Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Skip navigation

Бъдещето на мрежите

Networkworld България - брой 6, 2017 г. / Тема на броя
5G мрежите ще изискват повече честоти, IoT приложенията ще работят не само с LoRa, а и с NB-IoT, 5G u други технологии.
889 прочитания, 0

Тенденция за експоненциално нарастване на трафика от данни в мобилните мрежи ще се запази и в бъдеще, включително с навлизането на технологиите от пето поколение (5G). За 5G телекомите ще се нуждаят от много повече базови станции (очакванията са 5 и 10 пъти повече от сега), което означава сериозни инвестиции. 5G технологиите са в процес на първи експериментални опит. Внедряването им ще е постепенно, тъй като сега експлоатираните 4G мрежи все още могат да обслужват крайните потребители, а освен това вложените в тях инвестиции трябва да се възвърнат.

Основният фактор за развитието на 5G ще са бизнес моделите от областта на Интернет на нещата, както и развитието на редица критични за бизнеса приложения, предявяващи специални изисквания към комуникационната свързаност и нейните параметри. Сред тях са малки времезакъснения, голяма пропусквателна способност, дълъг живот на батерии и други, като всяко приложение ще има нужда от различна комбинация от тези параметри. „Крайните клиенти могат да бъдат обслужени и от 4G мрежите. Съвременните свързани устройства стават все повече и новата технология ще трябва да отговори на тези две предизвикателства - огромно количество свързани уреди и малко времезакъснение“, коментира Емил Георгакиев, директор „Aрхитектура, планиране и изграждане на мрежата“ във Vivacom. Същевременно 5G обещава огромна, гигабитова скорост на преноса. „Но дори днес в LTE системите с използване на Carrier Aggregation (обединяване на носещите канали) скоростите не са за пренебрегване. Проблемът е в липсата на достатъчен честотен ресурс“, добавя специалистът.


Интернет на нещата

В последно време се говори много за Интернет на нещата, като много от вертикалните бизнес приложения излизат далеч извън обхвата на 5G мрежите.

Две от технологиите, които могат да обслужват техните потребности, са NB-IoT и LoRa, като вторият вариант е по-евтин и по-прост за реализация. Мрежа, базирана на LoRa, се реализира изключително бързо, освен това LoRa разчита на голяма екосистема от сензори и крайни устройства, като и сървъри за приложения. Подобна мрежа адресира много вертикални сегменти. Такава е умното сметосъбиране, при което във всеки контейнер за смет има сензор, показващ кога ще бъде пълен и трябва да се извози. Голям потенциал има и при измерването на потреблението на различни битови услуги като вода, ток, газ и т.н. Перспективен вертикален сегмент е паркирането в градските зони. Операторът осигурява комуникационна свързаност и данни за самите сензори, но освен това може да предложи монтаж и поддръжка на цялата система.

Обикновено приложната част се предоставя от много партньори, подобно на екосистемата за мобилните телефони. Създава се среда с единен интерфейс и всеки разработчик може да развие собствено приложение за даден вертикален сегмент, обяснява Георгакиев.

Технологията LoRa работи в честотния диапазон под 900 MHz (869 MHz), като този обхват е нелицензиран и в бъдеще комуникации за критично важни приложения едва ли ще се правят. Само наличието на много LoRa базирани мрежи ще създаде проблем, подобно на WiFi мрежите. Стандартът LoRa предлага 8 радиоканала, но липсата на регулация и ниската цена на устройствата привличат много играчи и този сектор може бързо да се претовари. "Ние изградихме LoRa мрежа в София, но можем бързо да осигурим национално покритие с LoRa мрежа. Подобно е положението и с NBIoT мрежата - можем бързо да изградим национално покритие, в случай че клиентите имат нужда. Какво и кога да направим ще определят нуждите на конкретния пазар. В момента на българския пазар повечето вертикални приложения са свързани с обществени фондове – общини, фирми за комунални услуги, за сметосъбиране, които сключват договори с общините. Въпросът за внедряването на IoT решение зависи от дневния ред на самата община', допълва Георгакиев.

Сегашните M2M приложения (POS терминали, банкомати и вендинг машини) работят с 2G мрежи. Те могат да комуникират и през мрежи от типа LoRa или NB-IoT, както и чрез 3G или 4G мрежи. Но за производителите и за корпоративните организации това означава допълнителни средства за подмяна и монтаж. Новите устройства се доставят с по-модерен комуникационен модул. Отличителната черта за NB-IoT и LoRa е, че батерията издържа много по-дълго време от устройствата, които използват 2G. Все пак производителите на М2М устройства ще спрат да инсталират комуникационни модули, поддържащи 2G, замествайки ги с технологии като LoRa/NB IoT, и еволюционно тези устройства ще „излязат“ от 2G. Но все пак 2G мрежитe ще останат още доста време в експлоатация заради гласовия трафик, тъй като много потребители ползват все още крайни устройства, разполагащи само с GSM чип.


Коя мрежа ще „спре“ по-рано - 2G или 3G?

Преди няколко години индустрията се колебаеше дали 2G или 3G ще отпадне първо. Telstra вече спря 2G мрежата си в Австралия, в Швейцария Swisscom планира да затвори 2G мрежата до 2020 г., но повечето телекоми в света все още не са обявили конкретни планове.

Управлението на три различни мобилни поколения е сложно, но и технологията еволюира по такъв начин, че оборудването стана едно и е въпрос на софтуерна дефиниция кои технологии ще работят на дадената базова станция, като се вземе предвид и даденият честотен спектър. В 900 MHz обхват работят 3 технологии - GSM, UMTS и LTE, а новите устройства ги поддържат. Все пак и тук има някои ограничения, например за необходима мощност, като за LTE се налага поддръжката на MIMO.

Поддръжката на няколко технологии има поне два аспекта. "Единият е да ги съвместим и да работят заедно в общ спектър (какъвто е примерът за 900 MHz), а вторият е да поддържаме самите съоръжения, като ситуацията тук се опростява. Преди имахме 2G съоръжения, до тях 3G съоръжения, като всички се монтираха на базови станции с всички антени, фидери и друго оборудване. Сега всичко това вече е опростено значително – има бейзбанд устройство с определена функционалност и радиоустройства, които съвместяват съществуващите на сайта технологии", каза Георгакиев.

Но основният „тригер“ за демонтиране на дадено поколение мобилна технология не е поддръжката, а спектърът, той е най-скъпият ресурс, а всяка технология „консумира“ радиочестотен спектър. Една от причините за по-ранното „пенсиониране“ на 2G е заради по-голямата спектрална ефективност на 3G. Втори съществен довод е, че гласовите услуги в 3G мрежите са по-качествени, а и в дългосрочен план телефонията ще се превърне в още едно приложение, което ще пренася данни. „VoLTE базираните услуги са много по-качествени и предлагат редица допълнителни функционалности. Качеството зависи и от бизнес модела - когато се предлага „безплатна“ услуга от ОТТ, понякога се прави компромис с капацитета. Но когато тази услуга се реализира с контрол на параметрите от оператор, качеството на гласовата услуга е съвършено различно“, коментира Георгакиев, загатвайки за бъдеща разработка на подобен проект от Vivacom.

„Дали имаме стратегията за премахване на 2G – не правим планове в тази насока с хоризонт 5-6 години. Но, базирайки се на бързото внедряване на 4G - от вземането на решението до реализацията на проекта докрай, смятаме, че когато настъпи моментът за спиране на 2G, ще го направим по най-правилния начин“, обяснява той.

„Следваме световните тенденции и имаме инициативи, чрез които стимулираме хората да преминават от 2G към 3G, както и от 3G към 4G, защото така ще получават повече услуги и повече данни. Но целта не е освобождаване на честотен ресурс. Прехвърлянето към 3G означава за крайните потребители услуга с по-висока добавена стойност, увеличавайки лоялността на тези клиенти. Но не предприемаме никакви действия за „насилствено“ спиране на GSM мрежата, както направи Telstra в Австралия. Конкретни близки планове за спирането на 2G нямаме“, обяви Емил Георгакиев.

По отношение на опорните мрежи на компанията също има еволюция, като е подменена архитектурата не само на мобилната, но и на фиксираната мрежа. "Тенденцията при опорните мрежи е, че те стават напълно конвергирани, обясни Георгакиев. Преминаваме към IMS архитектура, в която приложният слой, в който се реализират различните услуги към крайния клиент, използва общ сигнализационен слой за връзка с останалите елементи на мрежата. Планираме да започнем с VoLTE услуга, след това и глас през WiFi, виртуална телефонна централа, всички базирани върху IMS архитектура. Тази архитектура улеснява добавянето на нови услуги. Стартираш ли приложен сървър, можеш веднага да предложиш нова услуга. Освен това опорните мрежи поддържат и NB IoT”, допълни той.


(21.12.2017)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Бъдещето на мрежите"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2018 съгласно общи условия за ползване