КПП на мрежата
Когато след поредната атака от червей или появата на пробойна в системата за сигурност, отговарящият за информационните технологии призове за увеличаване на нивото на защита, неизбежно се повдига въпросът за превенцията. Още в началото мрежата може да бъде планирана така, че атаките или невниманието на потребителите да не предизвикат фатални щети, като особена роля в това начинание се пада на интелигентните периферни комутатори. Водещите производители на мрежови устройства все по-често обръщат поглед към архитектура, при която функциите за гарантиране на сигурността и управлението се реализират не в ядрото на мрежата, както досега, а в самите периферни комутатори. Границата е тази област от мрежата, където потребителите влизат в системата. В голямата си част тя се състои от комутатори в разпределителни шкафове, които, от една страна, предават информацията до самия потребител, като в същото време разполагат интерфейси в Интернет. Тези мрежови устройства вече не могат да си позволят да не са интелигентни. Те са длъжни и могат да играят активна роля в гарантирането на сигурността, благодарение на интегрираните интелигентни функции. В зависимост от реализираната функция те могат да разпознаят кога буферът се е препълнил, да отразяват атаки на „червеи” и вируси, да изолират неизвестни или ненадеждни клиенти и да поддържат разпределението на заплатите. В такъв случай проникналите в мрежата чужди файлове и клиенти, както и инфектираните няма да получат достъп и няма да успеят да се разпространят и да й навредят. Различни подходи Дори ако основната идея е една и съща, производителите следват различни подходи. Някои от тях отчасти залагат на собствени решения при реализирането на тази защитна функция. Други предпочитат отворените стандарти за сигурност и управление. Именно последните рано или късно ще трябва да създадат база за реализация на възможно най-широкия и независим от производителя контрол. Основното при всички подходи е, че решението на границата на мрежата се взима съобразно отделния потребител. Той получава права за достъп в зависимост от задълженията по длъжностна характеристика на централно ниво от управляващия програмното обезпечение и базите данни или директорийните услуги. При регистрация в базата на този профил периферното устройство предоставя индивидуална работна среда. Така администраторът трябва да задава права само веднъж, след което тяхното спазване се контролира от периферните комутатори във всички точки на включване на потребителя в мрежата. Разнообразните функции В повечето компании L2 Ethernet преносът е традиционно предпочитана технология за достъп до локалната мрежа. Много производители вече снабдиха своите периферни комутатори с редица функции от второ—четвърто ниво за гарантиране на сигурността и управлението. Сега те могат да контролират IP адреси (L3) и ниво TCP/IP (четвърто ниво) на входящия и изходящ трафик. Освен това много комутатори от второ ниво разполагат и с функции за управление и по-нататъшна обработка на пакети на базата на съдържащите се в тях данни от второ, трето и четвърто нива. Така например, те поддържат качество на услугите (Quality of Service, QoS), администриране на базата на правилата и функциите за сигурност. В категорията на най-разпространените функции за сигурност попадат списъците за контрол на достъпа (Access Control List, ACL), които използват информация от трето и четвърто ниво за блокиране или отваряне на достъпа до мрежата на базата на IP адреса на сървъра или клиента. Освен това с помощта на ACL администраторите могат да назначат на потребителите роли в зависимост от необходимите им ресурси и да им разрешат достъп до определени приложения, подмрежи и сървъри. ACL гарантират доста детайлизирано управление на достъпа, но изискват постоянна поддръжка на актуалното състояние. Често ACL за контрол на достъпа на МАС ниво се използват в безжичните мрежи. Ако периферните комутатори, към които са включени точките на безжичния достъп, имат интегрирани функции за сигурност ACL, то те спокойно могат да прихванат опитите за проникване в мрежата на самия й край. Друга технология, използвана в много комутатори в локалните мрежи, са виртуалните локални мрежи (Virtual Local Area Network, VLAN) в съответствие със стандарта IEEE 802.1Q. При тях се осъществява разделяне на потребителите на групи, чиито членове получават достъп до определена VLAN. В рамките на „своята” виртуална мрежа те имат достъп до онези ресурси, които наистина са им нужни. Така в пределите на една локална мрежа администраторите могат да създават изолирани една от друга виртуални мрежи за решаване на специални задачи. Важни подразделения, като отделът за изследвания и разработки, могат да се отделят от областите на мрежата, открити за достъп на клиентите и партньорите през информационните терминали или безжичните мрежи в приемната. Без по-нататъшна оторизация достъпът от една VLAN в друга е невъзможен, което пък означава, че корпоративната информация е по-добре защитена. Много комутатори поддържат и автентификация по стандарта 802.1х. Наред с виртуалните мрежи това дава възможност за по-добра ефективна защита на достъпа. 802.1х осъществява стандартен контрол на достъпа на базата на портове: при входа в системата потребителят е задължен да се автентифицира преди да получи достъп до устройствата или услугите. В същото време се предотвратява влизането на неоторизирани клиенти в мрежата през общодостъпни портове. Автентификацията традиционно става с помощта на сървъра RADIUS. Той проверява съответстващите мандати (регистрационни данни) и едва след това разрешава достъп. 802.1х заменя автентификацията в директорийната услуга на Microsoft Active Directory или Novell eDirectory. Предимството на 802.1х от гледна точка на сигурността е, че в случай на отрицателен резултат от автентификацията комутаторът изцяло ще откаже достъп или ще разреши само свързване с общодостъпната виртуална мрежа. Обикновено на клиентите, които са се автентифицирали неправилно, се предоставя достъп до отделни мрежови ресурси - принтери, незащитени директории и файлове или Интернет. Някои компании приеха доста скептично въвеждането на 802.1х. Причината е, че протоколът бе предназначен първоначално за клиенти на Microsoft Windows XP, а за потребителите на другите операционни системи портите към мрежата бяха затворени. Затова производителите започнаха да предлагат на своите мрежови устройства допълнителна автентификация през браузър с цел гарантиране на безпроблемна регистрация за клиентите, които не поддържат 802.1х. Така заедно с допълнителните функции — блокиране на МАС адреси или филтриране по портовете на подателя за всички клиенти — се предлага и цялостен пакет за гарантиране на сигурността. Защита на инфраструктурата Функциите за гарантиране на сигурността на базата на потребителите и клиентите е само едната страна на медала. Освен това компанията трябва да защити и мрежовата си инфраструктура, за да не може зложелателят да заобиколи функциите за сигурност. Затова с допълнителни функции трябва да разполагат и периферните комутатори. Тогава само оторизираните мрежови администратори ще имат права да променят конфигурацията на мрежата. Това може да стане по няколко начина. Например, чрез запазване на потребителските имена и паролите на администраторите с права за управление и на администраторите с права за оперативен достъп в шифрованата база данни във флаш паметта на комутатора. Предвидена е и опция за автентификация на администраторите във втората, външна база данни за постигане на още по-високо ниво на сигурност. За защита на комуникацията между комутатора и конзолата за управление повечето производители залагат на отворените стандарти. Протоколът на защитената обвивка (Secure Shell, SSH) е достатъчно широко разпространен. Освен това предлаганите от редица производители web клиенти използват за администриране протокола на защитените цокли (Secure Sockets Layer, SSL), гарантиращ шифроване на трафика от данни от комутатора и към него. Така може да се предотврати прихващане на пароли. Друго просто и ефективно средство за предотвратяване на неправомерното използване на собствената мрежа е ограничаване на пропускателната способност за отделни потребители или потребителски групи. Тази функция е налице във все повече мрежови устройства. В случая администраторът назначава определена пропускателна способност на всеки служител или група според ролите им. Тази функция е особено полезна в мрежи, където се качват огромни обеми данни, като университетите, например. Администраторът на мрежата може първоначално да ограничи или блокира определени видове трафик — данни от еднорангови приложения или съответстващи на определен шаблон, характерен за атаки от типа „отказ от обслужване” (DoS). Бъдещето на периферните комутатори
| Фиг 3. Революция на пазара на комутатори се надява да предизвика HP с интелигентните периферни комутатори от серията ProCurve. |
КОМЕНТАРИ
КПП - Контролно-пропусквателен пункт /
КПП - Конкурс за поетични произведения?
"КПП на мрежата"
Tech Quiz
Последни новини
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ
- Aastra обявява виртуализирана мултимедийна централа
- Vivacom обяви нови двойни пакети, подсилващи фиксираната телефония.



