Консолидация на сървърите – мода или необходимост?
Темата е нова за България, но несимволичното намаление на разходите, с което се свързва консолидацията предизвика голяма интерес по света, а и в България големите фирми вече анонсираха решенията и подходите си. Евелин Стоев обяснява за какво става въпрос Персоналните компютри, технологии от типа клиент-сървър и Интернет, както и постоянното увеличение на пропускателната способност на каналите за връзка даваха сеирозни преимущества на разпределените изчислителни системи. Оказва се обаче, че прекаленото увличане с разпределението на информационните ресурси не е толкова изгодно, защото нарастват разходите за управление и се повишава сложността на системите, а от друга страна се понижава качеството на работа. Необходимостта от решение на проблема за централизирано управление, а и повишените изисквания за безопасност доведоха до създдаването на нов пазар в ИТ индустрията – консолидация на информационните системи. Видове консолидация Консолидацията е обединение на изчислителните ресурси или структурите за управление в общ център. Два са соновните типа консолидация - физическа и логическа. При първата се подразбира географско преместване на сървърите на едно място (евентуално в центъра за данните), а логическата е свързана с централизация на управлението и метаданните. Да разгледаме по-подробно и двата типа консолидация. С преместването на компютрите в единен център за обработка на данните и организирането на подобни инфраструктурни бази се създават комфортни условия за оборудването и техническия персонал, а може и по-лесно да се увеличи степента на физическа защита на сървърите. В общия център за обработка на данните се инсталира по-производителна и висококачествена техника, която би било икономически неефективно да се купува за всяко подразделение. Създавайки центрове за обработка на данните се снижават разхозите за техническа поддръжка и управлението на най-важните сървъри на даденото предприятие. Не бива да се забравя, че консолидацията на сървърите изисква немалки разходи за осигуряване на достъп до центровете за данни и за организация на защитата на каналите да връзка. Затова преди да се вземе решение за физическа консолидация, трябва да се построи адекватна мрежова инфраструктура. Освен това не всички приложения ще работят в “дистанционен” режим по относително нискоскоростни канали, т.е. предварително трябва да се провери работоспособността на софтуера в замислената конфигурация. Логическият тип консолидация означава преустройство на управляващите структури. Това е необходимо както за увеличаване на мащабируемостта и мениджмънта на сложната разпределена изчислителна система, така и за съчетание на хетерогенните сегменти на корпоративната мрежа. При логическата консолидация въвеждането на централизирано управление и унификацията на работата с ресурсите на компанията се базират на откритите стандарти. В резултат се появява възможност за създаване на глобални информационни регистри, например LDAP каталог, корпоративен портал или ERP-система. Логическата консолидация изисква модификация на голям обем служебна информация и дори промяна на стила на работа на потребителите. За плавния преход са необходими процедури, с които се осигурява приемственост на вече натрупаните управленски данни. Потенциалните клиенти трябва да бъдат уведомени за новите принципи на организация на корпоративната ИТ система и да се проведе обучение. На практика е трудно да се отделят двата типа консолидация, защото създаването на център за обработка на данните и свързан с промяна на принципите на управление, а усъвършенстването на управленските системи изисква по-производително оборудване. Методика на консолидацията Изборът на стратегията за консолидация означава да се намери най-удобния и икономически ефективен способ за преход към централизиран модел в дадената ИТ среда. По-конкретно тази стратегия трябва да уточни степента на консолидация, използваните платформи и структури на управление. Различните стратегии акцентират на различни моменти, но обикновено това са запазване на вече направените инвестиции, използване на наличните приложения или удобство за работа на потребителите. Като пример за ефективна логическа консолидация може да послужи обединението на няколко Microsoft Exchange 2000 Server в общ клъстер – така се намалява броят на компютрите, необходими за работа на системата. В дадения случай се използва единна система за съхранение на данни и обща Active Directory (въпреки че физическа консолидация на сървърите не е нужна), а основната цел е ефективното натоварване на всеки сървър, доколкото Microsoft препоръчва на един физически компютър да се инсталира един контролер за Active Directory домейна. Обединението на три сървъра в един прави двана от тях излишни, като цената е нарастване на натоварването върху третия. По аналогичен начин се освобождават ресурси при обединение на подсистемите за съхранение на данни и организиране на web достъп до приложенията на Exchange 2000. Най-често използваната методика за консолидация е виртуализацията на отделните процеси. Така се постига едновременната работа на няколко виртуални среди на един компютър. Тъй като при виртуализацията е възможно лесното преместване на приложенията от 1 РС на друго и даже да се отстъпва част от софтуера на други фирми, разделянето на физическа и логическа консолидация е по-лесно. Например фирмата може да купи високопроизводителен сървър и да събере на него ресурсоемките приложения, работили преди на няколко независими машини. Основна характеристика на виртуализацията е количеството виртуални сървъри, пуснати на една физическа платформа. С известната технология VМware се стартират няколко, при това различни ОС, на един компютър. Съществуват технологии, които увеличават независимите виртуални среди на една платформа до десетки и дори до стотици, но при тях се задейства обикновено една ОС. Сред рекордьорите е фирмата SWsoft, чийто продукт Virtuozzo, поддържа до 2000 екземпляра на Linux или FreeBSD на един компютър. Сега фирмата работи върху прототипи на подобно решение под Solaris и Windows. Популярни стават и услугите по доставка на консолидация. В Щатите бизнесът на много компании се състои да дават на аренда виртуални сървъри по технологията Virtuozzo, т.е. компанията-клиент аутсорсва консолидацията. Вклучва се цялото или част от оборудването, без разлика на типа машини – от web сървъри до мултимедийни работни станции. Допълнително предимство е възможността за светкавично увеличаване на ресурсите (особено полезно за натоварените web сървъри) или изкупуване и пренасяне на цялата техника на собствена площ. Нива на консолидация ИТ средите във фирмите, които са дозрели за ползите от консолидацията като правило са достатъчно различни, за да няма готова рецепта за преминаване към новата технология. Като цяло обаче се наблюдават четири различни степени на консолидация с нарастваща сложност, всяка следваща от които е по-добра от предходната. Понякога степените може да се застъпват, понякога да се прескачат, но винаги носят осезаеми преимущества за компанията. С уговорка за условността на тези нива, сега ще бъде разгледано всяко по отделно. Централизацията е свързана с намаление на броя на физическите места, където са разположени сървърите. Вашата компания може да има 20 машини в 10 различни центъра, но след централизацията всички сървъри ще са на едно място. В случая се набляга не толкова на снижаване на броя на сървърите, колкото на концентирането им в по-малко на брой места. Тъй като това е първото ниво на консолидация, то е и най-често срещаното средство, което компаниите предприемат за намаление на разходите. При постоянните сливания между различни фирми, централизацията добива още по-голямо значение, защото от успушното и провеждане зависи осъществяването на останалите нива на консолидация. С физическата консолидация броят на сървърите се намалява чрез замяната на няколко малки машини с една голяма. Обикновено тази редукция се извършва в рамките на същата архитектура, например 4 малки UNIX сървъра се заместват от един голям или вместо 15 Intel базирани сървъра се купуват няколко блейда. Предимствата на физическата консолидация са оптимално натоварване на наличните сървъри, подобрена работа и производителност на приложенията, лесно управление, висока степен на мащабируемост и пестене на средства за поддръжка, хардуер и софтуерни лицензи. Понякога е изгодно правилото за запазване на архитектурата да не се съблюдава. Най-често това става, когато един производител заменя собствени Intel сървъри със собствени RISC или RISC съвместими, които са доста по-производителни. Софтуерните приложения обаче остават абсолютно същите (което би било доста трудно, ако производителите на Intel и RISC машините са различни). Типичен пример за удачна подмяна на архитектурата при физическата консолидация бе оповестената неотдавна от IBM информация за подмяната на 40 Intel базирани Lotus Domino сървъри с три AS/400 отново със същия софутер. Така най-сигурният белег за физическа консолидация остава не запазване на архитектурата, а съхраняването на съществуващия софтуер. Интеграцията на данни се наложи когато акумулираната информация, често от най-различен тип се съхраняваше на отделни сървъри, а разходите растяха непрекъснато. На това ниво данните се управляват централизирано и архивите се превръщат в единен информационен ресурс. Софтуерът за контролиране на дискови масиви, лентови библиотеки, SAN може да се запази или еволюира. Много фирми преминават на изцяло нова концепция за съхранение на данните си. Сред преимуществата на интеграцията на данни са намалението на цената за ползване (ТСО), по-високата надеждност на данните, универсален достъп до информация, повишена сигурност и по-бърза обработка на необходимата информация. Интеграцията на приложения е сбогуване с правилото “едно приложение на един сървър”, така популярно при Intel и UNIX сървърите днес. Това означава работата на съвсем различни програми на един сървър – това може да са например web сървър, ERP, бизнес приложения на една машина. Интеграцията на приложения има две подкатегории: 1) едновременната работа на различни програми с обща архитектура (т.е. всички са написани за UNIX или за Intel) и 2) едновременната работа на софтуер с различна архитектура, като UNIX, NT, S/390, NetWare и др. на една машина. Преимуществата на инеграцията на приложения са оптимизиране на производителността и натоварването на ресурсите и значително снижване на разходите. Снижаването на разходите и увеличаването на производителността и безопасността са право пропорционални на достигнатото ниво на консолидация. Централизацията е най-лесна, но и придобивките не са толкова много, тя е по-скоро подготовка за следващите етапи. Интеграцията на приложения е най-трудна, сама тя може да се извършва на етапи, но и ползите от нея са най-големи. На кое ниво е консолидацията в България? Всички големи фирми вече обявиха предварителлни схеми за консолидация на оборудване, произведено от тях, IBM и НР дори анонсираха решенията си на публични семинари. “Всяка средна европейска фирма има около 50 различни софтуерни приложения с индивидуални изисквания, а на всеки долар, даден за хардуер се падат по $10 за хората, които го управляват и поддържат, информира неотдавна Георги Ранделов, шеф на IBM България, и изходът от тази ситуация е сървърната консолидация.” У нас големите клиенти не са много, ИТ средата рядко е уникална и подбирането на решения е по-лесно. Водещото правило е да се обръщате за консултация към фирмите, които са доставили наличното оборудване, в противен случай възникването на непредвидени разходи е неминуемо. Пример за консолидация на средствата за съхранение на дании За голямо огорчение на ИТ ръководителите и за щастие на производителите системите за съхранение продължават да се развиват, а сложността им нараства. До скоро компаниите се ограничаваха с използването на Direct-Attached Storage – DAS или мрежови файлови сървъри - Network File Services – NFS. Дискови масиви се връзваха към най-различни устройства и за всеки от тях беше необходим отделен софтуер за управление. От тук лесно се стига до първия етап в проекта за консолидация на средствата за съхранение – тяхната оценка. Инструменти от типа на Sun HighGround са предназначени за всички, ориентирани към съхранение системи. Те уточняват обема на заетата и свободната памет, изясняват размера на старата и новата информация и определят къде може да се използва йерархийно управление на паметта (HSM). Спестените разходи и възвръщането на инвестициите (ROI) ще са резултат от получената информация за дисковото пространство, анализа на разходите за поддръжка на съществуващите средства за съхранение на данни и помещенията, в които те се намират, от икономии за сметка на консолидация на енергоконсумацията и намаление на плащанията за обслужването на консолидираната сисема в сравнение с разходите за разпределените системи. Анализ на изискванията След първия етап щателно трябва да се анализират следващите моменти: SAN за системи, на които е необходима “отделна” памет. Може би във всеки отделен офис трябва да се инсталира отделна SAN. NAS е нелош изход от ситуацията, когато на много машини е необходим достъп до еди и същи логически модули (Logical Unit Number, LUN). DAS е полезно решение за малки офиси, където определящи фактори са ниската себестойност и неголемия капацитет. При зибор на DASобаче трябва да се внимава много, в противен случай скоро ще се стигне до нова консолидация. При изграждането на всеки сървър е необходима следната информация: Броят LUN. Капацитет на всеки LUN. RAID нивата за всеки LUN (RAID 1, 0+1, 1+0 или 5). Решението зависи от изискванията за производителността и възстановяване след сривове. Степента на кеширане, особено ако LUN трябва да поддържа висока производителност. Нивото на защита на информацията. Пропускателната способност на каналите между отделните модули и хоста. Изготвяне на проекта След направения анализ се преминава към определяне на базовата конфигурация на системата за съхранение. Преди това обаче е разумно да се разгледат и някои други аспекти. Изискванията за мащабируемост на отделните компоненти на консолидираната среда не са важни, но общата мащабируемост представлява интерес. Как ще растат потребностите за общия капацитет? NAS и SAN досега бяха две различни технологии, но при консолидираните системи NAS директно се включва към SAN. Цялата тази информация трябва да помогне при конструирането на пълната архитектура на системата за съхранение на данни. Избор на продуктите Най-важното на този етап са детайлите и по-конкретно съвместимостта. Не всички RAID контролери, SAN и NAS могат да работят гладко и би било жалко да се търсят допълнителни адаптери за такава съпа система, които освен това влияят отрицателно на скоростта и стабилността. Изборът на масива за съхранение на данни зависи от архитектурата и се усложнява от липсата на стандартни тестове за производителност на системите за съхранение. Клиентите се задоволяват с данните на производителите, които откровено противоречат на твърденията на конкурентите. Размерът на дисковете и новото на RAID също е сложно, но наличието на практически безброй варианти спомагат за лесна адаптация към най-различни изисвания. За максимално увеличение на производителността обикновено се използват носители с капацитет 36 GB с RAID 1+0 или 0+1. За складове с данни са удобни дискове от 120 GB и нагоре с RAID 5. NAS се отличават с превъзходна функционалност и са проста за управление, но противоречат на концепцията за консолидация. Инсталирането на NAS означава още един масив, а когато неговият капацитет бъде запълнен, ще е необходим още един. Преди да изберете NAS обмислете следните въпроси: 1) Възможна и лесна ли е интеграцията със SAN? 2) Каква е производителността? За база използвайте тестовете SPECSFS, публикувани на www.spec.org. 3) Кои мрежови интерфейси се поддържат? 4) Кои файлови системи се поддържат (като минимум SMB и NFS)? 5) Кои имена се поддържат (LDAP, NIS, NIS+, DNS, Active Directory и т. д.)? Комутаторите са един от главните компоненти на SAN. 2 Gb/s се превръщат в стандарт, но освен съответния порт, комутаторът трябва да автоматично да разпознава 1 Gb/s и 2 Gb/s. Въпросите, сложността и препятствията, описани в дадения пример не бива да предизвикват страх от консолидацията на системите за съхранение на данни. Независимо от усилията, които са необходими за преход към новата технология, крайният резултат си струва мъките. Независимост от производтиелите на системите да съхранение на данни, възможност за инсталация на новата система в нужното място и нужното време, гъвкавостта на решенията и автоматическото възстановяване след срив, по-високата производителност и икономии за сметка на ефективното използване на ресурсите, намаление на разходите за ежедневна поддръжка ще бъдат наградата за тези, които успешно реализират проекта за консолидацията на сървърите за съхранение на данни. Пример за консолидация на Microsoft Exchange 2000 Server В софтуерния гигант отдавна са достигнали до извода, че е по-евтино да се поддържа надеждната и безопасната работа на единен център за обработка на данните, вместо управлението на хетерогенна разпределена среда. По данни на фирмата около 30% от компаниите вече се занимават с консолидация на системите и още 40% ще се заемат през следващите 5 г. В Microsoft налагат консолидацията под формата на клъстерни технологии и Windows 2000 Advanced Server или DataCenter могат да образуват клъстери от два или четири възела. Преимуществата на клъстерната технология се проявяват, ако тя бъде реализирана не са мо на ниво ОС, а и на ниво приложения. Едва тогава има възможност за паралелното изпълнение на задачите и балансиране на натоварването. Предварително условие за клъстерната конфигурация е инсталирането на интерфейса Cluster API. Типичен пример за приложение, проектирано за клъсерни платформи е Exchange 2000 Server, който работи в няколко виртуални среди, преминаващи при необходимост от един компютър на друг. Всеки Exchange поддържа до четири виртуални среди, всяка от които може да съдържа до пет бази данни и да има собствен системен регистър. Ето защо Exchange се стартира на клъстер от четири възела и на всяка машина ще работи по една виртуална среда. Ако един от възлите излезе от строя, неговата виртуална среда ще бъде възстановена на друг възел. Консолидацията на Exchange 2000 сървърите е по-сложна от построяването на клъстер, защото се използва Active Directory, която също трябва да бъде предварително консолидирана. Освен това е необходимо да се изгради отказоустойчива система за съхранение на данните, допълнително може да се организира достъп през web и мониторинг на цялата система. В началото на октомври Microsoft обяви ,че в екип с Intel и IBM изграждат демонстрационен център, в който желаещите ще тестват преимуществата от консолидацията на IBM xSeries сървъри. Ще бъде инсталиран софтуер и на независими производители, а сред машините ще има от едно- до 16-процесорни машини, между които и модели с 64-битовия Itanium 2. Заключение Логическата консолидация се използва основно за организиране на корпоративни портали, единни системи за управление на ИТ ресурсите в рамките на едно предприятие, както и при сливане на хетерогенни информационни системи. За реализация на тази стратегия са необходими определени програми за ефективна пренастройка на вече наличните ИС и метаданни. Универсална методика за логическа консолидация няма, доколкото повечето ИС имат уникална структура. При физическата консолидация информационните ресурси е важно бързо да се зъварши преносът на приложенията в центровете за обработка на данните. Най-удобна в случая е виртуализацията, която отговаря не само за консолидацията, но и за разделянето на системата на независими части, за миграцията на приложенията на друго оборудване, за балансиране на натоварването и др. Фактичеси виртуализацията отделя логическата структура на информационната система от нейната мрежова и хардуерна част. Но и виртуализацията не е панацея – ограниченията са или по вида на платформата, или по количеството и скоростта на изпълнение на приложенията. -----------Каре------------- Предимства на сървърната консолидация Снижаване на цената за ползване (Total Cost of Ownership - TCO) По-добро и бързо обслужване По-бързо внедрение на нови технологии П-лесно управляема ИТ среда ------------Друго каре-------------- Парите ще променят света Сравнение на разходите за двата типа най-разпространени сървъри
| Разходи за среден UNIX сървър | Разходи за среден Windows сървър | |
| Intel базиран хардуер | $1984 | $2690 |
| Софтуер – ОС+приложения | $769 | $960 |
| Хардуерна поддръжка | $494 | $572 |
| Софтуерна поддръжка и ъпгрейд | $1569 | $1824 |
| Софтуер за управление | $787 | $510 |
| Технически персонал | $5230 | $4130 |
КОМЕНТАРИ
"Консолидация на сървърите – мода или необходимост? "
Tech Quiz
Последни новини
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ
- Aastra обявява виртуализирана мултимедийна централа
- Vivacom обяви нови двойни пакети, подсилващи фиксираната телефония.