Прочетете още: MWC 2018: През 2025 г. в света ще има почти само 4G и 5G мрежи

Редица административни пречки от години задържат развитието на мобилната индустрия у нас, като въпреки тях България може да се похвали с една от най-високите средни скорости на LTE мрежите (на 9-о място в света в най-новото проучване на Open Signal). Едната е свързана с недостига на честотни ресурси, като България е може би единствената страна в Европа, в която честотният диапазон от 800 MHz все още не може да се използва за мобилни услуги, тъй като е зает от военните. През тази година не се очаква и освобождаване на ресурс в другия привлекателен спектър – 700 MHz, като и двата диапазона са подходящи за бързо и евтино разширяване на покритието, включително в офисни сгради и търговски центрове. 

e причината да не се освобождава спектърът в двата обхвата, като за целта МО иска от държавата около 1,4 милиарда лева. В годишния доклад на Съвета по РЧ спектър на МТИТС се посочва обаче, че чак към 30 юни 2020 г. държавата може да отдели две дуплексни групи от по 20 MHz през 55 MHz в лентите 703-723 MHz и 758-778 MHz. Според специалисти, с които представители на операторите са правили изчисления, интересите и на армията, и на мобилните оператори, а оттам и на всички потребители могат бъда „съвместни“ много по-евтино. Първият е да се подмени само електрониката в самолетите, като сумата за това обновление би трябвало да не надхвърля 20 млн. евро. „Вторият начин е да се обособят зони около военните летища и в тези зони операторите да нямат право да използват честотите 700 и 800 MHz, а при военни действия държавата може да спре достъпа на операторите до тези честоти”, обясни Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на Vivavom, при представяне на стратегията на компанията за 2018 г. Според него за тези мерки са нужни политическа воля и желание да погледнеш как да се реши този наболял проблем. 
Всъщност тези честоти ще са нужни за изграждането на мрежа от т.нар. поколение 4,5G, като предоставените на операторите честоти в тези обхвати ще се комбинират с другите им честотни ресурси, като агрегираният спектър ще предостави връзка с по-голям капацитет. 

тя ще работи с много по-голям честотен ресурс, включително във високия радиочестотен диапазон като 5,8GHz, 26 GHz. При тези „милиметрови“ обхвати осигуряването на истинско покритие с 5G мрежа означава изграждане на около 30 000 базови станции (сега за добро LTE покритие са достатъчни около 3000). И точно тук горещият и в момента проблем с узаконяването на базовите станции се превръща на практика в пречка пред всякакви инвестиционни планове. 
„При това стриктно законодателство за изграждане на базова станция е нужно не само много време, но разходи за проекти, такси, общински разрешителни в размер на около 10 000 лв. Няма бизнес модел, който да върне подобна инвестиция, така че 5G мрежата за момента е „мисия невъзможна“, допълни Добрев. Подобни проблеми, макар и може би не толкова изявени, има и в други страни от ЕС. 
Затова заедно с асоциацията GSMA операторите в ЕС започват кампания, чрез която да убедят законодателите и обществото за нуждата от промяна на законите. „Ако искаме да имаме цифрово общество, в което всички уреди са свързани, ако искаме да участваме в дигиталната трансформация на икономиката, трябва да променим законодателство в областта на изграждането на базови станции“, допълни Жанет Захариева, главен съветник „Регуалции“ във Vivacom. Това важи особено за малките базови станции, каквито масово ще се използват за 5G, a това са микро и пико клетки, които са с големината на домашните рутери. 

ДНСК не "мери" въздействието на ЕМЛ от антените
Всъщност почти винаги, дори в парламента, темата за узаконяването на базовите станции се бърка с тази за въздействието им върху здравето на хората. Но ДНСК никога не е бил органът, който след за излъчващата мощност на клетките. ДНСК не е органът, който контролира нивото на излъчване, а конструкцията на базовите станции. В тази връзка от БАККО са внесли предложение, с което да се облекчи смяната на технологичните поколения за базовите станции, разположени на покривите. „Дали става дума за 3G, 4G, 4,5G или 5G, конструкцията остава същата, така че са нужни всички строителни разрешения като за нов обект“, поясни Захариева. Регионалните здравни служби ще продължат да правят измерванията на излъчванията, които се правят и от операторите. 
GSMA в момента прави изследване, което да покаже как да се облекчи режимът за строителство на базови станции в Европа, като фокусът е именно 5G, стъпвайки върху текущата ситуация с 4G мрежите. В по-оптимистичен план телекомите се надяват изграждането на RAN инфраструктура да стане трета категория строителство, а не както е сега - 6 категория.