Проектът на закон за далекосъобщенията и глъчката около него

Networkworld България - брой 5, 2002 г. / Фирмени представяния

БТК представя:

Появата на Проекта за закон за далекосъобщенията се посрещна спокойно от лицензираните оператори и бурно от кандидатите за алтернативни оператори. Това най-често са съществуващи доставчици на гласови услуги чрез Интернет протокол, които имат планове за сериозно разширяване на дела си в предоставянето на гласови и други далекосъобщителни услуги. Но, като платформа за такова разширяване, те единствено виждат инфраструктурата на БТК. С други думи, те не желаят да поемат инвестиционни рискове, като продават своите услуги на потребителите чрез алтернативни технически решения, а предпочитат инвестиционните и експлоатационни разходи да бъдат поети изцяло от БТК. Себе си виждат единствено като доставчици на услуги и то без лиценз, за да не подлежат на ограниченията, прилагани традиционно спрямо далекосъобщителните оператори. Провалът на утопичните идеи показа, че не може да бъде създадено общество с единен интерес. Нормално функциониращото общество е общество на сблъсък на интереси и на идеи. Но както казва Ричард Уивър идеите винаги имат последствия. И не е задължително тези последствия да са добри. Недобрите идеи могат да бъдат разпознати още в началото, когато при пропагандирането им се използват неверни внушения: Внушение 1: “Забавянето на либерализацията на пазара може да доведе до повторно отваряне за преговори на Глава 19.” Глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” от преговорите за членство в Европейския съюз беше затворена през октомври 2001. Като крайна дата за изпълнение на всички ангажименти в областта на телекомуникациите е 01.01.2007. Единствено за “преносимост на номерата” има двегодишен преходен период до 31.12.2008. В частта “Насърчаване на конкуренцията” са поети следните ангажименти по отношение на операторите със значително въздействие на пазара: Да въведат разделно счетоводство по услуги и по компоненти на услуги – до 31.12.2003; Да публикуват Типово предложение за взаимно свързване – до 30.06.2003; Да приложат разходно-ориентирани цени при взаимното свързване – от 01.01.2004; Да предоставят възможност за избор на оператор за осъществяване на междуселищен и международен пренос за всяко повикване (carrier selection) – до 31.12.2003; Да предоставят възможност за избор на оператор за осъществяване на междуселищен и международен пренос на абонаментна основа (carrier pre-selection) – до 31.12.2004; (В Становището на БАИТ двете понятия carrier selection и carrier pre-selection са смесени в едно) Да публикуват Типово предложение за предоставяне на необвързан достъп до абонатните линии (Local Loop Unbundling) – до 31.12.2004; Да приложат разходно-ориентирани цени за необвързания достъп до абонатните линии – от 01.01.2005; Да се осигури преносимост на номерата – до 31.12.2008. Съвсем очевидно е, че сроковете по Глава 19 не са по-кратки от сроковете, които проектозаконът предвижда за постепенната либерализация на пазара. Така, че Внушение 1, меко казано, не почива на факти.. Внушение 2: “Заложените срокове са ориентирани към отлагане на целия процес (на либерализация) във времето.” Сега действащият Закон за далекосъобщенията установява държавен монопол върху: Предоставяне на фиксирана гласова услуга (селищна, междуселищна, международна и транзитна) между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа до 31.12.2002; Предоставяне на линии под наем при публично известни условия до 31.12.2002; Осъществяване на презграничен пренос на глас в реално време за целите на предоставяне на международни гласови услуги до 31.12.2002. Всички по-горе изброени изключителни права отпадат от 01.01.2003. Всеки вече ще има право да гради инфраструктура на свой собствен инвестиционен риск и да предлага услуги на конкурентни на БТК цени, за да привлича клиенти. Това е всъщност свободната конкуренция. С Внушение 2 кандидатите за алтернативни оператори премълчават този факт, което показва, че единствено разчитат на инфраструктурата на БТК и то, ако може предоставянето й да им бъде без пари. Внушение 3: “Поради липсата на стимули или ограничения БТК не подхожда към реализацията на разделно счетоводство и не дава ясен знак, че трябва бързо и коректно да изпълни това основно изискване” В пледоарията си към това твърдение, кандидатите за алтернативни оператори доразвиват обвиненията, че “не е нормално новите оператори да бъдат принудени да сключат договор за взаимно свързване при реална опасност те да бъдат подложени на атаките от дъмпингови или субсидирани цени.” Използването на разделно счетоводство по услуги и по компоненти на услуги е едно от задължителните условия за коректно ценообразуване. И създаването на такава система е наистина отговорност и задължение на БТК. И Компанията ще си изпълни това задължение. Но не по-малко важен фактор за взаимоизгодност при ценообразуването е и наличието на ребалансирани цени на БТК. Точно това се премълчава от кандидатите за алтернативни оператори. На тях им е изгодно съществуващото положение: местните разговори на БТК са техен разход и ниската им цена увеличава печалбата им при предоставените от тях междуселищни и международни разговори. Изгодно им е да си останат и високите, слабо конкурентни цени на БТК за междуселищни и международни разговори, защото по този начин конкурентите запазват значителното си ценово предимство. Внушение 4: “Предоставянето на достъп до абонатната мрежа – това е един от основните инструменти за реално отваряне на пазара, даващ възможности на алтернативни оператори да разработят нови услуги за масови потребители на нов оператор за високоскоростен Интернет достъп и телефония. В проектозакона срокът за осъществяване на абонатен достъп на нови оператори е отложен драстично.” Достъпът до абонатната мрежа е най-големия мит, при който кандидатите за алтернативни оператори използват поредица от внушения. Внушение 4.1 “Предоставянето на достъп до абонатната мрежа – един от основните инструменти за реално отваряне на пазара.” В нито едно от становищата на кандидатите за алтернативни оператори не се казва истината за отворения достъп до абонатната мрежа. А тя е, че отвореният достъп стимулира DSL технологията, а не конкуренцията. Каква конкуренция, като чифта до абоната е само един и следователно, доставчикът за една и съща услуга също ще бъде само един. Конкуренция има само когато потребителят има възможност за избор между два или повече доставчика. А това означава достигането до този потребител да бъде с алтернативни технически решения. Такова алтернативно решение съществува и се нарича “безжичен абонатен достъп” (WLL). Тази технология се използва в редица страни от различни континенти. По данни на Cullen International в изданието си “The Cross-Country Analysis” от 20 септември 2002, от 11-те страни кандидатки за Европейския съюз, в шест се използва алтернативен безжичен достъп до абоната. В четири от останалите пет страни, не са предоставяни лицензи за алтернативни безжични мрежи, поради монополните права на основните оператори.

Република Чехия	издадени 8 WLL лиценза
Естония	издадени 6 WLL лиценза
Унгария	издадени 5 WLL лиценза
Полша	издадени 40 WLL лиценза
Словакия	издадени 3 WLL лиценза
Турция	Регулаторът подготвя WLL лицензиране

Внушение 4.2 “В проектозакона срока за осъществяване на абонатен достъп на нови оператори е отложен драстично.” Кандидатите за алтернативни оператори за пореден път импровизират с необосновани квалификации, като например “драстично удължен срок”, без да представят фактите такива каквито са. В началото на месец юли тази година се състоя Конференция на Европейската комисия, посветена на отворения достъп до абонатна линия (Local Loop Unbundling). В своя доклад “Последни новини от изследванията в сектора за напредъкът по отваряне на достъпа до абонатна линия” Пиер Буиг, началник звено към Дирекция “Конкуренция” на Европейската комисия, обяви следните интересни данни: Процент на отворените линии към общия брой фиксирани линии към 30 юни 2002:

Средно за ЕС 0.5 %

Най-високо за ЕС - в Норвегия 2.1 %

Германия 1.8 %

Финландия 1.2 %

Дания 1.2 %

Австрия 0.2 %

Комисарят по конкуренцията Марио Монти в интервю от 9-ти юли, т.г. пред ElectricNews.net определи като “изключително разочароващи” усилията за предоставяне на необвързан достъп, чиито резултат се свежда само до общата цифра от 900,000 напълно отворени линии от декември 2000, когато е била приета Директивата на Европейския Съюз. В същото интервю г-н Монти обяснява, че в някои страни е отбелязан значителен успех, но като цяло, “картина е все още доста мрачна”. Картината с предоставянето на отворен абонатен достъп в страните от Централна и Източна Европа е още “по-мрачна”, ако използваме терминологията на г-н Марио Монти. В Естония има единствен договор между естонския телеком и Uninet за наемане на медни чифтове за предоставяне на широколентов ADSL достъп. Характерът на договора няма нищо общо с правилата на Европейския съюз, описани в Директива N 2887/2000 на Европейския парламент и на съвета. Единствена Унгария е стартирала процедурата по европейските правила, но самата услуга е далеч от предоставяне. По логиката на Внушение 4.1 и Внушение 4.2 излиза, че в Европейския съюз “либерализацията е драстично отложена”, като едва е проходила в 5 от страните-членки, а в останалите 10 е в експериментална фаза. Внушение 4.3 Медната мрежа на БТК е изградена от обществото и БТК е длъжна да я отвори Тази теза влиза в сериозен конфликт с основополагащи конституционни понятия, като “собственост”. Медната мрежа за абонатен достъп представлява материални активи, които са включени в баланса на БТК и разходите за нейното поддържане, модернизация и разширяване се извършват единствено от БТК за нейна сметка. По-важното е, че кандидатите за алтернативни оператори приемат като даденост, че медната мрежа на БТК е вече изградена и веднага трябва да бъде отворена. Те отказват да чуят и приемат аргументите защо незабавното отваряне на абонатния достъп е практически невъзможно и неприемливо: нисък процент на годност на съществуващата медна мрежа. Към днешна дата медната абонатна мрежа на БТК е с физическа дължина 60,267 км. 57 % от нея е с възраст от 10 до 25 години; 22% от нея е с възраст над 25 години; 21 % от нея е с възраст до 10 години. Опасност за живота на клиента. Монтираните при абоната DSL устройства изискват дистанционно захранване достигащо до 200 V, което не може да бъде постигнато при изолационното съпротивление на съществуващата абонатна мрежа. Допълнително трябва се има предвид, че при стареенето на един кабел, най-бързо се влошава изолационното съпротивление; Потенциално влошаване на качеството на всички услуги. Прислушването между отделните чифтове, което води до смущения и ниско качество на предлаганите услуги, както от БТК така и от другите оператори заявили достъп до абонатната мрежа. Потенциална неравнопоставеност между отделните кандидати за алтернативни оператори. Поради ниската степен на цифровизация, БТК разполага с ограничени площи в технологичните помещения за колокиране. Това е предпоставка за възникване на корупция. Всички описани по-горе препятствия могат да бъдат преодолени. Но за това се изискват сериозни инвестиции за обновяване на мрежата и разбира се достатъчно време. Поради това и понятия като “драстично удължени срокове” са несериозни и подвеждащи. В заключение бихме искали да потвърдим, че БТК е готова да приеме предизвикателството на отворения достъп, но по правилата на Европейския съюз и в разумна времева рамка. Единствено при тези условия далекосъобщителният сектор в България ще може да се развива успешно и без сътресения в условия на конкуренция.

Последни новини

• Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
• D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
• Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ
• Aastra обявява виртуализирана мултимедийна централа
• Vivacom обяви нови двойни пакети, подсилващи фиксираната телефония.

Активни теми във форума

• » Супер Боб
• » въпрос:Как да изградя мрежа
• » Закони за успех във високите доходи.
• » Сайт за гледане на онлайн телевизия
• » Ето едно саийче, за пари!