Видеопотоците - (не)възможности на българския Web

Бавните И`нет връзки и технологичните изисквания вече не са препятствие пред мултимедийните сайтове Евелин Стоев Причините за слабата популярност на е-видеото у нас са сложни и противоречиви - от липса на пряк опит, недоверие към новите методи и страх от евентуално високата цена за организирането на подобно начинание. Загиването на дотком компании в САЩ засили скептицизма. Оказва се обаче, че поточните медии са добър и евтин помощник в бизнеса, достъпен винаги и навсякъде, подходящо средство за обучение, комуникация, развлечение. За преимуществата им е говорено и в България. Сега и теоретично, и практически е възможно всеки желаещ, дори домашен любител с личен сайт да си заснеме клипове и да ги направи достояние на сърфиращите. При това почти безплатно, но качеството на картината обикновено е право пропорционално на вложените средства. Внимателно вглеждане в техническите детайли на този процес ще обори някои заблуждения. Като най-голяма пречка пред мултимедийното бъдеще на българските сайтове се изтъкваха лошото качество на И’нет връзките, ненадеждните аналогови централи и БТК. Телефонните линии обаче, независимо цифрови или не, са едни и същи по всяко време и не те определят качеството на сигнала. Смущенията, които възникват, например при гръмотевични бури, не са редки, но имат случаен характер. Две са причините за бавната и непрекъснато променяща се скорост на трафика по Мрежата, независимо дали става въпрос за цифрови или аналогови връзки, за dial-up, ISDN или наета линия. Първата е честотният канал, който е отпуснат на потребителя от ISP-то. Той не е постоянен и се определя от системния администратор в зависимост от натоварването. Различните типове достъп не дават гаранция за поддържането на някаква стойност. Този проблем се отстранява от потребителя, обикновено след смяна на няколко ISP, докато се намери подходящ, който и в пиковите часове няма да бави абонатите си (у нас има такива). Второто затруднение е предизвикано от хостващите сървъри, които обработват заявките. Ако те работят бавно, широката лента не помага и трафикът ще е слаб. За да се измъкне от тази ситуация, собственикът на сайта трябва да заложи на професионален web хостинг, при който обслужването не зависи от натоварването. За поточните медии това е задължително. Организирането на И’нет видеопредаване има няколко етапа. Заснемане на филма Плавното движение на картината на екрана на телевизора е илюзия - кадрите се сменят с честота 30 пъти за секунда. Постигането на подобна скорост в Мрежата е безсмислено - файловете ще са огромни, а подобно качество може да се получи и при 8 до 15 кадъра/сек., а за по-непретенциозни излъчвания и 4 кадъра/сек. Компенсирането на тази разлика започва още при снимането - движението на предмети и хора се ограничава до минимум - колкото повече се променя съдържанието на кадъра, толкова скоростта се забавя, а картината става по-мътна. Затова резките завъртания на камерата на голям ъгъл, увеличението или намалението на изображението (zoom) не се препоръчват - при тях цялото съдържание се променя изведнъж. Когато се наложи да извършите такива действия, правете го много бавно, а най-добре е да ограничите движенията в някаква област вътре в кадъра. При заснемане в близък план изнасящ лекция човек ще се вижда доста по-добре от футболист - в първия случай се движи само лицето на лектора, евентуално главата или ръцете, т.е. промяната е в рамките на кадъра и засяга малка част от съдържанието. Във втория пример се променя цялото тяло на играча, както и неговото местоположение в пространството, следователно се обновява по-голяма част или цялата картина. Операторът не трябва да прави излишни движения и да мърда камерата, затова е най-добре да я постави на триножник. Видеоснимките обикновено имат много шум, т.е. сигнали, които трябва да се изчистят. Най-ефективният начин за това е да се използват S-Video кабели и конектори, вместо съставните кабели за домашна употреба. Обектите и мястото, които се снимат, трябва да са добре осветени, защото алгоритмите на компресиращите програми възприемат тъмните места като движение и се опитват да ги кодират, вместо да ги запазят от предишния кадър. Що се отнася до звука, дисторзията при цифровия формат е фатална, докато при аналоговия е приемлива в някакви граници. За да се избегне, трябва да се намали обхватът на т.нар. хедрум (headroom) - това е диапазонът между силата на звука, при която започва изкривяването, и тази, при която то става непоносимо. За аналогови камери хедрумът е от 0 dB до +10 dB, а за цифрови е от -10 dB до 0 dB. Затова записът с цифрова камера обикновено е по-добър. Дигитализиране на снимките Ако филмът е заснет с цифрова камера, той просто се сваля на твърдия диск. В другия случай компютърът трябва да има кепчър карта и софтуер за дигитализация. Професионалните пакети са скъпи, но като начало са подходящи и появяващите се напоследък безплатни програми. Поне една такава ще намерите в диска към кепчър картата. Ако връзката към компютъра не е S-Video, тя трябва да е цифрова (IEEE 1394, i.Link, DV или FireWire). Една от най-големите пречки пред успешната дигитализация е Windows Volume Control, който се намира в Start/Programs/Accessories/Entertainment/Multimedia. Той трябва постоянно да бъде наблюдаван и пренастройван според флуктуациите на силата на звука. Програмката Volume Control има два режима - Play Control и Record Control. Последният се намира в Options/Properties/Recording. Прозорецът Properties има специална диалогова кутия "Show the following volume controls", чрез която избирате средствата за контролиране на звука. Препоръчително е да наглеждате Volume Control по-често, даже да го оставите отворен по време на работа. Обработка на видеофайловете Този софтуер е сред най-сложните за работа, но има и безплатни или евтини алтернативи. Някои обикновени промени в съдържанието може да направи всеки: cut и paste, добавяне на вградени специални ефекти. Сред непрофесионалните платени програми за Mac най-разпространената е Final Cut Pro на Apple, а за РС - Premiere на Adobe. Звукът след обработката трябва да е по-силен и без дисторзии. Ако условието за хедрума при записване не е спазено и аудиосигналът е с лошо качество, обработката няма да помогне, освен това при компресия фоновият шум се увеличава. Удачно решение е видеоматериалите да се разделят на клипове по 5-6 минути. Така се улеснява компресията, ъплоудването на сървъра и манипулирането с тях. След като бъдат поставени на сайта, посетителите ще гледат само този, който им е нужен, а не цялата програма, като по този начин се облекчава и сървърът. Но дори да пожелаят да видят всички клипове, ако има опция, това да се указва в началото, зареждането ще е по-бързо. Компресиране Този етап се нарича също кодиране, а алгоритмите, по които се извършва - кодери. Те са различни за всяка ширина на честотната лента. Съществуват много конкурентни формати на компресиране. Един от първите, които се утвърдиха, беше създаденият от Apple през 1991 г. QuickTime, чиято мултимедийна архитектура се оказа много удачна и той за кратко време се превърна в световнопризнат стандарт. AVI (audio/video interleaved) е видеоформатът на Microsoft, разработен за Windows 95. Поради огромната популярност на тази ОС Windows Media Player също се наложи, без да предлага някаква компресия (AVI всъщност е изходният сигнал, който се подава към кодера). При него аудио- и видеосигналите се смесват за всеки кадър, докато QuickTime ги обработва за времеви интервали - половин или цяла секунда. През същата 1995 г. се появи и Real Media (RMF), който сега е най-популярен. Компресирането не е абсолютно задължително, но тогава аудиторията се ограничава многократно или се елиминира съвсем; второто в България е по-вероятно. RealNetworks предлага безплатен кодиращ софтуер за начинаещи - RealProducer, който може да се изтегли от сайта им, както и два платени пакета с повече възможности - RealProducer Plus и RealProducer Pro. Професионален продукт е и Media Cleaner Pro, който претендира, че изчиства фоновия шум и предлага многоканална компресия, подходяща за големи натоварвания. Web базираните компресиращи програми като Loudeye също са достатъчно надеждни, при това не натоварват компютъра. Кодирането е по силите на всеки, защото цялата работа се извършва от софтуера. Това е ресурсоемка дейност и компютърът не бива да се използва за нищо друго. Видът на компресията зависи от достъпа до И’нет, който има потенциалната аудитория - кодерите са различни за модемна връзка от 28 Kbps, 56 Kbps, ISDN или наета линия. Основната разлика при кодирането за всяка връзка са честотата на смяна на кадрите и размерът на екрана. Ако посетителите на сайта са домашни потребители, компресията трябва да е максимална. При интерес от бизнес клиенти или от чужбина е добре да има версии за всички видове връзки. Доскоро се налагаше клиповете да се компресират по няколко пъти за различните канали. RealNetworks разработи технология, която спестява тези неприятности - SureStream, която използва 1 кодер с няколко алгоритъма. Днес RealProducer в една сесия свива размерите на файловете за 28k, 56k и ISDN. Apple също предлага програма за компресия, но QuickTime Pro не може едновременно да генерира клипове за различните честотни ленти. С инструмента MakeRefMovie се правят отпратки за различните версии. Най-популярният формат за цифрова видео и аудио компресия сега е MPEG (Moving Pictures Experts Groups). Той извършва междукадрова компресия със загуба на съдържание. При нея се приема, че въпреки наличието на подвижни обекти, фонът не се променя и се кодират не целите кадри, а само разликите между тях. Текущата версия е MPEG 4. Инсталиране на компресираните файлове на сървъра RealProducer може автоматично да създаде web страница, ако е необходимо. Тя се ползва като база, върху която се правят подобрения. HTML етикетите, които заграждат адресите на файловете на сървъра, са за Netscape и