Комуникационните услуги мигрират към е-услугите

Операторите се ориентират към мултимедийно съдържание, започва преразпределение на приходите Общият обем приходи от телекомуникационни услуги, реализирани на българския пазар през 2004 г., е над 1,37 млрд. евро, показват данните от доклада на Европейската комисия за Информационните технологии на Стария континент (EITO). От тях около 360 млн. евро са от фиксирани гласови услуги (т.е. приходите от телефония на БТК), а 607 млн. евро са от мобилни телефонни услуги (тук влизат приходите на двата мобилни оператора МТел и ГлоБул). Преносът на данни се оценява на 67 млн. евро, а приходите на кабелните оператори от абонамент за телевизионни програми – на 61 млн. евро. Въпреки че вече и ГлоБул, и МТел притежават лицензи за изграждане на фиксирани гласови мрежи, от EITO оценяват, че нарастването на тези приходи ще е под 6% през тази година, а за 2006 г. ръстът ще е едва 0,2%. За сметка на това бурен растеж се очаква на пазара за пренос на данни, като от 67 млн. евро през т.г. те ще нараснат до 82 млн. през 2005 и до 94 млн. през 2006 г. Над 10% ръст се очаква и при мобилната телефония, която през 2006 г. ще донесе почти 760 млн. евро приходи на трите мобилни оператора (вж. Таблица 1). Тези тенденции се отразяват и на пазара на телекомуникационно оборудване, като се очаква пазарът на TDM базираните устройства да остава на едно постоянно ниво от 42 млн. евро годишно, докато инвестициите в мобилна инфраструктура ще бележат 5,9% годишен ръст и в края на 2006 г. ще достигнат 144 млн. евро. Разходите за оборудване за пакетна комутация също нарастват с изпреварващ темп – над 8% годишно, но като цяло ръстът на продажбите на оборудване са двойно по-ниски от този при услугите, което означава, че на практика операторите са изградили основната част от своята инфраструктура и в момента модернизират отделни нейни сегменти. (вж. Таблица 2) Според анализатори на пазара операторите с изградена инфраструктура се стремят да задържат трафика в собствените си мрежи, което се изразява в доста солени цени на взаимното свързване, мнение, което се споделя и от всички алтернативни телекоми и оператори от ново поколение. Същевременно широколентовият достъп до мрежата едва сега започва да набира скорост в България, като обнадеждаващите резултати от продажбите на ADSL услуги от БТК, както и нарастващата популярност на кабелните модеми показват, че има глад за високоскоростна комуникация към И’нет ресурсите. Според оценката на КРС от старта на ADSL услугите в началото на 2004 г. досега общият брой ADSL абонати е около 10 хиляди, като потенциалният позар на този вид услуга е над 200 000 абонати. Основният проблем, който стои пред всички оператори, е надеждният достъп до крайните клиенти или т.нар. последна миля. Съществуващите в момента възможности са доста на брой, но всяка от тях има различна степен на проникване и различен потенциал за развитие. Най-масова си остава медната телефонна кабелна инфраструктура, която е собственост на БТК, но според заложените в Закона за далекосъобщенията срокове трябва да бъде “развързана” в началото на 2006 г. Съществуват два начина за необвързан достъп до крайния клиент през тази мрежа – пълен и споделен. При пълния конкурентният телеком взима под наем цялата абонатна линия между централата на БТК и крайния клиент. В този случай той поема цялостното обслужване на абоната, включително телефония, достъп до Интернет и всички други услуги, които може да предложи през този канал. В този случай БТК ще получава приходи само от наема на абонатната линия. Вторият начин е съвместно ползване на абонатната линия. В този случай в централата на БТК се поставя сплитер, който разделя телефонната услуга на БТК (нискочестотния сигнал) и услугата за данни на конкурентния оператор (високочестотен сигнал). По този начин абонатът продължава да получава телефония от БТК, а бързият достъп до Интернет се осигурява от алтернативен оператор. Този вариант е по-изгоден за БТК, тъй като запазва приходите й от абонати. Съществува вариант ADSL услугата да се ползва от абонатите и за IP телефония, като се избере VoIP услуга на телеком от ново поколение. В съществуващите оферти за домашни абонати на БТК обаче обратният канал е ограничен до 64 Kbps, който е достатъчен за провеждане само на 1 VoIP разговор. В този случай скоростта на достъпа към Интернет е толкова малка, че се обезсмисля идеята за интегрираната услуга за глас и данни. В пакетите за бизнес абонати БТК е предложила 128 Kbps обратен канал. Алтернатива на ADSL е кабелният достъп. В този сектор се открояват 5 големи играчи – КейбълТел, Евроком Кабел, ЕСТНет (доскоро Евротур САТ), Евроком Пловдив и МСат Варна. Първата компания предлага от около година тройната услуга, като амбициите й са 1 година след пускане на телефонията да привлече 100 000 абонати. Евроком, от своя страна, разполага с много широка база от домашни ТВ абонати в София, Плевен, Лом, Оряхово и няколко по-малки града, на които осигурява богат избор от цени и възможности за кабелен достъп до Интернет. Компанията обаче все още не оферира фиксирана телефония, въпреки че има международните и междуградски VoIP разговори, които предлага през услугата Phonorola, оперирана от Интер БГ Ком. КейбълТел и Евроком Кабел са в тесни партньорски отношения и често излизат със съвместни оферти, предимно при ТВ програмите. Другите трима кабелни оператори също действат съвместно, макар и в различни географски региони, като основаха компанията BTNet, предлагаща IP телефонни разговори. Селищните разговори в мрежата на BTNet са с тарифа 0,01 лв. за 10 минути, а междуселищните разговори излизат с до 70% по-евтини (преди ребалансирането на тарифите на БТК). В същото време всяка компания е избрала различна схема за предлагане на високоскоростен И’нет. Евроком Пловдив и МСат във Варна залагат на собствени ресурси, обединявайки абонамент за ТВ програми и широколентовата връзка до Мрежата. ЕСТНет, от своя страна, предпочита да работи с широк кръг от Интернет доставчици, включително НЕТ ИС САТ, Интернет България, Евроинтегра, БГ Кабел и др., на които осигурява достъп до своите абонати през оптичната си инфраструктура в София. Те пък, съобразно бизнес стратегията си, оферират различни скорости на правия и обратния канал, ограничен и неограничен трафик. Удобство и за клиенти, и за ISP е, че в края на месеца ЕСТНет изпраща на абонатите една сметка за всички ползвани услуги. Третата по популярност широколентова технология у нас е т.нар. LAN достъп. Стартирала като услуга за достъп предимно до кварталния LAN сървър, предлагащ нелегално съдържание с неизяснени авторски права, тя се разви (поне при някои от LAN доставчици) до привлекателен вариант за стандартизиран и евтин достъп до Интернет. Все още има много проблеми, които трябва да се отстранят предвид сигурността на връзката, защита срещу гръмотевици, достъпът до международни И’нет ресурси, но е факт, че в тези мрежи се инвестират значителни средства и те се превръщат в реална алтернатива на медните и коаксиални мрежи. Безжичните мрежи тип точка до много точки е една от технологиите, които се очакват с най-голям интерес от страна на операторите. За разлика от WiFi базираните, ползващи свободния обхват от 2,5 GHz, тези мрежи изискват закупуване на лицензия от държавата, тъй като работят в честотните обхвати 3,5 GHz и 26 GHz. От една страна, лицензията оскъпява инфраструктурата, но от друга, осигурява незашумен спектър и е единствената възможност за радиопредаване на глас и данни с операторско качество в гъстонаселените градски среди. Вариант на широколентов достъп осигурява новата технология WiMAX, която набира популярност в Западна Европа и ще бъде вградена като възможност в чипсетите от ново поколение за ноутбуци. Тя предлага много висока скорост и по-голямо покривано разстояние и намира приложение при изграждане на безжични точки за достъп в градовете, особено в хотели, кафенета, летища и бизнес центрове, в които има много потребители с лаптопи и други устройства, поддържащи WiMAX. Съществува и вариантът сателитен достъп до Интернет, който има два съществени недостатъка – малък или липса на обратен канал и голямо времезакъснение заради дългия път на сигнала. Все пак VSAT услугите са много подходящи за клиенти в отдалечени региони без изградена телеком инфраструктура, например бензиностанции, хотели, почивни станции, крайградски супермаркети, училища и др. Не бива да забравяме и 3G мобилните мрежи, особено след като и трите големи телекома у нас се сдобиха с UMTS лицензи. Тази технология обаче изисква сериозни инвестиции в мобилна инфраструктура, специализирани клетъчни апарати и набор от специални приложения за видео и обмен на данни. Това прави цената на използването й доста висока и вероятно ще намери приложение при бизнес клиенти, които ще имат предимството да са свързани към Интернет и своите корпоративни ресурси от всяка точка и без необходимост от допълнителни настройки. Потребителите и в България скоро могат да се възползват и от алтернативни мрежи за пренос на данни. Най-напреднал е проектът на компаниите за доставка на газ, като Булгаргаз изгради национална оптична мрежа, която предлага на операторите. Овъргаз, от своя страна, създаде дъщерното дружество Вестител, което има лиценз за предоставяне на фиксирана телефонна услуга. Визията на Вестител е да предлага тройна услуга – глас, ТВ програми и скоростен достъп до Интернет през оптичната мрежа, изграждана паралелно на газопреносната градска инфраструктура на Овъргаз. Съществуват и идеи за използване на електроинсталациите за пренос на данни (на места вече се ползва отдалечено отчитане на електромерите), но реален проект за предлагане на тази услуга на крайни клиенти все още не е представен. Другата идея е в сферата на междуградския пренос – изграждане на оптични трасето покрай железопътната инфраструктура, но това засега също остава в сферата на теоретичните проекти. Закупуването на UMTS лицензите от мобилните оператори като че ли отваря нова страница пред тях като възможност да предоставят нови мултимедийни услуги. Досега и ГлоБул, и Мобилтел разполагаха с GPRS базирани мобилни инфраструктури, които освен ползите за крайните потребители като по-бърза и надеждна връзка и новите услуги като по-бърз достъп до Интернет и изпращането на MMS, осигури на телекомите и по-ефективно използване на мрежата. Само преди месец Мобилтел внедри и новата EDGE технология, която позволява още по-високоскоростно предаване на данни в GSM мрежата на оператора. Според представители на МТел технологията е част от третото поколение мобилни мрежи (UMTS). “ЕDGE и UMTS взаимно се допълват, но при EDGE се ползва вече изградената GSM мрежа”, заяви Евгени Каракановски, директор "Продукти и услуги" в мобилния оператор. Максималната скорост на обмен достигна 384 Kbps, като засега е постигната скорост около 130 Kbps, а реално възможностите са средно около 240 Kbps. В момента EDGE мрежата на Мобилтел е изградена в София, а вторият етап предвижда покриването на Варна, Бургас, Русе, Велико Търново и големите морски курорти до началото на лятото. Тарифирането на услугите за данни, ползвани през EDGE, са на нивата, определени за GPRS. Пазарът на телеком услуги в България през 2004, 2005 и 2006 г.

Последни новини

• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ
• Aastra обявява виртуализирана мултимедийна централа
• Vivacom обяви нови двойни пакети, подсилващи фиксираната телефония.

Активни теми във форума

• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.
• » Сайт за гледане на онлайн телевизия
• » Ето едно саийче, за пари!