Skip navigation

Маршрутизация без граници

Networkworld България - брой 6, 2005 г. / Съдържание
1083 прочитания, 0

Оздравителният процес в телекомуникациите започна от оборудването за малки и средни фирми, след което се разпростря и върху големите играчи, ориентирани към нуждите на международните корпорации и мобилни оператори. В кризисните години именно тези доставчици отчетоха най-големи загуби заради надценяване на пазарния потенциал, неоправдани инвестиции и твърде улеснено предоставяне на стокови кредити на телекомуникационните компании. Преди 3 години изглеждаше сякаш „сериозното” високопроизводително оборудване за изграждане на инфраструктурата на IP мрежите ще си остане маргинално за дълги години. Ориентирайки се по кривите на очаквания ръст, интернет доставчиците от САЩ, Европа и Азия инвестираха огромни средства в разширяване на пропускателната способност на IP магистралите. Настъпилата криза обаче сложи кръст на надеждите им за бърза възвращаемост на инвестициите и стартиране на нови проекти за развитие на услугите. На крачка от фалита се озоваха не само магистралните оператори и доставчици, но и самите производители на решения от операторски клас. За щастие, утвърдилата се през последната година тенденция към нарастване на търсенето на високопроизводителни комутатори и маршрутизатори за опорни мрежи кара анализаторите да мислят, че трудностите в този пазарен сегмент вече са в миналото. В сърцето на ръста Една от основните причини за повторното активизиране на пазара на магистрално IP оборудване бе началото на нов етап на конвергенция на технологиите и услугите. Ако интегрирането на глас и данни в корпоративните мрежи вече може да се смята за факт, то телеком VoIP услугите на базата на протокола SIP, както и услугите за IP преноса белязаха появата на конвергентни комуникации в сферата на масовото обслужване. А редовият потребител с неговия нарастващ интерес към мултимедийни развлечения може да генерира трафик, който по обем не отстъпва на този на средна фирма, чието ръководство внимателно следи за целевото използване на мрежовите ресурси. Телевизията по IP и другите видео услуги за частни потребители се превърнаха в основни стимули за масово изграждане на Metro мрежи, базирани на унифицираните технологии IP/Ethernet. За да подчертаят готовността си за внедряване на мултимедийни услуги за населението и бизнеса, операторите използват термина „мрежи от ново поколение”, или NGN, за което все още няма точно определение. В общи линии за оператора на NGN няма особено значение какъв трафик циркулира в мрежата му и за какви клиенти е той. Неговата инфраструктура цели да осигури на абонатите на мобилните мрежи, на потребителите на xDSL услуги и клиентите на кабелната телевизия универсален достъп до сървърите за приложения. Освен това NGN операторът трябва да гарантира качество на обслужването в съответствие с договореното (споразуменията SLA). И тъй като вече се говори за формиране на „вертикални” услуги за корпоративни клиенти с териториално разпределена структура, той ще трябва да съгласува параметрите на обслужвани и с колегите от другите телекомуникационни мрежи. Ефективно решение на много от проблемите с поддръжката на QoS в публичните мрежи даде технологията за мултипротоколната етикетирана комутация (MPLS). Нейната поддръжка вече може да се смята за стандартно изискване към общодостъпните IP мрежи, обслужващи различни категории потребители. Наистина още няма яснота по прозрачното стиковане на MPLS мрежите, но обединението MPLS and Frame Relay Alliance (MFA Forum) е толкова амбицирано, че изработването на недостигащите спецификации вече не е далече. Появата на спецификации за външните връзки между мрежите IP/MPLS ще даде допълнителен тласък на развитието на корпоративните услуги на базата на мултипротоколната комутация от второ и трето ниво (MPLS-VPN и Virtual Private LAN Service, VPLS), в резултат на което и на търсенето на пропускателна способност на магистралните IP канали. Още един позитивен фактор за бизнеса на операторите на IP мрежи и работещите с тях производители на оборудване бе продължаващият „бум” на мобилната връзка. И у нас операторите вече пристъпват към масовото внедряване на услуги с добавена стойност на базата на високоскоростен пренос на данни и ролята на протокола IP на транспортно ниво в мрежите нарасна значително. Преходът към 3G технологиите само ще подсили тази тенденция, което означава, че приносът на мобилните оператори за развитието на магистралния IP трафик ще скочи в следващите години. Анализаторите пресмятат приходите Да преминем от качествено описване на ситуацията и причините за пазарните промени на пазара на магистрална IP маршрутизация към количествените оценки. Всички световни анализаторски компании, които изследват този сегмент, предричат бляскаво бъдеще за играчите в него. Но те се стараят с един поглед да обхванат доста голям продуктов сектор, поради което и прогнозите им са доста разводнени. Така например, от няколко месеца Infonetics Research фиксира ръст в глобалните продажби на маршрутизатори и комутатори от операторски клас. През второто тримесечие на 2005 г. обемът на продажбите достигна $1,8 млрд., което е с 10% повече от показателите за предишното тримесечие и с 24% над данните за сравнимия период на миналата година. Ентусиазирани от тази тенденция, анализаторите на Infonetics Research твърдят, че към 2008 г. годишният обем на доставките на оборудване от този клас ще достигне $8,9 млрд. В момента около 70% от общата печалба на доставчиците на операторско оборудване се падат на периферните и магистрални маршрутизатори и едва 30% — на мултисервизните комутатори за ядрото на мрежата и нивото на достъп. Вероятно през 2008 г. делът на маршрутизаторите ще нарасне до 77%, а този на комутаторите ще падне до 23%. За съжаление, в отчетите си Infonetics не прави разлика между магистралните и периферни маршрутизатори за доставчиците на услуги и сме принудени да се задоволяваме с общи оценки. Компанията обаче подчертава, че най-големи годишни темпове на ръст (около 20% до 2008 г.) на пазара на операторски решения за пренос на данни ще имат периферните маршрутизатори, използвани като шлюзове към ядрото на IP мрежата на базата на технологията MPLS. Към първото тримесечие на 2005 г. Cisco запазваше лидерството си в сегмента на IP маршрутизаторите с пазарен дял от 58%. В сравнение с аналогичния период на миналата година обемът на доставките на компанията са нараснали с 9%. При това анализаторите на Infonetics отбелязват, че Cisco системно усилва позициите си в сферата на периферните маршрутизатори, а в сегмента на магистралното оборудване делът на компанията бележи лек спад. Снимка 1: Заради производителността си системата CRS-1 на Cisco попадна в „Книгата на рекордите на Гинес” Плътно след лидера се нарежда Juniper Networks с 27% от пазара на маршрутизатори от операторски клас. А в сравнение с годишните показатели, този производител дава още по- впечатляващ ръст в продажбите (с 57%), като засиленото присъствие на Juniper е налице и в двата сегмента на маршрутизиращи продукти. За същия анализиран период третото място е за NEC, но в следващото, второ тримесечие на 2005 г., китайската компания Huawei, която удвои обема на продажбите си на периферни IP маршрутизатори, влезе в челната тройка, измествайки японската корпорация от почетния пиедестал. Анализът на резултатите от дейността на компаниите за първото тримесечие на тази година на агенцията Synergy Research дава по-скромни темпове на ръст на продажбите на операторски маршрутизатори в EMEA (7,5%). В челната четворка на доставчиците са включени (в низходящ ред) Cisco, Juniper, Redback и Riverstone. В същото време експертите на Dell’Oro Group твърдят, че за второто тримесечие на 2005 г. световният обем на доставките на маршрутизатори от всички типове е $2,5 млрд. По динамика на прираста на оборота (8%) това тримесечие е най-силното през последните 4 години, т.е. от влизането на отрасъла в криза. Най-интересният извод в изследванията на Dell’Oro е, че сегментът на маршрутизаторите от категорията “висок клас“(със стойност $1 млн.) дава обещаващи темпове на развитие (15% на тримесечие), надскачащи дори динамиката в сегмента на продуктите от ниския клас (14%). Според Dell’Oro за цялата 2004 г. са доставени магистрални маршрутизатори (с поддръжка на линейни интерфейси с 10 Gbit/s) на стойност $1,22 млрд. Годишният прираст за световните производители в този сегмент е 66%. Необходими ли са магистрални маршрутизатори На базата на така представените данни на световните агенции може да се заключи, че днес в този сектор няма ясни критерии кое оборудване се смята за магистрални маршрутизатори и кое – за периферни. Анализът е затруднен и от факта, че в продуктовите линии на много мрежови доставчици има продукти за изграждане на ядра за Metro мрежи, които се вписват в категорията на магистралното оборудване. Това се обяснява с факта, че магистралната маршрутизация е смятана за еталон на надеждност и производителност и е доста престижно да имаш такъв продукт в портфолиото си. Трудностите в систематизирането на оборудване се задълбочават и от доставяните на пазара маршрутизиращи комутатори, чиято вътрешна архитектура е базирана на специализирани микросхеми ASIC с програмна поддръжка на редица протоколи за IP маршрутизация. Разбира се, всеки производител се старае да предложи критерии за класифициране на операторското оборудване за пренос на данни в изгоден за него ракурс. Така например, Alcatel твърди, че вече е остаряло негласното делене на устройствата на високоскоростни маршрутизатори за ядрото на мрежата (Provider Router) и периферни маршрутизатори (Provider Edge Router) с малка производителност, но способни да предоставят различни услуги на крайните потребители. Според експерти засиленото търсене на мултисервизни платформи за предоставяне на услуги (MultiService Provisioning Platform, MSPP) предпоставя оттеглянето от сцената на високопроизводителните Provider Router. Ключова особеност на MSPP е способността им да комутират както стандартни канали SDH, така и различни светлинни сигнали на оптичните системи CWDM/DWDM, включително с управление на сигнализацията на GMPLS. Причината е в по-малките операционни разходи за обработка на трафика на нива 1–2 в сравнение с ниво 3, на което функционират обикновените маршрутизатори. Специалистите смятат, че в инфраструктурата на бъдещите мрежи за устройства от P-клас няма място, тъй като за съединяване на периферни PE-устройства е по-евтино да се използват системи за пренос с оптично уплътнение DWDM. Така Alcatel се насочи към производство на периферни маршрутизатори с множество средства за приоритизация на трафика, многоадресно разпращане и защита от аварии, които в повечето случаи се осигуряват от функциите на Provider Router. Основният представител на това семейство е Acatel 7750 Service Router, снабден с пълнодуплексна комутираща матрица с пропускателна способност до 400 Gbit/s. Производителността на всеки слот за вход/изход (за поставяне на интерфейсни адаптери) е от 10 до 40 Gbit/s. От своя страна, всеки адаптер поддържа до 16 000 входящи или изходящи редове от данни, което позволява на оператора да формира хиляди мрежови услуги с различни изисквания на QoS. Водещите играчи на пазара на маршрутизация явно не са склонни да приемат скоропостижната кончина на устройствата от клас Provider Router. Иначе трудно може да се обясни инициираната от тях битка в сектора на най-скъпите и производителни решения в средата на миналата година. С разлика от няколко месеца Cisco, Juniper и Avici пуснаха собствени отказоустойчиви паралелни системи за обработка на огромни обеми IP трафик с поддръжка на MPLS комутация. Започна ерата на терабитните мрежи. Терабитна надпревара Според Synergy Research най-мащабни инвестиции в техническа модернизация на магистралните платформи за маршрутизация прави Cisco Systems. Компанията е вложила около $500 млн. в създаването на единна модулна операционна система IOS XR Software и апаратна платформа Carrier Routing System (CRS-1). Разходите на мрежовия гигант определено бяха оправдани - маршрутизаторът CRS-1 попадна в „Книгата на рекордите на Гинес” като най-бързото мрежово устройство. В максимална конфигурация (три телекомуникационни стойки, 72 полици за линейни интерфейсни модули и осем вградени комутационни матрици) тази система се „разгръща” до 92 Tbit/s. Най-големият конкурент на Cisco CRS-1 е магистралният маршрутизатор Juniper TX Matrix В края на 2004 г. Juniper подготви „симетричен” отговор на Cisco. Компанията представи анонсираната още през 2002 г. система TX Matrix — обединение на четирите маршрутизатора от високо ниво T640, които благодарение на вътрешния концентратор, работят като едно устройство. Комутационната производителност на това решение е „само” 2,5 Tbps, но производителността на обработката на IP пакети е наистина впечатляваща — до 3 млрд. пакета в секунда. По този параметър мултишасийната платформа на Juniper не отстъпва на признатия рекордьор CRS-1, при когото обработката на пакети е 1,28 млрд./с на всяко шаси. Преди това терабитният предел на комутация бе преодолян от маршрутизиращия комутатор BlackDiamond 10К на Extreme Networks. Той се появи на пазара в началото на 2004 г. и бе насочен към големите доставчици на IP услуги, разгръщащи мрежи на базата на каналите GbE и 10GbE. Пропускателната способност на неговата неблокираща комутационна матрица е 1,28 Tbit/s и към него се включват до 48 десетгигабитови порта. Макар че BlackDiamond 10К е от категорията комутатори, той има специфични свойства, присъщи на класическите магистрални маршрутизатори. Сред тях е възможността за препрограмиране на ASIC 4GNSS, позволяваща развиване на функционалност без замяна на апаратните компоненти, модулната ОС ExtremeWare XOS с поддръжка на необходимите протоколи за маршрутизация и „горещо” реконфигуриране на системата при излизане на отделните модули от строя, както и резервиране на основни апаратни и програмни модули, включително комутационни матрици и панел за наблюдение и контрол. Заслужава си да се спомене и появата в края на миналата година на най-„тежкия” в текущото портфолио от продукти на 3Com модулен комутатор Switch 8800. С него производителят се надява не само да си върне благоразположението на големите поръчители от корпоративния сектор, но и да стъпи на пазара на „сериозни” операторски решения. Устройствата Switch 8800 са предназначени за изграждане на мрежи на магистрално ниво с над 10 000 възела. В пълния си комплект системата Switch 8814 гарантира бързодействие на комутационния панел при 1,44 Tbit/s, пропускателна лента до 720 Gbit/s (при неблокираща комутация) и скорост на обработка на IP трафика до 428 млн. пакета в секунда. По съвкупност на критериите Толкова ли са важни обаче терабитните скорости? Има ли по-важни критерии за максимална производителност? Експертите са учудващо единодушни по този въпрос. Дори специалистите от Alcatel, развенчали постулата за значимостта на магистралните маршрутизатори в архитектурата на съвременните IP мрежи, подкрепят колегите си. Според представител на Cisco Systems ключовите характеристики в магистралното оборудване по степен на значимост могат да бъдат подредени така - надеждност, производителност, мащабируемост, гъвкавост на модернизацията (поддръжка на услуги) и минимизиране на съвкупната стойност на притежание (TCO). Високите изисквания са налице и към скоростните характеристики на линейните връзки. Така, в системите CRS-1 е реализирана поддръжка на интерфейси Packet-over-SONET (POS) с производителност до 40 Gbit/s за сметка на използването на специализирани процесори (SPP), които се поставят в линейните карти. Според мениджър в Juniper към водещите изисквания трябва да се добави задължителната поддръжка на технологията на канално ниво 10GE (или POS на скорост не по-малка от 10 Gbit/s), наличието на маршрутна таблица с 1 млн. записи и недопустимото кеширане на предисторията на обработка на пакетите (за да бъде времето за обработката им предсказуема величина). Като задължителен компонент е посочена и вътрешната комутационна фабрика (или аналогичният модул, свързващ линейните адаптери на принципа „всеки с всеки”). Тя осигурява реализирането на принципа на неблокираща комутация и гаранция за всички портове, че ще предлагат производителност на мрежовите услуги със скоростта на физическата линия. Освен това за всяка двойка интерфейсни карти е необходимо да се предвидят минимум два пътя на преминаване на пакетите – за трафик с висок и нисък приоритет (те са реализирани в маршрутизаторите на Juniper от сериите M и T). Към важните характеристики на магистралното оборудване от операторски клас Extreme Networks отнасят надеждността и сигурността, тъй като дори най-невинните сривове в работата на такива устройства може да станат причина за директни загуби за операторите. Съответствието на продуктите на коефициент на готовност „пет деветки” е гарант за непрекъснатостта на бизнес процесите. Освен това от Extreme Networks препоръчват да се обръща особено внимание на мащабируемостта на системите, която играе ключова роля в разгръщането на интелигентните услуги. Иначе различните компании разбират различно самата интелигентност на магистралното оборудване. В Juniper са убедени, че маршрутизаторите в ядрото на мрежата трябва да се „грижат” за услугите, предоставяйки възможно най-много средства за елементарна обработка на пакети. Тук попадат пакетните филтри, класификатори, маркери, шейпъри — накратко, всички механизми за осигуряване на зададеното качество на обслужване за различните типове приложения. Използването на която и да е комбинация от тези опции не бива да е обвързано с отстъпки и компромиси със скоростта на обработка на пакетите. В Cisco държат на придаването на редица допълнителни функции на магистралните маршрутизатори, гарантиращи сигурност и отказоустойчивост на мрежата. Става дума за воденето на списъци за достъп (ACL) на линейна скорост. Най-голяма отказоустойчивост в решенията на Cisco се постига със сложна комбинация от програмни и апаратни средства, чиято същност се свежда до дублирането на основни операционни функции и виртуализация на изчислителните ресурси на системата. В „тежките” маршрутизиращи продукти на компанията е заложена възможност за разделяне на единната физическа платформа на няколко логически маршрутизатори (с отделени процесорни ресурси) за сметка на разпределената ОС. Но това не е уникална особеност на решенията на Cisco, тъй като конкурентите в магистралния сегмент отдавна преминаха на модулни ОС, запазващи работоспособността на оборудването при замяна на отделни негови компоненти. Най-широк набор от услуги има в маршрутизаторите на Alcatel. Те обаче не бива да се смятат за магистрални устройства, макар че могат да запазват в паметта си до 1 млн. маршрута и са снабдени с портове OC-192c/STM-64. Сервизните маршрутизатори Alcatel 7750 са базирани на масивите от препрограмируеми мрежови процесори, които се грижат за обработката на данни, организацията на услуги във виртуалните частни мрежи (VPLS и MPLS-VPN), маршрутизацията и филтрирането на трафика на 2 до 4 нива, поддръжката на йерархичен модел на QoS. А според експерти на Extreme магистралното оборудване трябва да може да работи в режим на едновременно многоадресно разпращане на потоци от данни (до 20 000 потока). Това би задействало устройва в мрежата, които осигуряват предоставянето на IP/TV услуги. Поддръжката на Multicast чрез репликация на трафика в комутираща матрица също е характерна за магистралните маршрутизатори на Cisco. И тъй като разглеждаме само маршрутизиращото оборудване за магистрални мрежи, логично би било да посочим и реализираните в него протоколи за маршрутизация. Според специалисти на магистрално ниво е достатъчно да има поддръжка на два протокола (OSPF и IS-IS), докато за периферните устройства списъкът е доста по-дълъг за сметка на протоколите за статична маршрутизация RIP, OSPF, EIGRP, BGP и MP-BGP. Както вече стана ясно, технологията на мултипротоколната комутация се превърна в стандартно изискване и всички маршрутизатори за ядрото на мрежата разполагат с функции за MPLS сигнализация, чрез която се изграждат виртуални пътища за пренос на потоци от данни, резервират се пропускателни ленти и автоматично се заобикалят „проблемни” участъци. С цел придаване на MPLS функционалност на мрежовите решения в тях априори трябва да са налице стандартни протоколи за IP маршрутизация. В основата на разработката на стандартните механизми MPLS е принципът за „преизползване” на натрупаното през годините в маршрутизацията. Такъв е случаят с широкото използване в MPLS устройствата на протокола за резервиране на ресурсите RSVP за създаване на виртуални тунели LSP, въпреки опитите на отделни производители да внедрят за целта специалния протокол CR-LDP, стандартизиран от ITU-T. Разбира се, ако се поставя маршрутизатор на границата на MPLS мрежата (т.е. се използва като Label Edge Router устройство), количеството необходими за работата му L3 протоколи съществено нараства. Затова повечето доставчици предпочитат да осигуряват поддръжката в своите магистрални продукти на разширен спектър от протоколи за маршрутизация и сигнализация, макар реално да се търсят само няколко алгоритми — OSPF v.2/3, IS-IS, Multiprotocol BGP и механизмът за управление на пропускателната лента RSVP Traffic Engineering. Компактна надеждност Осигуряването на непрекъснатостта на процесите на комутация (Non-Stop Forwarding) и маршрутизация (Non-Stop Routing) има специално място в ценностната скала от характеристики на магистралното оборудване. Решаването на проблемите зависи от две ключови условия — дублиране на критично важните компоненти и възстановяване на работоспособността на устройствата при сривове, пренатоварване, модернизация, мащабиране и т.н. Сам по себе си принципът на апаратно резервиране на процесорните модули, комутационните матрици, блоковете за електрозахранване и охлаждане не отличава решенията от операторски клас от продуктите за корпоративен пренос на данни, към които напоследък също има доста сериозни изисквания за надеждност на обслужването. Основната разлика между тези категории продукти е, че корпоративните устройства допускат кратки “почивни” (idle) периоди по време на регламентираните ремонти и обновявания на софтуера, а всички манипулации със системите от операторски клас трябва да стават в режим „гореща замяна” без прекъсване на услугите. Extreme бе сред първите, преодолели терабитния Рубикон на производителността със своя магистрален комутатор Black Diamond 10K При авария на отделните резервирани елементи от магистралната система, натоварването автоматично се преразпределя между действащите аналози, а в случай на повреда в каналите за връзка, мрежовите възли веднага идентифицират аварийните участъци и преминават по предварително определени обходни маршрути. Няма стандартни препоръки за увеличаване отказоустойчивостта на маршрутизаторите и комутаторите от операторски клас и купувачите са принудени да разчитат на креативността на производители, които имат пълната свобода да разработват и внедряват патентовани технологии. Скромен брой отраслови стандарти за изграждане на самовъзстановяващи се IP мрежи са включени във функционалния набор на магистралните маршрутизатори „по подразбиране”. Но тъй като „фирмените” протоколи за взаимодействие работят само между възлите, базирани на продуктите на един производител, “моновендорните” магистрални мрежи традиционно се славят с най-добрите параметри на надеждност и отказоустойчивост. Така например, преди време компанията Extreme приключи разработката на патентования протокол за защита на пръстеновидна топология на Ethernet (Ethernet Automatic Protection Switching, EAPS), който гарантира време за сходимост на трафика по-малко от 50 милисекунди при повреда в мрежата на физическо ниво. По критерия самовъзстанавяване градските Ethernet мрежи на базата на магистралните комутатори BlackDiamond не отстъпват на оптичните пръстенови технологии SDH/SONET, спестявайки значителни инвестиции на операторите за изграждане на инфраструктура и разгръщането на услуги на високо ниво. Но ако в пръстена с EAPS поддръжка се включи дори един комутатор на друг производител, времето за сходимост се „разтяга” до 200 – 500 милисекунди, което е критично за услуги от типа на VoIP. Приблизително същите са изискванията към времето за възстановяване на свързаността и при MPLS технологията. С помощта на протокола Graceful Restart съседните маршрутизатори получават съобщения за временната недостъпност на възела, а механизмите RSVP TE и MPLS FastReroute (наследен от ATM технологията) превключват потоците от данни към резервните маршрути за 50 ms. Разбира се, времето на сходимост на основните протоколи за маршрутизация (OSPF, ISIS, BGP) е малко по-дълго, отколкото при комутаторите, но всички водещи производители активно усъвършенстват съответните алгоритми. През април 2005 г. в лабораторията на British Telecom бе тествана функционалността на Non-Stop Routing на сервизни маршрутизатори Alcatel 7750. Прехвърлянето на управлението на процесите на резервния блок отнело не повече от 5 ms, а изработката на таблица от милион BGP маршрути отнело 95 s. При това резервният модул за управление съдържал копие на базата данни за състоянията на различните сигнални протоколи (IGP, EGP, MPLS, LDP) в основния модул. Традиционно се смята, че една от силните страни на маршрутизаторите на Juniper е логическото разделяне на нивата на комутация и предоставяне на услуги, позволяващо на оператора да внедрява нови услуги без да прекратява процеса на пренос на пакети. Прехвърляйки устройствата си на новата операционна система IOS-XR, Cisco не само си „разчисти сметките” с конкурента, но и направи още една крачка по пътя на виртуализацията. Разпределеността на IOS-XR осигурява изпълняване на различни операции едновременно върху няколко процесора, и затова преходът от една конфигурация на CRS-1 към друга (с повече стойки и процесорни карти) става без прекъсване в предоставянето на услуги. Модулната архитектура на операционната система с микроядро и при двете компании дава възможност за модернизиране на частите й, отговарящи за изпълняването на определени процеси, без прекъсване и рестартиране на цялата система. При Cisco тази технология бе наречена In-service Software Upgrade (ISSU). Възможността за обновяване на програмните продукти през презареждане на маршрутизатора ще бъде прибавена в следващата версия на системния софтуер на Alcatel, чиято поява на пазара е предвидена за началото на 2006 г. Дори маршрутизиращите комутатори на Extreme се „стараят” да не изостават от общата тенденция на пазара на магистрални устройства. Благодарение на използваната в тях уникална технология на препрограмируеми ASIC, поддръжката на новите протоколи и услуги не изисква закупуване на допълнителни модули. Достатъчно е да се обнови микрокодът на ASIC. Инвестиции и рискове Внедряването на магистрално оборудване за маршрутизация в операторските мрежи винаги е било и ще остане скъпо начинание. А възстановилите се от кризата оператори и доставчици на IP услуги много внимателно подхождат към въпроса за мащабните инвестиции в развитието на инфраструктурата. Затова в момента от особено значение за доставчиците на магистрални маршрутизатори е не само усъвършенстването на функционалните им качества, но и разработката на комплексни предложения, целящи минимизиране на общите разходи (CAPEX) на купувачите. Ето защо едва ли именно производителите ще се отличат с откровеност. Всички твърдят, че са загрижени за намаляването на CAPEX и съвкупната стойност на притежание на мрежовото оборудване (TCO), за следването на общоприетите индустриални стандарти и системното увеличаване на мащабируемостта на своите решения. Такива са правилата на играта, но поръчителите знаят, че зад днешните обещания на доставчиците се крият поне приемственост на технологиите и обратна съвместимост на новите продукти с предишните версии. Това дава на операторите още един тласък, тъй като осигурява плавна миграция на остарелите продукти в периферията на мрежата към внедряване на ниво опорен гръбнак на съвременни и скъпи решения. От друга страна, процесът на миграция на оборудването с цел намаляване на капиталните разходи засилва зависимостта на клиента от един единствен доставчик. А проверката дали твърденията му, че именно неговото решение е с „най-малки оперативни разходи”, е възможна само, ако въпросните решения се закупят и се поработи с тях. И докато операторът трупа статистика за времето на работа на системата при отказ, за количеството аварии и цената на обслужване, на пазара се появяват нови предложения с още по-привлекателни условия. Така че рисковете са неизбежни, а минимизирането им е възможно само при добросъвестни продавачи.

(22.12.2005)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Маршрутизация без граници"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2012 съгласно общи условия за ползване