Прозрачната миля
Мобилните оператори все по-често посягат към технологиите на пасивните и активните оптични мрежи за достъп за решаване на различни задачи и за предоставяне на разнообразни услуги. Въпреки това тези технологии все още заемат твърде малък дял в инфраструктурата на широколентовия достъп. По данни на IMS Research, потребителите на широколентов достъп в света вече са 150 млн., което е с 51 млн. повече в сравнение с миналата година (виж. Фиг.1), като в същото време този пазар набира популярност и у нас. Много мобилни оператори залагат на развиването на допълнителни услуги (Value Added Services, VAS), но внедряването им добива все по-голямо значение и за операторите на фиксирана телефония. Според Lucent Technologies „обогатяването на съдържанието” ще спомогне както за пазарния ръст, така и за увеличаване на постъпленията им. Доставчиците в световен план са изправени пред необходимостта за преход от продажба на трафик и услуги за достъп към лансиране на нови високодоходни услуги. Сред тях специалистите на Nortel отличават VoIP, мултимедийните конференции (глас/видео/обмен на съобщения), Web телевизия, интерактивна ТВ, HDTV, ТВ с предплатено време, видео по поръчка (VoD), радиотранслации, високоскоростен Интернет, интерактивни игри и VPN. Тези услуги са предназначени както за домашните, така и за корпоративните потребители. Особено важна е поддръжката на мултимедийния трафик за предоставяне на доходоносни услуги на фирмени (VoIP, видеоконферентна връзка) и частни клиенти (видео по поръчка, телевизионни предавания по IP мрежи, интерактивни игри и др.), както и гарантирането на необходимата пропускателна способност за прозрачно взаимодействие между отдалечени офиси (VPLS). Услугите Triple Play (глас, видео, данни) изискват пропускателна способност от над 10 Mbps, а HDTV (MPEG-2) — 16 до 20 Mbps на канал. От значение е и въпросът за готовността на инфраструктурата за достъп до поддръжката на подобна услуга и нейната оптимизация за доставка на образ. В търсене на „широката лента” В началото на годината броят на потребителите на DSL бе над 100 млн. и днес тази технология си остава водеща в сферата на широколентовия достъп, като в някои страни мрежите на кабелната ТВ се радват на почти същата популярност. Надежди се възлагат и на безжичните технологии WiMAX и Wi-Fi, но разгръщането им все още протича бавно. Според прогнози на In-Stat през 2009 г. едва 3% от потребителите на широколентови услуги ще използват WiMAX, а в САЩ видим ръст на този пазар не се очаква поне до края на десетилетието. Засега операторите се стремят максимално да използват съществуващата медна инфраструктура за достъп — телефонните линии, а технологиите DSL продължават да се усъвършенстват и адаптират с цел предоставяне на нови услуги и преди всичко за доставка на образ. В Lucent например за най-перспективни се смятат ADSL2+ и VDSL2. Според прогнози на Infonetics Research текущите тенденции за ръст на броя на включванията към DSL в света ще се запазят поне до 2007 г. Междувременно, с оглед на нарасналото търсене на пропускателна способност, все по-популярен става оптично-влакнестият достъп с на практика неограничени възможности за предоставяне на услуги, когато се търси поддръжка на видео, аудио, IP телефония и други услуги. Накратко, проникващата на пазара HDTV технология става все по-достъпна за потребителите, а внедряването й ще приближи още повече оптичните мрежи до клиентите. Проблемът с организирането на широколентов оптично-влакнест достъп може да бъде решен по много начини – от схема „оптично влакно до сграда” (FTTB), „до жилище” (FTTH) до „до разпределителна кутия” (FTTC). В топологията на мрежите за достъп обикновено се отличават три основни архитектури: „пръстен”, „от точка до точка” (P2P) и „от точка до много точки” (P2MP), като изборът зависи от изискванията на поръчителите, плътността на разположение на абонатите и тяхната отдалеченост, от технологията и архитектурата на магистралната мрежа, от предоставяните услуги и от редица други фактори. По данни на IDC още преди 3 години на оптичните влакна се падаха около 3% от широколентовите линии за достъп. Прогнозите са, че през тази година потребителите на FTTH ще достигнат 4 млн., а през 2007 г. ще са над 8 млн. (вж. Фиг. 2). С времето оптичните мрежи ще заменят медната инфраструктура за достъп, но ще минат много години преди оптичните влакна да станат повече от медните кабели. Според експерти на Lucent оптиката постепенно ще се доближава до клиентите, измествайки медните линии от зоната на последната миля (вж. Фиг. 3). Повишеното търсене на услуги чрез широколентов достъп кара операторите да модернизират мрежите си, а инвестициите във FTTH ще се връщат дълго време. Продуктите за решаване на проблемите от последната миля, системите и платформите за управление на различните производители позволяват разработката на разнообразни конфигурации — P2P, P2MP, пръстенови, с отделяне/ влагане (add/drop) и комбинации от тях. Големите доставчици предлагат широк спектър от платформи и технологии, отговарящи за различните нужди на поръчителите (вж. „PON и не само”). Останалите работят в областта на нишовите решения или създават оригинални новаторски продукти. Ethernet до клиента Увеличаването на скоростта до 10 Gbps, новите възможности за организиране на комплексни услуги благодарение на прилагането на стандарти и протоколи като IEEE 802.1Q (VLAN), приоритизирането на трафика, класовете DiffServ за гарантиране на QoS, MPLS за бърза комутация на пакетите в многопротоколни мрежи, превърнаха Ethernet в технология от операторски клас. На ниво градски мрежи това се изразява в разпространяването на Metro Ethernet. Макар че по магистралите на регионалните и градски мрежи все още доминира пръстеновата инфраструктура ATM/SDH, сегментите на Ethernet постепенно се налагат. Прилагането на Ethernet в глобалните мрежи и в мрежите за достъп дава възможност за поевтиняване на Triple Play услугите и до прозрачно съединяване на отдалечени офиси. В новите разработки на IP/Ethernet за мрежите за достъп се прави опит за обединяване на най-доброто от оптиката и Ethernet технологиите, като последната се използва не само за мрежи с комутация на пакети, а и за наследени магистрални мрежи SDH. Концепцията Ethernet To The X (ETTX), където X са жилищни сгради или корпоративни клиенти, се прокарва от Cisco Systems (вж. Фиг. 4). Много съвременни решения се базират на препоръките на обединението Ethernet on the First Mile (EFM) и Metro Ethernet Forum (MEF) (вж. „Интернет ресурси”). За новите оператори, които не разполагат с инфраструктура и които се ориентират към Ethernet/IP, изграждането на последната миля на базата на Ethernet технологията е особено актуално. Най-лесният вариант за организиране на достъпа е чрез прилагане на медия-конвертори мед—оптика, оптика—мед и оптика—оптика. Именно с медия-конвертори са стартирали бизнеса си Allied Telesyn и METRObility Optical Systems. Днес подобни решения предлагат много производители. Преди обаче медия-конверторните платформи не бяха достатъчно управляеми, макар че водещите им производители разработваха собствени средства за управление. Сега широкият спектър от подобни продукти е снабден не само с вградени средства за администриране, но и с ефективни механизми за възстановяване, което увеличава надеждността на мрежата като цяло и позволява те да бъдат определени като решения от операторски клас. С приемането на IEEE стандарта 802.3ah, наречен „Ethernet на първата миля” (EFM), се разшириха и възможностите за управление и мониторинг на отдалечени устройства и канали за връзка за пакетни Ethernet мрежи. За всички топологии на достъп е предвиден общ набор от правила за управление, администриране и обслужване (OAM). Операторът може да комбинира оптични и медни сегменти в мрежата и да я управлява чрез единен набор от инструменти и процедури. Този стандарт се превърна в ориентир за повечето производители на оборудване за достъп по оптика и мед. Към решаването на проблемите с последната миля с помощта на „оптичен Ethernet” в съответствие със стандартите IEEE и обединението EFM, е насочена фамилията медия-конверторни платформи METRObility Radiance. Компанията METRObility допълва 802.3ah със собствени патентовани технологии като управление на пропускателната способност на канала, измерване на мощността на оптичния сигнал, управление на параметрите за оборудване (температура, напрежение на източника на захранване). За организирането на канала за управление се използват междукадрови промеждутъци на Ethernet (Inter-Packet Gap, IPG). Разширяванията не влияят на стандартните възможности за управление, а само добавят функционалност и брой на параметрите за управление. Системата за управление е основана на базата на MIB и използва стек от протоколи SNMP и стандарта IEEE 802.3ah. Графичният интерфейс на системата за управление на NetBeacon позволява да се получава информация за събитията, да бъдат съотнасяни с мрежовите елементи и канала за връзка, да се отразява състоянието на съединенията и условията за функциониране на портовете. Конструктивно оборудването на METRObility включва модулни устройства, където се установяват линейни карти с компактни модули (Small Form-factor Pluggable, SFP), снабдени със средства за мониторинг на качеството на линията, оптичната амплитуда и параметрите на оборудването. Те могат да поддържат CWDM, а оптичният транспондер Multi-Rate Line Card (MRLC) позволява използването на различни протоколи (Ethernet, STM-1/4/16, ESCON, FC) и едновременната поддръжка на няколко услуги по една оптична двойка («мултисервизен CWDM»). Транспондерът MRLC преобразува различни дължини на вълните за всякакви протоколи със скорост на предаване от 45 Mbps до 2,7 Gbps. Една от функциите на линейните карти е динамичната промяна на пропускателната способност със стъпка 1 Mbps отделно за приемаnето и предаването. Продуктите на METRObility дават възможност да се организира доставка на услуги по оптично влакно на разстояние до 80—100 км в конфигурация „от точка до точка” или „пръстен” (вж. Фиг. 5). Компанията пуска крайни устройства (ONU), мултиплексори за вход/изход (Optical Add-Drop Multiplexor, OADM) и CDWM платформи за инсталиране в помещенията на клиента. Устройствата на METRObility са прозрачни за различни протоколи и могат да се използват за терминиране на различни типове трафик и за предоставяне на множество услуги. Фиг. 6. Медия-конверторната платформа Converteon от Allied Telesyn, с поддръжка на Ethernet, протоколи за глобалната мрежа и стандарта 802.3ah, е допълнена с вграден комутатор и модул за управление. Многопротоколната медия-платформа Converteon (вж. Фиг. 6), попълнила портфолиото на Allied Telesyn, е за предназначена за предоставяне на комплекс от услуги по оптична мрежа за достъп, включително доставка на трафик E-1. Повечето оператори са запознати с медия-конверторните платформи FiberDriver на компанията MRV Communications. Фирмата предлага конвертори с дистанционно управление от 2001 г. В патентованата технология IP-Less се използва отделен от Ethernet канал за управление в самия оптичен тракт. В момента IP-Less е налична в повечето продукти на MRV, като например, новата платформа за абонатен достъп OA2000, позволяващ включване на абонати на Ethernet по едно влакно. С приемането на стандарта 802.3ah MRV пусна медия-конвертори за FiberDriver, поддържащи този стандарт. Днес повечето производители използват разширенията на 802.3ah. В продуктите на MRV е предвидено ограничаване на скоростта за потребителския порт, събиране на данни от диагностиката със SFP, резервиране на оптичния канал и други допълнителни функции. Модулна оптика Прилагането на „цветни” конвертори за гигабитния интерфейс (Gigabit Interface Converter, GBIC) непосредствено в комутаторите позволява да се спести от транспондери. С помощта на GBIC могат да се изградят относително евтини „пасивни” WDM мрежи, смесвайки и отделяйки сигнала в OADM. Благодарение на едно- и двувлакновите ОADM с разреждане около 1 dB на канал се отделят или добавят до четири канала. Подобен подход се прилага само при CWDM и GbE, но привлича с приемлива цена и лесна инсталация. За разлика от GBIC, модулите SFP осигуряват мониторинг на повече оптични параметри. Управляемите модулни комутатори OptiSwitch са предназначени за изграждане на мрежи за достъп и предоставяне на услуги. За разделяне на потребителския трафик MRV използва стандартния механизъм VLAN, а на магистрално ниво — MPLS. Надеждността на комуникациите се увеличава благодарение на механизмите Rapid Spanning Tree и специално разработените средства за резервиране на канала Ethernet на физическо ниво. Евтините CWDM решения с маломощни лазери осигуряват връзка до 20 км, но за всеки клиент е необходим оптичен порт за оборудване в точката на присъствие на доставчика. С оглед разширяването на мрежата много портове ще останат неупотребени. Активните оптични мрежи за достъп са широко разпространени, но в случаите, когато е необходимо да се предоставят множество услуги на голям брой разпръснати абонати, дървовидната структура на мрежата и конфигурацията „от точка до много точки” (P2MP) се оказват по-изгодни в сравнение с Ethernet P2P. Един за всички За да се спестят скъпоструващите електронни компоненти и да се гарантира евтин метод за разгръщане на оптични линии, в приложенията FTTH/FTTB се предлага използването само на два лазерни източника в приемното устройство и два в предаващото (за пренос на трафика в двете посоки), а трафикът на абонатите да се раздели с помощта на временно мултиплексиранe. Тази технология с P2MP архитектура е известна като пасивна оптична мрежа (Passive Optical Network, PON). Идеята за PON се появи още през 1995 г., а през 1998 г. бяха приети първите спецификации (G.983). Именно със стандарта G.983 се прие официално и терминът «PON», макар че в METRObility, например, го използват за описание на Ethernet-over-CWDM приложения. В решенията Radiance компанията използва едноканални OADM, извеждащи (Drop & Pass) или въвеждащи/извеждащи (Drop & Add) един канал — оптичната мрежа в този случай е пасивна в зоната от оператора до клиента. Обикновено “класическите” PON мрежи са с дървововидна топология (P2MP) с пасивно разклонение (вж. Фиг. 8), макар че не е изключена и пръстенова (в бизнес приложенията) и линейна схема (за териториални мрежи). Към единия порт на централния възел се свързва сегмент от дървото, обхващащ десетки абонати. Ключът към икономичността на PON е относително евтиното оборудване в точката на присъствие на доставчика (Optical Line Terminal, OLT), клиентските устройства (Optical Network Terminal, ONT) и неизискващата обслужване инфраструктура на достъпа (вж. Фиг. 9). Във всяка PON технология (вж. Таблица 1) пропускателната способност се дели между абонатите и се разпределя според политиката на администриране. Освен това за разлика от SDH, в PON мрежата свободната пропускателна способност може динамично да се заделя на нуждаещия се от нея абонат. Обикновено едно OLT обслужва до 32 абонати, отдалечени на разстояние до 20 км. Очакваше се масовото внедряване на PON технологията да започне през 2001 г., но настъпилата тогава криза в телекомуникационния сектор не позволи спазването на тези срокове. Дори днес потребителите на PON не надвишават 2 млн. Стандартът ATM PON (APON) бе ориентиран основно към частни лица и осигуряваше предоставянето на телефония, макар че първоначално не предвиждаше доставки на образ. По-късно няколко нови компании пуснаха системи APON за корпоративни клиенти. Поддръжката за видео се появи във версията Broadband PON (BPON) през 2003 г. с приемането на препоръките на ITU-T G.983.8. За подаване на видеосигнал (аналогов или цифров) към абоната от страна на оператора се използва трети лазерен източник. Разработката GPON (ITU G.984) позволи достигането на гигабитови скорости, но наложи прилагането на средства за увеличаване на устойчивостта на работата на мрежата и по-конкретно на кодовете с корекция на грешките. За разлика от CWDM, оптимизирана за градски мрежи и големи разстояния, PON бе специално проектирана за мрежи за достъп. Във варианта FTTH на основата на PON към жилището обикновено се прокарва едновлакнов оптичен кабел. ONT от външната стена на сградата е с три потребителски интерфейса (вж. Фиг. 10). После услугите на Triple Play (телевизия, компютърна мрежа, телефония) с помощта на меден кабел се разнасят по стаите. В ONT се използват евтините лазери Фабри-Перо, те не изискват контрол на температурата като по-скъпите лазерни източници EFB в оборудването на OLT. PON + Ethernet През 2001 г. в IEEE бе създадена работна група Ethernet in the First Mile (EFM), която поиска стандартизация на симетричната технология Ethernet PON (EPON). През юни 2004 г. бе приет стандарта IEEE 802.3ah, където бяха специфицирани технологиите за достъп EoVDSL/ EoSHDSL, EPON (P2MP) и оптичният Ethernet P2P (до 100 км). В архитектурата EPON бяха запазени много от препоръките на G.983, а за подобряване на качеството на услугите и надеждността се поддържат Type of Service (ToS) и DiffServ, допуска се резервиране, предвижда се многостепенна защита чрез VLAN и VPN за потребителски групи, IPSec и тунелиране. EPON е едновлакнова мрежа, използваща мултиплексиране на WDM на дължините на вълните 1490 и 1310 nm за пряк и обратен сигнал (вж. Фиг. 11). Прозорецът 1550 nm е запазен за добавяне на други услуги — поточно видео, кабелна телевизия или дори DWDM (1530—1565 nm) — на разстояние до 18 км. От гледна точна на управлението ЕPON мрежата функционира като разпределен Ethernet комутатор, който, от една страна, има абонатни интерфейси, а от друга, портове за операторско оборудване. Такъв комутатор трябва да поддържа обикновени стандарти и протоколи за комутатори (Spanning Tree, приоритизация на трафика и т.н.). Физическото ниво на EPON предвижда два класа интерфейси — за малки (до 10 км) и големи разстояния (до 20 км). Това дава възможност за използване на по-евтини предаващи възли, чиято зона на действие не надскача 10 км (вж. Таблица 2). Този вариант е подходящ за териториални мрежи и селски райони с компактно разположение на абонатите. Интерфейсите на EPON са аналогични на използваните в традиционните оптични мрежи, а що се отнася до пазарното формиране и усъвършенстване на технологиите, очаква се по-нататъшното им поевтиняване. Реалната пропускателна способност на EPON е около 1 Gbps към абоната и 800 Mbps в обратната посока. Технологията не изисква преобразуване на протоколите между ATM и IP. При мрежите Metro Ethernet прилагането на ATM е излишно, макар че оборудването на BPON/ GPON са предвидени и Ethernet интерфейси. Таблица 2. Стандарти за „оптичен” Ethernet. Плюсове и минуси PON може да се използва заедно с DSL или технология за безжичен достъп, като споменатите технологии са предназначени за по-къси участъци. За решаването на задачата с цялостното управление на инфраструктурата помага стандартът 802.3ah, гарантиращ мониторинг на каналите и управление на устройствата при комбиниране на технологиите EFM — 100BaseX, EPON и EoVDSL. С появата на комутаторите, поддържащи 802.3ah, вече е възможно събирането и анализа на различна информация в центъра на комутацията – от данни за състоянието на линии и параметрите на оборудването, до статистика за Ethernet трафика на отдалечено устройство или праговите значения на грешките. Според експерти PON е най-добре да се използва в дървовидни топологии с множествено делене, а активните оптични Ethernet мрежи — в по-сложни пълносвързани и пръстенови структури. Изборът на технология зависи от задачата. Що се отнася до вариантите за PON, то за избора решаваща е съществуващата транспортна мрежа на доставчика и предоставяните от него услуги. Днес PON се разглежда и като средство за доставка на образ. Без съмнение, нарасналият интерес на доставчиците към тези услуги ще даде допълнителен стимул за по-нататъшното развитие на технологията. В същото време PON мрежите сериозно ограничават потенциала на оптичната инфраструктура. Пропускателната способност на PON се поделя между абонатите и може да се окаже недостатъчна за бъдещите услуги на HDTV. В активната оптична Ethernet мрежа всеки абонат получава 100 Mbps, като при това е възможно мащабиране до 1 или 10 Gbps. Освен това цялото PON решение трябва да се изгражда с продуктите на един доставчик, особено ако става дума за BPON и GPON. В същото време EPON стандартът може да помогне за появата на съвместими и по-евтини PON решения. Именно въпросът за съвместимостта на централните и абонатни възли на PON е от основно значение за развитието на този пазар и за поевтиняване на решенията. Значителна част от първоначалните разходи по внедряване на PON отива за централния терминал OLT, а за да бъде разгръщането на мрежата оправдано от икономическа гледна точка, обслужваните абонати трябва да са поне 70% от максимално допустимия им брой. В противен случай нарастват загубите. Повечето експерти смятат, че независимо дали става дума за активни или пасивни мрежи, FTTx пазарът има голямо бъдеще. Още днес при строежа на нова сграда или комплекс – бизнес център, блок или вилна зона, към тях често се прокарва и оптичен кабел. В самите помещения се използват медни кабели. Изборът на конкретна технология (или комбинацията от няколко) и топологията на мрежата за достъп до голяма степен зависят от плановете за предоставяне на услуги и разгръщане на мрежата, натоварването й, плътността на потребителите, платежоспособността им и други фактори. Услугите на оптичния достъп все по-често се предлагат не само на големи клиенти, но и на малки фирми, индивидуални потребители, което изисква агрегиране на пропускателната способност на централния възел. Архитектурата P2MP опростява тази задача. Трите вида PON технологии се различават по приложението си. EPON е ориентирана преди всичко към FTTH решения (влакно до дома), а BPON/GPON — към FTTP/FTTB (влакно до офиса), тъй като предвиждат удобен и относително просто “прехвърляне” на E1. Версиите PON на базата на ATM гарантират най-високо качество на услугите (QoS). В EPON по-трудно се осъществява транспортирането на сигнали при предаване на гласов трафик. От друга страна, тя открива перспективи за прилагането на VoIP и предоставянето на евтини услуги за достъп до Интернет. Оптимизираната за Ethernet технология EPON позволява евтини решения. Така компактните абонатни възли EPON на компанията Fujikura са два пъти по-евтини от традиционното оборудване на BPON. Тези устройства с един интерфейс Fast Ethernet могат да се използват в изцяло оптични мрежи, но днес е по-изгодно да се работи с медна усукана двойка, довеждайки оптиката до комутатора в дома. PON решения с няколко Ethernet интерфейса за сгради с много офиси предлагат много производители (вж. “Производители на PON оборудване”). Един от проблемите в EPON мрежите е свързан с поддръжката на протокола Internet Group Management Protocol (IGMP) и широкопредавателна доставка на видео на група абонати (multicast). Новите модели оборудване на EPON предвиждат такава поддръжка. Освен това EPON изисква допълнителни мерки за осигуряване на QoS, на обмен на пакети с различна дължина, на унифициране на модела за динамично разпределение на пропускателната способност (DBA). В същото време в BPON мрежите разбиването на големите пакети Ethernet за пренос с помощта на ATM клетки води до допълнителни разходи. GPON е по-сложно, мощно и скъпо решение от BPON и EPON. Но появата на евтините решения EPON може да доведе и до намаляване на цените на другите PON системи. MicroSDH е алтернатива на BPON/GPON. Оборудването PON е близко по цена с евтините SDH решения и цените му постепенно падат. От друга страна, оптичните трансивери, работещи със съпоставими с PON скорости, също не са скъпи и продължават да поевтиняват. В проектирането на PON мрежите има тънкости. Архитектурата трябва да бъде внимателно обмислена с оглед бъдещо разширяване, да се определи бюджетът й в случай на затихване, което предизвиква всеки сплитер. Промяната в конфигурацията на вече задействаното влакно в тази едновлакнова технология ще доведе до загуба на връзка за по-ниско разположените клиенти. Затова PON мрежата е с по-слаба “жизненост”, а резервните канали увеличават цената на решението, но при правилно проектиране включването на нови клиенти се опростява. За ограничаване влиянието на отразения сигнал се поставят съединители с ъглова полировка (APC), особено при подаване на образ. По същата причина се препоръчва сплитерите и съединителите да се разполагат по възможност по-далеч от точката на присъствие на оператора. В сравнение с P2P, тестването на P2MP мрежите и търсенето на проблеми са достатъчно трудни, а и в PON се използват три дължини на вълните с едновременно предаване в различни посоки. Сериозните проблеми възникват и при аналоговото видео — интерференцията и отразените сигнали може да дават “призраци” на екрана. За измерване в PON мрежата се използва специално оборудване. В очакване на PON Доста доставчици вече са внедрили решения на PON, но въпреки почти десетгодишното си съществуване, пазарният дял на тази технология е все още малък, а в Европа, с нейните малки разстояния и вече изградена инфраструктура, тя почти не среща подкрепа. Междувременно, ако се вярва на анализаторите, още през 2003 г. световният пазар на PON е скочил с 240%, което по данни на Render, Vanderslice & Associates, й позволило да заеме 48% от пазара на FTTP и да изпревари Ethernet P2P (46%), но това все пак бе скок от “нисък старт”. Първата година на реално разгръщане на PON бе 2004. Преди технологията се използваше широко само в азиатските страни, особено в Япония, където имаше няколко десетки хиляди абонати на BPON и EPON. В САЩ най-популярна си остава BPON (заради разпространението на ATM мрежите), а в Азия се отдава предпочитание на EPON. По данни на Infonetics Research, в следващите две години може да се очаква “взривоподобен ръст на PON” в редица региони. В момента в САЩ се разгръщат мащабни FTTH проекти. До края на годината компанията Verizon планира да включи към оптични мрежи 3 млн. потребителите, използвайки за база PON технологията. Интерес к оптиката проявяват и Qwest, и BellSouth. Според прогнози на NTT, ръстът на потребителите на FTTx в Япония скоро ще изпревари темповете на ръст на DSL и в края на 2006 г. ще достигне 3,5 млн. По данни на Infonetics Research, продажбите на PON OLT оборудване в света са нараснали с 15% през второто и третото тримесечие на миналата година. В следващите две години този пазар ще нараства средно с по 20 на сто на година. Основен принос за това ще имат проектите на Verizon, NTT и Yahoo Softbank. Очевидно оптичните мрежи за достъп ще се развиват с бързи темпове, като са възможни различни комбинации от оптични и медни сегменти в мрежата в зависимост от конкретните задачи. Днес потребителите проявяват все по-голям интерес към комплексните услуги за пренос на данни, телефония и многоканална и интерактивна телевизия и мултимедийни услуги. Компаниите, които могат да ги предложат, с основание очакват утвърждаване на своите позиции и ръст в постъпленията, което обяснява интереса към новите технологии. А след повишеното търсене на мобилни услуги може да се очаква потребителски бум по отношение на съвременните телематични услуги. ________________________________________ PON и не само Големите производители на мрежово оборудване се стремят да предлагат съвместими решения в съответствие с всички съществуващи стандарти в сектора и да поддържат всички типове широколентови технологии. В резултат на това PON се поддържа от продуктите на Alcatel, Cisco, Lucent, Marconi, Nortel и редица други доставчици. Производителите на концентратори за достъп снабдяват устройствата си с разнообразни интерфейси. Развивайки линията IP/ATM DSLAM Stinger, Lucent Technologies предвижда поддръжката на GPON, Gigabit Ethernet и VoIP и планира да обедини усилия с водещите доставчици за поддръжка на активните Ethernet и EPON мрежи. Интерфейсите BPON и GPON са налице в оборудването на IP DSLAM Hi-FOCuS IP, предназначено за предоставяне на услуги Triple Play, предлагано от компанията ECI Telecom. В последните модели на клиентските устройства Terawave наред с Gigabit Ethernet, се появиха и интерфейсите V.35, FXS, структуриран E-1 (с “разбивка” на канала E1 на ниско ниво за по-ефективно използване на пропускателната способност). В компанията разработват устройства за жилища (до 24 порта Fast Ethernet) с поддръжка на IGMP, за нови MPEG-2 и интерфейси за видео (PAL). Allied Telesyn и подразделението Luniment на компании MRV предлагат компоненти PON (SFP) за други производители, но смятат, че по-обещаващи са активните оптични мрежи Ethernet. Засега самостоятелно пазарно представяне на PON не се предвижда, твърдят от MRV. Същото казват и от Allied Telesyn, но смятат, че прибавянето на платки PON в платформата й достъп ще позволи използването й в решенията, при които е важна плътността на оптичното покритие. Ако в шасито на Telesyn 9000 може да се включат до 170 абоната на FTTx на скорост 100 Mbit/s, то при PON те са до 544 (около 31 Mbps на абонат). И RAD Data Communications не бързат да заиграва в сегмента PON. На CeBIT 2005 тя представи две нови мрежови устройства Ethernet Network Termination Unit (E-NTU) с комплексно управление на Ethernet услугите в оптична абонатна линия. Устройствата E-NTU RAD ETX-102 и ETX-202 са предназначени за услуги на Интернет достъпа, организиране на VPN и съединяване на локалните мрежи от офиси. Те осигуряват управление на диференцирани услуги до самите помещения на клиента при спазване на QoS. Засега е трудно да се прогнозира дали пазарът ще се насочи към активните или пасивните оптични мрежи и как ще се отрази на цената им технологичното развитие. ________________________________________ Производители на PON оборудване Advanced Fibre Communications (AFC) Alcatel SA Alloptic CS Telecom FiberOne Fujikura Fujitsu Network Communications Lightchip Lucent Technologies. Marconi PLC Motorola NEC Eluminant Technologies OlenCom Electronics Optical Solutions Paceon Quantum Bridge Communications Terawave Communications UTStarcom Wave7Optics ________________________________________
КОМЕНТАРИ
"Прозрачната миля "
Tech Quiz
Последни новини
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ
- Aastra обявява виртуализирана мултимедийна централа
- Vivacom обяви нови двойни пакети, подсилващи фиксираната телефония.