Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Skip navigation

През 2022 г. 15% от потребителите ще имат достъп до 5G мрежи

236 прочитания, 0

През 2018 г. доминиращата технология за достъп ще бъде 4G LTE, a 4 години по-късно поне 15% от населението на Земята ще бъде покрито от 5G мрежи. Наличието на тези високоскоростни технологии ще стимулира допълнително ръста на новите абонати на мобилни широколентови услуги, повечето от които ще „влязат“ в интернет за пръв път именно през смартфона или таблета си. Експоненциалното нарастване на интереса ще осигури на мобилните телекоми още поне 2,6 милиарда нови абонати към 2022 г., или средно 1 милион нови клиенти ще сключват договори с телекомите, показват данните от най-новото проучване на Ericsson Consumer Lab - Ericsson Mobility Report.

Разбира се, огромна част от новите абонати са от страните в Азия, като само в Индия мобилните оператори са добавили 43 млн. клиенти към своята абонатна база, а в Китай добавените абонаменти са над 24 млн. В Централна и Източна Европа, където насищането с мобилни технологии е над 143%, операторите са се „сдобили“ с едва 2 млн. нови потребители през първите 3 месеца на тази година.

В същото време трафикът в мобилните мрежи за 1 година - от края на март 2016 до 31 март 2017 г., е скочил с над 70%. До 2022 г. този мобилните мрежи трябва да поемат 8 пъти по-голям трафик, като само със смартфоните си потребители ще генерират 9 пъти повече данни, или над 66 екзабайта на месец. И докато през 2016 г. всеки смартфон е генерирал по 2,1 GB, то след 5 години количеството мобилен трафик, изпратено от един смартфон, ще е поне 12 GB.

Още през следващата година най-популярната технология за мобилен пренос ще е 4G LTE, измествайки 3G, като само за 5 години тези LTE мрежи успяват да покрият 2,5 милиарда души, докато технологиите от предишно поколение WCDMA/HSPA постигат същото покритие за 8 години. Само през първото тримесечие на 2017 година са добавени още 250 милиона нови LTE абонаменти.

В района на Централна и Източна Европа делът на LTE абонаментите ща нарасне значително – от 15% в края на 2016 г. до над 70% през 2022 г. В Западна Европа делът на LTE абонатите ще достигне 90%, а в Северна Америка, където и през 2016 г. LTE мрежи са ползвали 70% от клиентите на мобилните оператори, през 2022 г. 25% от абонатите ще разчитат вече на 5G мрежи.

Бързото разпространение на LTE се дължи на търсенето на по-добро потребителско изживяване на мобилните абонати, докато успехът на 5G ще зависи и от развитието на индустриални решения за ефективност и автоматизация. От Ericsson чакат над половин милиард 5G абонамента да бъдат активирани до 2022 г., като в този брой не се включват връзките на обектите от областта на Интернет на нещата. Част от IoT устройствата вероятно ще разчитат и на друг тип мобилни комуникационни технологии.

Мобилният видеотрафик ще расте с 50% годишно до 2022 г., когато видеоприложенията ще генерират повече от три четвърти от целия трафик мобилни данни. Трафикът от социалните мрежи ще се увеличава с 38% на година през следващите 6 години. Относителният дял на този тип данни ще спадне от 13% през 2016 г. до около 11% през 2022 г., добавят анализаторите. Останалите категории приложения ще нарастват средногодишно с 19 до 34 на сто, така че относителният им дял в общия обем в мобилните мрежи ще спада. Допълнително използването на вградено видео в социалните мрежи и уеб страниците продължава да расте, подхранвано и от по-големите екрани на устройствата, по-високата резолюция и новите платформи, поддържани излъчвания на живо. Този тип видео анализаторите причисляват към целия видеотрафик при измерванията в мрежа и прогнозите си за бъдещето.

Появата на нови приложения може да промени относителния обем на различните типове трафик, като разпространението на смарт устройства с различни размери също ще се отрази на трафичния микс. Таблетите например се асоциират с по-голям дял на видеотрафика от смартфоните. Смартфоните се ползват обикновено за гледане на кратки видеоклипове, докато по-дългите видеоформати се гледат на таблети, обясняват анализаторите.

„Индустрията предприе важни стъпки за по-бързо развитие на мрежите, включително одобрението на Non-Standalone 5G New Radio (NR), което ще даде възможност за ранното внедряване на 5G. Според прогнозите ни това ще доведе до над половин милиард 5G абонаменти и покритие на населението от 15% до 2022 г.“, Никлас Хювелдоп, главен стратегически директор и директор „Технологии и нови бизнеси“ в Ericsson.

Интернет на нещата

Около 29 милиарда свързани устройства ще има през 2022 г., 18 милиарда от които ще са от областта на Интернет на нещата. Свързаните IoT устройства включват свързани коли, измервателни прибори, машини, датчици, POS терминали, потребителска електроника и електроника за носене. Между 2016 и 2022 г. броят на IoT устройствата ще расте средногодишно с 21%, основно заради откриване на нови начини за ползване.

Не всички IoT устройствата използват едни и същи мрежи – някои разчитат на мрежи с малък обхват, а други – на традиционни клетъчни мрежи с голям обхват. Сегментът с малък обхват съдържа предимно устройства, свързани през нелицензни радиотехнологии, типично с обсег до 100 метра - като Wi-Fi, Bluetooth и ZigBee. Тази категория включва и устройства, свързани през фиксирани локални мрежи и технологии, използващи електрическата инсталация.

Широкообхватният сегмент съдържа устройства, използващи клетъчни връзки, както и нелицензни маломощни технологии като Sigfox, LoRa и RPMA. Доминиращата технология в този сегмент са мрежи GSM/GPRS. Това обяснява и нежеланието на много оператори да се откажат от тези мрежи от „второ поколение“ и да освободят честотни ресурси за новите мобилни поколения.

1,5 милиарда IoT устройства ще имат мобилна клетъчна свързаност до 2022 г. В края на 2016 г. техният брой е бил едва 400 милиона. В сегмента на клетъчните IoT устройства се отличават два подсегмента с различни изисквания – масови и критични приложения. Масовите IoT връзки се характеризират с голямо количество свързвания и малки пакети данни, евтини устройства, които харчат малко енергия. Много от тези „неща“ ще бъдат свързани през капилярни мрежи.

Критичните IoT свързвания имат различни изисквания към мрежата – ултранадеждност и отказоустойчивост, малко времезакъснение и висока пропускателна способност за данни. Спадащите цени на модемите, разширяващата се LTE функционалност и новите 5G способности ще разширят обхвата на приложенията за критичните IoT сценарии. Между тези два крайни варианти има и много модели, които днес разчитат на 2G, 3G или 4G свързаност.

Първите клетъчни IoT мрежи, поддържащи масови IoT приложения, са базирани на технологиите Cat-M1 и Narrow Band-IoT (NB-IoT), пуснати в началото на 2017 г. Очаква се няколко оператора да разгърнат клетъчни IoT мрежи до края на 2017 г.

Еволюция на мобилните мрежи

Тази еволюция е провокирана от търсенето на подобрено потребителско изживяване и ценово ефективни мрежови операции, както и от интереса на операторите да проучват нови източници на приходи в областта на Интернет на нещата и пазара на корпоративни услуги. Предоставянето на подобни услуги поставя нови предизвикателства през мрежите, включително повишен капацитет за данни, по-малка латентност и усъвършенствани способност за управление и оркестриране както на услугите, така и на самите мрежи.

Мобилните мрежи се развиват, за да предоставят подобрени мобилни широколентови и комуникационни услуги, изискващи голяма пропускателна способност, качество на услугата и малко времезакъснение, както и нови IoT услуги със специфични изисквания като мащабируемост, голяма надеждност, отказоустойчивост. Значителни подобрения в работата на радиомрежите заедно с по-гъвкава и отзивчива опорна мрежа ще позволят на операторите да обслужват много повече бизнес сценарии в бъдеще, добавят анализаторите.

- Подобрена радиомрежа. Операторите ще разгърнат мултистандарни мрежи за достъп, включващи GSM, HSPA и LTE, добавяйки и още честотни ресурси, така че да увеличат капацитета на връзката. Повечето оператори очакват през следващите години да разгърнат операциите си в 5 радиочестотни обхвата, чиито такси никак не са малки и затова е много важно да се постигне максимална спектрална ефективност при използването им.

Освен това за постигането на максимална производителност във всеки честотен обхват повечето мрежи трябва да използват многослойна среда и комбинация от макро- и малки клетки. Мрежовият софтуер ще оптимизира координирането между стандартите, честотните обхвати и слоевете, така че да увеличи още повече капацитета и пропускателната способност.

- Гигабитови LTE внедрявания. Операторите развиват своите съществуващи LTE мрежи до мрежи по междинния стандарт LTE-Advanced (LTE-A) и внедрявания категория 4, 6, 9, 11 и 16, съчетавайки по-ниски и по-високи честотни обхвати (както в режим FDD, така и в режим TDD). Това води до по-широка зона на покритие, увеличен мрежов капацитет и по-високи скорости за данни. С Gigabit LTE (Cat 16) се постигат скорости на мобилната широколентова свързаност, предлагани досега само от оптичните мрежи. Това означава, че хората могат да се наслаждават свободно и на най-тежките приложения, да стриймват музика и друго мултимедийно съдържание, като почти не изпитват спадане на производителността дори в пикови периоди или на места с много потребители (обикновено такива услуги се ползват на стадиони, концерти и други събития, като всички „се сещат“ едновременно да пускат видео на живо в социалните мрежи или в YouTube). Gigabit LTE се осигурява от функционалностите на LTE-A, включително антенната технология 4x4 MIMO, обединяване на 3 канала от носещи честоти и по-висок клас модулационна схема. В момента в света са разгърнати 591 търговски LTE мрежи в 189 страни. От тях 194 са надградени до мрежи LTE-A.

По-гъвкави и отзивчиви мрежи

Облачно базираните опорни мрежи на операторите с NFV и SDN, даващи възможност за по-пъргави мрежи, вече се внедряват в реални търговски проекти. Тези мрежи ще бъдат управлявани от системи за оркестриране на мрежи и услуги, а това ще скъси времето за излизане на пазара на нови услуги, а самите мрежови операции ще станат по-ефективни. Това ще отвори пътя и за разделяне на мрежата на дялове, основна концепция в бъдещите 5G мрежи.

Мрежа на „отделни парчета“ (Sliicing) сегментира физическата мрежа на няколко виртуални мрежи. Това ще позволи на операторите да осигурят диференциация на услугите за разнообразна гама приложения, потребители, вертикални индустрии и бизнес модели по един по-ефективен от гледна точка на разходите начин. Операторът ще може да създава и управлява мрежови ”парчета”, които да отговарят на необходимите критерии за различни случаи на употреба и пазарни сценарии. ”Парчето“ от мрежата ще съществува само по време на очаквания срок на експлоатация и ще осигури пълна мрежова поддръжка на устройствата, свързани с него. Ресурсите за мрежовите ”парчета“ могат да бъдат настроени на базата на различни изисквания на услугите. Например мрежовото парче може да е настроено да осигурява свързаност за интелигентни измервателни уреди, които свързват устройствата с висока достъпност, определена латентност, скорост на данните и ниво на сигурност. Друга част от мрежата може да осигури незабавен достъп до мрежовия капацитет или покритие за критични услуги в случай на авария.

Тези типове мрежови парчета могат да бъдат определени и предварително на базата на бизнес споразумения, а след това да бъдат предоставяни по заявка.

Разпределеният облак е друга технология, която позволява на разпределяне на работните товари и на изчислителните ресурси, които да бъдат разгърнати близо до мястото, където ще се използват. Това е важно при критични приложения, чувствителни към времезакъснението, както и повишена отказоустойчивост на услугите.

Еволюция на сценариите за употреба на мобилната мрежа

С времето ще се развият широк кръг нови начини на употреба, които ще станат възможни и заради внедряването на съответните мрежови технологии. Търсенето на редица съществуващи и нови приложения може да бъде задоволено чрез подобрени 4G (LTE) мрежи. Усъвършенстването на сегашните мрежи ще предостави още повече възможности и на сегашните, и на бъдещите сценарии, когато бъдат налични и 5G мрежите.

Първото търговско използване на 5G се очаква да е за фиксиран безжичен достъп (FWA). Усъвършенстваният мобилен широколентов (ШЛ) достъп ще предоставя много високи пикови скорости от порядъка на гигабит в секунда, които посрещат изискванията на „претенциозни“ приложения като добавена и виртуална реалност (AR/VR) и видео с ултрависока резолюция (UHD- 4K/8K) в рамките на определена зона на покритие. Очаква се 5G да предоставя 10 до 100 пъти по-голям капацитет от 4G, което да разшири потенциалната масова употреба на ценово ефективни FWA решения (виж таблицата).

Оптимизация на мрежата чрез анализи

Операторите на мобилна ШЛ свързаност са изправени пред значителен натиск както от търговска, така и от техническа гледна точка да подобряват непрекъснато своите услуги. Нуждата от по-голяма производителност расте, а това налага надграждане на мрежовия софтуер. Компании като тайландския оператор dtac (част от Telenor Group) внедриха аналитичен софтуер, за да подобрят и ускорят оптимизацията на мрежата.

Мобилните мрежи са изградени първоначално за гласови услуги и SMS, които имат относително стабилни изисквания към производителността. Те се управляват чрез проследяване и оптимизиране на няколко ключови индикатора KPI, фокусирани върху наличността и качеството на услугата. Допълнителни услуги като уеб браузване, социални медии и поточно видео изместват фокуса към KPI параметри, базирани на потребителското изживяване. Тези показатели отразяват специфичните изисквания на бързо набиращи популярност приложения като Facebook, YouTube, Instagram и Line, които доминират в днешния мобилен мрежов трафик.

Времето за достигане на съдържанието (TTC) и консистентният опит при ползването на уеб браузване и видеострийминг имат значителен ефект върху това как потребителите оценяват своята мрежа. Затова операторите разширяват мониторинга на мрежата извън традиционните KPI, вграждат нови KPI за услуги, отразяващи именно променящите се нужди на потребителите и разработките на приложения.

LTE мрежите са оптимизирани да достигат изключително голяма пикова пропускателна способност няколко секунди след създаването на сесията, без това да гарантира най-доброто потребителско изживяване с конкретното приложение. Затова мобилните оператори са изправени пред две отделни, но взаимно свързани предизвикателства:

> Бързи промени на мобилния широколентов достъп и нарастваща честота на обновяване на мрежовия софтуер оставят твърде кратко време за осъществяване на подобрения на мрежата чрез оптимизиращи проекти.

> Тъй като фокусът на мрежовата производителност се измести към потребителското изживяване, трябва да бъдат разработени средства за „превод“ на KPI показателите за услуги в мрежови KPI.

Отговорът на тези предизвикателства се крие в Големите данни, но откриването на полезната информация прилича точно на търсене на „игла в купа сено“. Големите компании, а и много нови играчи разработват инструменти и процеси за мрежова оптимизация. Част от решението е да се адаптират някои от същите инструменти, които позволяват бързо задействане на софтуерните разработки при проекти за оптимизация на действащи мрежи. По този начин се постига и автоматизация на процеса, а промяната или донастройването на редица мрежови функции стават за много кратко време.

Съответните KPI индикатори за услуги като пребуфериране на видео, преобразувани в мрежови KPI като качество на канала за връзка или натоварване на дадената клетка, са придружено обикновено от корелационни данни от тестове или измервания през самите крайни устройства. За да ускори процеса, решението трябва да подобри употребата на анализа на данни чрез разработка на прогнозни модели. Това ще позволи на оператора директно да адресира потребителското изживяване като TTC за зареждане на типична уеб страница или за стрийминг на видео.

(28.06.2017)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"През 2022 г. 15% от потребителите ще имат достъп до 5G мрежи"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2017 съгласно общи условия за ползване