Skip navigation
IDG.bg PC World Computerworld CIO CFO Networkworld Business How Кариерна зона
вход регистрация бюлетини

Телеком мрежи

Networkworld България - брой 5, 2005 г. / Съдържание
969 прочитания, 0

Отвореният достъп: избор има В ранните етапи на развитие на услугите с добавена стойност (VAS) предоставянето им в телефонните мрежи се основаваше на технологията на компютърно-телефонната интеграция (CTI). Тя обаче не позволяваше на операторите на транспортно ниво да участват в разпределянето на финансовите постъпления от оказването на такива услуги, да диференцират тарифите според качеството на обслужване и да получават пари от това, че външни доставчици на мощности използват тяхната мрежова инфраструктура. За да участват в разпределянето на постъпленията от VAS, операторите трябваше сами да формират добавена стойност. Очевидното решение на проблема е доставчикът да делегира на оператора такива допълнителни функции, като поддръжка на стандартни библиотеки за разработка на услуги (реализиране на типови операции за обслужване), натрупване и анализ на статистиката за използваните ресурси, представяне на сметките за осчетоводяване. При това операторът трябва да отделя на доставчика гарантирани мрежови ресурси за сметка на преразпределянето на натоварването в своята мрежа. Тази концепция е известна като „отворен достъп” до операторската мрежа. За да може да реализира разширените възможности за обслужване, тя използва разпределена платформа, в която сървърът на приложенията на доставчика на услуги си взаимодейства с мрежата на телефонния оператор чрез шлюз с отворен програмен интерфейс. В рамките на концепцията за „отворения достъп” в световен план едновременно започна разработването на няколко технологии за поддръжка на бизнес моделите на VAS. През 1998 г. Parlay Group пристъпи към създаването на едноименната технологична платформа. Още същата година Sun Microsystems реши да развива технологията JAIN, а след година към тези компании се присъедини и VoiceXML. Всяко от предложените решения има своите особености. Експертите се обединяват около мнението, че тези технологии трябва да се анализират по няколко критерия – архитектура на платформата, език за разработка на услугите, ред на взаимодействие с потребителите и Интернет, схема за определяне на тарифите за услугите, гарантиране на сигурността на взаимодействие на оператора с доставчика на услугите. В Parlay, JAIN и VoiceXML архитектурите на платформите за предоставяне на услуги (казано с други думи, съставът на използваните програмно-апаратни средства) са идентични на практика. Принципните разлики са единствено на функционално ниво. Така например в технологията на Parlay услугата се гарантира на сървъра на доставчика на услуги, а специален шлюз играе ролята на интерфейс за взаимодействие на провайдъра с мрежовите ресурси на оператора. В JAIN и VoiceXML на сървъра на приложенията на доставчика на услуги се реализира само разработка и съхраняване на кода на услугата, а при обръщане към него от страна на абоната съответният програмен код се зарежда в инфраструктурата на телефонния оператор, където се и изпълнява. Програмният език, предвиден за разработката на услуги във всяка от технологиите, до голяма степен предопределя и тяхната ефективност от гледна точка на доставчиците на услуги. В Parlay се използва езикът UML (Unified Modelling Language), чрез който се осъществява визуално програмиране. Специалистите по UML обаче се броят на пръстите на едната ръка, поради което работата им не излиза евтино. В технологията на JAIN програмният код на услугите се разработва на добилия популярност лесен и удобен език Java. VoiceXML предлага разширения език XML, допълнен със специални функции. Така например в него са въведени възможности за реализиране на взаимодействието с потребителя с помощта на средства за обработка на гласовата информация. Специалистите, които владеят тези особености, също не са много, поради което технологията на VoiceXML заема твърде тясна ниша в сферата на създаването на допълнителни услуги за телефонни мрежи. Ако разгледаме особеностите на Parlay, JAIN и VoiceXML от гледна точка на механизмите за поддръжка на взаимодействието на доставчика на услуги с абонатите, ще видим, че то се осъществява преди всичко с помощта на SMS, MMS, DTMF (тонално набиране), IVR и технологии за разпознаване на речта. В концепцията на Parlay е стандартизиран всеки от изброените методи (функции за работа със SMS/MMS, DTMF и управление на IVR). JAIN гарантира стандартно взаимодействие с потребителя с помощта на DTMF и SMS. Организацията на обслужването с IVR в рамките на JAIN също е възможна, но се реализира чрез фирмените интерфейси на производителите на системи за автоинформиране. Технологията на VoiceXML предоставя стандартни функции за синтез и разпознаване на речта, както и за обработка на повикванията от DTMF. Работата със SMS и устройствата на IVR се осъществява чрез внасяни във VoiceXML обекти, които позволяват от кода на услугата да се извика функцията, отговаряща за конкретното взаимодействие. Днес нуждата от интегрирани услуги, обединяващи възможностите на телефонните мрежи и Интернет, нараства неимоверно, поради което възниква въпросът как да се гарантира обединяването на операторите и ISP? Интегрираните услуги може да се организират с помощта на трите технологии, но с определени особености във всеки отделен случай. Така например Parlay първоначално бе предназначена за оказване на услуги в телефонната мрежа. След това за разработката на интегрираните услуги, взаимодействащи с Интернет приложенията, бяха създадени библиотеките Parlay X (разбира се, тази спецификация съществено ограничава набора от телефонни услуги). В основата на JAIN е Java езикът, който първоначално се използваше за създаване на Интернет приложения. Те бяха интегрирани с телефонните мрежи чрез специалните библиотеки JAIN. И накрая базовата технология XML бе предназначена за Интернет среда, поради което при използването на VoiceXML за организиране на взаимодействието на услугите на телефонната мрежа с Интернет приложенията бяха необходими стандартни уеб механизми. Механизмите за определяне на тарифите за сервизните платформи до голяма степен зависят от спектъра на предлаганите услуги. С други думи, колкото по-широк е той, толкова по-високи са изискванията на доставчиците към гъвкавостта на тарифните схеми. Досега определянето на тарифите се отнасяше само за предоставянето на услугата или за времето на използването й. Днес абонатът трябва предварително да бъде запознат с целия списък услуги, за да му се даде свобода на избор. При това доставчикът е длъжен да предостави информация за стойността на избраната услуга, както и възможност за потвърждение или отказа от плащане. Така механизмът на определяне на тарифите трябва да се задейства в самия процес на предоставяне на услугата. В платформите на Parlay за организация на гъвкава система за определяне на тарифите бе заложена стандартна функция за взаимодействие с автоматизираната система за разчети (АСР) на базовия оператор. Налична е и възможността за промяна на реда на плащане в реално време, като данните за това се отразяват в АСР на оператора. На платформата на JAIN ценообразуването на услугата става или при извикване, или според продължителността й. Между другото взаимодействието с външните платежни системи в нея се реализира чрез стандартизираната библиотека Jpay. В системите на базата на VoiceXML услугите също се ценообразуват или при стартиране, или според времетраенето, а за взаимодействие с външните платежни системи се използва механизмът на внедрените обекти. Тъй като по принцип оборудването на доставчика на услуги се включва към операторската инфраструктура чрез Интернет, към технологичните платформи има и допълнителни изисквания, свързани със сигурността на взаимодействие между собственика на мрежата и външния доставчик. В Parlay може да се задава алгоритъм за шифроване и дължина на ключа (индивидуално, за всеки доставчик на услуги) за гарантиране на сигурността на пренос на сигналния трафик. JAIN използва стандартни методи за защита на Java приложенията в Интернет основно чрез протокола HTTPS. А във VoiceXML собствени средства за защита на трафика не са предвидени. За целта може да се задейства същият протокол HTTPS за защита на уеб сървъри. Така основният пакет от функции на технологиите на Parlay, JAIN и VoiceXML се различава значително. В технологията на Parlay са стандартизирани максимално полезни функции и дори такива като автоматично определяне на параметрите на абонатния терминал и достъпа му до оказване на услуги. В технологията на JAIN има по-малко функции, но повече възможности за разработка на фирмени библиотеки. А във VoiceXML са стандартизирани само функции за управление на съединението и средства за взаимодействие с потребителя. Тъй като технологията на Parlay е най-функционална, използването й за разработка и предоставяне на услуги не изисква внедряването на допълнителни програмно-апаратни средства. Единственият недостатък на Parlay в това отношение е използването на доста сложния и слабо разпространен език UML. Но и този проблем вече има решение. Това е технологията на JAIN, в която услугите се разработват под Java и която е адаптирана за реализиране на приложенията на Parlay. Днес JAIN се използва основно за създаване на приложения на Parlay, а програмно-апаратни платформи на JAIN от операторски клас на практика няма. Технологията на VoiceXML си остава твърде специализирано средство за разработка на гласови менюта за Интернет сайтове. На базата на VoiceXML се реализират повечето IVR приложения за картови платформи и информационни услуги. По Сети

(09.11.2005)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Телеком мрежи "



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2012 съгласно общи условия за ползване