Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Skip navigation

Най-важните дефиниции в областта на Интернет на нещата

Networkworld България - брой 6, 2017 г. / Мрежови технологии
Стандарти, протоколи и технологии за IoT
392 прочитания, 0

Появата на коренно различна технология, особено мащабна област като интернет на нещата (IoT), е съпътствана често от почти непонятна освен за тесните специалисти „смесица“ от протоколи, стандарти и технологии. Ще се опитаме да премахнем част от мъглата, с надеждата да направим „езика на Интернет на нещата“ малко по-ясен.

  • 6LoWPAN – Вероятно най-мъчителното съкращение от тази отличаваща се група. 6LoWPAN означава „IPv6 през персонални мрежи с ниска мощност“. Идеята е да се задоволят хората, които казват, че няма „Интернет“ на нещата без интернет протокол, така че това по същество е IPv6 версията на Zigbee и Z-wave.
  • AMQP (Advanced Message Queuing Protocol) – AMQP е стандарт с отворен код, който позволява на различни приложения да разговарят помежду си във всяка мрежа и от всяко устройство. AMQP е част от многобройни предложения за интегриране на междуплатформен софтуер, включително Windows Azure Service Bus на Microsoft, RabbitMQ на VMware и IBM MQlight. Първоначално той бе разработена от финансовия сектор за бърза M2M комуникация, но започна да се използва и в проекти за Интернет на нещата.
  • Различни типове Bluetooth (Blueteeth?) – Има две основни форми на повсеместния протокол за безжична комуникация Bluetooth, използван за Интернет на нещата. Разнообразни стандарти се използват в различни видове интелигентни джаджи за дома - от свързани хладилници до тонколони в душ кабината и умни ключалки на врати. Bluetooth Low Energy, често наричан просто BLE, е малко по-привлекателен за по-големите мрежи от свързани устройства, в които животът на батерията не е ограничаващ фактор. И двата формати бяха актуализирани през декември 2016 г. до Bluetooth 5, разширявайки ефективния набор от Bluetooth устройства и повишавайки тяхната пропусквателна способност.
  • Клетъчни данни – Това не е най-ефикасният от гледна точка на потребяваната енергия начин, но има огромно количество IoT внедрявания, които използват безжичните данни от клетъчните оператори като тип транспортен слой.
  • CoAP (Constrained Application Protocol) – Този Интернет протокол е проектиран за употреба с ограничени устройства, т.е. онези, които разполагат с малка изчислителна мощ. Той е част от официалните стандарти на IEEE (Internet Engineering Task Force) и както подсказва името, работи добре с малки цифрови проекти като умно осветление или цифрови публични реклами (digital signage).
  • DDS (Data Distribution Service) – Това е друг стандарт за междуплатформен софтуер подобен на AMQP, но този е създаден от групата Object Management Group. Този консорциум на технологичната индустрия е създаден още през 1989 с цел създаване на стандарти за управление на разпределени обекти. DDS използва система от “теми” – типове информация, познати на системата като „температура на котела” или „скорост на поточната лента“, за да предостави информация на други възли, проявяващи „интерес“ към тази тема, като в идеалния случай се избягва нуждата от сложно мрежово програмиране.
  • HomeKit – HomeKit е собствен контролен механизъм на Apple за умни домашни уреди. Той показва обичайния за Apple проблем да работи много добре тогава, когато важните части от системата за направени от Apple. Той е досаден ако не притежавате Apple TV или iPad, но пък демонстрира уменията на Apple да прави нещата лесни за настройка и употреба.
  • IoTivity – IoTivity е проект с отворен код, който се опитва да създаде стандартен софтуерен слой за свързване на IoT устройства, подкрепен от купчина големи технологични производители, включително Microsoft, Intel, Qualcomm, LG и Samsung. Проектът „погълна“ и групата AllSeen Alliance, създала конкурентния стандарт AllJoyn, през октомври 2016 г. и двете системи вече са оперативно съвместими.
  • JSON-LD (JavaScript Object Notation for Linked Data) – Олекотен вариант на файловия формат JSON, предназначен да осигури лесен начин за преместване на машинно четими данни в мрежа от устройства, които могат да форматират информацията си по различен начин.
  • LoRaWAN – LoRa се отнася до собственическа безжична технология за чипове, предназначена за използване в нискоенергийно WAN внедряване. Технологията LoRaWAN е подобна на Sigfox (и се конкурира с нея) , въпреки че LoRa Alliance е консорциум от компании, а не отделна корпорация.
  • MQTT (MQ telemetry transport) – MQTT е протокол за публикуване / абониране за съобщения, предназначен за използване в ситуации, в които устройствата, които говорят помежду си, имат ограничена компютърна мощ или са свързани чрез ненадеждни мрежи или мрежи с отложено времезакъснение. Този протокол прави онова, което трябва да се направи много добре, но приложението му се ограничава от факта, че въвеждането на строги мерки за сигурност може да е трудно заради леката природа на протокола.
  • NFC (Near-field communication) – Най-маломощната от нискоенергийните мрежи е налична от много време и не е изненадващо, че тя е подходяща за използване в приложения за Интернет на нещата. Всичко, което може да бъде поставено близо до обекта, с който се очаква да взаимодейства и няма нужда от изпращане или получаване на голямо количество информация, е подходящо за NFC.
  • Physical Web – Physical Web е създадена от Google концепция, която поддържа „бързи и безпроблемни взаимодействия с физически обекти и местоположения“. Тя използва протокол, наречен Eddystone, за да „излъчва“ свързаност чрез Bluetooth Low Energy, като идеята е, че можете просто да отидете до паркинг автомата и да платите цифрово или да получите информация за магазин, като сканирате павилиона му с телефона си.
  • SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition) – SCADA е налична от далечните вече времена на големите машини (мейфреймите), като описва ранните опити за систематизиран компютризиран контрол през индустриални, промишлени и тежкотранспортни приложения. По-старото поколение SCADA мрежи често са доста незащитени, тъй като са проектирани за лесна употреба, а не за повишена сигурност.
  • Sigfox – Sigfox е едновременно съкращение за патентована, теснолентова, нискоенергийна WAN технология и името на френската компания, която го прави. Патентованата природа на технологията е необичайна (макар и не уникална) за пространството LPWAN, но бизнес моделът на Sigfox е различен от този на повечето други компании. Идеята изглежда е да действа като вид мобилен IoT оператор, предоставяйки мрежово покритие по заявка на всеки, който иска да внедри IoT приложение.
  • SMS – Обикновеното старо кратко текстово съобщение може да е напълно приемлива комуникационна среда за голяма географска област, като същевременно има известен толеранс по отношение на времезакъснението. Шведската компания за борба с вредителите Anticimex например разполага с интелигентни капани, които информират нейните специалисти за дейността на гризачите чрез SMS.
  • Thread – Thread е протокол за мрежова връзка с ниска енергийна консумация, включващ 6LoWPAN, създаден от група, ръководена от Nest Labs, дъщерното дружество на Google. Вероятно си спомняте за нейния интелигентен термостат Nest, който може би е първият интелигентен домашен уред. От лятото на 2016 г. вариант на спецификацията с отворен код е достъпен за разработчиците под името OpenThread.
  • TR-069 (Technical Report 069) – Това е спецификация на Broadband Forum, който описва протокола CWMP, проектиран да помага на потребителите отдалечено да конфигурират и управляват домашно оборудване през IP мрежа. Този документ датира от началото на столетието и е бил разработен първоначално, за да помогне на кабелните оператори да управляват отдалечено цифровите приемници.
  • Weave – Weave е софтуерен слой на Google и Nest за умния дом. Той е създаден с мисъл за гъвкавост и сигурност, дори за частично ограничени устройства, като е базиран на съществуващата Android платформа на Google. Той е с частично отворен код – Google публикува т.нар. “част от опорните компоненти“ от Weave в GitHub.
  • Web Thing Model – Това е идея на консорциума World Wide Web за физическа IoT рамка, която използва съществуващата уеб технология за свързване на устройства, вместо да разчита на персонализирани, „не-уеб“ протоколи.
  • XMPP (eXtensible Messaging and Presence Protocol) – Ясен случай на „злоупотреба“ с акроним. XMPP започна живота си като Jabber, стандарт за отворен код за чат клиенти, който получи популярен сред играчите на определени онлайн ролеви игри. Оттогава той се превърна в стандарт на IETF с широк спектър от разширения и реализации, много от които са насочени към фундаменталната функционалност на IoT като откриване на датчици и провизиране на услуги.
  • Zigbee – Zigbee е мрежов протокол за безжични решетъчни (mesh) мрежи, като може да се похвали с рядката комбинация от голяма живот на батерията и прилична защита благодарение на вграденото 128-битово криптиране. Тези положителни характеристики са частично „неутрализирани“ от ниската максимална скорост за предаване на данни и относително малкия обхват. Има много приложения на ограничени откъм функционалност устройства, за които технологията е подходяща. Zigbee също е стандарт IEEE 802.15.4, който осигурява висока степен на оперативна съвместимост.
  • Z-wave – Подобно на Zigbee Z-wave е безжична мрежова технология с малък радиообхват и ниска енергийна консумация, което се използва основно за приложения като умни домашни устройства. Стандартизирана е от ITU.

Прочетете още: Бъдещето на Интернет на нещата през 2018 г.


(21.12.2017)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Най-важните дефиниции в областта на Интернет на нещата"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2018 съгласно общи условия за ползване