделните видове системи – безжични мрежи (WLAN), мобилни съобщения (трето и следващи поколения – 3 G, 4xG, 4G), цифрово телевизионно разпръскване по спътников, кабелен и наземен път (DVB-S, DVB-C, DVB-T), хибридни мрежи, оптични мрежи. ПРИОРИТЕТИ ПРИ РАЗВИТИЕТО НА МРЕЖИТЕ В ЕО Необходимост от разширяване на достъпната лента Наличието на връзки с достатъчно широка лента е решаващо условие за въвеждане на повечето мрежово базирани услуги. Почти половината от организациите в публичния сектор в страните от ЕО имат достъп на 1,5 Mbps или повече, което се счита за напълно достатъчно. Същевременно се отчита, че над 24% от организациите в публичния сектор имат достъп на скорости под 128 Kbps, което се счита за напълно неприемливо. В тази област контрастите между отделните страни са впечатляващи. В страни като Швеция, Холандия и Великобритания публичните организации притежаващи достъп над 1,5 Mbps са над 70%, докато тези с достъп под 128 Kbps са под 5%. В страни като Франция и Полша организациите с достъп под 128 Kbps са повече от тези с достъп над 1,5 Mbps. Състояние в България Анализът на стъпките, предприети в страните членки на ЕС за достигане на стратегическите цели на план e-Europe, показва, че те могат да достигнати само и единствено чрез едновременни усилия във двете основни области - развитие на широколентовата инфраструктура и стимулиране на разработването на нови услуги и приложения, привлекателни за широк кръг потребители. Следователно независимо от факта, че целта на настоящата Стратегия е развитието на широколентовата инфраструктура, то тази задача е нерешима без анализ на останалите фактори, влияещи върху развитието. Последващият анализ показва, че не всички необходими фактори у нас са задействани. Това означава, че успех на Стратегията е възможен само при активиране и на всички останали фактори. Самоцелното развиване на широколентова структура под държавен натиск би бил “сериозното нарушение на пазарните принципи”, за които предупреждава Европейската комисия. фиг. 3 Регистрирани оператори в по-големите градове на страната. Участие в Европейските програми Програма IDA. Участието на България е регламентирано чрез Меморандум, ратифициран от Народното събрание през април 2004 г. Това участие е от важно значение за страната в процеса на присъединяване към ЕС и носи: • Достъп до фондовете на IDA за финансиране на проекти от общ интерес; • Достъп до обединената мрежа на европейските администрации и директен достъп до европейските бази данни; • Унифициране на техническите и програмни изисквания на националната мрежа за обмен на информация между администрациите с тези на ЕС. Програма e-TEN. Министерски Съвет одобри присъединяването на България към тази програма. Очаква се подписването на Меморандум за разбирателство между България и ЕС и ратифицирането му от Народното събрание – вероятно през 2005. Е-правителство е секторът, в който у нас са направени сериозни усилия и има осезателни резултати. През декември 2002 г. е приета Стратегия за електронно правителство в съответствие с ангажиментите на България към ЕС . Следва препоръчания от Европейската комисия пакет от 20 индикативни услуги за гражданите и бизнеса, които трябва да се реализират до 2005 г. Приет е и План, който предвижда конкретни действия за постигането на целите й: • Предоставяне по електронен път на качествени, икономически ефективни и лесно достъпни административни услуги на гражданите и бизнеса; • Разширяване на технологичните възможности на гражданите и бизнеса за участие в държавното управление; • Създаване на организационна, комуникационна и информационна среда за ефективно и прозрачно функциониране на държавната администрация в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на Европейския съюз. В одобрения план освен двадесетте индикативни услуги, приети от ЕС, са включени и услугите, предоставяни от една администрация на друга, както и проекти, които ще доведат до повишаване на вътрешната ефективност в структурите на държавната администрация. Планира се администрациите на всички нива (централно, областно и общинско) да бъдат свързани в единна мрежа – НАМДА. Интерес представлява и проведената анкета ”Какво според вас трябва да направи държавата, за да насърчи ползването на електронни услуги? Резултатите са: • Да съкрати нормативния срок за амортизация на компютърна техника и софтуер за фирмите; • Да въведе данъчни облекчения при покупката на компютри; • Да направи безплатни всички предоставяни от администрацията електронни услуги; • Да въведе задължителни часове по компютърна грамотност в средното образование; • Да провежда периодично рекламно-образователни кампании в медиите; • Да финансира оборудването на училищата с компютри. Проект “i-Център” Основната цел на проекта е да осигури достъп до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) на българските граждани, особено в слабо развитите региони, както и да им предостави безплатен достъп до услуги на електронното правителство. Проектът е част от инициативата на Министерството на транспорта и съобщенията “i-България” и се реализира съвместно с Програмата на ООН за развитие (UNDP). е-Здравеопазване, е-Обучение, Услуги за Малки и средни предприятия Като се изключат някои инцидентни разработки, невключени в единни мрежи, липсват стратегии, планове или други програми в смисъла на eEurope за цялостно обхващане на тези сектори и интегрирането им със съответните мрежи на ЕС. ШИРОКОЛЕНТОВО ПОКРИТИЕ В БЪЛГАРИЯ Двата основни компонента на това покритие са: • широколентови инфраструктури – национални, регионални и селищни; • широколентов достъп на потребителите. Мрежа на държавната администрация (НАМДА) Предвижда се тази мрежа да предостави основната широколентова инфраструктура за развитието на е-Правителството у нас. Тя е аналог и бъдещ домейн на работещата в страните на ЕС универсална телекомуникационна мрежа TESTA (Trans European Services for Telematics between Administrations), предназначена да обслужва връзките между администрациите. Чрез нея ще се осъществява и връзката с широколентовите инфраструктури на страните от Европейската общност (мрежа TESTA) с оглед използването на международните информационни ресурси и обмена. Съгласно Плана за изпълнение на Стратегията за е-Правителство се предвижда съществено разширение на сегашното покритие на НАМДА поради значително по големия капацитет, който ще изисква от нея е-Правителството. Основен проблем на тази мрежа е, че тя все още не е изградена на национално ниво и не е интегрирана със съществуващи други мрежи на държавни ведомства. Липсват и утвърдени концептуални основи на развитието на мрежата. Това представлява сериозно препятствие както за развитието на е-услугите, така и за информационното ни интегриране с мрежите на ЕО. Текущо състояние В сегашния си вид НАМДА е изградена и поддържана от Дирекция “Информационни технологии и комуникации” към МС. Състои се от 27 областни мрежи на държавната администрация, изградени в областните градове. Те включват около 600 възли за достъп разположени в сградите на ведомства от държавната администрация. Най-големи са тези в София - 115 сгради, Пловдив - 39 сгради, Русе - 35 сгради и Варна - 29 сгради. Между градовете София, Пазарджик и Пловдив е положен оптичен кабел. Общата дължина на оптичните кабели е 700 км. В 490 от възлите за достъп са инсталирани крайни мрежови устройства. Това дава възможност за използване на НАМДА от 910 сгради на централни ведомства и техните подразделения. При осигуряване на мрежово оборудване за останалите 120 сгради тази цифра може да нарасне до 1158. Основен проблем на НАМДА на сегашния етап е липсата на национална свързаност, както и липсата на интеграция с другите, повече или по-малко развити мрежи на държавни ведомства – Министерство на финансите, НОИ и др. Бъдещо развитие Съгласно Плана за изпълнение на Стратегията за електронно правителство се предвижда съществено разширение на НАМДА с оглед: • Изграждане на обща интранет мрежа за цялата публична администрация; • Осигуряване на възможност за изграждане на автоматизирани информационни системи с общонационално значение, които изискват обмен на големи обеми информация; • Приоритет и сигурност на каналите за комуникация на държавната администрация, включително и при форсмажорни обстоятелства. Защита на данните, съгласно изискванията на ЗЗКИ; • Снижаване на общите разходи на ведомствата за комуникации; • Осигуряване на достъп до Интернет на всеки служител в държавната администрация; • Осигуряване на връзка на държавната администрация с мрежата TESTA на ЕС. Предвижда се също така интегрирането на НАМДА със съществуващите мрежи на МФ, НОИ и където е възможно с мрежите на МО и МВР. Администрацията се ангажира да направи услугите за граждани и фирми достъпни в Интернет. Предвид на ниския процент на домакинствата с Интернет достъп разширяването на обществения достъп през компютъризирани гишета също следва да бъдат считан като елемент от разширението на НАМДА. Предвижда се анализ на възможностите и планиране на дейности за осигуряване на високоскоростен достъп до Интернет за всяко населено място в България. Широколентови мрежи на БТК Оптични мрежи и цифрови РРЛ. БТК притежава развита национална инфраструктура, базирана на оптични връзки (около 3500 км) и цифрови радиорелейни линии – ЦРРЛ (около 1500 км). Тези мрежи частично са уплътнени по SDH технология с капацитет до 8 Gbps в националните и до 622 Mbps или 2,5 Mbps в регионалните и селищни рингове. Преобладаващият тип структура е рингова, осигуряваща висока надеждност на връзките. БТК притежава и отлична международна свързаност – оптическа, с по една или повече връзки с всяка от съседните страни (наземни и подводни), както и сателитни връзки. хDSL инфраструктури връзки. Във връзка с цифровизацията на преносната инфраструктура до по-малки селища (вкл. центрове на общини), БТК изгради редица цифрови връзки по междуселищни медни кабели на база на хDSL технологии. При известни условия и в някои случаи с неголеми допълнителни инвестиции, те могат да се използват съвместно за гласови услуги и пренасяне на данни в диапазона 128 – 1024 Kbps. Това може да реши въпроса за широколентов достъп до селища, за които прекарването на оптическа връзка е икономически необосновано. Покритието с такива връзки сочи, че те в момента са единствената алтернатива за голям брой селища, вкл. центрове на общини. Мрежа за бизнес достъп (n*64). Мрежа, предлагаща по относително икономичен начин, основно по наети линии, пренос със скорости от 64 Kbps до 2Mbps (n*64 Kbps). Има добро покритие на общинските центрове (135 селища). Не носи съществено разширение на покритието с широколентова инфраструктура, тъй като нейните точки на присъствие (POPs) почти винаги съвпадат с тези на оптичната мрежа, но в някои случай изградените на нейна база решения могат да бъдат по-привлекателни в ценово отношение. Национален IP опорна мрежа. До края на 2004 г. изгражданите 7-8 Metro мрежи в областни центрове ще бъдат свързани чрез национален IP Backbone на база 155Mbps SDH свързаност. През 2005 г. към тази мрежа ще бъдат свързани всички областни центрове, като ще се премине към 1 Gbps директна оптична свързаност. Селищни мрежи БТК притежава сравнително добре развити оптични мрежи в някои от областните градове. Особено добре развита е мрежата на гр.София, която дава възможности за осигуряване на оптичен достъп за кратки срокове практически до всяка точка на града. Основните инфраструктури са с рингова конфигурация, което ги прави високо надеждни. Уплътнението е предимно TDM на скорости до 622 Mbps, с възможности за лесно разширяване до 2,5 Gbps. ADSL връзки за достъп. БТК започна да предлага ADSL базиран абонатен достъп от март 2004 г. на скорости 96-384 kbps. Понастоящем са обхванати 4 града, но до края на 2004 г. дружеството има техническата възможност да обхване всички областни градове (при наличие на платежоспособно търсене). Поради малкия брой широколентово базирани услуги, които се предлагат понастоящем у нас, търсенето все още е ограничено - основно до офиси и малък бизнес. При повишаване на търсенето обаче, включително при постигане целите на настоящата стратегия, тази технология може да получи бързо разпространение. Предпоставки за това са: • За нуждите на цифровизацията в последните години БТК усилено премахва дуплексните телефонни постове, което е свързано с монтирането на нови медни кабели с добри за ADSL технически характеристики; • Следвайки световните тенденции, БТК ще преминава към хибридно (оптично/медно) решение на “последната миля”, което създава възможности за работа на всички съвременни xDSL технологии; • Ангажиментите, поети от България по присъединяването ни към ЕС по отношение на цифровизацията (над 80% до 2008г.) показва че тези процеси ще продължават интензивно; • Приетото “развързване” от БТК на абонатния достъп до други оператори (от 1 януари 2005г.), ако бъде приложено на практика, ще изостри конкуренцията и ще даде допълнителен стимул на развитието. Метро мрежи. БТК притежава добре развита Метро мрежа в София, предлагаща услуги от 2 и 3 ниво (Ethernet и IP) на скорости от 10Mbps до 1Gbps. Понастоящем дружеството усилено изгражда и развива подобни мрежи в още градове, като до края на 2004 г. ще бъдат обхванати 7 - 8 големи областни центрове, а до средата на 2005 г. – всички 27 областни центрове. Мрежи на други оператори Освен БТК, лицензирани оператори на далекосъобщителни услуги у нас са: Орбител, Некском, Нетплюс, ГлобалТех България и Източна телекомуникационна компания. Лицензи за отдаване на линии под наем имат Банксервиз, ГИТИ-България, Интернет България и Нет Солюшънс. По два лиценза - за фиксирана гласова услуга чрез далекосъобщителна мрежа и за осигуряване на достъп до мрежата на друг оператор, имат Спектър нет, Транс Телеком и Вестител БГ. Телеком партнърс нетуърк и България Телеком нет ще предоставят само фиксирана телефонна услуга. Голд Телеком България ще предлага разговори чрез избор на оператор. Собствена оптична мрежа на национално ниво, обхващаща повечето от областните центрове развива и Мобилтел. Оптически с национално покритие КейбълТел – Дружеството има лиценз за далекосъобщителен оператор. Притежава собствено оптично трасе София - Пловдив. В строеж са оптичните трасета Пловдив – Бургас, Бургас – Варна и София – Благоевград – Кулата със свързаност към Гърция. До края на 2004г. оптична свързаност ще има между София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол, Бургас, Варна и Добрич. Национално покритие се предвижда до средата на 2005г. Националната оптична магистрала ще включва повече от 1500 км оптични кабели на стойност над 10 милиона евро. Има споразумение с Булгаргаз за взаимно използване на оптичните мрежи. Притежава хибридна (коаксиално-оптична) мрежа в 22 града. Покрива 600 000 домакинства. Предлага TDM (до 2,5 Gbps) и Ethernet услуги (10Mbps до 1Gbps). Булгаргаз. Притежава собствени оптични трасета (кабел 24 влакна), с обща дължина 650 км, свързана с Румъния и Турция. Има споразумение с Кейбълтел за взаимно използване на оптичните мрежи. Оптически със селищно покритие – Metro мрежи Евроком кабел притежава високоскоростна (1 Gbps) оптична мрежа в София. Покрива всички квартали на София с хибридна оптично-коаксиална мрежа. Има около 4000 домашни абоната. Евротур Сат ТВ притежава оптична мрежа в София с 48 POP – SDH и Ethernet. Има 400 бизнес клиента на скорости от 10Mbps до 1Gbps вкл. държавни ведомства, като Министерски съвет и Народното събрание. Кабелни ТВ оператори В момента съществуват около 1000 лицензирани кабелни оператори, обхващащи около 1,200,000 жители, представляващи около 15 % от населението на страната или около 55% от домакинствата. Основни оператори са: Евротур Сат ТВ, Евроком кабел, Центрум груп, МСАТ – Варна и Евроком Пловдив. Квартални LAN В страната има няколкостотин нелицензирани “квартални” LAN оператора, които са в началния стадии на своето развитие, като в повечето случаи мрежите им не отговарят на строителните норми. WiFi До момента в страната има сравнително малко обществени Wi-Fi мрежи, като Hotspots се изграждат по проекти между различни ИТ фирми или оператори за безжичен Интернет. През февруари бе създадена мрежа за безжичен Интернет достъп в столичния хотел Радисън. Изградена е голяма публична Wi-Fi мрежа на територията на увеселителния парк София Ленд. Dir.bg продължава реализацията на проект за изграждане на Wi-Fi мрежи във веригата заведения за бързо хранене “Макдоналдс”, като до момента компанията има десет точки за достъп в София, Пловдив и Варна, като предстои откриване и в Бургас. Most Computers има проект за създаване на Hotspots с туроператори в бензиностанции, а Бизнес парк София и Некском изграждат първата голяма бизнес Wi-Fi мрежа. В последно време чужди компании също показват повишен интерес към развитието на Wi-Fi технологията у нас IPzone обяви, че ще инвестира 60 млн. долара в проект за развитие на безжичен Интернет в България. Каре 1 Ролята на националния телекомуникационен регулатор Националният телекомуникационен регулатор трябва на разработи такива условия за развитие и използване на широколентовите мрежи, че да се реализират следните резултати: • Равноправие на операторите; • Оптимални условия за конкуренция на всички нива; • Поощряване на операторите за внедряване на нови технологии; • Насърчаване и стимулиране изграждането на нови широколентови инфраструктури; • Ефективно използване на радио честотния спектър. Широколентовите решения са фундаментално различни от обикновените съобщителни системи, защото са необходими инвестиции за нови съоръжения, които да допълнят или да заместят съществуващата инфраструктура. Това трябва да се вземе предвид от регулатора, когато се формулират условията и задълженията за съвместно използване на съоръженията и линиите. Във всички случаи регулаторът трябва да поощрява изграждането и използването на широколентова инфраструктура. Новата регулационна политика трябва да отчете както изискванията на информационния пазар и на клиентите, така също и предлаганите нови решения за ефективно използване на ограничените комуникационни ресурси и преди всичко на радиочестотния спектър. Новите решения може да включват: • Предоставяне с предимство на един оператор на лицензи за няколко вида служби, които могат да се използват съвместно; • Издаване на лицензи за използване на група (пакет) честоти с цел повишаване на ефективността на системите; • Разработка на правила за конвергенция на методите за управление на спектъра; • Насърчаване на операторите за внедряване на нови прогресивни комуникационни технологии; • Предлагане на методи за оценка на ефективността на съобщителните системи; • Регламентиране взаимното свързване на услугите между новите широколентови и старите теснолентови системи; • Методика за одобрение на типа новите интерфейси с цел да се избегне монопол; • Методика за контрол на качеството на услугите независимо от инфраструктурата и използваната технология; • Конкуренция на ниво инфраструктура и на ниво услуги. Регулаторът трябва да уточни физикалния и виртуалния достъп до широколентовите мрежи, който трябва да е равностоен за отделните доставчици на услуги и за собственика на мрежата. Параметрите на използваните интерфейси трябва да се съгласуват между операторите, доставчиците на услуги и собствениците на широколентовите мрежи. Към тази регулация трябва да се подхожда внимателно, тъй като лишаването на собствениците на широколентовите мрежи от предимство при експлоатацията на мрежите може да ограничи изграждането на съвременни широколентови инфраструктури, ако не е сигурно възстановяването на инвестициите. В документите на ЕС се формулират общите изисквания към регулаторите за стимулиране на изграждането на широколентови инфраструктури, като се препоръчва на отделните страни да приемат решения в съответствие с конкретните решения. Оптималните прогнози, икономическото развитие и очакваните приходи за операторите и за държавата трябва да определят крайните решения. Основните изисквания са еднакво отношение на регулатора към всички настоящи и бъдещи оператори и строги мерки за спазване на правилата и нормативните документи. Каре 2 Относно широколентовите системи общите постановки на ЕС са: • Насърчаване масовото внедряване на широколентовия достъп на Интернет за всички граждани; • Съдействане за конкуренция през различните платформи за широколентов достъп; • Осигуряване съществуването на условия в регулиращата среда за насърчаване на инвестиции и прилагане на нови решения за изграждането и използването на широколентовите инфраструктури; • Разработване на теоретична рамка за анализ, която да е съвместима, до възможната степен, за различните взаимно свързани многофункционални комуникационни широколентови платформи; • Да се определят доколко са важни и трябва да се вземат под внимание за различните случаи националната сигурност, надеждността на съобщителните мрежи, защитата и задълженията на абонатите и как тези условия ще се отразят на задълженията на доставчиците на широколентов достъп до Интернет; • Да се създаде подходящ баланс на отговорностите на правителството и на регулатора по отношение на осигуряване на масов широколентов достъп до Интернет. • Развитие на широколентовите системи така, че да се включи всяка платформа, способна да пренася широколентова информация; • Изясняване и стабилизиране на регулационните манипулации за широколентовите системи; • Насърчаване и подпомагане на условията, които стимулират инвестициите и разработките за широколентовите технологии и служби; • Хармонизиране на регулацията на конкурентните широколентовите служби, които се реализират чрез различни технологии и мрежови архитектури; • Подкрепяне на изискванията на отворения информационен пазар. • Контролиране на социалното и икономическото развитие за осигуряване на националната и международна водеща политика за обучение на потребителите на информация във възникващата широколентова арена. Мениджърите на спектъра трябва да планират в бъдещето. Необходимо е да се вземат предвид: ускореното развитие на технологиите и оценката на пазара. Обединяването на стратегическото мислене с общия поглед върху технологичните, политическите, икономическите, екологичните и социални посоки на развитието е необходимо условие за ефективно използване на радио честотен спектър, който е ценен и ограничен ресурс. Конвергенцията при управлението на спектъра ще доведе до: • Силно влияние върху използването на спектъра; • Допълнителен спектър за някои услуги; • Разпределянето на честотите и лицензирането при осигурена гъвкавост; • Обединяване на радиоразпръскването, телекомуникациите и IР; • Динамично и гъвкаво управление за посрещане на непредсказуеми промени; • Повишаване на използването на пазарно базирани решения - търгове и продажби на честоти между операторите; • Необходимост от по-широк спектър за фиксирани и мобилни услуги; • Модификация на дефинициите на ITU по отношение на услугите, така че преносът, а не съдържанието да определят използването на честотите. Библиографска справка E-Bulgaria. ARC Fund. 2004. Стратегия за електронно правителство в България, приета с Решение 866 на МС от 28 декември 2002 г. План за изпълнение на Стратегията за електронно правителство за периода 2004 – 2005 г. Изследване: БАИТ и Електронното правителство в България – Готовност и очаквания. “Проект и стратегия за широколентов достъп в България” разработка на НБУ – АРСИКТ РБ, проф. А.Славински, проф.Б.Балабанов, ст.н.с. д-р Н.Малезанов 2004г. “е-Bulgaria” проучване на „Витоша Рисърч”, Февруари 2004 г. “eEurope 2005 An information society for all”, EC “The Lisbon Review 2004 an assessment of politicies and reforms in Europe”, EC “Broadband Communications” Robert C. Newman, DeVry Institute of Technology, USA New Jersey Columbus Ohio 2002 “Multimedia Communications Applications, Networks, Protocols and Standards” Fred Halsh, 2001 http://www.mtc.bg http://www.crc.bg http://www.xml.org/ http://www.irishbroadband.ie http://www.whitehouse.gov/omb/inforeg/egovstrategy.pdf http://www.privateline.com/3G/Webb%284%29248-ch10.pdf http://www.nbu.bg/departments/tcm/research/files/Astel%202004%20ASlavinski.pdf http://www.btc.bg/news/press_ADSL.htm http://www.cable-modem.net/ http://www.dslforum.org/index.shtml http://www.ieee802.org/ http://www.mfaforum.org/ http://users.pandora.be/educypedia/computer/modemadsl.htm Проникване на DSL в отделните държави

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.