Пренос на данни през електрическата мрежа
Сред различните алтернативи за високоскоростен трафик, който да е независим от телефонните централи, преносът през електрическата мрежа (PLC - Powerline Communication) е може би най-перспективен. Тази технология ползва като транспортна среда мрежи с напрежение до 400 V, за да достави сигнала от дома на потребителя до трафопоста. Оттам нататък трансферът до интернет се осъществява по оптични влакна или електромрежа с напрежение до 60 kV. Скоростният трафик обаче изисква широка честотна лента и оптималните честоти за предаването от една трафостанция до друга са от 1 до 10 MHz. Тъй като домашната електрическата инсталация не е предвидена за подобни високочестотни сигнали, тя функционира при 50 Hz, а това е съществен недостатък в сравнение с телефонните линии. Проводниците на електрическата мрежа не са екранирани, нито оптимизирани за отразяване и лесно се поддават на смущения. Надеждността на трансфера при ползване на PLC изобщо е по-ниска спрямо конвенционалните телефонни линии. Силовите кабели излъчват електромагнитна енергия и могат да предизвикат смущения в други канали за обмен на данни, особено ако са базирани на радиовълни. Допустимите стойности на излъчването са регламентриани в съответните разпоредби относно ползваните от пощите и телекомуникациите сигнали. Потребителите на PLC свързват устройствата си към разпределител и си поделят наличната честотна лента. Към днешна дата PLC доставчиците предлагат максимален трансфер от 2 Mbit/s, но в скоро време се очакват максимални стойности от до 20 MBit/s. Целта е да се свържат до 30 домакинства към всеки отделен разпределител. От потребителска гледна точка, ако 30 сходни модема теглят по едно и също време при приблизително еднакви условия, при такава честотна лента, за всеки остават по около 67 kBit/s - напълно сравними със скоростта на ISDN. Все пак в реалния живот обикновено едновременно онлайн са около 20 процента от общия брой, тоест очакваната действителна скорост е около 400 kBit/s. За сравнение - разпространеният в Западна Европа T-DSL предлага скорост от 768 kBit/s при теглене от Интернет и 128 kBit/s при upload. Това също са максимални стойности, а и връзките на няколко потребителя в крайна сметка минават по една линия. Еднозначен отговор на въпроса кое е по-изгодно – xDSL или PCL няма. По принцип на ISP се заплаща за времето, прекарано онлайн, докато при PLC се калкулира трафикът. Това означава, че може да прекарате цял ден пред компютъра, но всяко кликване ще ви струва пари. В Германия трансферът на данни е приблизително 35 евро на гигабайт. При средна големина на сайтовете 100 килобайта това прави почти 10 000 сайта. За тези пари потребителите на ISDN получават около 30 часа онлайн, т.е. 10 секунди на сайт. Тук печели PLС. Ползващите xDSL обаче за същото време ще изтеглят до 14 МВ. Изследователите на пазара предричат светло бъдеще на PLC в страните с по-слабо развита инфраструктура, докато в Западна Европа и Съединените щати едва ли ще бъде сериозна конкуренция на xDSL връзките поне в близко бъдеще. Пречка вероятно ще се окаже липсата на стандартизация на устройствата за достъп - в случая модемите функционират в комбинация с конектора на PLC доставчика. Друго препятствие ще се окажат законовите норми за защита на далекосъобщенията, които догодина се очаква да станат още по-строги - поне в страните от Европейската общност.
КОМЕНТАРИ
"Пренос на данни през електрическата мрежа "
Tech Quiz
Последни новини
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ
- Aastra обявява виртуализирана мултимедийна централа
- Vivacom обяви нови двойни пакети, подсилващи фиксираната телефония.