Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Skip navigation

10-те най-важни мрежови проекта с отворен код

Революцията с отворения софтуерен код вече настъпва и към мрежовата индустрия.
1969 прочитания, 0

В мрежовата индустрия назрява голям „бунт“ на отворения код, твърдят анализатори.

Нарастващите изисквания към мрежите да се разширяват до непознати доскоро мащаби са съпроводени от нуждите те да са подготвени за специфични сценарии на използване, а това води до все по-често използване на проекти с отворен код, които да ги поддържат.

В много случаи доставчиците на мрежови продукти използват тези проекти с отворен код като база за корпоративни комуникационни решения. В други случаи те са в основната технология в някои от най-големите мрежи в света.

Прочетете още: NetEvents обяви наградите за облачни иновации 2016

Революцията с отворения софтуерен код вече настъпва и към мрежовата индустрия.

„Трансформацията на мрежата преминава към фаза на продукционни внедрявания, казва Арпит Джошипура, генерален директор за мрежите в Linux Foundation. - И докато това се случва, ни вярваме, че основният пробив е в областта на комуникациите с отворен код, които се превръщат във фундаментален изграждащ блок за ИТ от ново поколение и за операторски мрежи от следващо поколение”

Кои са 10-те най-важни проекта с отворен код в мрежовата индустрия (подредени по азбучен ред)?


1. CORD

Идеята на проекта CORD за преустройство на централния офис по модела на ЦОД (Central Office Re-architected as a Data Center) е, че централните офиси на телеком операторите обикновено включват разнообразен хардуер и софтуер, контролиращ различни аспекти от мрежите. Целта на CORD е да създаде софтуерно дефинирана оперативна платформа за централните офиси, която да използва масово достъпни сървъри, комутатори тип „бели кутии“ и софтуер с отворен код.

Повече инфорамция за CORD


2. FD.io

Наименованието FD.io произлиза от „Fast Data – input/output“, като този проект с отворен код е създаде от различни библиотеки с отворен код, чиято цел е да ускори ефективността на данните при техния обмен през мрежите. FD.io се фокусира върху внедряване на мрежи с отворен код, които да имат най-голяма пропусквателна способност, най-ниска латентност и най-ефективни входно/изходни услуги.

Има няколко области, върху които се фокусира FD.io, включително проектът за обработка на векторни пакети (VPP), „дарен“ от Cisco, а други са насочени към хардуерно базирано ускоряване, програмиране и интеграция с други системи. Компонентите на FD.io обикновено се използват в други проекти като OpenDaylight, OpenNFV и OpenStack. Компонентите са проектирани да работят с различни видове хардуер, включително x86, ARM и PowerPC. Платинените членове на проекта FD.io включват Cisco, Ericsson и Intel.

Повече информация за FD.io


3. Mano

Mano е създаден като софтуерен проект с отворен код за управление и оркестрация на софтуерно дефинирани мрежи и виртуализация на мрежови функции. Той се фокусира върху основни области като поддържане на множество локации, вграждане на NFV, опаковане на виртуални мрежови функции, надграждане и инсталиране на SDN, създаване на среда за разработка, за моделиране на услуги и разпознаване на платформата. Европейският институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) е ръководител на проекта.

Повече информация за ETSI Mano


4. ONAP

Отворената платформа за мрежова автоматизация (ONAP), представлява комбинация от два проекта: ECOMP, дарен от разработчиците на AT&T, и платформата Open-O Orchestration. ONAP е насочена главно към осигуряване на платформа с отворен код за автоматизация и оркестрация за доставчиците на услуги, особено на операторите на телекомуникационни услуги, които да стартират SDN и да предлагат виртуални мрежови функции. Над 10 милиона реда код в ONAP включват процеси за мрежови функции, оркестрация, контрол, инвентаризация и поддържане на определената политика в мрежата.

Повече информация за ONAP


5. ONOS

Отворената мрежова операционна система (ONOS) се описва като SDN операционна система с отворен код от операторски клас. Проектът е насочен към доставчиците на услуги, които търсят операционна система с отворен код, върху която да изграждат или да управляват своя SDN софтуер.

Повече информация за ONOS


6. OpenDaylight

Създаден през 2013 г., този модулен SDN контролер с отворен код се развива в рамките на Linux Foundation. На практика представлява серия софтуерни пакети, от които потребителите могат да използват отделни части или всичко, за да създадат софтуерни контролери за своите виртуални мрежи. Много производители използват или поддържат отворения код в своите търговски SDN контролери, включително Brocade, HPE, Ericsson, Serro и Inocybe. Фондацията OpenDaylight, която управлява разработката на сорс кода за Linux Foundation, обяви, че има 27 потребителски групи за OpenDaylight в целия свят.

Повече информация за OpenDaylight


7. OpenFlow

OpenFlow се смята за първия стандартен комуникационен протокол за пазара на софтуерно дефинирани мрежи. Разработени в Станфордския университет, комуникационните стандарти в OpenFlow „нареждат“ на контролната равнина да комуникира с тази за препращане на данни в SDN среда. Въпреки че самият OpenFlow не е проект с отворен код, стандартите, разработени от OpenFlow и организатора му от фондация Open Networking, са едни от най-важните стандарти на SDN пазара. Доставчиците, включително Alcatlel-Lucent, Arista, Brocade, Big Switch Networks, Ciena, Cisco, Cumulus, Dell, Ericsson, Extreme Networks, HPE, Huawei, Juniper, Pica8 и много други поддържат стандартите OpenFlow поне в някои от своите маршрутизатори и комутатори.

Повече информация за OpenFlow


8. OpenNFV

Виртуализацията на мрежовите функции (NFV) е идея за заместване на мрежовите приложения, които работят в специализиран хардуер като устройства за разпределение на натоварването и защитни стени, и внедряването им като софтуер в стандартни машини. Целта на OpenNFV е създаване на NFV компоненти с отворен код. OpenNFV вече публикува референтна NFV платформа за компаниите, които искат да изграждат и да внедряват NFV компоненти, за да си осигурят интеграция на системно ниво. OpenNFV се използва предимно от доставчици на услуги и телеком оператори. AT&T, Cisco, Dell, Ericsson, HPE, Huawei, IBM, Intel, Juniper, Red Hat и SUSE са сред 53-те членове на проекта OpenNFV, развиван в рамките на Linux Foundation.

Повече информация за OpenNFV


9. OpenSwitch

OpenSwitch е модулна Linux базирана мрежова операционна система (NOS) с отворен код , управлявана също от Linux Foundation. Това е софтуерна платформа, която осигурява L2 и L3 възможности. Тя е предназначена за работа в хардуерни устройства като комутатори и маршрутизатори, проектирани според спецификации на проекта Open Compute. Сред водещите членове на проекта OpenSwitch са Barefoot Networks, Broadcom, Cavium, Dell EMC, Extreme Networks, Hewlett Packard Enterprise, Mellanox и Snaproute.

Повече информация за OpenSwitch


10. OpenvSwitch

OpenvSwitch, известен също като OVS, е многослоен виртуален комутатор с отворен код, разпространяван с лиценз за Apache. OpenvSwitch може да се използва като виртуална или софтуерна реализация на мрежов комутатор в мрежова среда. OVS се използва за свързване на виртуални машини в дадена хост машина или на виртуални машини между различни хост машини. Поддържа общоприети мрежови протоколи като OpenFlow, както и стандартни архитектури за spanning tree, VLAN етикиране и огледални копия на портовете.

Повече информация за OpenvSwitch

Network World

(30.06.2017)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"10-те най-важни мрежови проекта с отворен код"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2017 съгласно общи условия за ползване