Сравнение между основните протоколи за Voice over IP

Със стандартизацията на Интернет телефонията в различни моменти от нейното развитие се заемат водещи организации в сферата на съобщенията, като Международния телекомуникационен съюз (ITU), Съюзът на Интернет инженерите (Internet Engineering Task Force) и Европейският институт за телеком стандарти ETSI. Това предопределя и разнообразието от VoIP – протоколи, сред които за водеща роля днес си съперничат SIP и H.323. Александър Александров Бързото развитие на технологиите за пренос на глас през IP базирани мрежи се предопределя от факта, че този нов сектор обединява усилията на специалисти от два също така бързо развиващи се бранша – телекомуникациите и компютърните мрежи. Именно в тяхната интеграция се крият и основните предимства на Voice over Internet Protocol, които превръщат тази технологична концепция в един от най-бързо развиващите се нови сектори. Това са възможностите за по-евтини телефонни разговори, за генериране на голям брой услуги от ново поколение, както и за изпращане на кратки съобщения и не на последно място – обединяване на инфраструктурата за пренос на данни и глас в една цялостна ИКТ архитектура, процес, който в перспектива обещава значителни спестявания за организациите. Двойното влияние на телекомуникациите и компютърните технологии определя и видовете Интернет телефония – между два компютъра, между два телефона, както и разговори със смесено използване на компютри и телефони. И докато при IP телефонията от типа PC 2 PC нуждата от унифицирани международни стандарти не е належаща, то с превръщането на VoIP в сериозен бизнес и с бързото нарастване броят на компаниите, насочили се към производство на оборудване и крайни устройства за Интернет телефония, тя излиза на преден план. Навлизането на VoIP в бизнеса и превръщането на технологията в реална алтернатива на традиционната телефония определят и сериозните изисквания към новите стандарти за комуникация. Те трябва да предложат мултимедийна връзка при гарантирано качество на услугите (QoS), възможност за нови интегрирани услуги, както и за свързване с мрежи от друг тип, като цифрова ISDN мрежа, обществена комутируема мрежа PSTN, GSM и др. Освен комуникацията между устройства и мрежи от различен тип, новите VoIP услуги включват пренос на факсимилни съобщения, превръщане на факс в e-съобещние и обратното, превръщане на гласово съобщения в e-mail, организиране на call център, изграждане на VPN, комуникация в безжични IP базирани мрежи, изпращане на кратки съобщения, както и поддържане на IP централи. Създаването и развитието на унифицирани VoIP стандарти трябва да гарантира безпроблемната комуникация между устройства, произведени от различни производители в един подсектор, към който се насочват повечето от водещите компании за телекомуникационно оборудване. Именно разработването на единен стандарт за бизнеса и за частните потребители е основна цел на експертите от изследователска група 16 на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) към ООН, които през първата половина на 1996 г. създават първата версия на VoIP - стандарта H.323. За тази стандартизираща дейност отговаря по-конкретно ITU-Т. Това е един от трите основни сектора в ITU, чиято цел е да гарантира успешното и навременно създаване на висококачествени стандарти, покриващи всички сфери от телекомуникациите и изразяващи се в публикуваните от организацията препоръки (Recommendations). Изследователска група 16 дефинира редица стандарти за мултимедийни комуникации и инициира изследвания за стандартизация на Интернет телефонията. Резултат от тази дейност е създаването на първите версии на H.323, който е най-ранният сред популярните днес международни стандарти за мултимедийни комуникации, базирани на пакетно предаване. Първата версия на H.323 е одобрена през 1996 г. и е фокусирана върху интеграцията на глас, видео и данни за нуждите на пакетно базираните мрежи, каквито са LAN, MAN и Интернет. Втората версия е публикувана през февруари 1998 г. с фокус върху това, което днес наричаме “Интернет телефония”. Документът е озаглавен “Пакетно – базирани мултимедийни комуникационни системи” - определение, което покрива техническите изисквания за мултимедийни системи, опериращи на база на корпоративни IP базирани мрежи. Целта на тази препоръка е да посрещне нуждите на индустрията от създаване на висококачествено оборудване, включващо както крайни устройства, така и всички компоненти на една цялостна архитектура за пренос на глас по IP. Препоръката дефинира процедурите за контрол на обажданията, както и методите за сигнализация, които да бъдат използвани за пренос на глас, данни и видео. Препоръчителаната архитектура и различните компоненти на една H.323 базирана система също са включени в документа. Третата версия на протокола H.323 е одобрена през 1999 г., с цел нанасяне на подобрения в дотогавашния процес на стандартизация. Документът до голяма степен се доближава до днешните ни представи за H.323. Четвъртият вариант съществува официално от 2000 г. и е насочен към нуждите и изискванията на доставчиците на услуги, които по това време се превръщат в основни движещи сили за развитието на Интернет телефонията. Компаниите и доставчиците на услуги поставят редица изисквания за стабилност, търсейки надежден протокол, чиито характеристики да не се променят постоянно. Затова четвъртата версия на H.323 е създадена така, че да улеснява добавянето на нови свойства, без да прави промени в базовите стандарти. Всички нови свойства, които не са предвидени в първоначалното портфолио, са добавени като незадължителни изменения чрез технологията GEF (Generic Extensibility Framework). Версия номер 5 на H.323 е одобрена през май 2003 г. Дейността по развитие на стандартите продължава в сферата на LDAP спецификациите, дефиницията на H.323 URL, позволяваща използването на DNS с H.323; изпращането на кратки съобщения и развитието на QoS. В сферата на повишаване качеството на услугите се използват голям брой модерни методи, за да се премахне неприятелската среда в IP мрежата, като средства за следене на забавянето, трептенето, ехото, претоварването, загубата на пакети, както и неподреденото пристигане на пакети. За ефикасното използване на мрежата са създадени и различни кодиращи техники (CODEC) за телефония и гласово пакетиране, които са стандартизирани от ITU – T в неговите препоръки от G-серията – G.723.1, G.729, G.729A и други. Схемите за кодиране и декодиране са достъпни в двата края на връзката и разговорът протича, използвайки Real-Time Transport Protocol/User Datagram Protocol/Internet Protocol (RTP/UDP/IP), като протоколен стек. Днес H.323 се използва в гласовите конференции, гласовите VPN тунели, при IP централите, за дистанционно обучение, за приложения от типа Call Center, IP Centrex, за услуги, свързани с мобилност на потребителите, и др. Въпреки че протоколът е създаден в оригиналния си вид за осъществяване на механизъм за транспортиране на мултимедийни приложения в LAN, той бързо се развива, предлагайки решение за увеличаващите се нужди на VoIP мрежите. Една от силните му страни е относително ранното налагане на стандарти, дефиниращи не само базисния модел на обажданията, а и допълнителните услуги, с които да се отговори на очакванията на бизнес комуникациите. H.323 е първият VoIP стандарт, усвоил протокола RTP на IETF за транспортиране на аудио и видео върху IP мрежи. H.323 е базиран на протокола ISDN Q.931, което го прави удобен за съвместна работа между IP и ISDN. Моделът на обажданията, който е близък до този при ISDN, улеснява навлизането на Интернет телефония в съществуващите мрежи с ISDN централи . Това позволява извършване на бавна и планирана миграция към IP централи. Характерно за H.323 е, че това е протокол, който обхваща голям брой други препоръки на ITU, включително различни други комуникационни протоколи. В известен смисъл той се явява сборен стандарт, който включва следните свързани протоколи: H.225.0 (описва три сигнализиращи протокола – RAS, Call Signaling и “Annex G”), H. 245 (протокол за мултимедиен контрол, свързан с H.310, H.323 и H.324), H.235 (за сигурност в H.245 базирани системи), H.246 (за взаимно свързване и съвместна работа с обществените PSTN мрежи), H.501 (протокол за управление на мобилността и гарантирането на комуникация между домейни), H.510 (за мобилност на потребители, терминали и услуги), както и H.530 (протокол, който включва спецификации, свързани със сигурността на H.510). Класическата архитектура на H.323 базирана система включва следните компоненти: терминални устройства, MCP (Multipoint Control Unit) устройства, шлюзове , шлюзови “пазачи” (gatekeeper), контролери, call мениджър и др. Терминалите доставят двупосочно глас, видео и данни в реално време. Шлюзовете обезпечават комуникацията между H.323 терминалните устройства и оборудване от друг тип (напр. TDM). По същество те извършват преобразуване на сигнала между различните формати, подходящи за съответната комуникационна среда. Шлюзовият “пазач” (gatekeeper) определя адресите на крайните точки и установява контрол на достъпа, за да оторизира терминалите за започване и приключване на разговорите. Устройствата от типа Multipoint Control Unit поддържат конферентни услуги между три или повече крайни точки от VoIP мрежата. През май 1997 г. в процеса по стандартизация се включва ETSI. Това е независима организация с идеална цел, която отговаря за създаването на нови стандарти в ИКТ сферата на Стария континент. ETSI има 688 членове от 55 страни във и извън Европа, включително оператори, производители на оборудване и административни ведомства. Базираният във Франция институт инициира паралелно разработване на стандарти за Интернет телефония, процес, в който водеща роля има проектът Telecommunications and Internet Protocol Harmonization over Networks (TIPHON). Целта на инициативата е да развива стандарти, комбиниращи традиционните телекомуникации и Интернет технологиите и подобряващи възможностите за интеграция на IP базираните мрежи със съществуващите PSTN, ISDN, GSM мрежи. Проектът се основава на съществуващите стандарти и най-вече на развивания от ITU-T протокол H.323. Днес повече от 90 % от целия VoIP трафик се осъществява по технологията H.323, като постепенно протоколът се превръща във водещ и при набиращите скорост VoIP услуги. H.323 генерира милиарди минути трафик на месец по целия свят (и то като се броят единствено разговорите през обществените мрежи). Въпреки това той далеч не е единственият популярен в индустрията стандарт за VoIP комуникация. Днес активно се използват още редица протоколи за сигнализация или за поддръжка на медия, сред които Megaco H.248, MGCP (Media Gateway Control Protocol), RVP over IP (Remote Voice Protocol Over IP), SAPv2 – (Session Announcement Protocol), SGCO (Simple Gateway Control Protocol), SIP (Session Initiation Protocol), Skinny (Skinny Client Control Protocol), DVB (Digital Video Broadcasting), H. 261, H.263 и др. Според повечето специалисти от бранша обаче битката за надмощие при стандартите ще бъде между H.323 и SIP (Session Initiation Protocol). Двата стандарта поддържат висококачествен пренос на глас, видео, данни, конференции; факс, модем през IP, както и много допълнителни услуги. Освен това както H.323, така и SIP имат добра съвместимост с други системи, терминали и услуги. H.323 е относително по-стар от двата стандарта и е разработен от ITU, която е част от ООН, за разлика от SIP, който е създаден от IETF (Internet Engineering Task Force). IETF е отворена организация, в която членуват оператори, Интернет доставчици, компании за уеб дизайн, производители на оборудване, както и изследователски организации. Специалисти на организацията са разработили редица други IP базирани технологии. Освен това, както е посочено в някои документи за развитието на H.323, до голяма степен той е близък до ISDN технология, която произхожда от света на традиционната телефония. H.323 е бинарен протокол и е сравнително комплексен по природа. SIP, от своя страна, е текстово базиран и до известна степен наподобява HTTP, смятат специалисти по компютърни мрежи. Може да се каже, че с разпространението на този стандарт голяма част от инфраструктурата, която вече поддържаше HTTP, беше адаптирана да поддържа и SIP. По тази причина много ИТ мениджъри се чувстват по-удобно, работейки със SIP, тъй като са свикнали с управлението на HTTP трафика. Оригиналните планове на това, което по-късно се превърна в SIP, са създадени през февруари 1996 г. Първият план на IETF в тази насока, наречен "draft-ietf-mmusic-sip-00," включва само изискването за управление на разговори в IP базирана архитектура. Акронимът mmusic означава Multiparty Multimedia Session Control. Редица промени в този документ доведоха до публикуването на "draft-ietf-mmusic-sip-01" през декември 1996 г. Версия, която много хора впоследствие ще определят, като предшественик на SIP. Единадесет версии и 3 години по-късно стандартът придобива формата на SIP във вида, в който го познаваме днес. Този вариант на документа, който се нарича "draft-ietf-mmusic-sip-12," е публикуван от IETF през януари 1999 г. Той съдържа 6 основни изисквания, които се отнасят за протокола днес. От този документ до публикуването на SIP като RFC 2543 през март 1999 г. остава малка стъпка. Безспорно стандартът SIP дължи съществуването си повече на компютърната индустрия, отколкото на телефонната. Очакванията от страна на телефонните компании са протоколът да организира и управлява телефонни обаждания, но компютърният бранш се оказва много по-бърз в превръщането на SIP в технология, улесняваща всички форми на комуникация в реално време. Разделението между индустриите е само привидно, тъй като днес вече е трудно да се определи демаркационната линия между това, което едно време беше телефония, и това, което днес се нарича Интернет базирани комуникации. По всеобщо мнение SIP е отворен стандарт и решенията, базирани на този протокол, са с големи възможности за взаимодействие с други типове архитектури. Много усилия са концентрирани в гарантирането на тези възможности и много производители работят съвместно, за да извършват тестове в тази насока. С което SIP, според оценката на много специалисти, се е превърнал в стандартен избор, който постепенно ще се налага в бъдещия свят на интегрирана информационна среда. Друг популярен стандарт, резултат от обединените усилия на IETF и изследователска група 16 на ITU-T, е Megaco (H.248). Протоколът, разработен на базата на MGCP, определя генерална рамка, за работа на шлюзове, устройства за многообектен контрол, както и устройства за IVR услуги. Битката засяга и водещите производители на оборудване, чиито избор на стандарти ще определи налагането на един или друг протокол. H.323 е предпочетен от Cisco Systems, MGCP - от Level 3, Bellcore и Nortel, MEGACO и SIP се препоръчват от IETF, Skinny също се разработва от Cisco. Интернет телефонията се превръща в една от основните сфери на дейност на повечето производители на телекомуникационно оборудване и компаниите за доставка на услуги, свързани с преноса на данни.

Последни новини

• Стартира проектът „ТОП ИКТ Работодател“
• В 29 общини и 24 малки селища ще се изгражда инфраструктура за ШЛ интернет по проект на ЕСМИС
• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ

Активни теми във форума

• » Само за родители и кандидат-родители
• » Питай Малинка - сайт за въпроси и отговори
• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.