Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Skip navigation

Автономните мрежи стават задължителни за телекомите

Networkworld България - брой 4, 2017 г. / Телеком мрежи
191 прочитания, 0

Телекомуникационният бранш от години се опитва да намери подходящата технология, която да му осигури икономически по-изгодно и по-бързо пускане и спиране на услугите. Сега сякаш пътешествието е към края си, като това което наричаме „автономна мрежа“ прилича на митичната обетована земя. Но пътят към това „място“ все още се изгражда, а наситина мащабен проект в тази насока все още не се завършен. Дотогава може да минат и години, което означава, че има да се върши още много работа.

Всичко се върти около модерната дума „автоматизация“. Тя не е нова нито като концепция, винаги е била част от всяка иновация в комуникациите още от зората на телефоните с шайба. Но сега се намираме в период, в който всички части от автоматизацията ще започнат да се появяват под формата на една мащабна суперструктура.

Очевидната цел на автоматизацията е да създаде „автономни процеси“, при които мрежата прави всичко необходимо без никаква човешка намеса. Това е дългогодишна „лелеяна мечта“ на архитектите на телеком инфраструктура и на доставчиците на решения за нея.

Сега обаче има огромен набор от съответните технологични „съставки“, които ще направят автоматизацията възможна – виртуализация, изкуствен интелект, машинно обучение, телеметрия, роботика, анализи и т.н. Всички те са достигнали до различна степен на зрялост. А тези самостоятелни елементи от автоматизацията се повяват в комплект, така че пътят към автономната мрежа вече се оформя. Операторите довършват изграждането на мрежи, които могат да работят самостоятелно дни, дори седмици, без да се нуждаят от никаква намеса от технически персонал.

Когато говорим за автономната мрежа в този контекст, говорим и за комуникационните процеси като цяло, не само за свързаност, но и за услуги, приложения, прилежащи процеси и всичко други, което е част от гигантска виртуална машина, „захранваща“ глобалната икономика.

За операторите и доставчиците на телекомуникационни услуги, които все още се борят с проблема да пуснат в експлоатация NFV, мисълта да справят с автоматизацията с всичките й „научно-фантастични“ компоненти, вероятно изглежда твърде далече. Уверете се, че те могат да се възползват от предимствата на автоматизацията (вкл. намаляване на персонала, по-добра производителност, по-голяма надеждност), без да попадат в същите капани, които ги „измъчват“ при NFV и други технологични скокове (заключване към даден доставчик, твърде сложни стандарти с отворен код). Това означава, че индустрията на телеком доставчиците трябва да обърне сериозно внимание на грешките, които продължават да превръщат виртуализацията в толкова „болезнено преживяване“ за операторите, и да се поучи от тях.


Сложен е проблемът

Автоматизацията наистина е много сложна инициатива. На практика думата е твърде обща, за да обхване всички отделни елементи, които трябва да бъдат внедрени, за да се стигне до „Автономната мрежа“, като всяка стъпка от процеса ще е по-сложна от предишната.

Първата стъпка е автоматизация на специфични управленски функции (които се обслужват от сегашната поостаряла ИТ инфраструктура на операторите). Втората стъпка е автоматизация на обновяването на тези процеси, така че те да се обслужват ръчно (на практика автоматизиране на автоматизацията). Освен това доставчиците на услуги ще искат да направят скриптовете по-интелигентни чрез добавяне на изкуствен интелект и машинно обучение, които не само да автоматизират процесите, но и с времето да подобрят тяхната ефективност, някак на „авто-магия“.


Към кого да се обърнете?

И така, големият въпрос пред операторите е – на кого могат да се доверят за проектиране и изграждането на автономната мрежа. Опциите варират от традиционни компании до току-що стартирали, пионери в тази област.

Установилите се вече доставчици включват най-големите имена в телеком бранша като Huawei Technologies, Nokia, Ericsson, които се конкурират с доказали се в областта на OSS решенията като Amdocs, Oracle, Netcracker Technology, които имат собствени NFV платформи и решения за оркестриране. В надпреварата се включват и големите имена в ИТ индустрията като Hewlett Packard Enterprise, IBM, Dell Technologies.

„Всеки тип компания има свои силни страни, някои от тях „играят на повече от едно игрище“, особено Ericsson, която е много силна в областта на софтуера за мрежови операции, при доставите на телекомуникационно оборудване и като интегратор“, коментира Джеймс Кроушоу, анализатор от Heavy Reading в доклада си за автоматизиране на мрежите от ново поколение.

Ако решат да се спра на другия тип иновативни компании, операторите също имат различни опции. Могат да решат да използват кода на някоя от новите индустриални организации като ONAP или OSM, могат да го направят и сами с помощта на рамката за автоматизирано програмиране, но това изисква доста усилена работа. И накрая, могат да се спрат на нови междуплатформени решения със „златен код“, които тепърва излизат на пазара.

Който и път да поемат, за доставчиците на услуги това е решение, което ги тревожи много повече отколкото преди 4-5 години, когато се разглеждаха различните доставчици на NFV.

Тогава операторите бяха много по-оптимистично настроени и смятаха, че чрез софтуерно базираната виртуализация (SDN и NFV) те веднага ще получат две директни ползи: намаляване на разходите плюс начин да избягат от „обвързване“ с портфолиото само на един производител. Но същевременно тези оператори бяха предразположени да продължат да работят с доставчиците, които познаваха и на които вярваха.

За установилите се на пазара производители ситуацията бе доста сложна. Как да продължат да „задържат“ големите си потребители и едновременно с това да им показват, че са напълно отдадени на новия „отворен“ и съвместим свят на софтуерно базираната виртуализация?

Днес е ясно, че поддръжката на отворен код не означава непременно, че продуктите на даден производител ще работят безпроблемно с тези на друг доставчик. На практика това може да се случи, но само след упорита работа по интегриране на системите или лабораторни изпитания. 4 години по-късно имаме редица NFV продукти на големи компании и още толкова ядосани потребители от телекомуникационния бранш.


Да обърнем веригата за доставки?

Можем да се насочим към традиционните доставчици като Cisco, Huawei, Juniper, Ericsson и Nokia; или ако автоматизираната мрежа е чисто оптична – Adtran, ADVA Optical Networking, Ciena и др. Но някои грешни стъпки на производителите в областта точно на виртуализацията породиха безпрецедентно събитие в телекомуникационната индустрия, като най-големите доставчици в света - включително AT&T, BT, China Mobile Communications , China Telecom, Deutsche Telekom, корейската SK Telecom и Telefónica - се отказаха да чакат производителите да им предоставят върхови уникални решения и вместо да правят традиционните поръчки, се заеха сами да разработят сами технологии за виртуализация и автоматизация.

А след това за това за голяма изненада на всички седнаха на една маса със своите конкуренти в индустриални групи, за да подобрят своя код и да си осигурят съвместимост. Два от най-очевидните примери за тази обратна тенденция са ONAP и OSM. Първото е инициатива, създадена от сливането на платформата ECOMP на AT&T с проекта Open Orchestrator Project (OPEN-O) на китайските оператори, а в OSM членове са телекоми като BT, Telefonica, Telenor и Sprint.

След като различни оператори и производители се обединиха около една обща база с кодове и API интерфейси, и двете инициативи (ONAP и OSM) се надяват да решат един от най-големите недостатъци на телекомуникационната индустрия: невъзможността да се пренасят сложни политики и правила за трафика, автоматизацията и сигурността между мрежите на различните оператори. Интересно е, че много хора в индустрията предполагат, че това е възможно днес. “Суровата реалност е, че без страхотно много работа голяма част от услугите все още ще работят в режима от 20-и век „най-добро усилие“ (best effort). Предизвикателството пред тези организации са огромният мащаб на използваната база от кодове. Само в ECOMP има около 8,5 милиона реда код. Този софтуер трябва да бъде интегриран с този от OPEN-O и след това да бъде актуализиран редовно. Това е предизвикателство за системната интеграция в безпрецедентен мащаб.

„Всеки, който се хвали с писането на 8 милиона реда код през 2017 г., е пълен идиот. Целият свят се стреми да бъде разпределен, модулен и отказоустойчив. Кодирането на монолити е за глупаци“, твърди Дейв Дугал, управляващ директор на Enterprise Web, която прави алтернативно решение за оркестрация и автоматизация. Linux Foundation, която ръководи групата ONAP, отговаряща за кода, се стреми активно да намали трудностите, като твърди, че тези аргументи срещу кода бързо ще бъдат преодолени.


Интеграция на кръстопът

Системната интеграция осигурява още една възможност на операторите, които искат да активират автоматизацията, но тук отново са изправени пред разклонения. От една страна, те могат да платят на организация за професионални услуги, т.е. системен интегратор, за да го осъществи. Accenture, Amdocs и Deloitte Development LLC агресивно се „предлагат“ за тази работа, като Amdocs е водещ интегратор, който помага за виртуализирането / автоматизирането на мрежата на AT&T, един от най-големите клиенти в момента.

От друга страна, операторите могат да осъществят сами интеграцията със собствени сили, използвайки някоя от няколкото рамки за автоматизация на трети страни, като някои имат доста странни имена - Chef, Puppet, Juju, JP McWongbonkle и SaltStack.

За повечето телекоми това обаче е твърде сложен проект за момента, макар че според Juniper именно тези компании са по-склонни да се захванат с предизвикателството на системната интеграция в сравнение с корпоративните организации.


Златният код

Пазарът за автоматизация включва някои нови и потенциално разрушаващи статуквото алтернативни решения. Фирми като EnterpriseWeb, RIFT.io и UBiqube продават междуплатформен софтуер, който по същество е софтуерен еквивалент на хардуера „Златна кутия“ от началото на XXI век. Той стои като блестящо софтуерно ядро в средата на мрежата, „обвит“ с API интерфейси, поддържайки както интерфейсите към съществуващи услуги и мрежи, така и задачата за тяхната автоматизация и оркестрация.

Чрез вътрешно справяне с „трудните неща“ и представянето на повсеместен остров от код, около който се ориентира останалата част от мрежата на оператора и неговите услуги, тези решения тип „златен код“ имат очевидни предимства пред останалите предлагани алтернативи за автоматизация

Трябва да имате предвид обаче, че автоматизацията не съществува изолирано, както и продуктите за нейната реализация, които продават производителите. Автоматизацията не само е преплетена с оркестрацията. Всъщност OSS / BSS, оркестрацията, автоматизацията са „континуум на способностите“, който увеличава сложността, но и добавената стойност, заедно с по-нататъшното пътешествие към него. С други думи, доставчиците на услуги, които искат да автоматизират своите мрежи, са изправени пред изключително сложно, почти „свръхчовешко“ предизвикателство. Да разполагат с невероятно умно софтуерно решение може да не е достатъчно, за да отклони операторите от традиционните им доставчици, които в случая на Ericsson са доказали повече от век и половина, че могат да решават проблемите на клиентите си.

И още едно нещо. С толкова много нови компании и подходи, които се борят за вниманието на операторите, критична стъпка от пътешествието към автономните мрежи е да се уверите, че всички говорите на „един и същи език“. Всички в индустрията – медии, анализатори, оператори, производители, стандартизиращи органи, системни интегратори, трябва да се обединят около обща лексика или синтаксис, описващ автономната мрежи и всички нейни компоненти.

Именно това пропуснахме да направим преди 4 години, когато започнахме да работи върху NFV, това е и основната причина виртуализацията днес да е такава „топка от кълчища“

Индустриални организации като Новата IP агенция (NIA) помагат за преодоляване на езиковото неразбирателство, създавайки индустриална инициатива за първата цялостна йерархична таксономия на комуникациите от следващо поколение. Това е уникален и доста изчерпателен план, който ще опрости и ускори проектирането, изграждането и монетизирането на виртуализирани автономни мрежи.

Фаза 1 от проекта ще бъде представен в началото на ноември, когато NIA ще сподели резултатите от него на конференция в Лондон. Целта на организацията е да съгласува таксономията от ново поколение със съответните стандартизиращи организации, които да я одобрят.

Пионети в автономните мрежи

Новосъздадени компании, които се занимават с някоя част от пъзела на автономната мрежа

Мрежи, безирани на намерения (IBN) и оркестрация:Apstra, Forward Networks, Veriflow, Waltz Networks, SeaStreet, NetYCE, RIFT.io, Ubiqube, Tupl, EnterpriseWeb, Anuta Networks, CPLANE Networks, Itential, PacketFront Software.

Изкуствен интелект и анализи: Aria Networks, Cardinality, Guavus, Arago

Роботизирана автомазация на процеси (RPA): Automation Anywhere, Blue Prism, UiPath, Workfusion


(13.10.2017)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Автономните мрежи стават задължителни за телекомите"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2017 съгласно общи условия за ползване