Skip navigation
IDG.bg PC World Computerworld CIO CFO Networkworld Business How Кариерна зона
вход регистрация бюлетини

Да „раздвижим” изчислителните центрове

Networkworld България - брой 1, 2006 г. / Съдържание
346 прочитания, 0

Ръчното подготвяне на сървъри е труден и скъп процес, но от проблема има изход. Това са продуктите за автоматизирано предоставяне на сървърни ресурси или т.нар. виртуални системни администратори. Нека видим какво се случва с тази техника днес, какви са принципите на предоставяне на сървъри и доколко тези решения имат практическо приложение. Само по себе си предоставянето не е нещо ново. Първоначално под него се разбираше процес на изискване на услуги – от подаване на заявката до получаване на резултатите. В сферата на информационните технологии с това понятие се описва конфигурирането на компютърни системи за предоставянето на определена услуга. Реално по-често става дума за инсталиране и активиране на необходимите програмни продукти на сървъра, както и инсталация и конфигуриране на сървърите, системите за съхранение на данни, мрежовото оборудване и компонентите. Инструментите за предоставяне на сървъри трябва да автоматизират всички тези процеси. Целта е да се осигури намаляване на разходите за администриране чрез отдалечена инсталация и обновяване, както и увеличаване на готовността на приложенията. Накратко, автоматизацията намалява риска от човешка грешка в сложните процеси. Икономията се постига за сметка на свиване на процеса на разгръщане на системите от няколко денонощия до няколко минути. Виртуалният администратор постоянно следи ресурсите, тъй като неизползваните веднага излизат наяве. Благодарение на възможността за бързо и ефективно разпределение на сървърните ресурси тяхното автоматично предоставяне може лесно да оптимизира натоварването. Така отпада и въпросът с правилното планиране на производителността - и изградената с оглед на всички възможни ситуации ИТ инфраструктура, и стратегията за минимално снабдяване оказват съществено влияние върху цената, макар и всяка по свой начин. Ефективно използване на ресурси Автоматизираните системи на Hewlett-Packard, IBM, Microsoft, Sun Microsystems или Symantec са доста различни една от друга. Едни работят в нееднородни среди, други — само в еднородни, някои са с много удобен графичен потребителски интерфейс и т.н. Принципът им на работа и базовите им компоненти обаче са еднакви. Инвентаризация, конфигуриране и управление на мрежата. На първо място стои задачата да се определи къде е сървърът, какво е предназначението му, инсталациите и текущото приложение. На отговорите на тези въпроси залагат всички автоматизирани решения за предоставяне на сървърите. Много продукти могат сами да определят къде точно във фирмата – офис, сграда – е поставен сървърът. На логическо ниво се предлагат концепции от високо ниво. Такива са “инвентаризационните сървърни пулове” – всеки сървър може логически да се отнася към няколко инвентаризационни пула — производство, резерв или профилактично обслужване. Освен това се дава справка за инсталираните продукти и техните версии. Инструментите за предоставяне разпознават и как е включен сървърът към мрежата, като съобщава и за използваните в момента ресурси за съхранение, особено в SAN мрежата за съхранение. Създаване на образи и съставяне на сценарии. Програмите могат да се разгърнат на сървърите по два начина. Единият е т.нар. “златен образ”. Той се основава на технологията за създаване на образи и е много бърз. При него се генерира “снимка” на цялото програмно осигуряване на изходния сървър, след което полученото копие (образ) се пренася на целевия сървър, който пък става клон на изходния сървър. Така за създаването на универсален преносим образ на Windows сървъра в продукта на Symantec Opforce 4.0 например, е използвана технологията Sysprep от Microsoft. Създаден е един вид шаблон, по който може да се настрои всеки сървър. Освен това тази специална функция автоматизира предоставянето по различен начин на конфигурираните сървъри и осигурява нужната гъвкавост при промени в конфигурацията и техниката. В противен случай образ трябва да се създава наново. Друг метод за предоставяне е писането на сценарии за автоматизиране на процеса на инсталация. Става дума за виртуално „копие” на този, който седи пред сървърната конзола и реагира на съобщенията за процеса на инсталация — т.е. на администратора. Напълно автоматизираният продукт за предоставяне трябва да създава образи и сценарии, както и да комбинира двата метода, тъй като всеки от тях има своите предимства и недостатъци, а изборът само на едно - единствено оптимално решение е невъзможен. Разпределянето на сървърните ресурси на базата на образи е изключително скоростно. Някои приложения обаче не могат да бъдат отразени. Така например не може да се създаде „златен образ” на Microsoft Exchange, тъй като сървърът е твърде тясно свързан със средата Active Directory. В същото време сценариите позволяват работата с далеч по-широк спектър от техника и програми, макар и за сметка на забавяне на цялата процедура. Затова писането на сценарии не е подходящо за голямо количество сървъри или за динамично разпределяне. Без значение каква технология ще бъде предпочетена, основното е инструментът за автоматично предоставяне на сървърни ресурси да може самостоятелно да управлява създадените и разпределени сценарии или образи. Абсолютно задължително е създаване на техен инвентарен списък, в който ще има данни за това какво, къде и, преди всичко, къде е било инсталирано. Друга базова функция трябва да е разгръщането на операционните системи на „голо желязо”, включително настройката и инициализацията на дискови носители под формата на RAID масиви. Управление на промените. Програмните продукти постоянно се обновяват и затова автоматичното предоставяне на сървърни ресурси трябва да отчита и нуждата от обновяване, инсталиране на нови версии без спиране на работата и гарантиране на тяхната адаптация. Освен това трябва да има и възможност за отмяна на нежелани резултати. Политиката на автоматизация — ядрото на целия процес. Тя определя кои събития предизвикват стартирането на автоматичното разпределяне на ресурси. Продуктът самостоятелно установява кой сървър трябва да се използва, след което разгръща на него съответните програмни продукти. Това обаче не изключва нуждата от инвентаризация и планиране на капацитета. Защото базовото условие за бързо предоставяне е наличието на сървър (това може да е резервно или второстепенно по значимост устройство). За да се използва правилно инструментариумът за автоматизация на предоставянето на сървъра, програмата трябва да бъде „подкована” с точна информация за наличните резерви и техните конфигурации. Управлението на промените трябва да е ясно - с други думи, да се знае в коя част от мрежата трябва да се постави нещо, какви са източниците за образи и сценарии и какви “кръпки” трябва да се добавят след инсталацията. Няма универсален отговор Технологията за автоматизация обаче е все още твърде слабо развита и повечето комплекти инструменти функционират в ограничен режим. Почти всички съвременни решения за автоматизация дават много добри резултати при първата инсталация и предоставяне на програмно обезпечение, включително настройка на операционните системи, временно ПО и др. Механизмът на предоставяне обаче е само част от задачата – и преди, и сега пълна интеграция на всички решения за създаване на единна система за мониторинг и управление липсва. Необходима е допълнителна ръчна работа, когато става дума за описване на мрежовите топологии, за съответстващото структуриране на портфолиото и другите данни, които наличните инструменти не могат да обработят по нормален начин. За да използва актуални решения, всяка компания трябва да създаде определени условия. На теория автоматичното разпределяне на сървърните ресурси е възможно при всякакво оборудване, но когато липсва ясен образец или между системите няма сходство, за инвентаризация и системно описание на достъпното за предоставяне оборудване отива много време. Освен това клонирането на програмни продукти обикновено изисква наличието на идентично или поне сходно оборудване в обработваните системи. Това обаче е рядко срещано и администраторите са принудени да работят с различни системи. Управлението на образи може да се окаже сериозен проблем. Ако компанията реши да автоматизира предоставянето на сървърни ресурси, ще трябва да инвестира време и средства, за да направи средата си еднородна или да се спре на по-евтин вариант, изчаквайки да дойде моментът за следващото естествено обновяване на системата. Интегриране. На пазара вече има достатъчно инструменти за писане на сценарии или разпределяне на сървъри, за контрол на наличното оборудване или отразяване на проблемите с производителността. Проблемът с интегрирането на инструментите, независимо кой е произвел продукта, остава. Благодарение на уеб и мрежовите услуги все още тлее надеждата, че с времето той ще бъде решен. Макар че, въпреки появата на такива неща като език за маркиране на центъра за обработка на данните (Data Center Markup Language, DCML) и отворена архитектура на мрежовите услуги (Open Grid Services Architecture, OGSA), много производители все още са слабо заинтересувани от сътрудничество. Накратко Крайната цел на автоматичното предоставяне на сървърни ресурси е автоматизиране на изпълнението на всички рутинни задачи в изчислителните центрове. На този етап обаче тези решения са все още спомагателни инструменти - не могат да заменят администратора, но пък могат видимо да улеснят работата му. Никой не отрича, че дори сега добре функционира както автоматизацията на първичната инсталация на операционните системи и приложения, така и автоматичното обновяване и обработката на кръпките. Освен това програмите могат да конфигурират системите за съхранение и мрежите, а експертите препоръчват за максимална полза от автоматизацията да се предоставят не само отделни компоненти, но и да се открият и преразпределят всички неефективно използвани в компанията ресурси. Достъпните днес решения определят по-нататъшното развитие на това направление. Автоматичното предоставяне на сървърни ресурси гарантира цялостност и намалява риска от проблеми, благодарение на бързото търсене, анализ и изброяване на разликите между произволно количество предоставяни сървъри. Отклоненията от исканата конфигурация могат да бъдат лесно и бързо разпознати и отстранени. Така работата на изчислителния център става по-ефективна, динамична и надеждна. Колкото по-голяма е ИТ инфраструктурата, толкова по-очевидно е спестяването от автоматизирането на задачите. Същото може да се каже за разрастващите се компании, където сървърите постоянно се адаптират към новите условия. Предоставянето на разпределени сървъри и управлението на конфигурирането на приложенията са съставни части от стратегията за ”комунални изчисления”, чиято цел е подобряване на използването на сървърите и изграждане на гъвкава сървърна инфраструктура с намалена стойност и сложност. Казано накратко, с помощта на автоматичното предоставяне на ИТ, променящите се бизнес изисквания се синхронизират един с друг.

(21.02.2006)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Да „раздвижим” изчислителните центрове"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2012 съгласно общи условия за ползване